Кога казахте на таткото, че ще става татко?

desitkata77 ,по това,че бащата не извежда на разходка децата си съдиш,че не ги е искал и не е добър баща ли?
Не съм съгласна,моя мъж не обича да ходи по площадки,няма нерви да седи и да слуша/гледа как беснеят десетина деца и да се шашка всеки път,когато някое аха да се пребие на някоя катерушка.Просто си е такъв,рядко извежда децата било то сам или с мен,дразня се понякога,но определено това не го прави лош баща,просто заедно ходим и правим други неща,а не да киснем на площадката.Това го правя сама с децата през седмицата 

Моят мъж също не излиза на площадката с детето. Но това не значи, че не може да си играе с часове с малкия вкъщи или че е лош баща.
Освен това, съжалявам, но не съм съгласна, че е нейно право когато си иска, тогава да му каже. Защото е негово правото да знае, че е създал живот.

Първият път направихме теста заедно.
Вторият път - закъсня ми докато лежахме в болницата с детето. Бяхме на гости на бабите, той си беше у дома в друг град. Направих теста, но не му казах - исках да е лице в лице, защото първото ни дете е чакано три години, а второто се получи от раз.
Отидох на преглед, но ми казаха, че е кухо яйце, изпаднах в истерия и му се обадих в сълзи и сополи. Та, разбра за бременност и аборт в едно. След 3 дни отидох да запиша час за абразио и чух пулса на "кухото" яйце.  Веднага му се обадих и по гласа му личеше колко е щастлив.
Добър баща е не този, който води децата си по площадките, а този, който им дава достатъчно любов и внимание 
Кажи му, има право да знае.

Ами нашето бебе беше планувано, така че моят мъж не беше "изненадан". Молех се да не ми дойде на 10 март, като не ми дойде на 11 сутринта си бях направила тест, излезе почти въобржаема втора черта. Той не вярваше, че съм бременна, но все пак беше заедно с мен, с изключение на частта с тоалетната. Не исках да се говори, така че знаехме само ние двамата и свекърва ми по стечение на обстоятелствата - живяхме в тях. Към 2-3 седмици след това казахме на другите по- близки роднини, а когато ми пролича и на останалите.
Моето мнение е, че трябваше вече да си му казала, а не да търсиш в Гугъл кога трябва.

Казах му веднага щом разбрах, ревяща и пищяща на излизане от тоалетната... Та нали това дете е колкото негово, толкова и мое, не ми е минавало през ум да отлагам и премълчавам подобно важно събитие !

Този не ги извежда защото го е сраем.Казва че няма няма деца да забие някоя ученичка.Ако твоя беше такъв щеше да разбереш че нямам само това предвид.Може би трябваше да се изразя по подробно.Ама много мъже ги е страх да кажат че не са готови за дете.

Предната вечер си направих първият тест, който беше с бледа втора черта, но и аз не бях сигурна дали е положителен, като мацките с редовните теми "дали съм бременна"  На сутринта си направих втори тест и той беше с бледа втора черта. ММ беше още сънен, но аз му съобщих новината, защото опити правихме от няколко месеца и очаквах да реагира много емоционално. Той обаче още не се беше събудил и прозявайки се ми каза: "ама наистина ли".  Като се разбуди вече осъзна новината, а когато АГ потвърди му трябваха още няколко дни за да свикне с мисълта, че ще имаме малко човече.

Благодаря за всички мнения и споделения от вас опит.

При мен последните 24 часа бяха като от сапунен сериал, при това от онези най-битовите и банални. Направо ме е срам.

Уикенда ни вървеше чудесно, докато не реших да погледна в скайпа му дали скоро не си е писал с бившата приятелка, с която преди си разменяха по някой ред от време на време. Този път беше изтрил цялата история и то преди 2-3 дена. Цялата история откакто си е купил лаптопа преди 3 години. Включително и историята с мен. (за тези които не знаят в скайп се трие или всичко или нищо, не може да изтриеш на отделен контакт) Питах го кога и ме излъга, че преди няколко седмици. Питах го защо и каза, че просто така, и се подхилкваше. Ужасно се ядосах. Казах да не ме прави на идиот, че ми е ясно, че си е говорил с нея и затова всичко е изтрил, за да не видя. Малко го бутнах дори, защото ме дразнеше, че ме гледа в очите и ме лъже и е нагъл да се усмихва лекичко. Чак той се учуди от реакцията ми. И аз. След бутването каза, че приключваме. Каза, че не си е писал от месеци с нея, а е изтрил всичко, защото с някакъв колега си били писали "простотии за жени". На мен ми е ясно за какви простотии става въпрос: от сорта на "тая какви ц*ц* има, какъв задник, как бих я опънал" и тн. Обикновено за някоя колежка или някое момиче от някой магазин. Знам, че са само приказки, но като има такива неща, как да имам доверие на човека. Та както и да е, взе да си събира багажа. Аз му казах, че прави грешка, да остане, че има неща, които не знае. Но така и не му казах, че съм бременна. Щеше да е като отчаян опит да го задържа с детето, а това го намирам за доста грозна и жалка постъпка, така че не исках да му казвам в този контекст.

