Някои АВГУСТинки вече бебета люлеят, другите още за срещата копнеят! - 15

това за къпането и аз го четох наскоро в една статия,беше от немски доктори,които казват че е нормално да се къпе един два пъти седмично тъй като от водата кожата на бебо ставала суха,но подчертавам става въпрос само за първия месец.Тъй като бебето не се цапа изключаем областа около памперса,казваха че може с едно тампонче да се измива лицето и около вратлето.Но досега не съм срещала някой да е използвал този метод.Интересно ми е вярно ли е всичко това

Здравейте пак още съм тук при същото положение. Благодаря ви за подкрепата момичета. Правя всичко и вани и разходки но като че ли нищо не помага. Но съм късметлиика от към време наистна е приятно тук чудно за разходки. От коктейла нямаше никакъв ефект в смисъл изходих се веднъж но не разстройство но аз имам доста здрав стомах та незнам може би затова а контракциите вече си ги имах та немога да кажа. Извинявайте за обяснението

За къпането и тука не препоръчв всекидневно къпане

Здравейте и от мен! Цяла седмица чакам да се добера да компютъра, за да се похваля. На 5.08 сутринта се роди второто ми съкровище- Андрей, 3160 гр, 52 см. Наложи се да родя със секцио, но да успокоя майките, които ги очаква това и се притесняват- секциото беше като песен в сравнение с нормалното ми раждане миналия път. Вече забравих, че съм оперирана, а още имам конци. Друго, което може да е от полза за някой- лежах с една майка в реанимацията, която пиеше нещо хомеопатично за слизане на кърмата. Поръчах да ми донесат и на мен, и още преди да ми донесат бебчо на третия ден, кърмата наистина тръгна. После ми го взеха пак да го облъчват на фототерапия, два дена не искаше да суче, но като ми го върнаха си припомни как става веднага. Дано нямаме вече проблеми.

kallly, честит син, да е жив и здрав!!!
Сподели, ако се сещаш името на това хомеопатично за слизане на кърмата  

Новини, преписани от ФБ:

Мама jordani_av e родила своята Дара на 07.08. - 2500г -47см

Маma_jeni днес стана мама на Изабела -2900г -49см

Да са им живи и здрави дечицата!!!

Честито на новите мами, а останалите скоро да се срещнат със своите съкровища!
За лекарството досега мислих как беше, не знам дали ще го напиша точно, че изхвърлих опаковката, но мисля беше bryonia 9ch (може да бъркам някоя буква). Първо се започва по 5 гранулки през един час, после през два (аз дотук спрях, че ми се напълниха гърдите), а после през три часа май беше.
Ох, много се развълнувах като си смених бременелската лентичка с новата 

Бъдещи мами,можете ли да ми кажете коя е групата във фейсбука да се запиша и там!Благодаря предварително!!!И аз със вас още си чакам нвтърпеливо,нооооо кво да се прави.Успех на всички!!!

Честито на новите мами -да са им живи и здрави дечицата и много късмет им желая. 

kmp, цитатът е от 1-ва стр.

Графиня,много благодаря!!!

Благодаря много за отговора.
Болката, която усещам е в самото начало преди да си засуче добре. Съвсем случайно, когато ми захапа и засука пръста усетих какво прави. Тя първо захапва с венците и после почва да нагажда езичето след това си суче без да хапе. Аз леко съм стресирана от болничния престой и от раните на зърната, които имах и не смея да и давам без протектори отново, не знам дали пак да се пробвам и как точно да не и дам да захапе така в началото. Зърната ги третирах с крем с ланолин на Авент, но тъй като имам обрив на бременността PUPPP в момента не използвам никаква козметика, само някакъв лосион за много чувствителна кожа. Иначе имам и протектори отново за зърната, които след сучене и помпа слагам, които оставят зърното на въздух. Гърдите мия единствено с вода.

Можете ли също да ми помогнете как да се свържа с банки за кърма, имам много и понякога се налага да се цедя преди бебка да се е събудила и да иска да се храни.

