Честита рожбичка. Жив, здрав, весел и сърдечен да расте 
Болките са си нормални според мен. Не би трябвало да има място за притеснение.
Болките са си нормални според мен. Не би трябвало да има място за притеснение.
- Публикувана: 20 авг. 2013, 17:13 ч.
- Последно мнение: 4 ян. 2015, 13:52 ч.
Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема5
Момичета, усещам болка в операцията когато стана, ако съм поседяла по-дълго време. Вие имали ли сте подобни усещания?
Не са необичайни и обикновено не са нищо притеснително. Масаж върху мястото на операцията и упражнения за отпускане на коремните мускули биха могли да облекчат нещата.
Аз от днес съм в девети месец. Направо имам чувството, че излетя това време!
Да видим зелкато още колко ще си стои на топло. 
От петък сме си в нас и сега имам повечко време да разкажа, докато бебо спинка 
Миналия петък вечерта ми почнаха контракциите и цяла нощ имах доста силни, но на 10 минути. На сутринта реших да отида до болницата да ме прегледат все пак. Имнах само 1 см разкритие и ме пратиха да си ходя. Тапата започна да пада и контракциите си продължиха на 10 мин, но пак доста силни и за по 30-40 секунди. Обадих се на Диков, той каза да си чакам да станат по на често и тогава да отивам пак и че ще дойде и той. И така цяла събота си откарах в нас с конктракции на 10 мин. Вечерта към 12 почнаха най-сетне да се сгъстяват и към 2 изведнъж станаха на 5 мин. Аз си се мотам и си викам, е то тепърва стахана на 5 мин, имам време. Все пак решихме да тръгнем, отиваме и лекаря на смяна ме прегледа, за да може да се обадим на Диков да му кажем какво става, с изненада установи че имам 7см и на пожар звъня на Дикова да тръгва. Дори не искаха клизма да ми правят, за да не стане още повече разкритието и да не дойде на време Диков. Не че и тези които бяха на смята се стреснаха от това, че съм била секцио. Нищо не казаха, не се впечатлиха изобщо. Диков пристигна след 20 минути и се качихме горе. Сложиха ме на тоново и като видя, че имам вече 8 см спука водите. Послушаха малко тоновете, и след това ми сложиха упойка. Беше късно вече за епидурална и направо ми сложиха спинална. В доста малка доза разбира се, за да усещам всичко, но без болка. В болницата отидох към 3 и малко сутринта, упойката я сложиха към 4, и след това ме качиха на магарето и почнахме да чакаме напъните. Междувременно вече имах 10см, но без напъти. Пуснаха ми малко окститоцин, само капки, колкото да имам малко по силни контракции и да тръгне да слиза надолу бебо. Чакахме околоо час, аз с упойка, кеф, бърборихме си с Диков и анестезиоложката (която беше неотлъчно до мен през цялото време, направо съм възхитена от отношението на всичко - страхотно беше). Към 5:20 вече почнах да усещам напъни и пак малко болка, отпускаше ме упойката. И така след няколко по-силни напъна в 5:40 изелезе бебо, вече болеше повечко, но напълно търпимо. След това Диков ми направи ревизия на матката с ръка, видя че всичко е ок и поосле ме поши малко. Пропуснах да спомена че бебо е цели 3900 и 55 см Я пък не можело да раждаме големи бебета и то след секцио И така, позаши ме малко, след това полежах 2 часа и след това ме вдигнаха, разбира се си бях супер, почти не ме болеше отдолу, сядам си всичко супер. В 3 следобяд ми донесоха бебето и оттогава сме неразделни, суче си и си се гушкаме. Просто всичко мина дори по-добре от колкото си го представях. Общо взето единствената болка след раждането беше, обратните конктрации, и мускулната треска от напъните, хаха:)
Отново ви благодаря за подкрепата, съветите и всичко 
Успех на всички чакащи, стискам палци всичко с всички да мине идеално
