Клуб "Преводач" - "Айн, цу цвайн, цу дрън!" - тема 2

Почно тези чаршафообразни постове отблъснаха хората от темата.
А тя беше създадена, за да си помагаме най-вече с въпроси и чуденки от сорта - как превеждате това, как да разбирам онова ...

Ами нека си я направи пак такава. Аз съм любител преводач, 4 субтитри на филми преведох, ще съм благодарна на помощ. 

И аз съм в тази категория. Използвам предимно английски език в работата си.
Като хоби и аз правя субтитри, 3 филма, като до момента съм превеждала само английски субтитри.
Но много ми се иска да направя и едни френски.
Та се чудех, къде мога да търся /и свалям/ френски филми с френски субтитри. 

Нали знаеш, че те френскоговорящите субтитри почти не правят. Може би за глухите.
Иначе там настъпила всенародна скръб като умрял актьорът, който озвучавал Де Ниро и известно време не правели негови филми.

Те и руснаците почти само озвучават. Ще потърся все пак френски суптири, ако има.

Из книгата "Преводачи и агенции", автор - дългогодишен заклет и съдебен преводач и собственик на преводаческа фирма от 1994 г. (не съм аз):

         "В света се наблюдава засилваща се тенденция към превръщане на професията преводач в непрестижна, недоходоносна и безперспективна професия. Различни фактори са я докарали дотук. Но най-важният е неконтролираната експанзия на „преводачески“ агенции, които лъжат клиентите, че разполагат с висококвалифицирани преводачи, а в действителност използват хора, поназнайващи чужди езици. Те крият имената на преводачите „си“, защото клиентите биха изпаднали в ужас, ако научат кой всъщност им прави преводите. А тези „преводачи“ дори не са на агенциите, защото не са техни служители, т.е. не са назначени на трудов договор. Някои имат граждански договор, но този тип договор представлява свободно договаряне между две равноправни страни, възложител и изпълнител, т.е. е съвсем различен от трудово-правните отношения между работодател и служител. Агенциите се възползват от незнанието на хората, които „кандидатстват“ за „работа“ при тях. Изискват им си-вита, провеждат им интервюта и въобще се правят на много важни, все едно са работодатели. Но не са!
   Броят на агенциите от този вид непрекъснато расте в световен мащаб. Вероятно вече са повече от броя на квалифицираните преводачи. Тези агенции се рекламират все по-агресивно, че разполагат с десетки, стотици, хиляди, вече дори десетки хиляди „техни“ преводачи. Изживяват се като шефове, господари, „хранители“ на преводачите, а всъщност преводачите са онези, благодарение на които агенциите за преводи функционират.
   Както двигателят не може да работи без гориво и организмът не може да съществува без храна, така агенциите не могат без преводачи. Погрешното схващане, че преводачите не могат без агенции е равносилно на това да се твърди, че горивото не може да съществува без двигател и храната – без организъм. Всички ние знаем, че както горивото, така и храната се произвеждат, за да се използват с определена цел – за захранване на сложни системи и поддържане на тяхното функциониране. Но твърдението, че преводачите биват създавани, за да захранват агенциите и да поддържат тяхното функциониране не само е погрешно, то е нелогично и неморално.
   Преводачите не са гориво за агенциите. Преводачите са разумни, дори нещо повече – високоинтелигентни същества, които имат самостоятелно съществуване, самостоятелно мислене и могат да извършват своята дейност напълно самостоятелно, без „помощта“ на посредници, които злоупотребяват с тях. Използването на преводачите с цел обогатяване е неморално."

Портана, никой не ги интересува тези неща които пишеш, така че си го и ни го спести, ако обичаш.  

При все глупостите според мен, които пишеш. Та наложило ми се беше, да превеждам фактура. Текста мога и сама да си го преведа, защото е елементарен, но трябва подпис и печат, на заклет преводач. Всеки преводач, може и сам да си направи агенция, никой не ги спира, а да знаеш език и да се имаш за нещо кой знае какво, е смешно.  

Френски субтитри:

http://www.opensubtitles.org/en/search/sublanguageid-fre/sort-5/asc-0

http://french.stackexchange.com/questions/9069/are-there-any-sit … h-films/9186#9186

Така е, никой не ги спира и много преводачи са си направили агенции. Авторът на книгата "Преводачи и агенции" - също. Книгата започва именно с това:


ПРЕВОДАЧИ И АГЕНЦИИ

Полухудожествени размисли за една полуунищожена професия

2015 г.

1. Да се върнем години назад

   Повторното преживяване на неприятни събития е мъчително. Въпреки това, за да напиша тази книга, ще трябва да преживея отново всички онези трудни дни на пробуждане и осъзнаване, когато малцина от нас, преводачите, надигнаха глас в защита на нашата професия.
   Чувствам се измамен от системата, която умело десетилетия наред държеше в подчинение преводачите, без да има абсолютно никакво законово основание. Огромната заблуда, че като преводач можеш да работиш само „през агенция“, беше поддържана от най-високо ниво. Подкрепяше я един привиден „правилник“, издаден преди повече от петдесет години, но без законово основание – издаден не въз основа на закон или за прилагане на закон, а просто така. „Правилник“, висящ в безвъздушното пространство на родното ни беззаконие.
   Tази заблуда повлече преди десетилетия преводачите, които започнаха да си регистрират фирми, да сключват „договори“ с Външно, и то въз основа на споменатия привиден „правилник“. И аз станах жертва на тази измама. Сключих привидния „договор“ с абсолютната убеденост, че правя нещо законно и правилно. Може би се чувствах и горд, че дейността ми е „законна“. Дори не можех да схвана, че щом фирата ми е вписана в регистъра на фирмите, това е достатъчно условие, за да бъде законна. Дейността на преводача не подлежи на лицензиране и не са необходими никакви други „регистрации“. Това обаче се случи преди около четвърт век и мисленето на всички ни беше настроено така, че да смятаме всичко, което „официално“ се твърди, за чиста монета.
   Така се оплетохме в една гигантска паяжина, размерите на която дори не можем и сега да си представим. Фирмите на преводачите започнаха да стават „бюра за преводи“, а „бюрата“ постепенно се превърнаха в агенции. Макар че названието „агенция“съвсем ясно показва, че това са посреднически фирми, благодарение на погрешното тълкуване и изопачаване на привидния правилник се наложи криворазбраното схващане за преводаческия бизнес. Централни фигури в този бизнес станаха агенциите, сключили „договор“ с Външно.
   Структурата на споменатите агенции се опрости до такава степен, че изобщо нямаше никакъв проблем всеки да си направи агенция за преводи. Обикновено тя се състоеше от собственик, офис мениджър и евентуално един-двама преводачи или офис персонал със същия брой. Най-важната част от агенцията обаче беше едно неживо нещо, което стана двигател на бизнеса с преводите и донесе неимоверни печалби на най-находчивите.
   Това беше списъкът с преводачи. Никакви трудови или граждански договори – просто списък с преводачи!
   Този списък придоби огромна стойност и добирането до него означаваше сигурен бизнес. Така някои офис мениджъри успяха да започнат свой печеливш бизнес. Просто напуснаха работодателя си, отмъквайки тетрадката с прословутия списък. В средата на 1990-те се разиграха драматични събития от този род. Спомням си как една собственичка на агенция (добила популярност по време на събитията, които станаха причина да напиша тази книга), остана без офис мениджърката си и без списъка си. Тази нейна бивша офис мениджърка си основа собствена агенция и настоятелно се наложи на пазара във Варна. Разбира се, умело прилагаше наученото от бившата си работодателка. И, нещо повече, надмина учителката си!
   В средата на 1990-те се оформи окончателно и се наложи сегашният модел на агенциите за преводи. С малко персонал и големи списъци с преводачи, тези агенции предприеха агресивна пропаганда за промиване на мозъците на клиентите, която се състоеше в убеждаването им, че именно агенциите извършват преводите (не преводачите от списъка) и че агенциите са „лицензирани“ или „оторизирани“ от Външно и затова са „легитимни“ (а не просто защото са регистрирани по Търговския закон).
   Промиването на мозъците беше насочено и към преводачите. Те бяха подложени на постоянна сугестия, че агенциите са им работодатели (а не възложители), че преводачите не могат да съществуват без агенции, че много лошо е преводачите сами да си намират клиенти, защото това им причинява големи главоболия (издаване на фактури, водене на счетоводство и т. н.).