Ето от тук можеш да видиш информация за банката и техни контакти, както и изисквания за да станеш донор
http://www.bankazamaichinakarma.hit.bg/zanas.html

Ехааа,още бебчета валят!
Честито на новообебилите се! Да са ви живи и здрави малките слънца и да ви даряват само с усмивки!
Днес бяхме на разходка с количката,час и половина. Малката спа през цялото време,а минавах по доста неравни терени. Искам да я пробвам как ще реагира в будния период,та утре с таткото ще ходим на ранно кафе(дано да имам силата да стана )
Хайде оставям ви сега,а за утре пожелавам нов бебешки порой!

Здравейте , мили мами!
И аз вече мога да се похваля с моята малка дъщеричка,която се роди на 2.08.
Всичко се случи като на сън.Терминът ми беше за 8,аз мислих ,че ще е на 10,а тя подрани .На 31.07,отидах на регулярна женска консултация, защото исках да разбера, дали всичко е наред с бебка.Килограми,прилежание итн.Бях твърдо решена да раждам във вана и исках да съм сигурна ,че и малката го иска.На консултацията ми казаха 3200 главично прилежание ,ниско долу,може да родиш всеки момент.Аз се смея и викам, еее, има още време, до 8.Преди да тръгнем за прегледа, викам на мъжа ми да вземем куфара за всеки случай, а той реши ,  че не е нужно и не се върнахме. След ЖК отидохме до едно любимо заведение и седнахме да хапнем.Тъкмо се нахраних ,донесоха пържолата на мъжа ми и водите ми изтекоха  добре че бяхме седнали отвън и не беше толкова страшно    Мъжът ми се шашна,започна да вика сервитьора да става ,вика ти раждаш!!!! взехме всички салфетки от салфетника и разкъсах торбичката в която му сложиха пържолата ,за д аседна в колата.Исках да звънна на док,но ми падна батерията.От Благоевград се запътихме към Добринище,за да си взема багажа и направихме списък с липсващите неща,за да не забравим нещо покрай еуфорията.Пристигнахме и влязох да се къпя.През целия път водите ми текоха.Оказа се ,че те си текат постояннои до и по врене на раждането.Звъннах на Док ,той ми вика имаш време, тръгвай към  София.Събрахме багажа и дим да ни няма..Не ми се влизаше по-рано в болницата и викам на док,аз може ли да дойда по-късно,като си мислих,че отивам на спа,топвам се във ваната и бебето идва.Той ми отвръща да не закъснявам.Оказа се, че нещата не са точно както си ги представях.отидохме  в болницата и държах да си вкарам фитнес топката.Много ми помогна.Пропуснах да кажа, че си бях сложила от тези памперси за възрастни-чудесно изобретение изхабих 20 такива през целия си престой.В 20.00 часа, док ме прегледа и нямах разкритие .да 22.00 часа се разхождахме с мъжа ми и пихме кафенце,той удари 2 уискита(фалшиви)и се запътихме за настаняване в болницата.Вкарах си топката -беше голяма атракция за цялото отделение.В 24.00 започнаха контракции.Станаха регулярни на всеки 5 минути.Бях много изморена.Спеше ми се и не бях яла от 16.оо ,защото не ми правиха клизма.Пих много вода .В 7 се събудих,бях заспала,а контракциите бяха спрели.Изплаших се много,очаквах вече да съм родила,но нанайци.Не чувствах бебка и много се изплаших,легнаг по гръб и се помолих да ми даде знак,че всичко е наред.Тя ритна и се успокоих.Дойдоха да ми кажат,че моят док не е на смяна и се е прибрал,а е поръчал да се разхождам в градинката.Направиха ми изледвания-хемоглобинът ми беше 83(падна последните месеци ,не ям месо)притеснявах се  това да не прецака перфектното ми водно раждане.Разхождах се и започнаха нерегулярни контракции.Бях много изморена и гладна.С мъжа ми се чувахме постоянно и ми вдъхваше кураж.На обед ме провериха за разкритие и беше 5 см.Мислих си ,че на 5 сантима ще ме вкарат във ваната,но бях далече от истината и от същинското раждане.Исках всичко да е естествено ,нормално и спокойно.