73 СОУ - гимназиална степен

Човек може и прави грешки,но е важно с малко думи да каже много.

Страдам от логорея – факт! И друг път са ми го казвали, но това е защото винаги държа да се аргументирам. Истината е относително понятие и за да накараш хората да повярват точно в твоята истина, ти трябва да разполагаш с безспорно добри и убедителни доказателства. Останалото е голословие, дребнотемие, махленски спорове, заяждане.
Бях малко по-рязка и малко по-груба с теб, Ганис, с цел да те  накарам да се почувстваш така, както караш хората да се чувстват понякога с нетърпящия ти възражение тон и начин на изразяване тип „вЕрвай ми, така е, щом АЗ казвам”. Имам версия откъде идва този маниер, но ще я запазя за себе си.  А в случаите, когато на децата се поставят квалификации и разграничения –  тука вече влизам в преки двубои. Сигурно ми сработва някакво инстинктивно майчинско чувство, което автоматически ми отприщва бунт и несъгласие. Защото съм наясно с усилията, които е положило и продължава да полага детето ми, за да успее на всички фронтове. Не винаги му се получава, но за мен е важно че опитва и се старая винаги да го подкрепям. Моментите на слабост  при децата са по-лесно преодолими, отколкото при възрастните. Така че, само живи и здрави да са ни, твърдо вярвам, че  имат потенциала, да се надяваме и възможностите, да стигнат далеч.  Веднага ще илюстрирам с един-два примера, на близки на семейството ми хора. В една от темите споменах племенницата ми, която живее с родителите си в Германия. В 11 клас завърши с двойка за срока и тройка за годината по математика. Сестра ми е от амбициозните родители и това и причини, меко казано, стрес. Беше доста скептично настроена относно качествата на дъщеря си. Обаче на абитурите (нещо като нашите матури) детето се стегна и се представи отлично. „Гадните немци” взеха, че я приеха не в един, а в цели четири университета – Магдебург, Дрезден, Йена и Манхайм. Учи политология, вече е 2 курс и се справя чудесно. Баща й, който е нашата пътеводна светлина, е бил посредствен ученик и бала не му е стигнал за софийското МЕИ. Приели са го в Пловдив, кретал по доста от дисциплините едва-едва и  някъде чак около завършването си, осъзнал кое му харесва и с какво всъщност иска да се занимава. След години упорит труд и праволинейност (понякога буквално отгладувана) се намериха хора, които оцениха качествата му тук – в България (в БАН). Предложиха му договор и замина за Германия. Там работи като университетски преподавател в Бранденбургския университет, пише трудове и работи по научни проекти. Пропуснах да отбележа докторската му степен.
Това са нашите две близки истории (не чути от пети и девети лица), примерите, които ни карат да вярваме, че не всички посредствени ученици са непременно посредствени и глупави хора. И обратното – не всички отличници в у-ще са отличници и в живота. Нещата са въпрос и на лични качества, и на късмет, и на връзки, ако щете. Тук категорично смятам да сложа точка, защото усещам пориви да продължа до безкрайност. Всеки има възможност да види или да не види истината за себе си в тези две истории...Приятен ден!:)
И извинете, че ви отнех от времето за личните си истории.

Казах, че повече няма да пиша, но все пак...
По повод коментарите ми. Аз прекарвам почти целия  ден с учениците си. С много от тях, това е ежедневен контакт. Какво имам предвид, не само по отношение на НЕ.
Учителят вижда учениците си в различна светлина. Вижда ги в час, в междучасието, как контактуват с приятелите си, дали пишат или не, внимават ли в час или се разсейват и много други неща.
Когато писах, че учителят работи с материал , това не е лъжа. Всяко дете е различна глина.
Фактът, че е едно дете е минало през "ситото на 7 клас" и е изкарало висок бал, не го прави непременно отличник по език. Има деца, които насила са записали училището, заради мама и тати. Познавам такива. Дори и Русалката ми е разказвала за дете, което има почти максимален бал и си е мечтаело за СМГ с НЕ, но родителите са го накарали да учи в 91 НЕГ. Детето прави бойкот още в 8 клас и на всички изпитвания има 2. Не знам после какво е станало с него.
Има деца, които са "парашутисти", но които са много добри по езика. Имам такова момиче в моя клас. Дойде в 9 клас, няма значение от кое училище. Една от най-добрите е от випуска. Миналата година спечели някакво състезание (май се води олимпиада, организирана от немското посолство) и в края на учебната година замина за Германия за няколко седмици.
Относно разпределението в 10 клас по паралелки- смятам, че е редно, най-малко за едно усредняване на нивото. Писах, че в края на 10 клас по преценка на учителя, детето може да се премести в друга група. Сапьорка го потвърди с нейната дъщеря.
По повод коментара на Русалка- всички колеги по НЕ, които преподават в гимназиален етап са оторизирани и могат да водят ДСД паралелки. Знам, че за това е необходима квалификация.
И факт е, че и в добрите гимназии има мързеливци и деца, които в един момент се отпускат и нехаят за нищо.

