- Публикувана: 18 авг. 2013, 14:33 ч.
- Последно мнение: 11 септ. 2013, 23:11 ч.
КГБ = Клуб на Готините Баби - 138.
Момичета мили от варненската агитка, много ви благодаря за вниманието.
И аз го мисля как да стане - да се срещна с вас - щото отивам директно в Балчик и трябва да измисля как да се придвижа до Варна да се видя с вас и да се върна после обратно.
Даже си мислех - не искате ли вие да се разходите до Двореца в Балчик и хубавата градина? (Я как го глася, на мен да ми е удобно. Малко ме е срам, ама... Надявам с, че ще го измислим все някак.)
Сега за Пловдив :
Момичета софиянки, не искате ли заедно да пътуваме? Влак, автобус - и аз не знам как. До сега винаги съм била зависима от ММ, който ме развозва навсякъде като куфар, нямам никакви "пътни" навици и опит. Ама винаги има първи път, нали така?
Пловдив за вас може да е свързан с автостоп, гаджета и пиене на кафе, но за мен не е така. За мен е свързан единствено с работа. Години наред на Пловдивския панаир - спане на квартири сред чужди и недружелюбни хора, ставане рано, палатата, после цял ден тежки преговори с усилието да изнесем български стоки, по възможност по "второ направление" (за които не знаят - кап. страните), вечерта по тъмно се набутваме в някакви ресторанти, където намерим място, защото всички са препълнени от други изгладнели като нас, цял ден карали на кафе и вафли, и накрая, с натежали крака и полузаспали се добираме до въпросните квартири, душ за 2 мин. щото на 1 бойлер сме поне четири, а може и шест, зависи колко стаи дават хазяите - и така около 15 години, в някои от които и пролет, и есен. Това е Пловдив за мен. Така и не го видях на светло. За това сега ще го разгледам с удоволствие.
За Празника - Нека Богородица наистина да ни закриля, имаме нужда.
Аз живея до църква - минах до там на път за магазина и какво да видя - дворът не може да побере хората, такова гъмжило. Все е имало празници, но никога не съм виждала и една десета от това гъмжило. Позачудих се - преди това имаше Голяма Богородица -тук там по някоя възрастна жена може да видиш, а сега -митинг!
Докато продължавах да се чудя, гледам - носят супа. Досетих се, че сигурно е курбан. Грях ми на душата, но си помислих - колко много народ е привлякла храната - сравнено с друг път, когато има големи църковни празници.
Не обичам нашата квартална църква. Преди я харесвах, но после я намразих.
Преди 10 години, когато се роди внучката, в църковния двор имаше детски кът - пясъчник с играчки, люлки, индианска шатра, къщичка. Беше много приятно и удобно, защото дворът се затваря и децата са в безопасност, забранено беше за кучета - чистичко, зеленко. По някакъв неписан закон се сбираха само майки и баби с малки деца, най-много до 5 години. Моята внучка беше на 11 месеца, когато ми я оставиха да я гледам. До три години и пет месеца я гледах там, после я дадоха на ДГ. Беше прекрасно място за отглеждане на деца - спокойно, сред дървета и цветя.
После решиха да й направят ремонт, да я разширят. Натрупаха строителни материали, махнаха детския кът - нормално. Мислехме, че като свърши ремонтът, ще стане още по-хубаво. И то стана. Само че вече не искаха децата. Нямаше място за тях. Били много шумни. Новият поп е самодоволен и добре охранен - шкембето му върви половин час преди него. Не стъпвам вече там.
Христос изгонил търговците от храма, нашите попове изгониха децата. А търговци има почти около всеки храм - продават сувенири, тамян и всякакви големини икони - за всеки джоб.
Сега майките, бабите и гледачките извеждат децата на "чист въздух" в градинката до булеварда. В нея тийнейджърите от квартала вечерно време "опознават живота" откъм веселата му страна - любов, бира (и друг алкохол), цигари и т.н. - следите от това опознаване са навсякъде на другия ден сутринта, когато извеждат децата. Майките почват да посъбират оттук-оттам боклуците, за да създадат "уют" на децата си.
В нея всички съседи си извеждат кучетата по "нужда"(- тези от тях, които не са предпочели училищният двор - любимата тоалетна на кучетата. Там това личи особено добре през зимата - лрез нощта е навалял чудно хубав сняг, бял и пухкав, така очакван и обичан от децата. Но и от стопаните на кучетата. Като дойдат сутрин децата с радост в училищният двор - какво да видят - купчинка, жълта локвичка, купчинка, жълта локвичка..)
