Да, но когато вече са видяли бебката и им кажеш името е друго. Няма да има значение какво е името, ще е най-прекрасното! А, ние точно тази грешка направихме, иначе щеше да си е само Ива и досега. Защото това беше името, което бяхме избрали в самото начало. После вече вихрушката понесе и всички други. Всяко име е било поне за един ден „окончателното„. 
И изборът не е много голям и се чувствам като притисната от нашето решение, че ще е на бабата. Не че имам много любими имена така или иначе, но сега като сме решили трябва да си е нещо такова. 
И изборът не е много голям и се чувствам като притисната от нашето решение, че ще е на бабата. Не че имам много любими имена така или иначе, но сега като сме решили трябва да си е нещо такова. 
. Имахме три варианта, тя се опитваше да наложи 4-и - просто Иво, аз го отрязах защото ми е голо и несъдържателно. Отрязах и дословното, защото не ми харесва и името, и кръщаването дословно. ММ се включи накрая, на път за болницата, да си каже че пе*е*аското му харесва най-много и него избрахме. При свършен факт вече никой нищо не ти казва и няма такива реакции. В ежедневието хората по-лесно приемат по-странните и различни имена. Тук се получава едно сравнение, едно гледане под лупа.
. 
Той харесва името Ивайла.. А, аз още се разкъсвам между много, исках да заключа темата и да пусна наново анкетата, но не знам как и за това ще преправя анкетата и ще изтрия старите гласове за да може за последно вече да се гласува 
Не се ядосвай, ММ до последно не казваше кое име му харесва. Всичко обръщаше на майтап - като го питам кое име му харесва, казваше - Хармония, Дездемона и какви ли не подобни. 
И как така изведнъж Ивайла възкръсна от нищото?