kapriss_ 
за Бобчо
Цитат на: svetlana_78
оставам безмълвна... това е така жестоко
за Бобчо - Публикувана: 18 юли 2005, 17:27 ч.
- Последно мнение: 3 дек. 2019, 23:19 ч.
Нека се представим и още нещо
оставам безмълвна... това е така жестоко
Поклон пред мъката ти, майчице!
Поклон пред мъката ти, майчице!
kapriss_ 
.Как така незнайна причина ????Нямам думи за нашата здравна система.
-ще се моля за теб Бобчо.
.Как така незнайна причина ????Нямам думи за нашата здравна система. -ще се моля за теб Бобчо.
kapriss_ ,много съжалявам за случилото се,не е честно,милото Бобче.
Инче,наистина много си преживяла и не ти е леко,но честно да ти кажа не мога да разбера,за какво може да ни се завиди.Та ти имаш твоето момченце,насочи мислите си към него,то е твоето щастлие,твоят слънчев лъч.Oще нищо не е изгубено,не спирай да вярваш и да мечтаеш.Понякога мечтите се сбъдват!
Дано не сметнеш думите ми за груби ,не го казвам с лошо ни най-малко!
Инче,наистина много си преживяла и не ти е леко,но честно да ти кажа не мога да разбера,за какво може да ни се завиди.Та ти имаш твоето момченце,насочи мислите си към него,то е твоето щастлие,твоят слънчев лъч.Oще нищо не е изгубено,не спирай да вярваш и да мечтаеш.Понякога мечтите се сбъдват!
Дано не сметнеш думите ми за груби ,не го казвам с лошо ни най-малко!
Честно казано не знам за какво ви завиждам.............може би, че никой не ти натяква, че не искаш още едно дете(въпреки че с никой не съм споделила моя проблем, единствено и отчасти с моя съпруг), че вече е време, че ще взема да остарея, а съм егоистка към моя син (и двамата със съпруга ми имаме, аз - сестра, той - брат), че когато отидеш на лекар не ти казват, всичко зависи от теб, или ще родиш, и по всяка вероятност ще оставиш сина си без майка, или ще направиш спонтанен аборт, и ще получиш пак кръвоизлив, а вероятността да родя бебе и да му се радвам и отглеждам е 1:1000, дали ще мога да се справя. никога няма да си помисля че някоя от вас ще ме нагруби, та аз търся помощ и разбиране , и знам че винаги ще го получа
никога няма да си помисля че някоя от вас ще ме нагруби, та аз търся помощ и разбиране , и знам че винаги ще го получа 
Честно казано не знам за какво ви завиждам.............може би, че никой не ти натяква, че не искаш още едно дете(въпреки че с никой не съм споделила моя проблем, единствено и отчасти с моя съпруг), че вече е време, че ще взема да остарея, а съм егоистка към моя син (и двамата със съпруга ми имаме, аз - сестра, той - брат), че когато отидеш на лекар не ти казват, всичко зависи от теб, или ще родиш, и по всяка вероятност ще оставиш сина си без майка, или ще направиш спонтанен аборт, и ще получиш пак кръвоизлив, а вероятността да родя бебе и да му се радвам и отглеждам е 1:1000, дали ще мога да се справя. никога няма да си помисля че някоя от вас ще ме нагруби, та аз търся помощ и разбиране , и знам че винаги ще го получа
никога няма да си помисля че някоя от вас ще ме нагруби, та аз търся помощ и разбиране , и знам че винаги ще го получа сложги ред в живота си
защо такава потайност? мисля си, че роднините ви заслужават да знаят как стоят нещата и какъв е проблема да нямате второ дете...защо криете?
всички "подмятания" идват от вашето несподеляне
ако се доверите на близките си всичко ще си дойде на мястото
и ще ти олекне
Аз все се включвам тук и там и мисля че е редно и аз да се представя. Някои вече знаят, чели са, че през 2006г. на 12 Септември загубих близначета момченца. Като ви чета, обаче, си мисля че моята болка е нищо пред вашите. Ще попитате защо? Ами защото бебчетата ни починаха в 7-мия месец от бременността ми. Не че не ми тежи, но Вашата болка е неописуема, защото сте гушкали и давали любов на своите дечица. Борили сте се с тях, а аз не можах да направя нищо за моите момченца. Те просто угаснаха като две свещички не успели да горят дори. Преди пет години почина моят батко на 12.12.2003 година, а близнаците трябваше да се родят на тази дата, но 2006 година.Явно датата 12 за мен и семейството ми е фатална. Та незнам коя болка е по-голяма в душата ми и за кого сълзите ми са по-солени, но си мисля че се сляха в едно и изгарят ме отвътре. Но все си мисля и се моля да са някъде заедно - ВСИЧКИ ЛЮБИМИ НАШИ ХОРА, и дано не усещат нито болка, нито студ, нито самота! Прекланям се пред всички вас и силата ви. Дано един ден всяка една от нас е щастлива, както съм аз сега с моята малка принцеска!
maia_a,съжалявам,че и ти си сред нас.Разбирам болката ти-аз също изгубих моите момченца близнаци ,но в 5-ти месец също 2006-та година.Изгубих ги декември,а януари същата година изгубих първото си бебче.
