Как се справяте със страха от изгубване на детето?

  • 3 461
  • 48
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 13 268
голямото ми дете се изгуби. Нямаше го часове. Търси го полиция и десетки познати и непознати. И сега лекувам страх с вече двегодишни посещения при психолог заради постравматичен стрес.

Мале Касита как го открихте? Колко годишно беше? Това си е ужасен стрес!  Shocked

Преди 10 години така търсихме детето на едно грижовно приятелско семейство. Само, че в морето  Rolling Eyes Да, правилно разбирате - всички се гмуркахме, даже и аз дето изплувам като шамандура даже във вана. В продължение на 2 часа и 40 минути над 26-28 човека се гмуркахме, а майката виеше на брега. Бащата и братчето бяха посинели от дългото гмуркане под вода  Sad Беше страшно! После детенцето взе, че се появи с шепи пълни с мидички ходейки по плажа /слава Богу/. И определено тези хора бяха перфектни родители - грижовни, бдителни, опитващи се да предвидят случващото се една крачка напред, но такива неща се случват! Дори и на най-бдителните...

# 16
  • Мнения: 10 547
голямото ми дете се изгуби. Нямаше го часове. Търси го полиция и десетки познати и непознати. И сега лекувам страх с вече двегодишни посещения при психолог заради постравматичен стрес.

Мале Касита как го открихте? Колко годишно беше? Това си е ужасен стрес!  Shocked

Преди 10 години така търсихме детето на едно грижовно приятелско семейство. Само, че в морето  Rolling Eyes Да, правилно разбирате - всички се гмуркахме, даже и аз дето изплувам като шамандура даже във вана. В продължение на 2 часа и 40 минути над 26-28 човека се гмуркахме, а майката виеше на брега. Бащата и братчето бяха посинели от дългото гмуркане под вода  Sad Беше страшно! После детенцето взе, че се появи с шепи пълни с мидички ходейки по плажа /слава Богу/. И определено тези хора бяха перфектни родители - грижовни, бдителни, опитващи се да предвидят случващото се една крачка напред, но такива неща се случват! Дори и на най-бдителните...

Моето се появи със симпатичен, млад мъж и вафла Мура в ръка направо у дома. Беше на шест и няколко месеца.
Четейки те, без особен полет на фантазията, се пренесох на плажа при вас.

И изобщо не мислете, че безотговорните губят децата си. За късмет се пада точно на отговорните по-често. Аз и преди това си бях майка-квачка, сега съм направо орлица. Остави друго, но идват и ме питат редовно "Видя ли на къде отидоха Петьо и Гого?", защото знаят, че следя де що има човече под метър и петдесет на площадката.

# 17
  • Мнения: 13 268
Моето се появи със симпатичен, млад мъж и вафла Мура в ръка направо у дома. Беше на шест и няколко месеца.

И като извинение, че те върнах във време, което е добре да бъде затрупано от праха на отминалото ще ти задам един въпрос - Като се появи след подобна случка човечето, първо го нацелуваме и после го бием или първо го ступваме, а после нацелуваме?  Hug

# 18
  • София
  • Мнения: 18 685
Едновременно - шамар, целувка, шамар, целувка Laughing
Аз съм губила Никола в двора на една църква, за минута-две, животът ми се скъси с пет години ooooh! Нищо кой знае какво не се е случило, просто аз помислих, че го откраднаха с една потегляща кола. Малка смърт е да си загубиш детето, не го пожелавам никому.

# 19
  • Мнения: 10 547
Не се скарах. Рядко ми се случва при екстремни обстоятелства да не повиша тон, но този път запазих абсолютно спокойствие. Предполагам, бях прекалено уплашена. Осъзнах се около месец по-късно.

# 20
  • Мнения: 35 405
Мен лично много ме е страх, не само от изгубване, а и изобщо от много неща - като цяло да не му се случи нещо лошо.  Sad  Мисля, че това е характерно за повечето майки, като всяка се справя по свой собствен начин със страховете.

# 21
  • Mars Hotel
  • Мнения: 5 282
Изобщо не смятам, че страхът от изгубване трябва да се преодолява. Напротив, трябва да си използва градивно. Взимането на превантивни мерки е адски важно - детето да ти е пред погледа постоянно, говорене как да постъпи при евентуално загубване и така нататък, особено при по-буйни деца.

