Моята мечта се сбъдна!Вярвайте!

Честита нова година на всички. Нека новата година ви донесе това което желаете тъй силно, защото няма по голяма радост от тази да се радваш на детето си.
На кратко моята история е следната през 2009г. забременях за първи път много лека и безпроблемна бременност до 36 седмица когато при преглед се установи, че бебето няма сърдечна дейност. Последва мъчително и продължително раждане, за което не искам да се сещам никога. Родих мъртвото си момченце след 13 часа мъки, а си тръгнах от болницата без дете. Мислех, че живота ми свършва. Възтанових се бързо направих си какви ли не изследвания за да разбела причината за случилото се, но така и не се утанови нищо. Казаха ми че мога да опитам пак след три месеца. Толкова исках пак да съм бременна че започнах ме опити след три месеца. На четвъртия бях бременна отново. Обаче в 9 седмица отново установиха, че плода няма сърдечна дейност. След първата бременност ми беше останала само надеждата, че следващия път ще стане, само това ме крепеше, след кюретажа изпаднах в страшна депресия, постоянно плачех, не можех да спя, имах постоянно главоболие, постоянно мислех за момченцето си, което родих мъртво и дори нямах сили да погледна. Лекарите ми казаха да изчакам поне 3 месеца и да започнем пак опити. Този път нямах сили, страхувах се от нова бременност, но толкова исках бебе, че страха не можа да ме победи. Намерих добър лекар, който ми назначи терапия преди да започнем опити за бебе. След 6 месеца започнахме пак да опитваме и на 7-мия отново бях бременна. През цялото време съпруга ми беше до мен и много ми помагаше без него нямаше да се справя. Доктора при който ходех ми предписа терапия с аспирин и фраксипарин, за цялата бременност. Изкарах кошмарни девет месеца на страх, болки, контракции нерви, стрес и какво ли още не, но на финала имам едно прекрасно момченце. Усещането да си майка не може да сравни с никое друго, то трябва да се изпита. За това искам да кажа на всички, които познават чувството да загубиш най ценното си ВЯРВАЙТЕ! Защото преди две години и аз пишех тук и не можех да спра да плача и мислех че никога няма да се засмея отново. Преживяното не може да се забрави, както никога няма да забравя първото си дете. Но въпреки цялата болка искам да ви кажа МОЯТА МЕЧТА СЕ СБЪДНА! ВЯРВАЙТЕ!

  Здравейте мили момичета
 Незнам точно как да започна но първо ще напиша, даже ако можех щях да извикам силно:" Моята мечта се сбъдна!Вярвайте!".
 Преминахме през много трудности с моя съпруг.През 2009г.,беше нашата сватба, тогава и забременях за първи път.Истински щастлива, сияеща споделих със доста хора,но не ми беше писано и направих спонтанен аборт.Попарена, със свито сърце продължих напред, с голямата подкрепа на мъжа ми.След купища изследвания,ходене на лекар и т.н. най-накрая имахме зелена светлина за нови опити.2010г. , отново бременна, страхувайки се да не се повтори кошмара от 1ия път,престанах да работя още като разбрах,пазех се от всичко,четях много литература ,информирах се за всичко свързано с бремеността, направих всички нужни изследвания и те бяха едно след друго прекрасни.В 20г.с. видяхме и на 3D нашето прекрасно момченце и тогава всичко беше наред,но за мое съжаление ужаса започна наново.Първо започнах да го усещам по-слабо,после влязох в болница където ме успокоиха че уж всичко било наред и просто трябваше да минават дните, но  една сутрин на контролното мерене на тонове малкото сърчице не биеше.И така в 30г.с. предизвикаха мъртво раждане.Не искам да пиша тук,не мога още да го преживея,ще пропусна.
 2011г., март месец, цикъл, след него опити, след тях Щастие придружено с тревога.Но аз съм силна, инат, "само положителни мисли", това си повтарях,"Всичко ще е наред" казваше мъжа ми.И така 9 месеца, толкова бързо минаха.а 19ти декември,родих прекрасната ни дъщеря.Сбъдна се,нашата мечта се сбъдна.Най-накрая сме трима вкъщи,гушкаме се и неможем да се нарадваме на двете малки очички които ни гледат с интерес.
 Момичета,вярвайте и нито за миг не се отчайвайте.Всичко се случва,мечтите се сбъдват ако го искаме достатъчно силно.Пожелавам от все сърце на всяка от Вас, да и се случи това което най-много желае.И дано на никои,ама на никои не се случва това ,което аз преживях.
 Пожелавам Ви новата година да Ви донесе, най-нежното същество, малко ,пухкаво, бебешко ухаещо съкровище.И още веднъж ВЯРВАЙТЕ!