В момента работя като преводач. И с частни лица (клиенти), и с няколко агенции. Била съм и от другата страна: преди работех в голяма фирма, където почти постоянно имахме нужда от преводи от и на различни езици – писмени, устни, симултантни. Само си представете, ако нямаше агенции, колко време щяхме да губим в издирване на различни преводачи. Като се има предвид, че във Външно министерство далеч не са регистрирани всички преводачи, а само тези, които имат диплома за филология, завършена езикова гимназия (!) или друг еквивалентен документ. Все още не е решен въпросът как може да се регистрират преводачи, които са завършили например инженерство, медицина или икономика и са се специализирали в преводи по съответната тематика. Честно казано, предпочитам инженер да ми превежда техническата документация, медик – епикризите и т.н. Опитът показва, че в повечето случаи един филолог не може да се справи на необходимото ниво. И дори ти, Портана, не вярвам да оспориш този факт!

Агенциите са изключително удобни при необходимост от легализация, за да спестят на клиента тичане по различни институции. Удобни са и когато трябва да се издири преводач с подходяща квалификация в зависимост от нуждите на клиента.

Що се отнася до некоректността – има я и от страна на някои (но далеч не всички !!!) агенции, преводачи и клиенти. И този проблем не е само в нашия бизнес.

По въпроса за некачествените преводи – при огромната конкуренция в бранша агенциите сами се отказват (и то много бързо) от неопитните и некадърните преводачи. И вероятността да попаднете на такъв е много по-малка, когато минавате през агенция, където познават колегите, защото в София, а и в другите градове, славата (добра или лоша) на преводачите се разнася бързо, отколкото ако клиентът избере случайно преводач от някой списък.

И за да завърша: повечето от нас сме грамотни, четем всякакви публикации, свързани с работата ни, в българските и чуждестранните медии. Не е необходимо някой да ни ги публикува тук и да ни подчертава какво да четем. Нито пък да ни го тълкува.

Предлагам да спрем до тук. Темата наистина е създадена за консултации и взаимопомощ, а не за да се упражняват начални учителки да ни строяват.    

  Не вие, а клиентите са имали нужда. И не се казва "симултанТни", а симултанни.


   Нямаше да има нищо лошо в агенциите, ако помагаха на клиентите да се свържат с търсения преводач, вместо да крият списъците и да лъжат, че те, агенциите, били извършвали преводите с "техните" висооко-квалифицирани преводачи, а скришно да ги възлагат на хора, криво-ляво поназнайващи чужди езици за по-евтинко.


Външно нищо не разбира от преводи и е объркало целия бранш с калпавите си хрумвания. Който го цитира като авторитет по преводаческата дейност, значи също нищо не разбира от преводи.


 

Аз съм с медик-филолог, действам по въпроса, нямам нужда от убеждаване. Още през октомври 2013 писах "До Омбудсман на РБ, 28.10.2013" (публикувано е онлайн): "Няма установено единно название за всички правоспособни (квалифицирани, оторизирани) преводачи. У нас по традиция те се наричат заклети. От тях една част са съдебни преводачи. Те са специализирани в юридическата материя. По традиция се считат за най-важните не само у нас, а и по цял свят. Необходими са в съда, полицията и другаде. Съществуват и други специализирани преводачи: медицински, технически, финансови и др. Особено ценни преводачи са юристи, лекари, икономисти и други специалисти, които владеят чужд език на високо ниво. Повечето заклети преводачи у нас нямат възможност да специализират и са принудени да превеждат всякакви текстове, което прави работата им още по-трудна и отговорна. Преводът не е машинопис на чужд език!" Омбудсманът К. Пенчев оказа съдействие според скромните си възможности, като написа в годишния си доклад за 2013, че Външно трябва незабавно да прекрати практиката по неприсъствено заверяване на подписите на преводачите, а правилникът за легализациите, заверките и преводите от 1958, посл. изм. 1990 (!) - да бъде отменен "в кратки срокове" като остарял и незаконосъобразен. Оттогава Външно се оправдава, че прави опити за промени, но не става лесно.
 
