ВМ-НВХ, част 63

До 26-годишна възраст не съм имала никакви проблеми с килограмите и здравето. От дете спортувах активно ( танци, плуване ( като най-малка), после лека атлетика ( с интензивно вдигане на тежести), волейбол, баскетбол, киокушинкай, тенис на маса, каланетика и т.н.)
Храненето се определяше от треньорите ни и никога, ама никога не съм се замисляла дали някога нещо ме е изкушавало в този период. Беше си просто начин на живот без да се замисляш - ядеш по инерция един вид. ( Естествено, хапвали сме и нездравословни неща, но беше рядкост, а и нямаше кой знае какво в магазина ( бонбони "Простор"  и вафли "Свежест")
Храната - яйца, масло, месо ( тогава не ми е правило впечатление) Ходехме по лагери и оставахме с месеци лятото, за да тренираме и се хранехме по този начин. Не помня някога да сме яли тестени закуски.
Сега като се замисля, като деца ядяхме и готвено в училище с купони.
Пак като се замисля - брат ми беше активен спортист - в нас не са се готвили преобладаващо въглехидратни ястия - напротив. Месо, салата, яйца, колбаси ( по онова време се взимаха с връзки от някой, който работи в месокомбинат). Зехтин се носеше в тенекии, сиренето също. Кашкавалът с калъпите, пак с връзки. Готвеше се с масло и свинска мас.

На 26 напълнях след прекаран хепатит след даряване на кръв. Качих около 16 кг за 6 месеца ( ядях предимно ориз, пилешко, краставици, картофи и бисквити без никакви подправки), които после свалих.. Доктори ми казаха, че пълнотата е заради вливане на глюкоза и левулоза по 4 банки дневно за 9-10 дена) и че постепенно ще отслабна.
На 29 г след падане и фрактура на таза се залежах и започнах постепенно да качвам по 2 кг на месец. ( Дали е било причина за напълняването ми по-късно появилото се автоимунно заболяване ( след 4 години), или залежаването след фрактурата - не знам, но от тогава си останах с наднормено тегло). Не съм спазвала диети.
Края на миналата година ми откриха нарушена гликемия на гладно и ми предписаха лекарства. Думите на доктора бяха: Предвид автоимунното заболяване на щитовидната жлеза ще се наложи да предпишем и медикаменти за кръвната захар.
Съвсем инстинктивно започнах да закусвам - варени яйца, зелена салата, сирене, маслини, като не си позволявах повече от 30 грамова филийка пълнозърнест хляб. Да, грешно е, но просто споделям. Знам кое е правилно. Обичам хляб и ям от дете, с разлика, че като дете съм ядяла малко хляб и предпочитахме типов или ръжен, който и сега много обичам. Храни като паста, пица, боб, ориз през целия си живот съм хапвала изключително рядко, макар да обичам боб. Откакто живея с мъжа ми ( от 10 години - сега съм на 35 г) картофите присъстват много често на масата ни, хляб - задължително, месо също.
Видях, че коментирахте назад мъжете си. На фона на преобладаващите описания на форумки за мъжете им ( около 185-195 см  високи и 100 кг, моят е 175 см висок - зима и лято варира 72-75 кг. За мен изглежда добре. Няма корем, няма тлъстини. Хапва всичко освен пълнозърнести храни и други здравословни и рекламирани храни. Обожава месо, мазничко и т.н. Всичко както си му е реда.
Вечеря 2 часа. Яде много бавно. Хапва хапка - спира, пак хапва - спира, и така час и половина - два. Отначало пощурявах, а сега просто вечерям и ставам от масата и яде сам.
Та, инстинктивно след като разбрах за нарушената гликемия съм се насочила към това хранене ( като изключим включения хляб, пък било то и от лимец) и mis_val ме насочи към темата след като споделих храните.
Да, за първи път отслабнах и то с 8 кг досега, макар отслабването да спря преди 2-3 месеца. Дали храненето, дали хапчетата помогнаха, или 30 мин разходки в началото и 30 мин бягане, а може би и трите - не знам. Чувствам се определено по-добре.
Опитвам се да увелича мазнините. Ям яйца, ям предимно свинско месо, масло консумирам, маслини, зехтин, но като че ли протеините ми са повече от всичко останало, което хапвам и взех да се притеснявам.
Доста ми е трудно с готвенето, понеже не живеем сами, а само аз имам желание да се храня по начина по който го правя и ми е много трудно да готвя едно, а да ям друго. Опитвам се да съчетая така нещата, че да минавам с едно готвене, ама не винаги се получава.
Снощи успях с омлетите с гъби и бекон ( за мен със салата, а за другите с пържени картофи по желание), ама не винаги ми се получава да успея с едно готвене за деня и да не се изкуша да опитам от другото сготвено.
Да не говорим, че и пека хляба който не трябва да ям.
Ако имах съмишленици може би нещата щяха да стоят по съвсем различен начин.
Просто - само аз имам проблем с теглото, проблем с болести и т.н. ( дано да са ни живи и здрави другите и да нямат проблеми) и затова само аз се опитвам да променя нещо в храненето.
Не се оправдавам, просто споделям, че ми е трудно.

За втори път през живота си имам сериозен проблем с целулит.
Първия път се справих след жълтеницата като свалих килограмите, пиех малко повече вода ( като казвам повече, около 3 литра, защото това за мен е много, а не пиех и литър на ден), работата ми изискваше тичане ( в буквалния смисъл на думата 10 часа дневно). Не се хранех.
За 5 месеца свалих килограмите и нямаше и една следа от целулит.
Само вечерях и то предимно месо и салата през него период, като вечерята ми беше 20 часа и след това излизах и си лягах към 1-2 часа в полунощ. По-нататък вече се хранех и през деня и килограмите си останаха същите и се чувствах добре ( без да огладнявам), докато не счупих таза и се залежах.
Сега чета на Инес съветите за целулита и четейки блога ѝ днес се сещах за разни неща, за които споделих по-горе.
Дано не съм досадила.