Хайде дойде и моят ред да споделя за моята сбъдната мечета .
Имам дъщеря от първият ми мъж ,през 2001 срещнах мъжът на живота си ,събрахме се да живеем 2003 година мислех си ,че понеже съм с дете ще е много трудно да ме приемат родителите му ,но за мое щастие те са добри хора и за тях е важно детето им да е щастливо ,а неговото щастие бях аз.
  А и вече беше почти на 30 техните искаха вече да видят и неговото дете ,през 2005 забременях ,бях много щастлива и аз и той ,и макар че бременоста ми беше трудна и преживях загуба на близък човек през 2006 аз родих нашата прекрасна дъщеря .Толкова щастлив татко не бях виждала ,толкова добър и загрижен мъж също бяхме много много щастливи ,имахме си прекрасно бебче ,живеехме си в нашето жилище ,нямах никой кой да ми се меси в живота ,техните идваха да ни напълнят хладилника и повече от 15 минути не са седели ,всичко беше окей ,и изведнъж ми се прииска да му родя още едно дете ,забременях 2008 малката беше на година и 10 месеца ,всичко вървеше много добре ,аз бях напълно спокойна че ще си родя живо и здраво бебе ,нали 2 деца съм родила ,не предполагах ,че може нещо да не е наред .На 11 септември един месец преди термин докторката ми каза ,че не вижда лявата камера на бебето ,оттогава почна моят ад .На 10 октомври отидох да раждам ,толкова се надявах ,че може да е някаква грешка или да стане чудо и детето ми да се роди здраво ,но не било писано да живее малкото ми момиче .
Веднага извикаха кардиолог и след 1 час ми съобщиха ,че бебето е със сърдечна молоформация ,почнах да плача и да говоря на Господ ,карах му се виках му ,отрекох се от него ,а винаги съм вярвала ,че има някаква сила ,но този ден аз бях най нещастната жена на света ,аз бях съсипана ,аз имах чувството че умирам Взеха ми бебето и повече не ми го върнаха ,живя 62 дни през тези дни аз всеки ден умирах ,обикалях стаята в къщи и думите ми бяха Защо ,защо ,защо ,само това повтарях нищо друго ,тогава разбрах какво е надеждата ,аз обаче нямах надежда моята надежда умря в денят които родих детето си .Следваше ден след ден разговори по телефона ,новините бяха все лоши ,лоши и вече почнах да се моля на на Господ да прибере детето ми ,аз знаех че някой ден щях да я погреба ,но коя майка може да живее с тази мисъл ,коя майка може да издържи да знае че детето и се мъчи и нищо не може да направи .Както и да е на 13 декември ми съобщиха ,че на 12 вечерта е починала ,върнах си вярата в Бог ,поне я отърва от този аз в който се намираше.
Всеки ден влизах в този форум ,ако не беше той и всички вие ,аз може би нямаше да опитам да стана майка отново .
Всеки път когато четях за някоя мама ,която е родила се радвах толкова много ,чак плачех от щастие ,плачех за щастието на другите ,плачех и за това как искам и аз да мога някой ден да сбъдна мечтата си и да пиша тук .Всеки ден аз мислих какво мога да направя най добре за себе си ,и разбрах ,че ми трябва време ,първо да се възтановя психически ,после физически ,всичко което зависеше от мен го направих ,пуша от 15 години ,спрях цигарите точно ,когато ми беше на трудно ,смъкнах си килата които бяха натрупани от депресията ,тогава само ядях нищо друго не ме успокояваше.После почнах здравословно да се храня и вичко това за да съм спокойна ,че това което зависи от мен ,ще го направя ,минах през всички лекари ,и когато разбрах че ми е наред всичко друго освен акъла ,реших да опитам ,аз знаех че това ми е последния път в който ще забременея ,вече бях раждала 3 пъти ,4 щеше да ми е последен пък и годините ми са вече множко.
И така юли месец забременях ,беше една кошмарна бременност ,то нерви ,страх ,лежене ,болки и всичко това през което и вие сте минали и много добре ме разбирате ,броях дните ,часовете и само се молех час по скоро да става Април че да се роди моят син .Най накрая  на 3 аз родих синът ми ,не мога да кажа , чене съм била щастлива , зарадвах се ,но имаше и проблеми с малкия и ме хвана родилната депресия ,не вярвах че може да ми се случи ,но беше факт ,седмица по късно се прибрахме в къщи и чак тогава аз разбрах ,че съм най щастливата жена на света ,имах така желаното дете ,моя син Калоян .Знаете ли ,идеше ми да изляза навън и да изкреща пред целият всят МОЯТА МЕЧТА СЕ СБЪДНА !
Никога нямаше да си простя ,ако не бях опитала отново .



