В момента чета ... 20

Пуфана, много благодаря!!! Не знаех че има екранизация, определено ще ги гледам. Само субтитри да намеря ...

Венка, за нищо не ставаме ние    
Скоро трябва да се организираме, само да изчета Кралете, няма да ти ги задържам  

Все още съм в началото, обещаваща е... смесица между исторически и художествен роман. Като зачета по-натам ще се обадя пак

Нели, споделям - много ми хареса повестта. Наистина много. И си права - много е различна и все пак хубава. Много живописно написана, почти картинна, с ярки образи. Тъжна книга е. С гордия професор, който смяташе че е Творец, че може да се меси в природата и да я изпревари, и който в крайна сметка осъзна провала си. С раболепния асистент и другите подобни нему. И строителите на новия живот, на съветския строй - нагли, глуповати, хитреци... И страховитият Буби/Бубев - страховит заради това:
"Осъзнайте, че целият ужас е в това, че той има вече не кучешко, а именно човешко сърце. И то най-лошото от всички, които съществуват в природата”

Майола, не можах да го кажа така хубаво като теб, но точно така почувствах книгата.

 Страхотно си наредила думите. Чест ти правя! 

Чела съм всичките книги за Сюлейман и Роксолана, но историята на Загребелни ми хареса най-много - и като сюжет, и като литература. 
Сега започвам  и дано ми хареса тази

О, филмът по "Мен не ме е страх" е страхотен. Препоръчвам го на всички в темата.

Вени, благодаря!

Ще ги прочета една по една, книгите са винаги по-хубави от филмите

И аз!

Аз сега... пак "Възвишение". Много малко пъти съм препрочитала книги, но май точно сега разбрах защо го правя в тези единични случаи (обикновено веднага след първия прочит, а не след време). Магията на първия път е безспорна, тръпката на очакването на развръзката също. Но роман, който има да дaде страшно много, с богато изградени герои, с много прокарани идеи, си заслужава втори прочит и тогава наистина се вижда още (особено в моят случай - чета доста бързо и е възможно да пропускам - не конкретни случки, но скритото отдолу, някои красоти на езика...).

И наистина, при втория прочит образът на бат' Гичо продължи да се разкрива пред мен. Дори точно като в живота - познаваш един човек (доста добре го опознах първия път Гичо, Асенчо също), но нали не се срещаш с него само веднъж - при следващи срещи виждаш още и още от него... Ето сега виждам още противоречия  в изявите на Гичо – обира дрехите на „френеца“ да се издокара със сако и бомбе като „паришанин“, но и  хока малкото момченце, че се представя като Христаки, а не Христо.

И хем иска да се бърза с „револуцията“,  хем обяснява на Асенчо, че търпение трябва… Хем е прекрасен животът според него, хем „не струва“. Ту е горд от величието на българина, ту смята, че е „мал шанс“ да си българин… Свободата нужна ли е, не е ли, и той се обърква като се замисли и гледа реалността, но силно или скрито сигурно всеки е копнеел за нея (не само свобода от османците, изобщо… свобода на духа може би).
Досега, гледайки праволинейно, противоречията и неуравновесеността на личността са ме дразнили. Може би Гичо е първият човек, изпълнен с противоречия, който ми допада. Всичко му е от само себе си. Ни образование, ни някакво семейно възпитание, дори вярата сам си я „ избистря“.

Възприел ролята си на „ментор“ спрямо Асенчо, все пак има какво да чуе и от младото момче, разбира се приетата роля не му позволява да покаже, че се заслушва, но пуска по едно „И ти си прав“. Черпят един от друг, черпят от Рибния буквар, и двамата разбират от Възточний въпрос…  Обратите обаче още не мога да ги осмисля, на края на втория прочит може би ще се опитам да вникна повече в една черта, за която по принцип се твърди, че е типично българска… 
И друго предимството на втория прочит – сега при първата среща с другите „юнаци“, знаейки завършекът на историята, по-друг начин гледам и на тях…

Сериозни теми, но станах рано-рано в 6.30 в събота сутринта, защото си казах – „Лошо ли е да се посмееш сутрин рано?“ Все още се изненадвам, че се извъдих такъв простак да се смея на такива работи, ама … българска жилка ли…, какво да се прави…

След дъъълъг размисъл реших, че е време да се запозная с Кинг...
Започнах 11/22/63.

   Харесвам книги за Франция и затова прочетох "Париж, Париж" на Ъруин Шоу. Останах обаче леко разочарована. През цялото време имах усещането, че гледам документален филм за града, който набързо представя период от 25 години. Имаше 2-3 интересни места в цялата книга, през другото време просто исках да я дочета.
    После започнах "Тайната на Ботичели" на Марина Фиорато и ми е много приятно да се "разхождам" във Флоренция и Пиза (за сега) през 15 век. Преди 1 месец бях в Италия и спомените за тези места са ми изключително живи, наситени с цветове, аромати и красоти, и това подсилва удоволствието от четенето на книгата. Все едно съм се върнала там, само че няколко века назад 

 Събужда размисли, удивително за мен е, че е написана преди повече от 50 г. , а и в момента проблематиката е съвсем актуална - жестокостта, насилието сред младежите, доброто и злото в човека .То всъщност си е вечна тема. Езикът е много странен - ако не поназнайва читателят английски и руски не знам как ще се справи. Някой от този форум  беше обвинил преводача , но мисля, че замисълът  е на автора - преплитането на руски и английски за да се подчертае общия характер на темата.

Чудесен избор  !

+ 1

аз съм на развръзката, тръпна в очакване, но ми е трудно с малкия мъж да чета, а точно сега на съспенса искам да съм необезпокоявана, така че го дебна като заспи по-дълбоко и 

Silvia, и аз съм с малък мъж  Чакам да стане 13ч и да го хоризонтирам, чаша студен чай и... започвам. Аз съм съвсем в началото и се надявам да ми хареса. Не знам защо винаги съм се отнасяла със страхопочитание към Кинг, но мисля, че вече му е дошло времето. 

Вилли ще ти хареса, убедена съм. Имай впредвид, че не това е точно неговия стил, поне за мен е така.
P.S. да ти е жив и здрав малкия мъж, че и големия