Човек и добре да живее, есента идва и в Италия ( тема 141)

Добро утро!
regina di cuori, да аз съм живяла в рим и после около 2 години в истанбул с бившия ми приятел, но нещата бяха съвсем различни защото той печелеше достатъчно пари и никога не сме имали такива притеснения, а и аз бях много малка, той много голям и някак си не чувствах особено отговорност, не знам как да ви обясня.. Просто той си плащаше всички сметки, аз учех и така. Но аз никога не съм била независима, докато сега нещата са различни. Дано не прозвучи тъпо това дето ще напиша, когато си с някой много по-голям от теб не чувстваш отговорността еднакво разпределена (поне при мен беше така), докато сега когато сме на една възраст (приблизително) чувствам, че отговорността за това как ще се справяме е разпределена по равно.
Освен това след предишната ми връзка много се притеснявам да не свърши по същия начин и тази. Може би затова не ви се струвам много ентусиазирана, аз не обичам промените и с годините желанието да се местя насам натам намалява все повече.

Иначе, да ви споделя, напоследък ме е обзела бебешката треска и основно се притеснявам, че няма скоро да постигнем някаква стабилност за това от една страна, от друга заради здравословните ми проблеми няма да стане и изпадам в едни такива емоционални дупки.

tralala81, за жененето още откакто сме се запознали съм го питала какво мисли за брака и той винаги ми е казвал, че мисли, че е нещо полезно от социална гледна точка, като права и тн. Аз не съм се замисляла особено над това досега, изобщо никога не съм си мислела, че някой ще иска да се жени за мен    ииии честно казано и в момента не го вярвам много и ми звучи като някаква шегичка всичко това (за брака имам предвид).

Ох съжалявам за дългия пост, дет се вика да не ме попита нещо човек.

Якамоз, ние сме живият пример за имане на деца без стабилност и без пари  . Става и така, не е нужно първо да изградиш къща и да посадиш дърво, за да имаш деца. Децата никак и не забелязват дали им слагаш боди на Том Тейлър или не  . Вероятно като почнат да поотрасват нещата ще се променят, но още не сме опрели до онзи момент, в който парите имат значение за децата.

Струва ми се по това, което пишеш, че като пари ще се оправите, но то не значи, че ти ще се чувстваш добре там.

Mного ми харесва аргумента...за спор.


Дайте ми примери (за да ги оборя ), какви права имаш повече, ако си женен, които нямаш ако не си (при работа и т.н.)?


Tralalaaa, ти сериозно ли си взела южняшкия манталитет в мисленето?


Аз като виден представител на дългото фиданцаменто (13г) не съм съгласна с горепосочените неща.

Якамоз, сигурно вече са ти го казвали, но гаранция никой не може да ти даде за нищо, камо ли за една връзка.

Идваш, виждаш дали фунциона и решаваш какво ще правиш по-нататък.
Момчето иска да си с него, не иска някой с който да дели разходите (ако беше така трябваше да бягаш).


пп. после да запазиш конфети за съгражданките.

Да, да, така е, знам че гаранции няма, знам че трябва да се провери и няма смисъл от главоблъсканици в момента, но аз съм си такава, ужасен песимист.

Матео това ми прати
http://economia.virgilio.it/soldi/matrimonio-o-convivenza-differ … e-alla-legge.html
Мен лично така ме мързи да организирам сватба, че сигурно никога няма да стане това. 

Реджи, на мен обаче не ми се спори  

Якамоз, ами, освен да се 'разделите', след като се ожените, понеже пише, че е най-изгодно?  

tralala81, не те разбрах? В смисъл това е доста по-лош вариант наистина, май си струва да помисля върху него поне няколко дена 

Якамоз, това е от фискална гледна точка (и съм го написала в по-преден пост).
Питах за работа, интеграция, култура и т.н.?


Тралала, няма да спорим щом не искаш.
Никой не ме е гледал различно, защото съм била ''ла фиданцата'', нито пък съм се ''издигнала в очите'', защото съм се оженила.


Още по-малко пък съм имала проблем с институции.
То аз се занимавам с тези работи вкъщи (и преди и сега              цска е кочина  ).


