за толкова пари, толкова работа

Аз като ти казвам, че си само за логистичен отдел, ти не ми вярваш. Обясни на работника си, че трябва да е щастлив, че му даваш възможност да си разгърне потенциала, да забрави, че има и други задължения, отговорности и радости, то сал едната работа трябва да те прави щастлив и изпълнен с удовлетворение.

Не ламтя за луда кариера, искам спокойствие и сравнителна свобода на движение, защото работата ми омръзва за 4-5 години и вече оглеждам за нещо друго, бих се навила и на по-ниска заплата. За съжаление не мога да открия работа, която хем е спокойна, хем парите не са минимална заплата. Все пак не съм ученичка, че да почвам с 300 лв.

Ох, и пак се сетих за "работливите европейци" и "мързеливите българи".
И пак ви казвам - на днешно време информацията тече отвсякъде.
ММ работи в една немска /международна/ фирма.
По стандарт на човек там се падат да обслужва 100 машини.
Тук е обслужвал от 200 нагоре.
Там заплатата е 6000 Е.
Опа, даже намерих и за ОК - 2500 паунда.
А тук ....
Просто няма смисъл да си говорим глупости.
Да се убеждаваме комплексарски колко сме мързеливи и как не заслужаваме и без това мизерните си заплати!!!
Защото не сме!

Тук колко взима?

Хората, които не дават всичко от себе си на някой друг за пари, не са непременно некадърни.

Едни имат други приоритети.
Други наистина намират заплащането за ниско и карат на минимума от възможностите си, за което може и да са си прави.
Трети не могат повече и за по- високо възнаграждение. Тогава за умисъл не става въпрос.
Четвърти и да искат- не могат, защото организацията не зависи от тях, а доста наши работодатели са неорганизирани и зле ръководят фирмите си /често подарени им при приватизации или по друг начин/.
Пети не щат толкоз пари, колкото нормални условия на труд и нормално отношение.

Аз, лично, не мога да извлека ни такъв, ни инакъв извод.

ако си скатавка на работа, няма как да си голям творец извън работно време.

О, това е огромна грешка. 
Зависи от стимула- паричен, морален, всякакъв.

Едното няма нищо общо с другото. Обаче забелязвам, че в сегашната ситуация на криза, проблеми с работата и т.н повечето работодатели гледат максимално да се възползват от влошената ситуация и от липсата на избор на работещите, с една дума тази криза на тях им дойде много добре да издевателстват над служителите си. И в тази връзка все по-често чувам, че хората спират да си дават зор, защото не само нямам какво да ги мотивира, ами и работят при влошени условия и уважение от страна на работодателя. Мой познат, който е началник в една фирма, уникално кадърен човек от една година  повтаря (работи там над 10 години), че вече си върши работата, толкова колкото да не го упрекнат, че не си гледа задълженията, без да влага нищо повече, защото работната среда и условията на работа ставали от ден на ден все по-зле и убивали желанието за работа.


Аз съм работила и за малко и за много и винаги на 100% съм давала всичко от себе си. Определяна съм като амбициозен човек, дори работохолик, но в последно време това го отчитам за грешка и за в бъдеще съм решила да работя по-кротко и с по-умерено темпо, защото в БГ раздаването на 100% не се цени (поне там, където съм била аз), а напротив.

стимулът, който кара човек да твори, да изобретява, да подобрява и променя според мен не може да е финансов. Той идва отвътре.

Не мисля, че като цяло българите сме мързеливи, но сме негативно настроени. И да не е заплатата все ще намерим за какво да сме недоволни в работата, с което да оправдаем липсата на мотивация.
Не е лошо да започнем да виждаме и хубавите неща в това, което вършим и те да са ни стимул за работа.
А ако е толкова пък зле - търси нова работа, а не и това да те мързи да направиш  

Не говорим за скатаване. Скатавките преди имаха шанс с държавните предприятия. Сега са вън от всякакви класации и сами се отлюспват.

Аз говоря за уважение и признаване на личното пространство. Новоизлюпените бизнесмени смятат, че лоялността ти се измерва в престояване след работно време, съчетано поемане на свръх натоварване и отговорности, докато те просто не си мърдат пръста да оптимизират работния процес. Мда, много са гъвкави, в същото време искат гъвкави решения на проблемите, ама ако може и друг да ги оправи, ама ако може и без да му се декларират правомощия за това, а ако е и за без пари - идеално. Страуотна привилегия е да си развиваш потенциала при такива хора.

Това правило за мен важи, когато си поръчвам някаква услуга или продукт. Не е до нация толкова, всичко си има цената. Като си избрал евтиното, рискуваш да попаднеш на некачествено. Това, ако си от страната на потребителя. Може и като потребител на работна ръка.

Друг е въпросът, че опитът ми също показва това, което и всички други коментират - човек или е кадърен и уважава себе си и труда си, или е мързелив и гледа как да изклинчи. Това е черта на характера, която няма общо със заплащането. Отговорният човек ще си свърши работата така,че да може да се подпише под нея, независимо от това колко му плащат за нея. Като не му харесва заплащането, след няколко месеца ще излезе на пазара със соствената си работа и ще се намери кой да му даде повече. На безотговорния колкото и пари да му предлагаш, все ще си гледа задълженията под лупа и ще скръства ръце, че това и това не зависи от него и ще оставя работата свършена-недосвършена.

Много сложен въпрос е зададен!

Нещата са твърде комплексни и зависят от множество фактори.

Първо, съществуват няколко основни типа работници. Ще ги формирам по двойки противоположности: Бързи и мудни, схватливи и глупави, дейни и мързеливи.

Второ, съществуват няколко основни типа работа, които застават срещу тези работници: Интересна и скучна, Динамична и такава, при която времето сякаш е спряло.

И сега ги окомплектоваме за да видим резултатите, където "1" ще бъде доволният работник и доволният работодател, а "2" ще бъде посоченото от авторката становище:

Бърз работник + Интересна работа = Супер работник + Супер заплата = 1
Бърз работник + Скучна работа = Недоволен работник, недоволен работодател = 2
Бърз работник + Динамична работа = 1
Бърз работник + спряло време = 2

Не е нужно да изписвам и нататък уравненията. Превес взимат 2-ките.

За съжаление, много е нисък процента на хората, които са удовлетворени от работата си, защото малко хора могат да се похвалят, че тяхното призвание в живота е да бъдат продавачка на шанда   на малкото базарче в кв. Зорница, в Бургас, където зимата изпукваш от студ, а лятото се лее пот, ходенето до тоалетна става 2 пъти в деня, по часовник, а храненето е под мизерното столче, което са ти дали за да не се наложи да ти плащат болнични от преумора.

Така че, отговорът на въпроса идва не с това колко ти плащат, а с това какво си принуден да работиш. Вярвам, че по - голямата част от хората ще се съгласят да работят за по - малко пари, но да имат смислен работен ден, отколкото да взимат с 10-20% повече, но по цял ден мозъка им да си почива, и просто да съществуват.

Идва "отвътре", когато основните ти най- насъщни нужди са задоволени и когато твориш заради самото творчество, не за някой друг и стотинките, които той ти дава, често без сам да е наясно какво точно иска от теб, по чуждо разпореждане, на определен работен ден, при спусната от другиго технология. 
Казах вече, че стимулът не е само финансов, на два пъти, но и това е стимул, особено когато няма никакви други.

Стимул, my ass... Днес ниска заплата, утре кофти компютър на работното място, вдругиден не си разгръщал потенциала - все нещо не е наред в работата. До догодина може да се обяснява защо някой не си давал зор на работа.