Отговори
# 360
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Дзвер, не сме толкова ... че да не знаем какво е споделяне и какво фукане Simple Smile

# 361
  • Мнения: 14 000
Май е време за нова тема- кои са най-често срещаните фукни Grinning

# 362
  • Мнения: 5 261
Дано не прозвучи зле, но си мисля, че май го има обратното- понякога се налага "да стъпваш на пръсти" покрай околните, за да не се засегнат от иначе нормални и естествени неща.
Не е точно така. Тази крайност, за която стана дума тук, наистина съществува.
Имам познато дете, което от малко е обучавано в разпознаване на марки. От 3 годишна възраст му се купуват неща от серии, примерно на Дисни, на Хелоу Кити, по-късно и други, няма да изреждам. На него му изглежда забавно, като игра. Харесва някой герой и си събира колкото може повече обекти с него. Като влезе в магазин, вижда предмет, който може би не би го привлякъл с функционалността си, но на него стои лика на, примерно, Хана Монтана, значи трябва да се купи. Вкъщи си ги подрежда по серийки и знае колко предмета има от всяка серия, която "събира". С възрастта обектите стават все по-скъпи.
За училище искаше на всяка цена раница на една любима своя марка на цена около 400лв. И тук не говорим за качеството на раницата, защото тя не ходи сама и няма изкуствен интелект, за да струва толкова. Единственото основание за цената е марката.
Подобно възпитание води до там, че детето смята марката за основната ценност на продукта и през същата призма оценява предметите на другите деца. При момчетата може да не е толкова разпространено или да започва по-късно, но при момичетата е страхотия.

# 363
  • Мнения: 55 752
Да де, ама марката е и гаранция за качество. Като купиш на детето си водонепроницаеми зимни маратонки Salomon знаеш, че наистина са такива и няма да пропуснат вода. Докато ако купиш някакви куча марка маркирани с water proof никога не знаеш какво ще стане. И няма как детето да не научи, че му се купуват марковите маратонки, защото влиза в магазина и чете надписите. Може да попита "Ама защо не тези розовите?" и тогава му се казва истината - защото с тези ще са ти сухи краката, ще ти е удобно, няма да ти се спарват краката и прочее. И то вече знае какво е добро.

# 364
  • Мнения: 24 467
Говорим си за фукария, не за потребителски проблеми. Фукария си има още от наше време, има я доволно и сега, очевидно не само аз съм виждала и чувала за нея. Не живея само в стаята си вкъщи.

...не сме толкова ... че да не знаем какво е споделяне и какво фукане Simple Smile
Peace

Но това е наистина отделна тема. Тази беше дали и доколко децата имат такива нужди. Че има парадиращи с вещите си иначе- има.

# 365
  • София
  • Мнения: 3 824
Аз не я разибрам тая дума - фукария. Какво имате предвид?

Да кажем, че на един тийн или дете, което е далеч от градинската възраст, му купуват най-накрая смартфон, за който е молил една година -> кое е очакваното и нормално поведение според вас:

- прибира го в джоба и го вади само, когато наоколо няма никой, за да не си помислят, че се фука;
(Извинявайте, ама тийн, който ще направи това според мен има проблем с общуването в средата, в която живее и най-вероятно няма приятели)

- похвалва се приятелите си, че най-накрая са му купили желаната вещ;
В този случай каква е според вас нормалната реакция на приятелите му? Би трябвало да е положителна, защото:
     * ако приятелете му имат смартфони, те също се радват, защото ще могат да играят в мрежа, да чатят и да си пращат любимите песнички и спам
     * ако приятелите му нямат смартфони - пак се радват, защото той най-верятно ще им го дава да играят и те, ще гледат заедно любимите клипчета, ще слушат музика, и т.н


Като казвате "фукария" да нямате предив подобна ситация:
- Виж ми новия смарфон.
- А, твоят не е хубав, моят е по-як, по-скъп е, розов е, има 2-ядрен процесор и много по-голям дисплей.
- Твоят е скапан, защото големият дисплей е одраскан, а андроида стара версия  и не може да ъпдейтне до по-нова.
Такъв тип диалог може да водят или деца в детската градина, или много кухи лейки. В такъв случай е силно препоръчително да се смени средата на детето.

# 366
  • Мнения: 23 514
Светкавица, просто не си се сблъсквала с такива хора и деца...)
Има деца, които от 4-5годишни се хвалят с марката на блузката си, панталонките и т.н.
Аз просто се усмихвам и казвам - чудесно!
На дъщеря ми и е все едно дали ще облече блуза от 1лв., или от 100лв. Стига да и харесва.