Сега и аз се радвам на моето слънце,но не мога да забравя и ангелчетата ми.
Прегръщам те и ти желая много щастие!
Сега и аз се радвам на моето слънце,но не мога да забравя и ангелчетата ми.
Прегръщам те и ти желая много щастие!
Привет, мили изстрадали майчета !
Искрено съжалявам за загубата и болката ви! Знам какво е да изгубиш детенце-няма по-голяма сърдечна болка от тази ! Вашата болка е и моя, защото аз също изгубих детенцето си преди доста време. Историята ми е доста дългичка,макар че съкращавам доста от нещата,които бих искала да споделя с вас,за да не ви отегча. Искам чрез нея да ви насърча и да ви вдъхна надежда! И така: това се случи преди 10г. 3 дни преди Новата 99 година...катастрофа.....автобус прегази моето 4год. слънчево момченце.....всичо все още е пред очите ми.....само миг и.....моят мъничък Ивчо го няма...отиде си....а след него тишина, самота и студено....и боли,иболи,и боли.........
Тогава единствено вярата ми в Бог ми помогна да нося кръста си, да не полудея от скръб или да сложа край на нещастния си живот. Не обвиних Бог, не Го попитах "Защо?" -знам прекрасно,че не той причинява страданията, болестите,греха ивсички злини на тази земя. Двамата със съпруга ми се подкрепяхме / и двамата сме сираци / взаимно. В скръбта ни близо до нас бяха не близки и роднини,а хората от адвентната църква,която посещавам- те ни помагаха с каквото могат,вдъхваха ни кураж и утеха,молеха се за нас-за всичко съм им много благодарна!
Почти 2 г. не можех да забременея- може би от стрес...не знам...и сега искам да ви разкажа нещо,което ще ви се стори невероятно,но за мен е въпрос на вяра. Вече бях отчаяна- "явно вече никога няма да имаме деца"-така си мислех -говорихме си за осиновяване. Тогава пред мен се откри възможност да отида да работя в чужбина- моя скъпа приятелка бе в Испания и изглежда бе разказвала за мен на свои приятели-испанско сем. Вероятно са били трогнати,защото чрез нея ми изпратиха покана ако искам да отида да поработя там,като те ще поемат всички мои разноски,ще ме приютят и ще ми намерят работа. Беше наистина добро предложение и аз имах желание да имигрирам,апосле да изтегля и съпруга си,но не на всяка цена. Тогава реших да поставя въпроса си пред Бога,за да взема най-доброто решение.
Помолих се простичко,така,както се разговаря със приятел :
" Господи, ти знаеш за възможността която се разкрива пред нас , да,това е добра оферта и аз искам да отида да поработя, /на този етап бях безработна/ но искам да постъпя така,както ще е най-добре за нас. Господи, ти знаеш също болката в душата ми и колко много искам отново да си имамедетенце. Моля те помогни ми да постъпя правилно ! Нека ако ще е добре да эамина уреждането на документите да е безпроблемно и пътя ми да е отворен, ако ли не, моля те,спри ме по някакъв начин -дай ми знак ! - и ми хрумна следното: Моля те нека ако не трябва да ходя, а ти все пак искаш да ми подариш деца, нека това да е знакът-нека до края на Август да забременея!" /беше средата на Юли,а Септември щях да заминавам /
Откъде се появи тази дързост да поставям едва ли не ултиматум на Бога и до днес се чудя.
Но чудото наистина стана! Бях вече забравила за това,когато 1 ден-на 28.08.2000г. бяхме на река с мъжа ми и аз се подхлъзнах ,паднах и такава остра режеща болка изпитах в слабините,че ми прималя. Тогава се сетих за молитвата си и казах на мъжа ми :
"Да знаеш,че съм бременна!" но той не повярва-при толкова безуспешни опити,а и още нямах никакви признаци. 1седм. след това отидох на лекар и той го потвърди.
На 28.12. изубих рожбичката си, а на 28.08. разбрах,че отново ще ставам мама.
"...Нека до края на Август да съм бременна!" - Да,аз буквално изпросих дъщеря си от Бог и Той ми я подари! Нарекох я Даниела -" Бог е мой защитник" - това означава името и на евр.
Сега Дани е на 7г. във 2 клас и е мн. умно,красиво добро и по детски палаво и весело дете.
Когато Бог дава,дава най-доброто! Благодаря Му !
Има и още нещо : С мъжът ми си мечтаехме да си имаме 2дете,но не смеехме да се решим,защото сме със мн. скромни възможности. Но ето,че и това стана ито "случайно" --
няма случайни неща! Сега малката Йони / Йоана- "Благодатен е Бог!"/е на 2,5г. най-кроткото и мило дете на света за мен.