Извинете ме за дългият пост . и за грешките ,но така се пише със сбъдната мечта в ръце  .

krolahai Благодаря ти , твоя пост беше най вдъхновяващото нещо , което съм чела от много време насам , тъжно но и вдъхващо кураж . Имам си и аз една мечта , един ден и аз да напиша такъв пост точно тук , па макар и  пълен с грешки , най - важното е в  ръцете ми да е и моята малка мечта.
Приеми моите поздрави и искрени прегръдки 

ХРИСКА,ще пишеш мила и ти някой ден ,въпрос на време е ,но съм убедена ,че ще си мама на двама .Понякога се налага да се изчака ,колкото и да ти се иска да стане по бързо ,ти вече психически си готова ,остава само физически да е наред всичко .Имай вяра и не се съмнявай ,че и твоето слънце ще изгрей ,важното е да не се отказваш .Колелото се върти мила ,мина през ада 2 пъти ,не мислиш ли че е време и за рая.
От сърце ти желая ,по скоро зелен светофар ,после положителен тест ,и накрая едно здраво и красиво бебче. .

Здравейте въпреки,че в момента почти нищо не може да ме зарадва заради загубата на моето ангелче,тази теме ме обнадежди,че след време и аз мога и се надявам,че ще се похваля с раждането на моето така желано бебе.Поклон пред всички загубили своите рожби и кураж дай Боже всеки  да изпита радостта от това да бъде родител

МОЯТА МЕЧТА СЕ СБЪДНА

На 14.05.2012г. се роди моята прекрасна принцеса. Имахме известни проблеми, но вярвам, че всичко вече е зад гърба ни. На всички ви мога да кажа само едно: вярвайте, не спирайте да вярвате.