# 22
  • Мнения: 1 793
Продават устройства срещу загубване на деца - като ключодържатели с аларма, която се включва, ако детето се отдалечи на някакво разстояние.

GPS локатори и тракери има също.

Ето видео за такъв продукт.

Просто като идейка. newsm78

# 23
  • Мнения: 109
От мен по- голям маниак няма Embarassed - страх ме е от изгубване, от удавяне в шадравана, от падане от балкона....... от всичко ooooh!. Ама и моя си го бива - мнооооооого палав. Всичко, което сте описали, съм го правила( вкл. и сме се крили с баща му един път - жестоко е, но имаше ефект). Освен споменатото го обличам винаги с ярки и искрящи дрехи и шапка/лятото козирка/ - по нея го различавам в тълпата. И никога не го викам, когато се отдалечи, защото когато ми чува гласа си мисли че го следвам. По- сложното при нас е, че винаги излиза с колело или тротинетка и не го държа за ръка. Но винаги ме изчаква при пресичане на улица. Когато загубя концентрация, купувам сок, или солети, или нещо друго и сядаме на пейка да си събера мислите. Вече е почти на 4г. и нямаме толкова проблеми, започна да се пази и сам. Но все още не го изпускам от поглед. На кафе и по магазините ходя с него от няколко месеца, преди това  - не съм си го и помисляла. Няколко години без шопинг съм оцеляла - бабите не искаха да го гледат, точно защото ги беше страх да не избяга.
 Със страха не вярвам да се справя, но пък децата растат и стават по- разумни.

# 24
  • софия
  • Мнения: 2 140
Дишам им във вратовете и на двамата от този пусти страх,да не изчезнат.Незнам,как се преодолява това чувство и горкичките нямат грам въздух от мен.

# 25
  • Мнения: 10 547
Аз пък искрено завиждам на смелостта и безразсъдството на родителите на 3-4-годишни да седят /родителите/ на пейката, а децата им да си митарстват необезпокоявани дори и само на местната площадка, където обаче средния брой деца не пада под 40.

# 26
  • София
  • Мнения: 44 411
Ами започвам да свиквам вече... Mr. Green
Вчера пак "духна".
Аз пазарувам домати, в една ръка доматите, в другата портмонето, той уж беше до мен в един момент и в следващия вече го няма.
Добре че го знам горе-долу къде ходи.
Лошото е, че е много общителен и харесва коли.

# 27
  • Мнения: 24 631
  Никак, ужасявам се просто.

# 28
  • Мнения: X
Изобщо не смятам, че страхът от изгубване трябва да се преодолява. Напротив, трябва да си използва градивно.

И аз така мисля.

# 29
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
Страха е винаги с мен. Като по-малки го имаха за игра и бягат в различни посоки двете  Confused От момента в който станаха прекалено големи за да ги пъхам двете в количка в супер маркета ограничих пазаруването с тях. Имаме едно бягство точно от този магазин докато плащам на касата драснаха към изхода, една бабка ги беше спряла на стълбите и се опитваше да ги върне. Не знаех да се карам ли да ги гушкам ли, в шок бях изпаднала буквално. Едва от това лято си позволявам да сядам на пейка на площадката пред блока, понаучиха се да играят на нея а не да бягат. А и са компания няколко деца и играят и се движат заедно. По магазини ако трябва да пазарувам нещо за тях и да им меря си търся винаги втори човек, който да се занимава с тях докато разглеждам. За себе си пазаря сама, вчера си позволих лукса да влезем трите в магазин за дрехи, "кротуваха" пред едно голямо огледало докато бяха двете. В момента в който се появи трето дете с идеята да се гонят зарязах разглеждането и си тръгнахме.
Не се смятам за вманиачена, давам им пространство каквото преценя на момента и се стремя да ги уча и да им показвам какво е правилно. Страх ме е и от високо, вкъщи децата сами на терасата не ги пускам (отварям само когато и аз съм в стаята или на терасата) и отварям само прозорци до които достъп нямат. С това доверие им нямам и компромиси не правя  Naughty

Общи условия

Активация на акаунт