Повечето са такива поради проблемите им с алкохола, семейни такива или психични отклонения. Има центрове за настаняване на бездомни, които обаче са пълни с цигани, които ИМАТ домове. Клошарите се настаняват само през зимата, тъй като предпочитат свободата на улицата или не са достатъчно информирани за тези центрове. Там им се осигурява стая с топла вода и парно. чãршафите им се сменят като на хотел и това срещу 30 процента от законният им доход(пенсия или заплата). Познавам хора, които въпреки, че са настанени в прилични условия ги мързи да изкъпят. И да, наистина има умни и начетени хора. Глупавите живеят ден за ден и за едното ядене и няма какво толкова да объркат. Умните си дават сметка за положението в което са и, че щом за млади висшисти е трудно да се намери работа, какво остава за пенсионер-алкохолик и къде от срам, къде от друго, предпочитат да се "скрият"от обществото. Това го казвам от позицията на служител в такъв център и излагам само основните неща. Причини да станеш бездомник има един милион.
- Публикувана: 8 окт. 2013, 08:38 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2013, 22:02 ч.
Клошарите
Една голяма част от бездомните имат много сериозни проблеми с алкохола - с това впечатление останах от няколко репортажа и интервюта с работещи в общинските приюти и кухни за бедни.
Някои отказват да ги приемат въобще там, защото просто не могат да останат трезви дори заради подслон и храна.
А такива, които събират боклуци из апартаментите си, и аз съм виждала. На един колега хазяинът му правеше така. Много странна история, защото получаваше някакви нелоши доходи от наеми, отделно сигурно беше пенсионер.
Някои отказват да ги приемат въобще там, защото просто не могат да останат трезви дори заради подслон и храна.
А такива, които събират боклуци из апартаментите си, и аз съм виждала. На един колега хазяинът му правеше така. Много странна история, защото получаваше някакви нелоши доходи от наеми, отделно сигурно беше пенсионер.
То като филм на ужасите стана вече при нас само от техните изцепки. Да си ги прибират , че почнаха да се въдят като бездомните кучета и децата си гледат по-зле от кучета.
За родните психиатрии обаче мога да кажа, че и те са филм на ужасите.
Едно време нямаше такива хора по улиците. Не знам как са се справяли с тях. Вероятно и народът е бил по-здрав психически.
А това с алкохола е проблем, както и наркотиците. На просяк обикновено давам само храна, защото не знам за какво биха отишли парите.
Както беше казано по-горе,причините да станеш клошар са хиляди.
Главен проблем са алкохола и психичните отклонения.Има начетени хора,които обаче са се оказали безхарактерни безволеви да се борят със системата.Което не е причина да ги съжалявам.Навсякъде по света има бездомници.
Глупости.Или кво-комунизмът ке ни управи
Главен проблем са алкохола и психичните отклонения.Има начетени хора,които обаче са се оказали безхарактерни безволеви да се борят със системата.Което не е причина да ги съжалявам.Навсякъде по света има бездомници.
Цитат
Едно време нямаше такива хора по улиците. Не знам как са се справяли с тях. Вероятно и народът е бил по-здрав психически.
А това с алкохола е проблем, както и наркотиците. На просяк обикновено давам само храна, защото не знам за какво биха отишли парите.
А това с алкохола е проблем, както и наркотиците. На просяк обикновено давам само храна, защото не знам за какво биха отишли парите.
Глупости.Или кво-комунизмът ке ни управи
Повечето излизат на улицата по стечения на обстоятелствата, зависещи напълно от тях, и е уж временно, но завинаги остават там. Дали са имали проблеми с алкохола преди това или са дошли в последствие, е друг въпрос. Обаче на някои им харесва животът на улицата колкото и странно да звучи.
Мисля ,че съм го разказвала и друг път.
Не точно история за клошар, а за просяк.
Веднъж излизам от църквата с детето, гледам да не се затича детето нанякъде и механично давам парички в чашката на просяка.При което той ми казва- Извинете, майка ви дали не е учителка?Аз се сепвам, поглеждам го и той продължава с името на майка ми.
Неин ученик от първи до четвърти клас и мой съученик от училището/ аз съм малко по-малка/Много тъжно ми стана, разказах на майка ми и тя много се натъжи.Взе да ми обяснява каква хубава къща имали до училището.Представих си първия си учебен ден, тогава той е бил в ІІІ клас и каквито и картини за бъдещето му да са минали през очите едва ли е предполагал точно тази. Когато майка ми му е държала ръката , за да пише ченгели и буквички, когато му е възлагала стихчета за тържество, когато го е водела на "зелено училище " или лагер, едва ли е предполагала, че това дете ще проси един ден.
Не му научих историята, не съм го и питала.
Винаги като го видя, ме пита как е майка ми .Един просяк се сеща за първата си начална учителка, тъжно.
За мен просяците и клошарите- дали от болест, дали от безволие, дали от глупост , всички са жертва на злощастна съдба, с която не са успели да се преборят.По-силните, по-здравите, по-знаещите и можещите са им длъжнци, така мисля.За съжаление, често самите те не желаят или нямат сили да променят живота си, дори и някой да им предостави първоначални възможности за промяна .
Не точно история за клошар, а за просяк.
Веднъж излизам от църквата с детето, гледам да не се затича детето нанякъде и механично давам парички в чашката на просяка.При което той ми казва- Извинете, майка ви дали не е учителка?Аз се сепвам, поглеждам го и той продължава с името на майка ми.