Миналата седмица във въпросната градинка моят сладък малък Лъчко дотича радостно при мен да ми покаже какво е намерил - беше добре изсъхнало кучешко "ако". В отворената детска ръчичка изглеждаше така, че ти идва да убиеш някого, колкото и да си миролюбив по природа.
Веднъж една много достолепна госпожа, докарана и коафирана, стоеше с достойнство до кучето си, огромно като мечка животно, което, приклекнало в нужната за това действие поза, "усърдно " трупаше една подобаваща на ръста му "торта" току на пътеката в градинката. Госпожата спокойно загърби димящата "торта", похвали кучето за добре свършената работа и тръгна да се отдалечава. Една жена се втурна след нея с наивния въпрос "няма ли да почистите след кучето си?, но получи достоен отговор: И Вашето внуче цапа. Аз плащам данък за кучето си, а Вие плащате ли за внучето си?! Жената остана да стои на мястото си, опитвайки се да осъзнае чутото. И наистина, като се замисли, да, не плаща данък за внучето си ...А може би трябва?
И аз го мисля как да стане - да се срещна с вас - щото отивам директно в Балчик и трябва да измисля как да се придвижа до Варна да се видя с вас и да се върна после обратно.
Даже си мислех - не искате ли вие да се разходите до Двореца в Балчик и хубавата градина? (Я как го глася, на мен да ми е удобно. Малко ме е срам, ама... Надявам с, че ще го измислим все някак.)
Сега за Пловдив :
Момичета софиянки, не искате ли заедно да пътуваме? Влак, автобус - и аз не знам как. До сега винаги съм била зависима от ММ, който ме развозва навсякъде като куфар, нямам никакви "пътни" навици и опит. Ама винаги има първи път, нали така?
Пловдив за вас може да е свързан с автостоп, гаджета и пиене на кафе, но за мен не е така. За мен е свързан единствено с работа. Години наред на Пловдивския панаир - спане на квартири сред чужди и недружелюбни хора, ставане рано, палатата, после цял ден тежки преговори с усилието да изнесем български стоки, по възможност по "второ направление" (за които не знаят - кап. страните), вечерта по тъмно се набутваме в някакви ресторанти, където намерим място, защото всички са препълнени от други изгладнели като нас, цял ден карали на кафе и вафли, и накрая, с натежали крака и полузаспали се добираме до въпросните квартири, душ за 2 мин. щото на 1 бойлер сме поне четири, а може и шест, зависи колко стаи дават хазяите - и така около 15 години, в някои от които и пролет, и есен. Това е Пловдив за мен. Така и не го видях на светло. За това сега ще го разгледам с удоволствие.
За Празника - Нека Богородица наистина да ни закриля, имаме нужда.
Аз живея до църква - минах до там на път за магазина и какво да видя - дворът не може да побере хората, такова гъмжило. Все е имало празници, но никога не съм виждала и една десета от това гъмжило. Позачудих се - преди това имаше Голяма Богородица -тук там по някоя възрастна жена може да видиш, а сега -митинг!
Докато продължавах да се чудя, гледам - носят супа. Досетих се, че сигурно е курбан. Грях ми на душата, но си помислих - колко много народ е привлякла храната - сравнено с друг път, когато има големи църковни празници.
Не обичам нашата квартална църква. Преди я харесвах, но после я намразих.
Преди 10 години, когато се роди внучката, в църковния двор имаше детски кът - пясъчник с играчки, люлки, индианска шатра, къщичка. Беше много приятно и удобно, защото дворът се затваря и децата са в безопасност, забранено беше за кучета - чистичко, зеленко. По някакъв неписан закон се сбираха само майки и баби с малки деца, най-много до 5 години. Моята внучка беше на 11 месеца, когато ми я оставиха да я гледам. До три години и пет месеца я гледах там, после я дадоха на ДГ. Беше прекрасно място за отглеждане на деца - спокойно, сред дървета и цветя.
После решиха да й направят ремонт, да я разширят. Натрупаха строителни материали, махнаха детския кът - нормално. Мислехме, че като свърши ремонтът, ще стане още по-хубаво. И то стана. Само че вече не искаха децата. Нямаше място за тях. Били много шумни. Новият поп е самодоволен и добре охранен - шкембето му върви половин час преди него. Не стъпвам вече там.
