ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - тема 13

И какво като слагат хлор, всички плуват в тая вода, това че веднъж се е случило, въолще не значи че ще се случи пак. Отивай смело, трябва да преодолееш страха. Аз вследствие на инсулта, който получих, имам ужасен световъртеж и атаксия /засегнат ми е малкия мозък/. Залитам постоянно, вървя на зиг заг, но ето днес се опитах да изляза сама, верно много трудно ми беше, блъскам се в хората, но си викам аз да си се чувствам добре, силна с енергия, да спрат тия болести, винаги мога да си взема инвалидна количка, какво толкова, пък може да се живее пълноценно.

Когато се натровиш с някакво вещество - получиш алергична реакция примерно - после трябва да се пазиш известно време от него (около 2 години), преди имунната система да го "забрави". Това вече не е психически проблем, а чисто физиологически. Така че, ако belladonna е получила реакция към хлор, наистина трябва да се пази от него известно време.
Съгласен съм с NOA, че явно са се натрупали повече негативни емоции и е нужно нещо да се направи.
belladonna, а психиатрите, при които беше, не ти ли дадоха нещо успокоително?

enyo е прав точно в това е проблема чесега получих алергия и дори се обривам при миризматата на хлор. пия ксизал то и от там се усложни синузита, но с него вече съм добре ,а  и вируса отмина ,но за алергията трябва да пия ксизала по дълго време ,за това не мога да ходя на плуване, а иначе единственото, което ми казаха да пия е ремотив и аз го правя ,определено ме успокоява ,но от време на време пак имам атаки и то само вечер.

хора много съм зле, съжалявам ,че само се оплаквам, но не мога повече ,усещам че умирам от страх или по точно направо си мисля че ми е дошъл края, толкова е силно, че направо се треса от страх, треперя, какво съм отключила да му се невиди, на всичкото отгоре май няма да мога да си позволя терапия ,защото ми отказаха кредит, а със заплатата ми няма да мога да си позволя тази необходимост и сега се чудя каква алтернатива да намеря , знам че трябва да намря вътршни сили и да се боря, но сякаш някой е сменил програмата ми в главата и непрекъснато мисля че умирам сега пък е от язва защото аз по принцип си имам проблем и така....МНОГО МЕ Е СТРАХ
Дали нещо няма лошо да ми се слъчи и а з просто го предчувставм(((...

belladonna, нищо няма да ти се случи.
Замисли се над това - през деня, както казваш, си по-спокойна - дейностите, с които се занимаваш, хората, които са около теб, те разсейват и този страх отива на заден план. А вечер, като си самичка, този страх изплува и те обсебва. Гадното в случая е, че този страх идва някъде от подсъзнанието, ти не можеш да определиш точно причината и започваш да търсиш някакво логично обяснение и да намираш причината във физическото тяло и различните му болежки.
Според мен това е тревожно разстройство, защото ми приличаш едно към едно на мен самия.
Имаш право на вторичен преглед, така че отиди пак при психиатъра и му обясни тези неща, какво точно чувстваш и т.н. Ако не друго, може поне някакво успокоително да ти даде от рода на бензодиазепините - примерно Транксен.
Желая ти бързо оправяне!

Здравейте,хайде и аз да се включа в отбора.До сега само четях но имам нужда и да споделя с хора които сигурно ще ме разберат.Ето и моята история:както си вървях по улицата така ми се замота главата че имах чувството че ще падна беше няколко секунди но страшно се изплаших.И от тогава дето се казва дръпнах назад.Започна едно притеснение ,тревожност треперене абе всички екстри вие най-добре ги знаете.Отключих и агорохобия направо "пей сърце"Сега съм по доктори и с лекарства.Утре съм на контролен преглед защото пия ксанакс който трябва да спирам и неолексан но нямам кой знае какво подобрение.Извинявам се ако съм ви натоварила ,но много бих се радвала да си пиша с хора като мен ,които биха ме разбрали.

Благодаря ти enyo за подкрепата!
така е прав си ,за съжаление нищо не ми хрмумв,а за това как мога да се изкарам сама от това състояние, относно  бензодиазепините опитахме с ксанкс , диазепам и атаракс по отделно, но от тях спя по 20 часа , трябва все някога да ходя на рабоат, за това ги спряхме, те всъщност ми бяха предписани от личната , не от психиатъра и двамате психиатри не пожелаха да ми изпиша,т иначе аз ги пиех по половин таб и положението беше , че се чувствах като заспал наркоман, а сега вече проблеми със съня нямам , даже напротив едно такова ми е прекалено заспало, хем ми е тревожно хем ми се спи постоянно и нямам сили, а не взимам от доста време лекарства, дали пък просто оганизмът ми вече се изтощил на толкова много емоции плюс вируса който прекарах незнам пия витамини пък ще видим

Pamela, здравей, добре дошла в отбора. Пожелавам ти бързо измъкване от тук

belladonna, аз бях така при тазгодишния ми рецидив - тотална умора, съчетана с тревожност. Проклетата умора накрая ме принуди да взема болнични, защото просто не можех да изкарам цял ден на работа. (Между другото от тази седмица съм вече на работа, притесняваше ме дали ще успея да изкарам седмицата, защото все още усещам известна умора, но пък седмицата мина добре, дано се закрепи така и за напред ).
Странно ми е защо психиатрите не са ти дали нищо, но пък обмисли и тази гледна точка - те са специалисти и си разбират от работата - може наистина да нямаш нужда от лекарства и нещата да утихнат от само себе си. Ако стане така (стискам палци) ще се радвам за теб  , но и ще ти завиждам, да знаеш! 
Шегувам се   

Между другото, нямам много опит с бензодиазепините, но не би трябвало да приспиват, поне транксена, който взимам отвреме навреме е така - успокоява, премахва вътрешното напрежение, но не приспива.
А атаракса (той не е бензодиазепин, води се антипсихотик) е адски подло лекарство - пробвал съм го (беше ми изписано от невролог), но ми усилваше депресията и тревожността, като в същото време физически ме правеше на парцал. Освен това след като няколко дена го бях пил, започнах да усещам едни претупвания и прескачания на сърцето, които направо си отиваха към аритмия и се оправиха точно два дена, след като спрях атаракса. Така че това лекарство не бих го опитал отново, отвратително е.