# 367
  • Мнения: 24 467
Аз не я разибрам тая дума - фукария. Какво имате предвид?

Не е по темата това, затова и бих предпочела да не пиша повече за прекомерното изтъкване на притежанията, но питате.

http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/%D1%84%D1%83%D0%BA%D0%B0% … BC%20%D1%81%D0%B5

"парадирам":
http://rechnik.info/%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC

http://sinonimen.onlinerechnik.com/duma/%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0 … D1%80%D0%B0%D0%BC

Наистина ли не схващате нюансите между обикновеното ползване на вещ и парадирането с нея? Децата са по- неумели в прикриване на целта си да се изтъкнат и повече им личи. Възрастните уж повечко замазват тази си цел, но понякога и при тях е видно.
Бе даден и пример за едни очила тук. Едно е да извадиш телефона и да си проведеш разговора, след което бие звънецът и си го прибираш, съвсем друго е ако някой извади неговия да му речеш "Той твоят е тъп телефон, няма тъчскрийн и не може да снима. Я гледай моя?". "Ама те твоите маратонки са менте, бе! Ей т'ва с'я са истински найкове!".
И тем подобни примери, които децата схващат точно като фукария още от детската градина и които наистина дразнят. А на мен ми и говорят за различни дефицити, но това е също отделна тема.
Абе де да говореха тъй само деца в ДГ... При възрастните също го има, но се завоалира тъй, че самохвалкото да не бъде лесно атакуван. Аз само като чета из темите тук, що парадиране пада. Едно е да се похвалиш, друго- да проглушиш ушите на околните с нещо твое си. И на мяра е въпрос, и на тип проява, и на подбрани думи и жестове.

Ще сменяш среда в училище, ама трудно. Караш с тези, с които се паднеш. Пък и то подобни хора си има навред. Един фукар да смениш с друг няма смисъл. По- скоро детето се учи да не обръща внимание и толкоз. Но пък то не е сляпо, че да не разпознае подобно поведение и да си го квалифицира като такова.

Последна редакция: пт, 20 сеп 2013, 12:21 от Judy

# 368
  • Мнения: 4 833
Ето ви няколко напълно реални и състояли се разговори, само имената са произволни:

"- Аз няма да играя повече с Петърчо, защото майка му и баща му са бедни.
- ?!?
-  Никога не са го водили в Гърция на четири звезди и ол инклузив!
- Ми и аз не съм ходил.
- Аууууууу... "

"- Баща ми направи ремонт на детската за 5000 лв.
- Супер, браво.
- А твоята детска колко струва?"

"-Видя ли, Иванка вече е с очила.
- Да, видях.
- Очилата ѝ са Бенетон. Мама казва, че Бенетон е боклук. Моите са Вог."

Ако на някого това му се струват приемливи и обичайни разговори за десетгодишни, значи просто говорим на различни езици  Peace


# 369
  • София
  • Мнения: 3 824
BirdsFlu, на каква възраст са тези деца?

Все пак самото купуване на смартфон или друга скъпа вещ не те прави парвеню. Друго - огромна част от учениците очевидно не се държат така, след като аз не съм чувала подобни разговори в детството си и в обкръжението на сина ми. Ако има деца, които се държат по този начин, те са твърде малко и не е трудно да бъдат изолирани. А може би вече са изолирани, и с подобни изявления просто компенсират собствената си незначимост.


# 370
  • Мнения: 9 990
Да, има и такива хора. Мога да съм щастлива само, че не сме обградени с подобни и подобни диалози не съм чула от по-заможните приятелчета на децата ми. Но съм споделяла тези неща, казвала съм и съм показвала, как на подобни реплики да бъде отвръщано с безразличие, защото е смешно. И с изолация, да, с недопускане това да бъде наложено, кАмо ли пък някой да страда от подобни тъпотии.
Вог, невог, ама счупени на финала. Примерно.

# 371
  • Мнения: 5 261
BirdsFlu, на каква възраст са тези деца?
Казала е, че са на 10.
Но аз мога да ти преразкажа подобен разговор межу 6 годишни.

- Никой да не играе с М., защото тя няма такива хубави и скъпи играчки като нашите!
- Да, няма да сме приятелки с нея! Тя нищо няма. Като иска да играе с нас, да каже на майка си да и купи и на нея такива играчки!

Въпросните играчки са кукли Барби и смартфони, на които си пускат музика и се снимат.
Лидерката на момиченцата в класа целенасочено изолираше това момиче, така че да няма приятелки.

# 372
  • София
  • Мнения: 3 824
allana, възможно ли е да не си разбрала или пък децата ти да не са разбрали. 6 годишните са твърде малки, за да влагат смисъла, който ти влагаш. Там идеята обикновено е друга - няколко деца изнасят играчките си, на други не им дават и играят с чуждите. И обикновено тези, които изнасят се дразнят, защото не е честно Simple Smile

# 373
  • Мнения: 24 467
Елл, не знам колко годишни са децата ти, но това, с изнасянето и ползването на чуждите играчки е за възраст 2-3 години по площадките, не за училище или за подготве. Шестгодишните са напълно подготвени да откажат, когато някой реши да ползва вещите им, при това съвсем мотивирано.
А и авторката на цитирания от теб пост говори ясно за диалог, осъществен в училище- момиченцата в класа.
За да придобиете представа, можете да се въртите повечко около училища и градини, около пейки и площадки и да слушате какво си хортуват децата. На мен винаги ми е бивало много интересно.

# 374
  • Мнения: 9 990
Цяло лято съм в градинката между децата, заради по-малката ми дъщеря и слушам, гледам. И в училище съм пак заради децата, стоя, чакам, слушам и гледам.
Наистина започвам да се чувствам единствена, непрегазена от подобни истории.
Незасегнати сме.
Или , защото сме се научили да не ги приемаме сериозно и подминаваме, или заради друго. Факт е, че децата ми имат другарчета от доста заможни семейства. Нито веднъж не съм чула подобни подмятания. Коментирали са посещение в Дисниленд например, но не като цена и дестинация, а като преживяване.

Общи условия

Активация на акаунт