Христос изгонил търговците от храма, нашите попове изгониха децата. А търговци има почти около всеки храм - продават сувенири, тамян и всякакви големини икони - за всеки джоб.
Сега майките, бабите и гледачките извеждат децата на "чист въздух" в градинката до булеварда. В нея тийнейджърите от квартала вечерно време "опознават живота" откъм веселата му страна - любов, бира (и друг алкохол), цигари и т.н. - следите от това опознаване са навсякъде на другия ден сутринта, когато извеждат децата. Майките почват да посъбират оттук-оттам боклуците, за да създадат "уют" на децата си.
В нея всички съседи си извеждат кучетата по "нужда"(- тези от тях, които не са предпочели училищният двор - любимата тоалетна на кучетата. Там това личи особено добре през зимата - лрез нощта е навалял чудно хубав сняг, бял и пухкав, така очакван и обичан от децата. Но и от стопаните на кучетата. Като дойдат сутрин децата с радост в училищният двор - какво да видят - купчинка, жълта локвичка, купчинка, жълта локвичка..)
Миналата седмица във въпросната градинка моят сладък малък Лъчко дотича радостно при мен да ми покаже какво е намерил - беше добре изсъхнало кучешко "ако". В отворената детска ръчичка изглеждаше така, че ти идва да убиеш някого, колкото и да си миролюбив по природа.
Веднъж една много достолепна госпожа, докарана и коафирана, стоеше с достойнство до кучето си, огромно като мечка животно, което, приклекнало в нужната за това действие поза, "усърдно " трупаше една подобаваща на ръста му "торта" току на пътеката в градинката. Госпожата спокойно загърби димящата "торта", похвали кучето за добре свършената работа и тръгна да се отдалечава. Една жена се втурна след нея с наивния въпрос "няма ли да почистите след кучето си?, но получи достоен отговор: И Вашето внуче цапа. Аз плащам данък за кучето си, а Вие плащате ли за внучето си?! Жената остана да стои на мястото си, опитвайки се да осъзнае чутото. И наистина, като се замисли, да, не плаща данък за внучето си ...А може би трябва?
Танита, много приятен работен ден си имала.
Каролин, това е положението - 21 век. Но пък е интересно така.
Аз се сравих с шарана по класическия начин. След голяма борба го нарязах на филии и го опържих.
Вкусно е, сега ще го залея с бяло винце да си плува.
Каролин, това е положението - 21 век. Но пък е интересно така.
Аз се сравих с шарана по класическия начин. След голяма борба го нарязах на филии и го опържих.
Вкусно е, сега ще го залея с бяло винце да си плува.
Танита, много приятен работен ден си имала.
Каролин, това е положението - 21 век. Но пък е интересно така.
Аз се сравих с шарана по класическия начин. След голяма борба го нарязах на филии и го опържих.
Вкусно е, сега ще го залея с бяло винце да си плува.
Каролин, това е положението - 21 век. Но пък е интересно така.
Аз се сравих с шарана по класическия начин. След голяма борба го нарязах на филии и го опържих.
Вкусно е, сега ще го залея с бяло винце да си плува.
Въпрос на Рут в КГБ във фейса
Дами от Варна и гости ,готови ли сте за утрешното кафе?
показвам хората които са го видели
Защото Тани-та каза че влиза ,за да играе и не чете и не знае за срещата, но всичко е документирано.Не съм дребнава но мразя да се лъже!!!!!!!!!!!
Таня Колева
48 общи приятели
Дами от Варна и гости ,готови ли сте за утрешното кафе?
показвам хората които са го видели
Защото Тани-та каза че влиза ,за да играе и не чете и не знае за срещата, но всичко е документирано.Не съм дребнава но мразя да се лъже!!!!!!!!!!!
Таня Колева
48 общи приятели
Нещо не мога да разбера какво общо имат кълновете с пържената риба 
Обяснете моля, госпожа Петрова.
Обяснете моля, госпожа Петрова.
Вяра Петрова, благодаря за споделеното.
Но аз пък не съм привърженик на споделените от тебе неща.
Всеки е различен и уникален за себе си.
Но аз пък не съм привърженик на споделените от тебе неща.
Всеки е различен и уникален за себе си.