Къде е грешката?

разбира се, че с определението "селски" не искаме да обидим хората, живеещи на село  . Ясно е за какво се говори.

и след като все повече хора се събраха да изкажат мнението си, което е едно и също, стискаме палци на авторката да и дойде просветлението и да си промени живота 

Леле , все едно си описала бившия ми мъж и както ти , така и аз се чувствах , мразех го като пие , мразех му физиономията , бях безсилна и отвратена , но БЯХ! Сега съм усмихната , спокойна , колко хубаво се живее без това напрежение. Децата ми не са преки свидетели на този модел на поведение , освен като ходят на гости, но... вече порастват и осъзнават , че не им харесва. ....
Бягай, няма оправия , няма!

Да не повтарям същото !

А аз не вярвам, че в днешно време още има жени, и то много, които са склонни да застанат на страната на виновния мъж и родата му и да обвинят потърпевшата за случващото се.
Не може да ги отлюспи ли? Може и още как. Защото, противно на мисленето ти, че не настройват децата срещу нея, те ги настройват. Говоря така, защото знам от собствен опит със свекъра. Е, прекратих контактите на децата с тях. Пък нека дойдат да ми кажат нещо. След като са рода, ще се научат да дават уважение, особено след като на тях им се оказва такова, и след това да имат претенции. Като чета авторката, не само не е тръгнала с рогата напред, ами е твърде мека и съобразителна. Защото ако аз разбера, че са ме обрисували с подобни епитети пред децата ми, светът ще им отеснее.
А за оправданията за пиенето му, че бил уморен и работата му била тежка - тогава повечето жени трябва да легнат да мрат може би?

Не съм чела цялата тема. Извини ме. Нямам и нужният опит да ти давам съвет. Знам, че в името на децата се правят доста сериозни компромиси. Единственото, което усетих от първият ти пост е, че на съпругът ти му е доста тежко. Не знам как да му помогнеш. Може би той си мечтае да оправи всичко - ти да склониш да се върнете в старото жилище, за да му отпадне сериозният финансов ангажимент да осигурява друг дом и да се отидеш с него при техните, за да се помирите. Явно семейството му е важно за него и той силно иска да си в добри отношения с тях. Това успях да разбера от поста. За съжаление ми е позната ситуацията, когато не си харесвана от тях, каквото и да правиш. И до сега не ми е известен изход от нея.
Може би лично аз бих го помолила да поговори с родителите си относно мен. Да им обясни, че е крайно време да ме приемат, за да бъде самият той щастлив и спокоен и да не се чувства между чука и наковалнята.
Това е от мен.  

Би го помолила?
След като му търпи простотиите и неговите и на родителите му толкова години?
Той да е щастлив?
А тя кога ще е щастлива?
Тя кога ще спре да чува обиди?
Или може би трябва да падне на колене и да се извини?
Абсурдни сте.

Виж какво, ясно е, че ще си проговорите пак с родата /такава си си/   Но още не си готова за това. Поговори с мъжа си, кажи му че се справя страхотно като те защитава и че трябва още време да затрупа обидите и глупостите на истерясалите роднини.

Това с пиенето обаче е много, много кофти   Съжалявам!

Мама, върна ме с няколко години назад. С пиянде в къщата, трепереща по нощите кой ще се завърне - д-р Джекил или г-х Хайд...И той бира пиеше, в индустриални количества. Взе да се променя. По телефона, по гласа му познавах на колко бири е. Докато го чаках да се прибере, не смеех да заспя и все слушах кога ще си дойде. Не за друго, а защото по стъпките го познавах в какъв вид се завръща. Промени се - говорих, молих се, в резултат се озлоби срещу мен и тръгна и по жени  Не можеше да задържи работа, дупка в канапето издълба. Перла, нали? Пиеше, за да забравел проблемите си, с техните и в работата... С какво това помагаше, така и не ми стана ясно  Тръгнахме да се развеждаме и превъртя тотално, стана агресивен, налиташе на бой. Детето на 3 години намираше за нормално тате да псува и крещи, да спи на канапето по цял ден. Казваше, че майките работели, а татковците си лежели и пиели бира. Пак така на 3 години различаваше бира, вино, уиски и водка, всичките за тате... Сега е различен, спокоен и уравновесен.

Въпреки невероятните случки, прерз които преминавам, всеки ден благодаря на Господ, че ми помогна да изляза от там и да се боря да си променя живота. Не си струва нервите, които съсипваш. Ако се изнесе, ще минат 5-6 дена и ще се чудиш защо толкова си се забавила. На мен това ми е единственото съжаление...

Това сериозно ли го мислиш  ?

Не е важно аз дали го мисля. Автората го мисли и няколко пъти го е написала. В отношенията си с друг човек не можеш само да изискваш и упрекваш.

Мама на двe слънчица, хубаво е, че в темата писаха минали по твоя път жени, за да прочетеш нещо, за което съм сигурна, че отдавна осъзнаваш-с всеки изминал ден, в който си с този човек, губиш ценно време и проблемите ти се задълбочават.

Убедена съм и в друго-както написа Шамс, много скоро след раздялата ви, ще се чудиш защо толкова си се забавила...

Имахме разговор снощи и разговорите ще продължат, докато или той не отстъпи и спре с бирата или докато не се разделим.

Тревожното е, че той не осъзнава, че има проблем. Твърди, че  няма нищо лошо да пиел по една бира и каза "е, да аз прекалявам, купувам си втора". Според него, аз съм била също виновна, защото постоянно съм му казвала, че едва ли не той не става. Че постоянно съм изтъквала неговите недостатъци. Т.е. той се чувства неоценен. Това ви го пиша, за да съм максимално обективна и да предам неговата гледна точка.