Неин ученик от първи до четвърти клас и мой съученик от училището/ аз съм малко по-малка/Много тъжно ми стана, разказах на майка ми и тя много се натъжи.Взе да ми обяснява каква хубава къща имали до училището.Представих си първия си учебен ден, тогава той е бил в ІІІ клас и каквито и картини за бъдещето му да са минали през очите едва ли е предполагал точно тази. Когато майка ми му е държала ръката , за да пише ченгели и буквички, когато му е възлагала стихчета за тържество, когато го е водела на "зелено училище " или лагер, едва ли е предполагала, че това дете ще проси един ден.
Не му научих историята, не съм го и питала.
Винаги като го видя, ме пита как е майка ми .Един просяк се сеща за първата си начална учителка, тъжно.
За мен просяците и клошарите- дали от болест, дали от безволие, дали от глупост , всички са жертва на злощастна съдба, с която не са успели да се преборят.По-силните, по-здравите, по-знаещите и можещите са им длъжнци, така мисля.За съжаление, често самите те не желаят или нямат сили да променят живота си, дори и някой да им предостави първоначални възможности за промяна .
На ден минават поне около 10-тина клошари, които обират всичко, което би могло да се ползва или даде за вторични. Донякъде е добре, че ги има, защото като нямаме разделно събиране, поне донякъде вършат част от тази работа ....
Понеже се занимавам в тази област на сметосъбирането и заводи за отпадъци искам да ви кажа нещо по повод клошарите и циганите обиращи всичко ценно от кошовете за боклук.
Трябва да знаете, че ТОЧНО заради тези клошари и цигани в България все още няма нито един завод за боклук. Всички фирми които искат да направят такъв завод, първата им работа естествено е да изследват, какъв е състава на боклука изхвърлян в контейнерите на големите градове. Защото този завод за боклук трябва по някакъв начин да се самоиздържа все пак и това става единствено чрез продаване за рециклиране на ценните неща които се отделят от общия боклук - метал, стъкло, пластмаси и т.н... Оказа се че българския боклук е наистина пълен боклук в буквалния смисъл на думата - за нищо не става... И това е само и единствено поради факта че циганите и клошарите обират още в контейнерите всичко ценно което може да струва някой лев... И фирмите които искат да правят завод за боклук се отказват - за тях нищо не остава като възможност за печалба и самоиздръжка на този завод...
Така че ако някой се пита - Защо в България в никой град все още няма завод за боклук - това е отговора - и нашите боклуци дори, не са боклуци като на хората в цивилизованите държави... и боклука ни не става нищо от него... а защо не става - питайте циганите и клошарите...
Донякъде е добре, че ги има, защото като нямаме разделно събиране, поне донякъде вършат част от тази работа и не ме е яд примерно да си хвърля старите обувки или дрехи в общия боклук.
Шефът на завода рови ли рови из камионите- ценно е, не е ценно, ценно е, не е ценно...
Може да ти е смешно но хората си правят сметката, много ясно... Никой няма да тръгне да прави нещо без да си направи сметката какъв ще му е финансовия баланс накрая. То за един магазин за чорапи да продаваш трябва да си направиш сметката, какво остава за завод за отпадъци...
Е, те пак тези неща ги оползотворяват. Значи целта да се редуцират отпадъците е постигната.
По темата.
Клошари има навсякъде. Те стават такива по различни причини - психични болести, вкл. зависимости, лош късмет или просто неумение да се впишеш в системата.
Сигурна съм, че част от тях не са нещастни, а се чувстват свободни, колкото и странно може да звучи.
Т.е., има и доброволни клошари.
По темата.
Клошари има навсякъде. Те стават такива по различни причини - психични болести, вкл. зависимости, лош късмет или просто неумение да се впишеш в системата.
Сигурна съм, че част от тях не са нещастни, а се чувстват свободни, колкото и странно може да звучи.
Т.е., има и доброволни клошари.
Донякъде е добре, че ги има, защото като нямаме разделно събиране, поне донякъде вършат част от тази работа и не ме е яд примерно да си хвърля старите обувки или дрехи в общия боклук.
аз пък да ти разкажа за нашия град. Дойде една свестна кметица, започна едни проекти да реализира с евро пари, по раздвижи някой неща и стигнахме до темата за боклука... Купиха нови контейнери красиви, цветни за разделно събиране. Поставиха ги из града и се запитах защо не навсякъде, а само в определени квартали? Гледам един ден от прозореца си идва камиона спира да различните кофи, циганите ги придвижват и сипват...къде? общо в единствения камион. На една среща с кметицата я попитах каква е логиката на цялото това действие-да се научили хората да събират разделно. А аз мисля, че е по-добре общината да плаща на тия клошари, които действително събират разделно/друг е въпроса, че понякога ооставят свинщина около контейнерите от ровенето/ и предават в съответните пунктове. Така се решават най-малко три проблема-разделното събиране на отпадъците, общината пести от превоз до пунктовете за метал,хартия, пластмаса, намалят безработните, клошарите имат препитание, / не сме нахранили бездомника, а получават доходи за положен труд/защото си е тежък труд/ и научаваш и добри граждани и клошари на добри навици.
Все едно не говорите за хора....Редуцирали отпадъците 
Никой не е застрахован от подобна съдба. Сега някой ще каже, че е. Но не е...
Преди години в Бургас имаше клошар, който не вземаше пари, когато му даваха, а ровеше по кофите за храна.
Познаха го, като бивш съдия от София, обърнало се нещо в човека след дело с някакви мутри и избягал от света.....
Никой не е застрахован от подобна съдба. Сега някой ще каже, че е. Но не е...
Преди години в Бургас имаше клошар, който не вземаше пари, когато му даваха, а ровеше по кофите за храна.
Познаха го, като бивш съдия от София, обърнало се нещо в човека след дело с някакви мутри и избягал от света.....