Класическа семейна история...

  • 16 814
  • 289
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 96
шаляляля- това е игра с огъня. Авторката не е готова за това, а и не мисля, че ще му отвърне със същото.
Не става въпрос за изневяра, а за регистрация в някой сайт за запознанства например и размяна на някое и друго съобщение. Заплахата, че може да я загуби, може и да свърши чудна работа.

# 31
  • Мнения: 52
 А може и ефектът да е обратен. Това ще е оправдание вече за него и ще бъде началото на края.

# 32
  • Мнения: 96
Ако ефекта е обратен, значи положението по принцип е неспасяемо. Значи, че той си търси повод да се измъкне и рано или късно ще си го намери.
Един познат редовно кръшкаше на жена си. Един слънчев ден беше сгащен. След серия спокойни разговори беше успял да убеди жена си, че тя е виновна, защото не му е давала нужното - внимание, любовни обяснения, секс по 5 пъти на ден и т.н. Едва ли не тя не му е сваляла звезди и затова той си е търсел някоя, която да го прави. Не само, че я наранил, ами накрая и виновна я накарал да се чувства. Впоследствие се хвалеше, че вече вкъщи той е Цар. И телефона и имейла му вече били пълни с любовни обяснения от собствената му жена. Няколко месеца си седя мирно вкъщи. Но само толкоз. И пак наново.

Последна редакция: нд, 13 окт 2013, 18:15 от шаляляля

# 33
  • Мнения: 4 458
В подобна ситуация нещата са много комплексни. За мен 60 смс не са само от интерес за проблемите на другата в брака. А на служебния телефон, изтритите? Какво споделяш със смс? Дали работното му време не му позволява за срещи през деня, дали не е колежка? За съжаление, от моя опит с 2 брака и сега в подобна ситуация като авторката - разпечатки, смс, които се виждат, но са изтрити от телефона, мога само да кажа, че става въпрос за връзка. Е, в моя случай, поради възрастови причини, е по-скоро мерак от страна на мъжа ми, но това не означава, че не ме наранява и обижда.

# 34
  • Мнения: 4 458
шаляляля- това е игра с огъня. Авторката не е готова за това, а и не мисля, че ще му отвърне със същото.
Не става въпрос за изневяра, а за регистрация в някой сайт за запознанства например и размяна на някое и друго съобщение. Заплахата, че може да я загуби, може и да свърши чудна работа.



Съгласна съм - някаква промяна, показване на безразличие, телефонен разговор, но от балкона, или другата стая - пък може и с приятелка, повечко грижа за външния вид, закъснение от работа, излизане на кафе... Помага повече отколкото сериозни разговори. Мъжете са коренно различни от нас, това го разбираме или много късно, или никога. Те не обичат да бъдат хващани на местопрестъплението, не обичат да се оправдават.

# 35
  • Мнения: 52
 Интересно ми е как се държи с дъщеричката си? Дали и от нея страни, дали си играе с нея.

# 36
  • София
  • Мнения: 4 349
Защо те е страх да звъннеш на другата и да се разберете?

Е какво точно имат да се разбират  newsm78 newsm78

# 37
  • Мнения: 52
Е как какво?! Да остави мъжа и намира и да си гледа семейството.

# 38
  • София
  • Мнения: 4 349
Е как какво?! Да остави мъжа и намира и да си гледа семейството.

ЕХ тези турскисериали - двете да се разбират.  Mr. Green Mr. Green Мъжът е този, който прави избор

# 39
  • Мнения: 4 458
Е как какво?! Да остави мъжа и намира и да си гледа семейството.

ЕХ тези турскисериали - двете да се разбират.  Mr. Green Mr. Green Мъжът е този, който прави избор

Така е, той изпраща смс-и, авторката да казва на другата девойка, остави го.

# 40
  • София
  • Мнения: 4 349
Е това никога не съм го разбирала - да общуваш с трети, за да си решаваш проблемите в семейството. Сядаш, говориш с половинката си и ако си готова поставяш ултиматум. Какви разговори с трети, какви пет лева  Stop

# 41
  • Мнения: 52
 Ситуацията е много сложна. Не може да се поставя ултиматум в този случай.

# 42
  • в две хубави очи; - музика - лъчи
  • Мнения: 355
Аз съм била част от тази история (не в тази а друга).
Моето първо гадже ме среща след 10 или 15 години, незнам не съм ги броила. Разменихме си телефоните, стандартен разговор как си, аз женена, той женен, аз две деца, той едно, радост че сме се срещнали и това е. Последва звънене през ден през два. Как си какво правиш.... в началото на шега всичко... като забава го приех. Поиска нова среща. Отидохме на обяд, голяма забава как било какво било, и децата мъжете жените, всичко обсъдихме, в делови стил. И така... продължи да ме търси по телефона, уж да чуел как съм.. незнам защо и аз се увлякох, къде ми беше ъкъла незнам. Смс-и всеки ден не по един и два...  по скоро закачливи и уклончиви, без ясна цел, само намеци. Продължителни разговори по телефона, наистина не един и два на ден, и дори когато бе на почивка със семейството си...
До един ден в който аз се запитах - какво правя, какво ми липсва, защо го правя, ами жена му, той не коментираше, ами ако и моят мъж го направи, и казах стига, и сложих край на цялото това нещо.
Сега - срам ме е че се увлякох. Защо пиша в темата ли - не искам да кажа че случая е същия, така и не разбрах какво искаше от мен, предполагам флирт и нищо друго. Като прочетох авторката дори си помислих че става въпрос за мен, само че при нас това приключи преди повече от 2 години.
Сега пак ми звъни, но веднъж в годината по празници, повече няма да скъся дистанцията, още се чудя защо се увлякох така.
Незнам какво бих направила ако неговата жена ми беше звъннала, може би по скоро бих приключила този телефонен флирт. Съвет незнам дали мога да дам, по скоро дано увлечението е временно. А ако аз бях жена му....

# 43
  • Мнения: 63 180
И аз да се включа . Wink
Имах подобна връзка , само виртуална ( защото аз не позволих повече ) ,  с нов колега , доста по-млад от мен .
Бях вече разделена с мъжа ми , но без развод .
Нищо не съм споделяла с колегата , в смисъл не съм търсила утеха , просто той силно се влюби в мен .
Виждахме се на работа , винаги бяхме заедно на служебни събирания , той ми беше официалния кавалер . Wink Чувахме се , той ми звънеше , дълго говорехме , смс-и също ми пишеше , закачки , и така , 4 години продължи .
Аз не съм го занимавала с мои проблеми , той рядко споделяше , че нещата с жена му не вървят .
С две думи , това , което ни свързваше не са били проблеми . Просто му беше приятно да си говорим . Е , имаше и целувки , гушкане , но до края не се стигна , защото аз категорично не исках . 

В конкретната ситуация - може да е нещо подобно .
Не виждам защо трябва да се търси другата жена .
Ако мен ме беше потърсила съпругата , щях да й кажа , че сме само приятели и това щеше да е самата истина . Peace

Успех на авторката ! Hug Седнете и се разберете двамата ! Peace

# 44
  • Deutschland
  • Мнения: 8 085
Преди няколко години ми се наложи да се срещна служебно с един мъж. Близо 15 години по- възрастен, женен и на доста отговорен пост. Обаче...след тази среща той започна да ми звъни за щяло и нещяло, да ми пуска разни лигави песни по телефона, да ми пише дълги имейли с обяснения в любов. Аз мома разбира се, дреме ми...но той до такава степен хлътнал, че изпял всичко на жена си. Женицата на свой ред започна да ми праща имейли, естествено той й дал адреса на пощата ми, телефон и др. и започна да ме залива с помия. Хубаво, ама аз каква вина имах тогава? Нито съм хлътвала, нито съм отговаряла на любовните му излияния, нито каквото и да било. И след онази служебна среща, повече не сме се срещали. Любовта си беше само в неговата глава. Аз не съм разваляла семейство и никога няма да го направя. Против принципите ми е. Но ей така, изядох дървото образно казано.... Просто един ден седнах и написах на жената, че никога и по никакъв повод не бих се срещнала с мъжО й извънслужебно, че аз приятел винаги ще си намеря, млад, свободен, за какъв дявол ми е мъж с жена и деца...тя разбра слава Богу и ме оставиха на мира...и двамата  ooooh!

Общи условия

Активация на акаунт