Мили дами, изляхте ли се!Сигурна съм, че и двете сте добронамерени!  
Всяко мнение е важно и макар отвреме-навреме „да попресоляваме манджата”, всичко което правим е заради доброто на  децата ни, затова ни е простено.
Аз , като „домакин” в темата, да поканя официално, да пишат всички, които имат какво да кажат.Това е форум, не е нечия губерния.Всяко мнение е важно!
Предстоят ни светли празници:
- за децата - Хелоуин ;
- за целия български народ –денят на народните будители;
Нека се заредим с празнично настроение!И да се усмихнем!

полезен спор. Всеки знае детето си го бута напред.
Който не решил да учи - никой не може да го накара. Който иска да учи - никой не може да го спр. А и колко често правила и условия се променят постфактум!?!?
Аз пък си почитам будителите. Днес юнаците ще лятат рано. И АЗ ще спяяяяяяя

Сигурно е неприятно за някои с тези деления в 73, ама не го драматизирайте толкова, де. Като се стегне детето след 10 клас-е, има Гьоте институт и тест Даф, не е лишено да си получи сертификат за владеене на езика. Какво да кажат английска, френска, испанска гимназия- да не би там да имат изобщо явяване за сертификат в училището или някой да ги подготвя специално за формата на Йелтс или САЕ или Тойфел, респ. фр. и испанските сертификати. Тези дни даже ми казаха  за дете от 73, което е в ДСД паралелка, но нямало да се явява на изпита, защото вече си е взело тест Даф в Гьоте институт.
Как се явяват и взимат с отлични резултати сертификати по английски деца, които не знаят как изглеждат класните стаи на АЕГ?
Та понеже домакинята на темата ме покани -казах си и моето мнение по въпроса, иначе съм външна и нямам дете в училището. Но и да имах, пак така щях да гледам на въпроса.

Да, Ганис, потвърждавам думите си за момчето. Но нека да кажа и продължението. След здрава съпротива в 8 клас, вероятно  под влияние на факта,че харесва класа си, младежът се стегна и  с помощ успям да  навакса пропуснатото от ключовата подготвителна  година с 21 или 22 часа седмично език. Щом можеш да наваксаш за едно лято такъв огромен обем,  значи , че не всички слабаци от 8 и 9 клас непременно нагоре остават такива и че евентуалните им пропуски не подлежат на запълване при желание. Много ученици, предимно момчета, точно  на този етап претърпяват метаморфоза някаква  и се превръщат в много мотивирани и можещи. Този младеж е точно от тях. Познавам и други такива.

ехеее,
отдавна исках да го напиша. Така де, сертификати и опции за вземането на такива- колкото щеш. Езикът е средство за комуникация и сертификатът не е най-важното нещо. И за тоз кахър си има лек. Важното е да го усвоят и да го ползват. Предпомагам, че повечето от въпросните неаглийски гимназии вече са с опция да си вземат скоро и английски сертификати. Ние поне натам вървим. За съжаление не получихме знанията и уменията за това в основното училище, а навън. Идеята на езиковата е друга, но основното е езикът, не сертификатът. Има много и хора със сертификати, които трудно ползват въпросния език.
Ще се справят децата.