пп. Деси, по-добре преди, отколкото после (ще си загубиш едно 4-5 години до развод, пък и не е казано, че ще има комунионе дей бени, за да ти е ''по-изгодно'').

Аааа, както казах мен не ме интересува особено нито фискалната гледна точка, нито социалната. Аз някъде дълбоко в себе си съм романтична и искам да се оженя в църква и да празнувам с близки и приятели    Нооо както казах за мен това не е нещо чак толкова важно за момента, тоест нямам нищо против да не се женим, но ако ми беше казал, че не иска да се женим щях да полудея 100%.

Ето, видя ли че почна да гледаш по-добре на нещата?

Пък после, като се решиш на голямата стъпка ще настъпи един ентусиазъм в темата, особено ако трябва да участваме виртуално в подготовката.

Да, не искам да останете с впечатлението, че съм постоянно депресирана, просто съм малко лунатичка.
Ето какво ми прати Матео днес

Якамоз, по повод на горното, един поздрав:

http://www.youtube.com/watch?v=ZUdiCJhxiZc

Докато пусках горния линк видях, едни песни които ме разчувстваха...върнаха ме 20г. назад...еееех.


http://www.youtube.com/watch?v=JjlZxYB2TGE


http://www.youtube.com/watch?v=EoXWcRXTWxE


http://www.youtube.com/watch?v=s8HK96TmOf4

Значи от културна гледна точка според мен бракът тук е по-скоро непопулярен. Сигурно мисля така, защото попаднах във фамилия, в която никой не е женен . Свекърите ми (50г), девер ми ( 30г). Мъжът ми не смяташе за нужно да ми предлага брак и изобщо не виждаже разлика с такъв бекграунд ясно защо. Разликата обаче аз я виждах за себе си от гл. точка на моето възпитание  и семейна среда, моето възприятие за моето семейство включваше официализиране, мнението на родителите ми също винаги е било от огромно значние, баща ми  никога нямаше да ме пусне "като каква " тук, така че предпочитах модела, в който съм живяла и отношенията, които съм видяла. На мъжът ми понеже не му беше важно и не виждаше разлика има ли/няма ли подпис го сложи с голяма лекота, след като аз го исках.
Ениуей и свекърите ми се ожениха ( малко след нас) - по причина мисля, ако някой почине другият да взима е % от пенсията на партньора, мисля, че се казва вдовишка. Брат му на мъжа ми пък се ожениха не зная по какви причини след 30г. съжителство ( май по подобна, наближава старост, пенсия или да си подарят крочера, не знам). Те пък се разделиха по-миналата година той се пенсионира и се позиционира пред компютъра, където се запозна с една жена, първо лъжеше нещо, сега официално са в режим сепарационе с жена си и той си има нова любов. 'ора над 60г Не че искали  да се развеждат, а той да не плащал ИМУ за секонда каза, че където сега живее му се води секонда, пък не можел да е и женен и да не са на един адрес или нещо такова. Та, с големи драми се разделиха/разделят и при тях бракът наистина по-скоро им усложни ситуацията.

Така че свят шарен, гаранции..


Yakamoz, ние също не сме организирали/имали сватба, няма връзка. с брака.

Да, знам, че няма нищо общо сватбата с брака. Аз не искам в никакъв случай голяма сватба, аз дори малка нямам желание да организирам, какво остава за големи. Но примерно приятелят ми не иска да имаме католически църковен брак. А за мен е важно да имаме църковен брак също, та ще видим какво ще стане, за сега съм се концентрирала върху местенето.

Ние живеем без брак, но поне тук никой не пита "като каква/както какъв", такова разсъждение ми се е случвало само от една баданте от Молдова. Много двойки от средата и познатите ни живеят без брак, макар и в дълги връзки и с деца, както и много други се женят, разбира се. Не знам на какъв принцип си вземат тези решения, не мисля, че има общо правило, което може да се посочи. Един сериозен недостатък на съжителството без брак беше, че нямаш право да си до партньора си в болница и да отговаряш за него, но за щастие това нещо се промени.

Ами може православен брак в България?