Миналия петък вечерта ми почнаха контракциите и цяла нощ имах доста силни, но на 10 минути. На сутринта реших да отида до болницата да ме прегледат все пак. Имнах само 1 см разкритие и ме пратиха да си ходя. Тапата започна да пада и контракциите си продължиха на 10 мин, но пак доста силни и за по 30-40 секунди. Обадих се на Диков, той каза да си чакам да станат по на често и тогава да отивам пак и че ще дойде и той. И така цяла събота си откарах в нас с конктракции на 10 мин. Вечерта към 12 почнаха най-сетне да се сгъстяват и към 2 изведнъж станаха на 5 мин. Аз си се мотам и си викам, е то тепърва стахана на 5 мин, имам време. Все пак решихме да тръгнем, отиваме и лекаря на смяна ме прегледа, за да може да се обадим на Диков да му кажем какво става, с изненада установи че имам 7см и на пожар звъня на Дикова да тръгва. Дори не искаха клизма да ми правят, за да не стане още повече разкритието и да не дойде на време Диков. Не че и тези които бяха на смята се стреснаха от това, че съм била секцио. Нищо не казаха, не се впечатлиха изобщо. Диков пристигна след 20 минути и се качихме горе. Сложиха ме на тоново и като видя, че имам вече 8 см спука водите. Послушаха малко тоновете, и след това ми сложиха упойка. Беше късно вече за епидурална и направо ми сложиха спинална. В доста малка доза разбира се, за да усещам всичко, но без болка. В болницата отидох към 3 и малко сутринта, упойката я сложиха към 4, и след това ме качиха на магарето и почнахме да чакаме напъните. Междувременно вече имах 10см, но без напъти. Пуснаха ми малко окститоцин, само капки, колкото да имам малко по силни контракции и да тръгне да слиза надолу бебо. Чакахме околоо час, аз с упойка, кеф, бърборихме си с Диков и анестезиоложката (която беше неотлъчно до мен през цялото време, направо съм възхитена от отношението на всичко - страхотно беше). Към 5:20 вече почнах да усещам напъни и пак малко болка, отпускаше ме упойката. И така след няколко по-силни напъна в 5:40 изелезе бебо, вече болеше повечко, но напълно търпимо. След това Диков ми направи ревизия на матката с ръка, видя че всичко е ок и поосле ме поши малко. Пропуснах да спомена че бебо е цели 3900 и 55 см
Я пък не можело да раждаме големи бебета и то след секцио И така, позаши ме малко, след това полежах 2 часа и след това ме вдигнаха, разбира се си бях супер, почти не ме болеше отдолу, сядам си всичко супер. В 3 следобяд ми донесоха бебето и оттогава сме неразделни, суче си и си се гушкаме. Просто всичко мина дори по-добре от колкото си го представях. Общо взето единствената болка след раждането беше, обратните конктрации, и мускулната треска от напъните, хаха:) Отново ви благодаря за подкрепата, съветите и всичко
Успех на всички чакащи, стискам палци всичко с всички да мине идеално
Здравейте, момичета!
Време е и аз да се запиша в темата. Имам едно секцио, което се наложи по време на раждането от преди 8 години и сега силно се надявам да успея да родя нормално. Мисля си, че ако всичко друго си е добре не би трябвало да имам проблеми и да трябва да се уговарям допълнително с докторите заради предното секцио, все пак са минали много години:).
Като за начало имам един въпрос - кога трябва да се почнат упражненията за обръщане на бебето, ако то не се е обърнало само? Тоест до кога да го чакам:).
Време е и аз да се запиша в темата. Имам едно секцио, което се наложи по време на раждането от преди 8 години и сега силно се надявам да успея да родя нормално. Мисля си, че ако всичко друго си е добре не би трябвало да имам проблеми и да трябва да се уговарям допълнително с докторите заради предното секцио, все пак са минали много години:).
Като за начало имам един въпрос - кога трябва да се почнат упражненията за обръщане на бебето, ако то не се е обърнало само? Тоест до кога да го чакам:).
Моят опит за естествено раждане след първо секцио за малко не завърши зле.
