Публикувана: 12 окт. 2013, 10:45 ч.
Последно мнение: 29 окт. 2013, 16:11 ч.

неомъжена на 30 -- реално ли е да се чака любовта

40 596
907
1

# 690 28 окт. 2013, 16:21 ч.

Мнения: 13 354

Дори съм сигурна, че хората, публикуващи бебешки снимки до премала и хората, публикуващи чаши и плажове до премала са от един и същи вид и при първа възможност минават от едното в другото.

Но и двете не изчерпват картината, както Like Smoke правилно е отбелязала.
И въобще, животът е всякакъв, както и хората.

# 691 28 окт. 2013, 16:23 ч.

Мнения: 24 688

Свободата е просто да правиш това, което искаш ти, а не това, което ти налагат задълженията. И тя свършва с раждането на дете - появява се едно същество, което е по важно от тебе и на чиито нужди твоите са подчинени изцяло. Може да е доброволно, осъзнато, с желание, с въжделение и благодарност, че си благословена да родиш, но все пак си е факт - свободата ти отидЕ.
Толкоз.

# 692 28 окт. 2013, 16:24 ч.

Мнения: 2 457

ПЛЮС ЕДНО

# 693 28 окт. 2013, 16:24 ч.

Мнения: 6 365

Цитат на: Like_Smoke в пн, 28 окт 2013, 16:20

Мамасита, какво толкова се е случило в живота ти, че те е направило толкова озлобена и крайна newsm78

Спести ми аматьорската психоанализа.

Мога да съм колкото искам балансирана, но не е това целта. Отклонява
от главния въпрос.

А главният въпрос е- какво браним, какво пазим, какво правим със свободата.

Параход, значи пак е имало пиене:) За 14 години...поне докторска степен и
малък бизнес може да се постигне. Та, Параход, на каква тема ти е докторатът,
или просто е имало 14 години шматкане...

# 694 28 окт. 2013, 16:26 ч.

Мнения: 6 365

Цитат на: Iris04 в пн, 28 окт 2013, 16:23

Това се нарича свободно време или свободност от задължения.

А свободата е нещото, което може да го има дори когато си затрупан със
задължения. Свободата- това е да твориш. Който го може, го прави във
всякакви условия.

Който не може, оплаква "свободните години".

Всичко е липса на въображение. Когато го има, има и свобода.
Като го няма...еми да кажем, че аз съм по-свободна от някои
госпожици.

# 695 28 окт. 2013, 16:28 ч.

Мнения: 2 457

Е, ти си добре.
А ние, които не можем да творим... Sad

# 696 28 окт. 2013, 16:29 ч.

Мнения: 61 796

Цитат на: Iris04 в пн, 28 окт 2013, 16:10

Смея се, защото си мислим, че всички хора трябва да са като нас... По принцип майката е такова едно нещо, което безумно се гордее с това, което е сътворила, и си мисли, че и другите хора трябва да завиждат на туй прекрасно постижение и да плачат от мъка, че не е тяхно...
За необвързаните ми приятелки децата са нещо съвсем далечно, наистина повечето имат някакви близки такива - племенници, деца на приятелки, изслушват с интерес, правят усилие да запомнят кой кога тръгва на училище... но вечер с удоволствие си хлопват вратата и си отиват в техния свят, който те са си подредили, както на тях им харесва.

Да си родил дете, не значи, че блестиш с нещо.

Мамасита , приеми , че има хора , които наистина обичат своя подреден свят . Peace

И изобщо не се прехласват пред това , че другите са се задомили и имат едиколко си деца .

Егоисти , егоцентрици , хора с друго мислене , различни са .

# 697 28 окт. 2013, 16:29 ч.

Мнения: 6 365

Цитат на: $hantal off в пн, 28 окт 2013, 16:28

Е, ти си добре.
А ние, които не можем да творим... Sad

Шанталче, не се прави, много добре знаеш, че можеш и
го правиш.

Щото нали- можеше да се откажеш от твоя мъжкар, за да
си свободна. Но явно и сега имаш широта на действие. Е,
с безнаказаното плющене е малко проблемно, но май си
по-свободна от неомъжена с 10-часов работен ден.

# 698 28 окт. 2013, 16:29 ч.

Мнения: 13 354

За мен свободата беше разполагането с времето си и спонтанността в действията.

Не работя на нормиран работен ден - така че, да реша в колко часа да отида на работа и как да си организирам деня, а не да го съобразявам с работното време на детската градина и с това на мъжа си, нахендряйки се в задръствания и всичко останало.

Да замина за друг град или държава без предварително планиране - само за концерт, среща или друга глезотия, като единствената ми грижа е да си платя билета за отиване и връщане.
Да местя местоживеенето си и да не трупам вещи - това го правя горе-долу и сега, но само защото с мъжа ми сме съмишленици.

Накратко, като майка най-много ми липсва, че не мога да реша в 18 ч., че в 19 ще отида еди-къде си. Трябва предварително планиране, па другия член на семейството да е свободен, па да не е никой от двамата в командировка... Уточнявам, че при мен става дума предимно за културни събития, по-малко пиене и плющене, да не стават грешки.

И другата ми тежка липса е - да си сам в околностите известно време - дето се вика, да можеш да чуеш мислите си, една чекия да удариш. Моето семейство е само тричленно, но имам приятелки с по три деца и при тях оставане сама - след като навършат пълнолетие горе-долу...

Докторат нямам, защото научната дейност не ми е силата. За сметка на това, нямам и дългове. Имам и други добри резултати от "шматкането", но те не са тема на този разговор.

# 699 28 окт. 2013, 16:30 ч.

Мнения: 6 365

Цитат на: happy mama в пн, 28 окт 2013, 16:29

Мамасита , приеми , че има хора , които наистина обичат своя подреден свят . Peace

Приемам бе, ама да си кажа, че е стагнация.

# 700 28 окт. 2013, 16:34 ч.

Мнения: 24 688

То е стагнация и от работа до детската, оттам в градинката и оттам в къщи, а в главата ти да тече поток на съзнанието колко си свободен духом.

# 701 28 окт. 2013, 16:37 ч.

Мнения: 13 354

Нарочно се кривя да минавам по различни улици и с различна крачка този 1 км, толкова е омерзително на моменти повторението.

А пък дъщеря ми обича еднообразието и рутината. Може тя да изпълни идеала ти да роди на 22, на 26 и 29, а може и тогава никой вече да не ражда. Кой знае?

# 702 28 окт. 2013, 16:39 ч.

Мнения: 6 365

Цитат на: Iris04 в пн, 28 окт 2013, 16:34

Ще се изненадаш колко интересни мисли минават, докато външно правиш
еднакви неща.

Зависи какви са ти целите. Дали просто искаш да ходиш на културни събития
или искаш да си културен, да изградиш нещо. Ако имаш цели, може да ги постигнеш.

Ако просто искаш някакъв лайфстайл- трудно е след детето. Но не си обречен
на ограничаващ живот.

# 703 28 окт. 2013, 16:39 ч.

Мнения: 2 457

Мамасита, кой ти помага за детето?

# 704 28 окт. 2013, 16:43 ч.

Мнения: 2 457

Не знам за свободата, но спокойствието си отива.
Това Гала го каза в едно предаване им и направи впечатление, защото е много вярно и го споделям.
Че когато една жена стане майка, се сбогува със спокойствието си завинаги... Peace

Препоръчани теми

Парфюмни размисли и страсти - 193

Не знам кой е бащата на детето ми

Тълпи от мигранти към Европа- какво ще последва от това?

Звездни Компромати - Октомври'25

1 274
Развлечение

Причина:

Причина: