Класическа семейна история...

  • 16 816
  • 289
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 4 458
Преди няколко години ми се наложи да се срещна служебно с един мъж. Близо 15 години по- възрастен, женен и на доста отговорен пост. Обаче...след тази среща той започна да ми звъни за щяло и нещяло, да ми пуска разни лигави песни по телефона, да ми пише дълги имейли с обяснения в любов. Аз мома разбира се, дреме ми...но той до такава степен хлътнал, че изпял всичко на жена си. Женицата на свой ред започна да ми праща имейли, естествено той й дал адреса на пощата ми, телефон и др. и започна да ме залива с помия. Хубаво, ама аз каква вина имах тогава? Нито съм хлътвала, нито съм отговаряла на любовните му излияния, нито каквото и да било. И след онази служебна среща, повече не сме се срещали. Любовта си беше само в неговата глава. Аз не съм разваляла семейство и никога няма да го направя. Против принципите ми е. Но ей така, изядох дървото образно казано.... Просто един ден седнах и написах на жената, че никога и по никакъв повод не бих се срещнала с мъжО й извънслужебно, че аз приятел винаги ще си намеря, млад, свободен, за какъв дявол ми е мъж с жена и деца...тя разбра слава Богу и ме оставиха на мира...и двамата  ooooh!

Защо пък ѝ е дал адреси и имейли - това с какво би му помогнало за развитието, или изживяването, или преживяването на това увлечение?

По темата - каквато и да е причината за разговори и смс-и извън служебни, делови, други интереси - за мен е съмнително - ако е толкова съпричастен към чужди проблеми, защо не е съпричастен към това, как се чувства жена му. Ако са безобидни и терапевтични разговори - защо да не сподели с нея - виж, срещнах, запознах се с ..... знаеш ли какви проблеми има, изживява нещо си, което и аз съм изживял и се мъча да ѝ помогна и т.н. -...

Аз се дразня на 6 смс-а, когато знам, че не е имало причина за тях, но по-важното е, че са изтрити от телефона - виждам ги в разпечатката, но може би той не знае, че аз знам номера на кой е - каквото и да е било съдържанието - гузен негонен бяга - защо не ги запазва, както и телефонни разговори се трият - защо? Нямам особена причина за притеснение, но все пак е неприятно  и обидно. От друга страна пък, ако аз си падна по някого - сигурно и аз ще постъпвам така Mr. Green

# 46
  • Мнения: 10 298
Прочетох темата. Авторке, твоят човек ясно ти е казал, не е мъж за семейство, иска да има неангажираща връзка, а не жена да му дудне на главата. Намерил си е, най-вероятно са любовници, просто е смешно да се залъгва човек, че на 30 години си говорят и пишат само смс. Сигурно ще опита да те накара ти да предприемеш нещо, за да може да те обвинява после. На лош мъж си попаднала, съжалявам. Sad Hug Hug

# 47
  • Мнения: 52
dpv- това е било защитна реакция на неговата жена. Видяла е заплаха в твое лице и затова те е нападнала. Коя жена би се оставила да и отмъкнат мъжа под носа?

# 48
  • Deutschland
  • Мнения: 8 085
dpv- това е било защитна реакция на неговата жена. Видяла е заплаха в твое лице и затова те е нападнала. Коя жена би се оставила да и отмъкнат мъжа под носа?

Васи, както писах, любовта е била само в неговата глава. На срещата обсъждахме служебен въпрос и нищо друго. Повече не съм го виждала. Нямала съм намерение да отмъквам ничии мъж при наличието на толкова ергени  Laughing Laughing Laughing , но явно след признанието му, жената се е уплашила... разбирам я. И аз бих постъпила така. Слава Богу, този негов интерес отдавна е приключил.

# 49
  • Мнения: 52
Много добре си направила, като не си споделила любовта му. Просто си мислела много правилно, за разлика от други жени.

# 50
  • Мнения: 45
Здравейте пак...
Говорихме...Питах го какво ли не. В момента обаче ми е голяма каша и не знам дали ще мога да пиша много конкретно. Каза, че никога не са си писали да се виждат и не са си намеквали нищо. До колкото разбрах е работила в сградата, където и той , но се е преместила. Питах го 100 пъти за смс-ите. Казах му, че ми е адски странно, при положение, че всеки ден са говорили по мин 1 час и после да си пишат съобщения. Каза, че са писали пак за нейните проблеми. Каза, че няма да ми цитира. Каза  ми също, че не би спал с друга жена, докато сме женени. Да вметна само, че съм дете на неразведени родители, но с много 3ти лица за 30те им години брак. Той го знае това. Казах му, че предвид това на какво съм била свидетел, просто няма да е честно от негова страна (пък и изобщо) да ми причинява това.

Vasi, много обича дъщеря ни. Много си играят. Отговорен е и се справя и сам с нея...

Аз разбира се продължавам да се измъчвам. Дори и да няма никаква романтика в тази връзка (ама според него не е връзка и се съгласихме за "комуникация"   ooooh!) Казах му, че като жена, ако аз почна да се жалвам на мъж - значи търся нещо повече от приятелско рамо. Ами така си е...Тази няма ли си майка, приятелка...Да плаче на тях  #2gunfire

За виждането - категоричен е, че не са се виждали. Сутрин води малката на ясла, понякога даже заедно ходим да я взимаме. Звъни ми като си тръгва , аз знам до колко работи и след 45мин си е вкъщи...

# 51
  • Мнения: 52
Щом обича детето значи още има надежда и нищо не е загубено. Съветът ми е да не го притискаш повече. Остави нещата така. Опитай се да бъдете повече време тримата, за да станете отново сплотени.

# 52
  • Мнения: 45
Това, че обича дъщеря ни, няма нищо общо с това дали обича мен  Crazy
Вярно, че има мъже, които като се разведат с жените си, се развеждат и с децата си, но едното няма общо с другото...

# 53
  • Мнения: 4 458
Това не мога да го разбера - работили са в една сграда, говорят си по 1 час, след това се изпращат смс - , колко и да ми се иска да бъда оптимистична и да вярвам, че това е само платоническо-виртуално приятелство..... Надеждата умира последна - понякога сами се мъчим да се убедим, че нещо не е така както изглежда. Не е трудно да се лъже, любовта към детето си е отделно нещо.

В крайна сметка, той ще продължи ли с терапевтичните сеанси, т.е. телефонни разговори и смс-и?

# 54
  • Мнения: 45
Jfjallen, каза, че няма да се чуват повече. Казал й е...Казах му и тя, ако му звънне да й каже пак същото. Не, че обвинявам само въпросната дама, но все си мисля, че ще му звънне тя...Не, че мога да разбера някак  Crossing Arms

# 55
  • в две хубави очи; - музика - лъчи
  • Мнения: 355
Щом обича детето значи още има надежда и нищо не е загубено. Съветът ми е да не го притискаш повече. Остави нещата така. Опитай се да бъдете повече време тримата, за да станете отново сплотени.
Излизайте, вечеряйте навън, уикенд в планината. Човека търси разнообразие и сега е удобния момент да го направите.  
Ако и той го иска - нещата ще влязат отново в релси

# 56
  • Мнения: 4 458
Дори и той да е честен и почтен в намеренията си - как можеш да си сигурна, тя какво иска от тази връзка - слаба, нежна, беззащитна - и той - рицарят на бял кон....

# 57
  • Мнения: 45
Иска да й откъсна главата вероятно  Twisted Evil #2gunfire

Да кажа все пак, че мъжа ми не е някой гадняр. Отговорен е, като повечето мъже ужасно разсеян, но ако го помоля нещо - повечето пъти го прави с охота, понякога, пак като повечето мъже мрънка и протестира, но въпреки това го прави.
Правим редовно секс. Обран е в нежностите в останалото време, но както казах - имаме си някакви спорадични караници и явно той е злопаметен. Бавно му минава...Иначе сме си все тримата. Почти не се случва някой от нас да излиза - обикновено е по служебните партита. Като цяло се разбираме, въпреки споровете...Затова направо се втрещих като видях колко много време е отделил на мъките на някаква си там  ooooh!

# 58
  • Мнения: 52
.....ааа това не е решение. Grinning

# 59
  • Мнения: 7 325
Аз бях част от такава история - бях на твое място и знам какво изпитваш. При нас продължи една година. Една година в която ровех из телефоните и компютрите му, говорих, молих, заплашвах..... Бях се вкопчила в този човек и държах на всяка цена да спася връзката ни. Не че беше тръгнал да се разделяме де, може би и той беше объркан или пък просто аз му бях по удобната. Зададох хиляди въпроси някой на глас някой запазих само за себе си - отговорите бяха абсурдни. Казваше ми едно, а мислеше друго - усещах го въпреки че не исках да си го призная. Беше увлечен много - това са неща които не могат да се скрят - промени навиците си, прописа поезия ... Виждаше че се измъчвам, може би не му харесваше това което ми причинява, но нямаше желание да го промени. Аз се унижих много , срам ме е от себе си, но за съжаление няма как да върна времето назад. Ненавиждах другата жена - смятах че е кукувица която иска да се настани в нечие чуждо семейство защото не е могла да запази своето. До някъде съм права до някъде не. Вина имат и двамата.
Аз не вярвам в - увлякох се без да разбера - увличаш се тогава когато го искаш и го допуснеш. В един момент дойде безразличието.......
Не знам какво да те посъветвам - може би ..... да не се унижаваш, колкото и да е трудно остави го да изживее нещата, защото колкото повече го притискаш той повече ще се отдалечава от теб, а и в един такъв момент му е все тая. Изключи се, престани да го забелязваш, излизай, нека те вижда красива, усмихната, нагласена - но не за него. Мисля че това е начина. Другия го пробвах и не работи.

Общи условия

Активация на акаунт