Аз му казах, че моето държание е следствие на неговото. Ако той спре да прекалява с бирата в дома ни ще цари мир, спокойствие и разбирателство.

Трябва да ви кажа, че напрежението в дома ни започна да ескалира!  

Вече и той не се чувства добре.

Редактирам и допълвам: Споделял ми е, че се чувства унижен, защото съм в майчинство, работя и изкарвам доходи. Отварят се на хоризонта още два професионални ангажимента и моята заплата ще е 2 пъти по-висока от неговата. Това за него е унижение.

А дали проблема е само в бирата 
Ако беше така,нямаше да те те дразни толкова нетърпимо,при условие,че не се напива.
По скоро щеше да си разтревожена ,че прекалява с количествата....
Ти най добре си знаеш как се чувстваш и може да направиш разлика между едното и другото.

Мама на две слънчица,
вие водите разговор по грешен начин.Да стоите един срещу друг и взаимно да се обвинявате в стил:
"Не е нормално да пиеш по 5-6 литра бира.Трябва да спреш!"
"Стига си ми дуднала за тая бира....никакъв проблем няма, че пия по 1-2 бири...."
"Сам знаеш колко са ме обиждали родителите си, как можеш да си толкова сляп и да забравиш, че и да искаш да се върна там!"
и т.н., и т.н.......не води до нищо.А най-малкото до някакъв резултат от подобни разговори.
Не го приемай като критика, и ние сме минавали през подобни "разговори", а вярвам и всяко семейство, по един или друг повод.
Разговорите обикновено водят до някакъв резултат, когато:
1.и двамата искат някаква промяна в отношенията
2.когато не се провеждат чрез обвинения, а чрез анализ на собственото поведение.
Например, вместо да казваш :"Ти не правиш еди какво си/пиеш много/обиждаш ме!" , по-конструктивно и водещо към размисъл действа:
"Знаеш ли, и аз не се чувствам добре, когато съм нервна, ядосана, депресирана, гадно ми е да те виждам и теб напрегнат, подтиснат, виждам, че ти е трудно.....Обичам да те виждам щастлив, да излизаме, да се виждаме с приятели, а това постоянно напрежение у дома ме съсипва.Трябва да направим нещо, за да излезем от този порочен кръг.Знаеш, че винаги съм те подкрепяла, имаме две прекрасни деца, които имат нужда от нас......!" и така нататък.Ти го познаваш най-добре, знаеш тънката му струна, дръпни нея.
Никой мъж не обича да се чувства постоянно нападан, критикуван, манипулиран.Всеки мъж иска да се чувства силен и да знае, че "може да спаси жена си и децата си",  образно казано.
Ако мислиш, че си струва, че има смисъл, дай му шанс да докаже, че е мъжът, който иска да бъде.
А ако не.....няма смисъл да се мъчите още месец, година и в крайна сметка да се намразите тотално.По-добре се разделете още сега, докато можете да запазите взаимното си уважение.

Руми, просто нямаш представа за какво говориш... Можем да си поиграем на психология за начинаещи, но истината е, че докато не си видяла някой да излоква всеки божи ден по 2-4-6 л бира на ден и в какво се превръща ден след ден, няма как да разбереш и все ще говориш, че какво толкова от една биричка... Разбира се, че има и други проблеми, но те идват като следствие. Ако говоря за себе си по онова време - липсата на спокойствие. Все се чудех колко ще изпие и в какво ще се превърне. Казала ти е авторката, че се притеснява от реакцията му, от това, че проблемите ескалират. Как се говори с човек, който стабилно си е подложил и съответно става агресивен? Той също надали е глупав и знае, че не бива да се държи така, но не иска да се промени... Но неговото чувство за вина преминава в агресивност, видиш ли, не съм оценен. Прехвърля й вината. И този филм съм го гледала.... Моят бившият подобри световния рекорд за посещения при проститутки за единица време и накрая аз се оказах виновна, че не съм го разбирала, като се връщаше на четири крака и повръщаше на пътечка (да, от биричка)... На авторката мъжът е по в началото, но и при нас така се почна. Битовият алкохолизъм е грозна гледка, напрежението ескалира и какво се случва - човекът си излиза и отива там, където не му мелят на главата. При нас беше кварталната пивница, при мъжа на авторката може да е и при мама и тати. От които не може да се очаква да му влеят ум и разум, предвид че за тях това е нормално и че на-много да си говорят за гадната снаха, дето и една биричка не го оставя да изпие на спокойствие....

И за да отговоря на потенциалната забележка, че въпреки бирицата, това може би е перфектният татко, разказвам отново мой опит (без опит за пророкуване). Синковецът беше на под 2 години. Бившият се прибра рано сутринта и засича дребното в коридора. чувам писъци и виждам пияндето надвесено над малкия и му крещи :махай се, копеле, ще ти извия врата". Взех малкия и излязохме. Пияндето нямаше никакъв спомен от случката и до ден днешен твърди, че съм я измислила и съм настроила малкия срещу него. Няма и спомен от това как се изпика върху ТВ (но нямаше как да го отрече, защото имаше веществени доказателства), нито как се озова гол кат сокол пред входната врата, с възглавница в ръка и в неспособност да говори изобщо. Пак казвам - тез прекрасни състояния бяха постигнати само и единствено с ежедневна упоритост с биричка...