Подкрепям и благодаря за свежото включване на казабланка. Развитието на дискусията от последните дни породи дълбоки съмнения относно родителските ми качества и целта на обучението на моето дете в ЕГ. После се сетих, че много повече се радвам и гордея с езиковите умения на малката по английски - говори и пише свободно, отколкото на резултатите от изпита й в края на учебната 2012/2013 и сертификата за покрито ниво В2 от Алианса. Споделям мнението, че възможността да не получиш нещо, ако не се потрудиш достатъчно, мотивира, в този смисъл децата следва да правят необходимото и по правилата,а резултатите неминуемо ще са налице.
Досега мислихме костюм и грим за утрешното Хелоуин партина вс. 8 - ми класове.  
После да посрещнем с уважение празника на големите българи - Деня на народните будители

Ха-ха, казабланка, много ме развесели с това:
Само да поясня,че не съм писла, че съм домакинята на темата, а домакиня в темата т.е. от темата.
Но, ако това те провокира да пишеш, не е проблем.
Накара ме да се замисля, че по някое време трябва да гоним и сертификат по английски, а там не са два като на немски ДСД и ДАФ(поне аз за тия знам), а доста:  Йелтс, САЕ, САП, Тойфел..... и ще пада едно умуване кой, защо, кога – ще разчитам пак на вашата помощ!
Ако трябва, специално за казабланка, ще сервирам кафе сутрин  , въпреки че не съм привърженик на картинките във форума!

Е да де, но тогава отново стигаме до въпроса -  какъв е смисъла от езиковата гимназия изобщо?  И безплатно ли е „безплатното българско образование”? Нашата водеща идея при избирането на училище след 7 клас беше именно такава – младежа да получи възможност  БЕЗПЛАТНО да научи езика. Вече ако конкретно дете има нужда от допълнително подсигуряване за изпитите - да, но в общия случай смятам, че подготовката в такова училище е напълно достатъчна.
Тези ДСД паралелки всъщност подготвят учениците за явяване на изпит за сертификат, доколкото разбирам. Във френската гимназия няма такива паралелки, но има изпити за сертификат, които се провеждат в изпитния център на гимназията. Според майки на вече завършили ученици,  подготовката, която децата получават В УЧИЛИЩЕТО, В НОРМАЛНИТЕ ПАРАЛЕЛКИ, е напълно достатъчна за да бъдат покрити нива В1 и В2 без допълнителни курсове и уроци в общия случай. Покриването на ниво С1 вече изисква допълнителни такива, тъй като, предвиденото учебно съдържание в училище не е достатъчно. Но пък ако детето реши да учи навън, сертификат за В2  му осигурява тази възможност. 
Та, въпроса ми е – този изпит, на който се допускат ученици само от ДСД паралелките (доколкото разбирам),  еквивалент на френския  за покриване на сертификат В2 ли е или за С1?

Аз съм от тези, които четат с интерес темата.
Само да "поправя" една съфорумка. Във френските гимназии също се организира явяване на изпит по езика за ниво В1 и В2, обикновено в 11 и 12 клас, понеже с В2 се кандидатства в повечето университети във Франция. И там също учителите решават кой може да се яви на изпита и кой - не.
За недоволните от учителското решение, има изпити във Френския Институт, където може да се яви всеки. 

ох, и аз бях решила вече да не пиша по темата за сертификатите, но сърце не трае като види погрешно разбриране 

тук драмата дойде точно от факта, че решението се взема още след 9-ти клас, а не (само) в 12-ти 

Фрушанте, доклокото съм запозната аз, в зависимост от резултата, който постигнеш на въпросния ДСД изпит, можеш да вземеш сертификат В2 или С1, иначе се водиш неиздържал (но да се изкажат експертите, аз съм пионер в тези води).Проблемът обаче е, че повечето унита в Германия искат С1.
Пиша  си от моята камбанария, ние имаме ясно поставени цели за след 12 клас и освен добро изучаване на езика като език, имаме нужда И от сертификат, който да ни помогне за бъдещото кандидатстване.И смятам, че е кощунство, при положение, че учиш 5 години в немска гимназия и имаш възможност да вземеш такъв, да губиш допълнително време, ресурс и пари, за да вземаш ДАФ от Гьоте (но доколкото разбрах, то това си зависи от детето).
Ще ни трябва и сертификат за английския език, за който вече смятам да отделим това време и пари!

mimchoni и Фрушанте, много ме кефите, че ми спестявате писане