Здравейте, бях си обещала да разкажа моята история на всички онези, които са загубили по една или друга причина вярата и надеждата, че тяхната мечта ще се сбъдне! Хора, вярвайте, мечтите се сбъдват рано или късно, с повече търпение и силен дух!
Ето и моята история: През 2010г. се сгодих за най-прекрасния човек на света. Работехме и се радвахме на живота, заживяхме заедно след годежа и живеехме в един прекрасен и слънчев свят за двама. Да, но като всички млади хора и семейства решихме да имаме дете, най-норманото продължение на една голяма любов. След няколко месеца опити аз забременях. Настъпи истинско щастие в сърцата ни, голямо вълнение и радост. Бременността ми вървеше чудесно, една прекрасна и лека бременност до 9 месец. Ходех на работа, пътувах всичко беше супер. Купувахме за детето,което чакахме всички неща, които щяха да му трябват като се роди, но за съжаление съдбата бе решила друго...Един прекрасен слънчев пролетен ден (14 април 2011) отидох на тонове сутринта щастлива и доволна от живота, с планове за деня, разходки и т.н. Никога не си бях представяла, че мога да чуя думите:"Не чувам тоновете на бебето"... Настъпи истинския кошмар в живота ми, тези думи отекват в главата ми и до днес!!! Отидохме в болницата, всички потвърдиха че бебето е мъртво. Настъпиха най-страшните часове за мен..., предизвикаха ми раждане, което беше адски болезнено и страшно продължило 2 дни! Мъка, болка физическа и психическа, желание всичко да свърши възможно най-бързо, защото не се търпеше. Тогава срещнах моята прекрасна докторка, която ми помогна да родя, биха ми упойка, за да издържа и без друго трудното раждане. Ставах майка за първи път и то по какъв начин...раждам, минавам през родилните болки, но от тях няма никакъв смисъл просто раждам мъртвото си дете и толкоз...Разказвам и плача, защото болката ми по това дете все още е неутешима. Последваха месеци на плач, въпроси без отговори докато един ден не реших да започна отначало. Изхвърлих всички дрехи, които ми напомняха за бременността, смених колата си, смених офиса си, започнах да развивам бизнеса си с допълнителни неща и така продължих напред. Само 4 месеца по-късно аз бях отново бременна. Видях двете чертички и емоциите в мен забушуваха и се редуваха щастие-страх, радост-болка...Съобщих на мъжа ми новината и той беше истиснки щастлив и ми каза:"Този път всичко ще бъде наред, ще видиш!" Никога няма да забравя този момент и така мило казанаите ми от него утешителни думи. Така започна втората ми бременност, която беше следена от моята докторка, която беше моето слънце, моята упора и вяра, моята най-добра приятелка и моята надежда. Съдбата ми бе отредила да мина по тежък и труден път с тази бременност! Започна се от самото начало едва в 7г.с имах отлепен плоден сак на почти 80%, нещо което докторите казват божа работа и голяма вероятност от помятане. Но аз и док. вярвахме тя ми каза да пия лекарствата и да лежа. Лежах месец и половина, за да задържа детето! Ставах само до тоалетна и да хапна нещо! Минах през ада на отлепения сак и малкото човече в мен, борбено се закрепи и продължи развитието си до момента на 12-13 г.с седмица, когато отивайки на контролен преглед се установява ниско разположена по предна маточна стена плацента! Боже, поредната кошмарна новина с препоръка за лежане. Хайде наново се закотвих в леглото с надеждата плацентата да се вдигне. И О, чудо тя се вдигна и всичко беше наред. Така бавно но славно времето минаваше и аз стигнах до 5 месец, когато отивайки на 3Д при д-р Марков той ми казва:"При мъртво раждане, което сте имала трябва да направите генетични изследвания за Тромбофилия, отделно трябва да направите консултация с кардиолог, защото хващам тахикардия на вашето сърце, но за сега с бебето ви всичко е наред!" Лелелее, разтреперих се от ужас и от страх, но пък бях щаслива, че детето ми е добре. Започнаха консулатции с кардилози и хематолози. Откриха ми наистина тромбофилия и се наложи да бия всеки ден клексан за кръворазреждане, а сърцето ми се оказа здраво, макар и смазано от мъка и тревога. И така вървях с проблемите си, пиех хапчетата си, и си биех инжекциите до момента, в който стигнах 9 месец. Това беше кошмарният месец от преди 1 година, а сега пак започна зле. Отивайки отново на тонове, лягайки с много страх на апарата всеки път и този не беше лек за мен. Моята док видя тоновете и каза:"Приемам те за спешно секцио, тоновете на бебето са лоши, но този път всичко ще е наред!" Казах си: Господи, не и този път, бъди с мен и спаси детето ми!" Моля те! Така и стана приеха ме за секцио по спешност, послдва ужасна операция, юа която ще спестя разказа си, че много дълго ще стане, но само ще кажа че след 3 упойки усещах всичко, сеедно ме дерат жива последва приспиване, за да може да довършат операцията. Търпях неописуемата болка до момента, в който не извадиха синът ми!Чух  го как изплаква, милия беше застанал в най-неправилната поза за раждане и омотан 1 път в пъпната си връв около вратлето. В този момент започнах да плача от радост. Станах майка, но този път на живо и здраво бебенце! Моето прекрасно слънчице се роди на 21 април 2012г.! Сега спинка сладко, сладко до мен и аз съм най-гордата жена на света! Затова хора вярвайте, исками се да изкрещя на целия свят след толкова мъка и тревоги:"Моята мечта се сбъдна, ще се сбъдне и вашата! ))

asselina

Асенце,  Твоята и на Благовесна истории ми дават надежда. А сърчицето на моето слънце е спряло на 14.04.2012...