Нощта преди планираното секцио заради преносване и липса на всякакви контракции ми изтекоха водите и реших,че е някакъв знак,че бебето иска да се роди нормално.За времето от 4 часа през нощта до 12 на другия ден и контракции през 5 минути имах 1 см разкритие.Реших да избера секцио,защото не издържах на болката и при операцията казаха,че съм била много близо до руптура на матката и дълго се чудиха, че не били виждали такова чудо..
Иска ми се доктор Киров да беше проверил дебелината на матката при стария разрез и да прецени по-добре ситуацията и да не дава напразни надежди и да рискува с живота и здравето на пациентките си.
Нощта преди планираното секцио заради преносване и липса на всякакви контракции ми изтекоха водите и реших,че е някакъв знак,че бебето иска да се роди нормално.За времето от 4 часа през нощта до 12 на другия ден и контракции през 5 минути имах 1 см разкритие.Реших да избера секцио,защото не издържах на болката и при операцията казаха,че съм била много близо до руптура на матката и дълго се чудиха, че не били виждали такова чудо..
Иска ми се доктор Киров да беше проверил дебелината на матката при стария разрез и да прецени по-добре ситуацията и да не дава напразни надежди и да рискува с живота и здравето на пациентките си.
Здравейте,
Присъединявам се към вас, да следа темичката
Първото ми раждане беше секцио, преди 6 години и 4 месеца, заради седалищно предлежание и бебчо си беше седнал върху крачето. Извадиха го 14 дни преди термин 
при положение, че цялата бременност обяснявах, че цикъла ми е през 32-35 дни.....много рано, прекалено рано. За щастие детенцето ми е живо и здраво, но не трябваше да става така! Сега е още много рано, но ако всичко е наред много ми се иска да опитам, да родя нормално второто си детенце. Вече много време чета и желанието ми за едно прекрасно раждане се увеличава. Въпреки многобройните "съвети", които получавам от рода на "Ооооо щом първото е било седалищно, значи и второто ще е седалищно" или "Ти луда ли си?! Знаеш ли какво може да стане при нормално раждане след секцио?! Вместо да си легнеш и спокойно да си го извадят, без изобщо да се притесняваш", искам да опитам
Благодаря ви за всички материали, които сте предоставили, много са ми полезни
Присъединявам се към вас, да следа темичката
Първото ми раждане беше секцио, преди 6 години и 4 месеца, заради седалищно предлежание и бебчо си беше седнал върху крачето. Извадиха го 14 дни преди термин при положение, че цялата бременност обяснявах, че цикъла ми е през 32-35 дни.....много рано, прекалено рано. За щастие детенцето ми е живо и здраво, но не трябваше да става така! Сега е още много рано, но ако всичко е наред много ми се иска да опитам, да родя нормално второто си детенце. Вече много време чета и желанието ми за едно прекрасно раждане се увеличава. Въпреки многобройните "съвети", които получавам от рода на "Ооооо щом първото е било седалищно, значи и второто ще е седалищно" или "Ти луда ли си?! Знаеш ли какво може да стане при нормално раждане след секцио?! Вместо да си легнеш и спокойно да си го извадят, без изобщо да се притесняваш", искам да опитам Благодаря ви за всички материали, които сте предоставили, много са ми полезни
doly_dog, добре дошла и успех! Никога не е твърде рано да се подготвиш и информираш!
Само по себе си седалищното предложение не е причина за секцио.
Гадно е, че така са те изманипулирали и че са извадили детенцето ти толкова рано. Радвам се, че всичко все пак е минало добре и без усложнения!
Изключително редки са случаите в които бебетата на една жена да са винаги седалищно. А ти би могла да се подготвиш отдалече и да си правиш упражнения за наместване на бебето главично. Тук има доста информация по темата: http://spinningbabies.com/
Само по себе си седалищното предложение не е причина за секцио.
Гадно е, че така са те изманипулирали и че са извадили детенцето ти толкова рано. Радвам се, че всичко все пак е минало добре и без усложнения! Изключително редки са случаите в които бебетата на една жена да са винаги седалищно. А ти би могла да се подготвиш отдалече и да си правиш упражнения за наместване на бебето главично. Тук има доста информация по темата: http://spinningbabies.com/