Интериорен стил по аматьорски16

Следя внимателно всичко, което се публикува за архитектурното (и не само) образование. Най-много пишат по темата Стефан Попов, Благовест Вълков и Бойко Кадинов – и тримата от катедра „Обществени сгради”. Общото между тях (освен, че не се понасят взаимно) е, че виждат задачата на преподавателя по архитектура в това да намери и насърчи талантите, да ги отгледа (с помощта на своя и чуждия пример) с цел те да произведат гениални, знакови сгради, когато им дойде времето. Ако е възможно – още докато са студенти. Тези преподаватели никога не биха писали висока оценка на обикновен, добре обмислен и представен проект, в който няма нищо особено, нищо екстравагантно. Те самите неведнъж се изказаха в този смисъл.Аз смятам, че позицията на почитаемите професори е погрешна. Задачата на професионалното образование според мене беше да възпита (чрез безкомпромисна дисциплина) възможно най-широк кръг от рутинирани професионалисти, чиято цел не е да влязат в списанията, а да служат на обществото... по най-добрия възможен начин. Ако между тях има ярки таланти – сами ще избият отгоре – и никой не може да ги спре, ако не им се пречи (под)съзнателно. Там, където средното ниво е ниско, най-вече талантите нямат шанс – именно такова е нашето общество. От друга страна – какво е талантът – 90 % труд, 9 % късмет и 1 % искра Божия. Именно трудът обаче отсъства в студентските проекти и не за друго, а защото маниакалността се цени по-високо. За 35 години преподаване и още пет на студентската скамейка се нагледах на един и същ парадокс - 90 % от времето за проектиране отива в търсене на идеята (тоест – кеф), 9 % - за представяне и само 1 % - за усъвършенстване на проекта (тоест – копане). Това съотношение се запазва по-късно в практиката. Общественото мнение у нас е на мнение, че най-важно е творческото търсене. Моето мнение е, че намирането е много по-важно.

арх. Павел Попов

http://www.kab-sofia.bg/index.php?option=com_content&view=ar … 65&Itemid=999