Контракциите бяха болезнени,но заставах в пози,в които не ме болеше.Много ми помогна фитнес топката,както и клякане ниско долу с отворени крака в страни(отварях таза, за да слиза бебето по-лесно )и се облягах на топката,това минимизираше болката максимално.Най-ме болеше,когато лежах по гръб.В 17.00 една докторка ме прегледа и каза ,че разкритието м и е 7 см и ще се обаждаме на моя лекар да дойде.Той дойде след 2 часа и ме прегледа,след което видях ,че се нацупи.Попитах го какво има ,а той ми обясни ,че няма и 6,5 см.Бяхме почнали да пълним ваната с акушерката и я спуснахме,защото водата щеше да изстине.Акушерката намекна за Окситоцин.И двамата с док го искаха ,защото иначе трябваше да се седи много време и можеше да чакам до сутринта.Не исках,бях твърдо против всякаква намеса,но бях на края на силите си.Док каза ,ч е е опасно за бебенцето,когато водите са изтекли,защото е отворено към инфекции.Поисках системата.Пъравата контракция беше много болезнена.Организмът ми не беше подгорвен за нея и се стреснах.Разплаках се.Капката беше твърде бърза.Контракциите станаха все по-болезнени и едвам ги овладявах.Влезнах във ваната,още не беше напълнена ,но ме покриваше.Една санитарка ми обливаше гърба с топла водичка и беше приятно.Разкрачвах се широко с крака в страни.Контракциите вече бяха регулярни.В този миг бях щастлива, че мъжът ми не пожела да дойде да присъства,дории аз не бях подготвена за точно това.Започнаха напъните,казах ми ,ч е не е препоръчително да пия вода ,но изпих 1,5л.Напъните са все едно тисе ходи страшно много  по голяма нужда.Напъвах много и слушах внимателно акушерката .Правех каквото ми казваше,дори повече.Тя казва кога да напъваш и кога да продължаваш с напъването и когато мислиш ,че нямаш сила,даваш всичко от себе си.На крайните напъни  ми каза,че вижда главичката на моето съкровище и че има косичка.Каза ми да се обърна ,за да може да поеме бебето.Обърнах се и разбрах,че остава съвсем малко.Това бяха и последните ми напъни.Казаха ми,че главичката излиза,хванаха я и я издърпаха бе натиск на корема.Помолих да не режат пъпната връв.Поляха малкото пиленце с топла водичка и я сложиха на гърдите ми.Изглеждаше толкова голяма.Аз я гушнах с една ръка и не спирах да я целувам и да и говоря.Всичко беше отминало и ми се струваше сън.Виждах само това малко същество и се чудех как е била свита в корема на мама,като кравайче,толкова време.Тя проплака като коте и спря щом я гушнах.Докато я наблюдавах хиляди мисли ми минаваха през ума.Това нежно същество  ме разчувства толкова силно,не исках да я пускам.Акушерката каза, че пъпната връв  е спряла да пулсира и дали може да я среже.Аз позволих.Взеха ми я .Док дръпна леко пъпната връв и плацентата излезе.Корема ми падна.Нямаше вече нищо в него.Казаха ми да седна на магарето,да видят за разкъсвяния.Аз м у казах,че нямам.Наистина нямах никакви разкъсвания и много се радвах.Звъннах на таткото след прегледа ,нямах търпение.Казах му ,че нашата малка дъщеричка се роди в 24.05 ,тежи 3630 и е 51 см.Той се зарадва толкова много!!!Казах му да идва при мене.Дадоха ни бебето,оставиха ни сами и се гушкахме и целувахме.Направихме си снимки и я сложих на гърда да суче.Засука като малка помпичка ,а аз бях на седмото небе.С любимия мъж да мене,с малкото ни съкровище и със спомена от това велико нещо,дадено само на нас жените-раждането.Вече не си спомням нищо от болката и съм сигурна че ще родя така и второто си дете (Дай Боже!) Наградата за всички мъки е безценна!

Страхотен разказ, направо останах без думи. Да ти е жива и здрава малката сладурана и много да ви радва.

Usmivka_6astlivka, честито, много здраве и късмет ви желая!

Благодаря ти за разказа, от такива имам нужда!