В крайна сметка се съгласи да остане за през нощта, но си седяхме в отделни стаи всеки да си ближе емоционалните рани и мислено да обвинява другия. На сутринта не говорихме. Дойде време да заминава за командировка към обяд. За 1 седмица. (за тези, които ще скокнат да пишат, че си има любовница - няма си, наистина пътува по работа) Питах го дали е сигурен, че сме приключили. Каза да. Питах го наистина ли това иска. Каза, че не иска това, но аз не съм можела да се променя или нещо такова. Аз му казах че е нагъл да говори така при положение, че той върши глупости. В крайна сметка го убедих да каже, че не сме приключили, и му казах да помисли тази 1 седмица дали наистина това иска, и да ми каже като си дойде. Съгласи се, но каза, че е 99% сигурен.

Аз съм образован (доста при това) човек с хубава работа, той също има стабилна работа. Не знам защо в личния си живот се държа като тийнейджърка. А може би не е правилният човек за мен. Иначе е много добър човек, прави много неща за мен. Но ме дразни това спотайване и криене и дребните лъжи. Не мога да му имам доверие, защото щом лъже на дребно, от къде да съм сигурна дали не лъже и по-на едро.

Не съм отчаяна за това как ще се справя финансово, все ще намеря начин. Просто ми е мъчно, че така се получава. Може би някои хора не са създадени да имат нормално, любящо и щастливо семейство. Може би някои хора като мен просто не стават за семейство.

Аз не разбрах защо след като ти първа си казала, че приключвате, сега си сърдита, че не искал да остане?! Той няма как да знае всъщност какво имаш да му казваш, да не говорим, че на този етап може да си помисли, че го лъжеш, знам ли ...

QueenBee, Той каза, че приключваме, не аз.

А не се бях сетила, че може да си помисли, че го лъжа. Има логика в това. Може наистина така да си помисли.

Аз не съм разбрала, извинявам се.
Значи просто отиваш и му казваш как седят нещата и оттам нататък сядате и решавате какво ще правите. В момента просто хормоните бушуват и не можеш да разсъдиш особено трезво според мен. Начинът да се излезе от ситуацията е просто като я обсъдите, което за да се случи обаче той трябва да знае, няма как иначе ...
Успех!

И двата пъти правихме тестовете заедно А го знаехме дори и преди това  
Не е имало нужда да му казвам

По темата - кажи му и обсъдете.. не е нужно да чакаш толкова дълго време - сами нещата ще станат точно за сериал  

Аз не бих изтраяла и 5 минути да мълча, камо ли цял месец.

А ти защо ходиш да му ровиш в скайпа ? Аз лично бих се ядосала страшно много ако някой се рови в скайпа ми , фейса и.т.н.
Другият ми въпрос е , ако си имала някакви съмнения относно стабилността на връзката ви , защо си допуснала да забременееш? . Искаш да си имаш просто бебе , без баща ли ? 

sealover, Знам, това с ровенето в скайп и фейс е едно от негативните ми качества, които са ми ясни, както и на него. Но е факт, че всеки път, когато се ровя там, намирам по нещо, което ме ядосва.

А по другия въпрос, хем имах съмнения от самото начало дали е подходящ за мен човекът, хем имаше нещо, което не ми даваше да прекъсна връзката. Една част от мен искаше да има дете от него от самото начало. А иначе честно казано цял живот съм си мислела, че може да е най-добре да съм самотна майка, просто защото никога не съм вярвала, че е възможно някой да намери подходящ човек изобщо. Но сега когато нещата вървят точно към самотното майчинство... ме е страх да не изпусна нещо хубаво. Може би не съм била права да искам да съм самотна майка. Всъщност в последно време си давам сметка, че винаги тайно съм искала да съм с човек, който ме обича и е винаги искрен и честен с мен, просто не съм си разрешавала да мечтая, че е възможно.

Според мен първо се изясни със себе си, какво точно искаш ти. Доста объркано ми звучиш. Предполагам след тази седмица раздяла ще бъдеш по-наясно с нещата. Посети и лекар за потвърждение, че всичко е наред и вече със снимката можеш да му съобщиш че ще става баща. Вече от него ще зависи дали ще присъства и доколко в живота на детето ви.
Напред се обсъждаше извеждането на разходка от бащите, това и за мен не е критерий. Нашия татко също не извежда децата на разходки, но това не го прави лош баща. Напротив могат и вкъщи да играят и да се забавляват с часове, току-що ги изкъпа. Нещо което от самото начало му доставя радост и винаги когато може го прави с удоволствие