точно по този начин и аз се чувстах като пиех атаракса, паникате се увеличаваше ,а нямах сили да й се съпротивя, сърцето и на мен ми правеше аритмия от него и като казвах на лекарите, те всички в един глас това не може да бъде накрая си го спрях сама и се почувстах по добре,а колкото до ксанакса и диезапам пиех по поливин и ме приспиваха ,то мен и ремотива ме преспива така ,че явно съм лесна ,въпреки че имах по едно време( когато ви писах за първи път ) трудно заспиване или по точно страх от заспиване, ще питам за транксена.
Иначе аз много размишлявам тези дни кое ме докара до тук, така ми каза психолога, да се опитам да намеря причината/те  и аз мисля ,че вече ги знам ,може би найстина не са физ. проблеми, те са само отзвук на психиката ми, 1 во си мисля че много тежко преживях загубата на моя приятел, той ми беше най добрия приятел, човек на когото мога да разчитам за всичко, след това загубих и домашния си любимец и се почувстах много сама и беззащитна това е думата даже си спомям какви мисли ми минаваха ,ами сега ,ако нещо се случи на кой мога да разчитам да бъде до мен, отговорът беше ясен на никого и това ,че си сам и беззащитен те прави да се чувставш много уязвим, да и до сега съм била сама, даже сме се виждали не много често с въпросния човек, но самата мисъл ,че има някого който го е грижа за теб те прави силен и минаваш през проблемите смело . След това и инцидентът за който не ми се говори, но за зла моя участ се случи веднага след това, а там в болницата МНОГО се изплаших, защото видях на какво дередже са болниците и лекарите (до тогава не съм посещавала много много болници )и съжалявам да го кажа ,но останах отвратена от отношението на някои лекари, защото го видях с очите си, видях спешни случаи на които изобщо не обръщат внимание и това много ме уплаши мисля ,че е точно това
Не казвам че всички лекари са такива разбира се, но аз поне видях от тези.
Знаете ли след този случай дори си мисля да напусна България ,до този момент не съм имала желание, винаги съм намирала положителното в бг, но сега вече си мисля ,че няма нищо  по важно от човешкия живот, а в бг той не струва 5 пари.

Здравейте! Нямах много време да назъртам във форума последните дни...виждам,че има ново попълнение-Pamela,ами добре дошла
belladonna,това с лекарското отношение,болниците и напускането на бг- на абсолютно същото мнение съм...Всичко тук е просто толкова абсурдно,че е направо сюрреалистично... Вярно е,че нашето състояние е плод предимно на лични драми и крехка психика, но пък ако животът ни беше малко по-нормален, сигурно...най-малкото щяхме да се възстановяваме по-бързо...
Относно успокоителните,аз май също съм пила този атаракс ..Той не е ли всъщност лекарство,което се дава при алергични реакции? Ако е същото де..Спомням си, че пих нещо такова, което има и успокояващ ефект... Беше действително отврат както казва enyo, и не мога да повярвам че го пих почти 2 месеца...и ставах все по-зле.

да ,точно за алергия е ,но има вляние и върху нервната система, абсолютна гадост

Здравейте , понадниквам и аз от време на време , при мен нещата се успокоиха за сега , и аз изпадах почти постоянно в някакви гадни ПА близо месец и това ме съсипваше , но от известно време пу пу съм добре , нямам атаки , депресия и се чувствам супер , изобщо не се сещам за кръвното , и да е високо хич не ме интересува , само дето и не е високо , защото не го мисля   . Не знам , явно така ще е - ту ще съм добре , ту зле , но до лекарства гледам да не прибягвам , даже елексира с жълтия кантарион не пия , писна ми вече да робувам на това тъпо състояние .
Единствено по миналата седмица ходихме на гости при свекърите и ми беше доста напрегнато , защото в този град преди няколко месеца при катастрофа си отиде един от най - добрите приятели на мъжа ми и сега като отидем ни е много тягостно . Спомняме си за дългите вечери , които прекарахме това лято в техния двор , как се смеехме и се веселихме нищо неподозиращи за ужаса , който предстои . Та аз след този инцидент отключих пак ПА .

enyo , сподели какво ти предписаха за тревожното разстройство, на мене- флуанксол , от който понякога съм много добре друг път имам чувството че не ми повлиява по никакъв начин , най  зле се чувствам при смяна на времето от топло към студено и обратното

Здравейте, не знам дали тук трябва да пиша, но просто искам да поговоря с някого, който би ме разбрал. От около три месеца имам така нареченото паническо разстройство. В началото бях доста притеснена постоянно разтревожена и уплашена. С времето ставам все по - добре... разбрах, че просто много често и доста рязко ми пада кръвното и явно оттам съм развила това тревожно разтройство, но вече с всичко се справям, но много ме плаши това чувство на нереалност, тази дереализация, колкото и да знам, че е безопасна и че с времето ще мине (впрочем сега почнах да пия чай от жълт кантарион), но все има частица в мен,която казва ами, ако полудявам или ми има нещо друго? Просто ми се иска да поговоря с някого, който изпитва подобни на моите притеснения.
Благодаря