 Господи, момичета.Всеки плача когато вляза в тази тема.
asselina Радвам се за теб мила.За теб и за твоето малко съкровище.Нека Господ Ви закриля.
 Искаше ми се да пиша много да пиша ,но се разстроих много, съжалявам.
 Момичета имайте вяра.Всичко ще се нареди както трябва,просто трябва да дойде отреденото му време.
 Трудно е ,много е трудно когато загубиш,но после когато дойде това за което си мечтал.....няма такова друго чувство, неописуемо.
 Пожелавам го,желая го от все сърце на всяка от Вас.

Zdraveite mili maicheta,izvinqvam se predvaritelno no nqmam kirilica!  Zagubih dushterq si predi 3 godini,beshe s vrodena anomaliq gastroshisis jivq samo 1 mesec i pochina.Ne spirah da placha izgubih vqra v vsichko pogrebah moeto momichence koeto taka silno iskah i chakah..placheh i ridaeh na groba i che shte ozdravee i shte se vurne,ponqkoga obvinqvah sebe si makar da nqmah vina! Izgubih vqra che nqkoga shte buda maika i shte moga da  pregurna rojbata si.Nqmah vazmojnost da pregurna deteto si,rodi se 1.800 beshe v kuvioz i preturpq 2 operacii  moleh se da dokosna kracheto i pone..dokosnah q za purvi put kogato si vzimahme posledno sbogom,dori sega kogato pisha tezi redove placha,chustvah se tolkova bezpomoshtna i sasipana pitah se :Gospodi zashto ne vze men ? Kak shte jiveq ot tuk natatuk,kogto vijdah maiki s kolichki ochite se palneha s sulzi,kogato e 1 juni az kupuvah cvetq za groba na dushterq si vmesto nova igrachka.Minalata godina s mnogo strah no ostanala kapchica nadejda reshihme s sapruga mi da opitame otnovo da imame bebe! Cqlata bremennost prekarah v kushti i pri doktora,strahuvah se da ne se razboleq dori ne kazvah na nikogo che sum bremenna,ne bqh kupila nishto znaeh che sam bremenna no misleh che vsichko e sun,opitvah se da mislq pozitvno,makar che e trudno ! Doktora me uverqvashe che vsichko e nared s bremennosta,a az ne smeeh da se zaradvam,iskah da vidq s ochite si che naistina e taka.Iznosih bremennosta si do krai,rodih sekcio jiv i zdrav sin 4 kg / 51 sm ! Hilqdi blagodarnosti na D-r Tashkov koito napravi operaciata s bashta si Bojidar Tashkov koito ne spirashe  da me pregrushta i spodelq radosta mi ot tova dulgo chakano dete ! Sega ot izgubenata vqra niama i sleda,blagodarq na gospod che beshe s men i produljava da bude dnes sinut mi stava na 3 meseca i se molq da dojiveq vnuci i praznuci ! Iskam da kaja na vsichki maicheta na angelcheta da ne gubqt vqra,da im pojelaq da imat jivi i zdravi bebcheta,pojelavam vi ot surce da izpitate tova koeto az izpitah kogato pregurnah dulgo chakanata si rojba !

Извинете ме, заразвах се!!!

Да ти е живо издраво детенцето!

"Колко мъка има по тоз свят Господи." Прочетох вашите истории. В момента не мога да спра да плача. Загубих две момченца близначета 05.06.2010 г. Сега съм майка на прекрасно момиченце, роди се на 13.06.2012 г. Зодия близнаци. Имам и голяма дъщеря тя е на 12 г. Две години посветих на ината си, че няма да се примиря със загубата си и ще имам второ дете. И ето моето чудо се случи. Но не мога да прежаля дечицата ми, които срещнаха Бог преди да срещнат мен. Прекалено разстроена съм за да опиша случая, ще го направя утре. Ще го направя заради себе си и заради хората които ми помогнаха.