  За легализациите много лъжат. Отвори който искаш сайт на агенция и се започва с "ние сме лицензирани и т.н.", минава се през "легализиран превод означава превод, заверен от Външно" и се завършва с "за да се легализира, документът трябва да се преведе" - пълни глупости. Няма лиценз за преводаческа дейност. Т.нар. "оторизиране/лицензиране" на агенции от Външно представлява просто сключване на един привиден договор между Възложител (Външно) и Изпълнител (агенцията) на основание чл. 2а от правилника, за който Омбудсманът написа, че е незаконосъобразен.   Заверката на Външно е незаконна и трябва незабавно да се прекрати. Легализацията на документите може да се извърши и без да се превеждат. И не се заблуждавайте, че преводът в България излиза по-евтино. Една позната от Варна се оплака, че й взели 200 лв. за два "пикливи документа" (по собствените й думи) и отгоре на всичко после във Франция не признали превода и трябвало пак да плаща за превод - на френска заклета преводачка. Ядосваше се, че у нас никой не обяснява, че в чужбина може да не ти признаят превода.


Не е само в нашия, разбира се. Но я си представете, че ако ви потрябва зъболекар, нямате пряк достъп до такъв и се налага да се обърнете към зъболекарска агенция. Тя е занесла списък с най-добрите зъболекари в Министерството на здравеопазването (Външно в случая с преводите), обаче на вас "осигурява" някакъв зъболекар-студент, за да й излезе по-евтинко. А вие плащате като за най-добрия специалист. Такова е в момента положението в преводаческия бранш. Извършването на посредническа дейност без осъществяване на връзка между двете страни, които са прибегнали към услугите на посредника, е ОПАСНО за потребителя на услугата.


 Конкуренцията наистина е огромна, направо е убийствена! Оглеждаш се - пак някаква нова агенция се пръкнала и подбива цените. Какво да правиш? За да оцелееш, сваляш ги и ти Как ги сваляш? Като режеш хонорари и търсиш по-евтини преводачи. И още по-силно викаш "Насам, насааам! Качествени преводи на ниски ценииии!!!" Повечето от преводачите са си направили агенции с най-добри намерения - да си заверяват сами подписа и да обслужват по-добре клиентите, но скоро се виждат хванати в капана на мръсната (нечестната, нелоялната) конкуренция, базирана на опашати лъжи и укриване на преводачите от клиентите.  Както пише в книгата "Преводачи и агенции", "След всичко казано, става ясно, че е крайно време прикритите посредници да се определят какви са – преводачи или посредници и да спрат самоунищожението на преводаческия организъм [...]. Разбира се, ако те не осъзнаят пагубната си функция, ще стане като в историята на онзи човек, дето седял на клона, който режел."


Има и добри новини.  Канадска агенция предлага "персонализирани" преводачески услуги, при които всеки преводач е в директен контакт с клиента. Пишат, че е важно да се върне "безценната и ефикасна връзка преводач-клиент, която толкова малко агенции осигуряват в днешно време".



[/quote]

Еее, нямате умора с тези чаршафи, направо скапвате темата.  

И за да не е спам, някой натъквал ли се е на съкращението: uv/sc.
Срещам го в лента за коментари в езиков портал, където се обяснява причината за редакция на даден превод.

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_proofreader%27s_marks

http://www.merriam-webster.com/mw/table/proofrea.htm

 

st. Dobri, благодаря, сега вече знам какво е sc, но uv не намерих. 

може би е по-лесен начин за изписване на


аз бих се затруднила всеки път да търся точно тези знаци 

st. Dobri,