Мога смело да кажа,че след всичко,което преживяхме,сега съм щастлива-дъщеричките ни са нашето най-голямо богатство! А чрез Библията Бог ми дава надежда,че един ден отново ще мога с радост да прегърна моят мъничък Ивушко, който сега спи във пръстта на земята, и тогава вече никога няма да има сълзи и раздяла!
Мили момичета,помнете,че когато Бог допусне нещо да се отнеме от нас,то не е за да ни нарани или накаже, Бог елюбов и ако не роптаем срещу него, после благославя двойно!
Желая ви от все сърце никога вече да не преживявате болка и страдание,а за напред да имате само хубави мигове със семействата си и нека Бог ви закриля и благославя !
Искрено съжалявам за загубата и болката ви! Знам какво е да изгубиш детенце-няма по-голяма сърдечна болка от тази ! Вашата болка е и моя, защото аз също изгубих детенцето си преди доста време. Историята ми е доста дългичка,макар че съкращавам доста от нещата,които бих искала да споделя с вас,за да не ви отегча. Искам чрез нея да ви насърча и да ви вдъхна надежда! И така: това се случи преди 10г. 3 дни преди Новата 99 година...катастрофа.....автобус прегази моето 4год. слънчево момченце.....всичо все още е пред очите ми.....само миг и.....моят мъничък Ивчо го няма...отиде си....а след него тишина, самота и студено....и боли,иболи,и боли.........
Тогава единствено вярата ми в Бог ми помогна да нося кръста си, да не полудея от скръб или да сложа край на нещастния си живот. Не обвиних Бог, не Го попитах "Защо?" -знам прекрасно,че не той причинява страданията, болестите,греха ивсички злини на тази земя. Двамата със съпруга ми се подкрепяхме / и двамата сме сираци / взаимно. В скръбта ни близо до нас бяха не близки и роднини,а хората от адвентната църква,която посещавам- те ни помагаха с каквото могат,вдъхваха ни кураж и утеха,молеха се за нас-за всичко съм им много благодарна!
Почти 2 г. не можех да забременея- може би от стрес...не знам...и сега искам да ви разкажа нещо,което ще ви се стори невероятно,но за мен е въпрос на вяра. Вече бях отчаяна- "явно вече никога няма да имаме деца"-така си мислех -говорихме си за осиновяване. Тогава пред мен се откри възможност да отида да работя в чужбина- моя скъпа приятелка бе в Испания и изглежда бе разказвала за мен на свои приятели-испанско сем. Вероятно са били трогнати,защото чрез нея ми изпратиха покана ако искам да отида да поработя там,като те ще поемат всички мои разноски,ще ме приютят и ще ми намерят работа. Беше наистина добро предложение и аз имах желание да имигрирам,апосле да изтегля и съпруга си,но не на всяка цена. Тогава реших да поставя въпроса си пред Бога,за да взема най-доброто решение.
Помолих се простичко,така,както се разговаря със приятел :
" Господи, ти знаеш за възможността която се разкрива пред нас , да,това е добра оферта и аз искам да отида да поработя, /на този етап бях безработна/ но искам да постъпя така,както ще е най-добре за нас. Господи, ти знаеш също болката в душата ми и колко много искам отново да си имамедетенце. Моля те помогни ми да постъпя правилно ! Нека ако ще е добре да эамина уреждането на документите да е безпроблемно и пътя ми да е отворен, ако ли не, моля те,спри ме по някакъв начин -дай ми знак ! - и ми хрумна следното: Моля те нека ако не трябва да ходя, а ти все пак искаш да ми подариш деца, нека това да е знакът-нека до края на Август да забременея!" /беше средата на Юли,а Септември щях да заминавам /
Откъде се появи тази дързост да поставям едва ли не ултиматум на Бога и до днес се чудя.
Но чудото наистина стана! Бях вече забравила за това,когато 1 ден-на 28.08.2000г. бяхме на река с мъжа ми и аз се подхлъзнах ,паднах и такава остра режеща болка изпитах в слабините,че ми прималя. Тогава се сетих за молитвата си и казах на мъжа ми :
"Да знаеш,че съм бременна!" но той не повярва-при толкова безуспешни опити,а и още нямах никакви признаци. 1седм. след това отидох на лекар и той го потвърди.
На 28.12. изубих рожбичката си, а на 28.08. разбрах,че отново ще ставам мама.
"...Нека до края на Август да съм бременна!" - Да,аз буквално изпросих дъщеря си от Бог и Той ми я подари! Нарекох я Даниела -" Бог е мой защитник" - това означава името и на евр.
Сега Дани е на 7г. във 2 клас и е мн. умно,красиво добро и по детски палаво и весело дете.
Когато Бог дава,дава най-доброто! Благодаря Му !
Има и още нещо : С мъжът ми си мечтаехме да си имаме 2дете,но не смеехме да се решим,защото сме със мн. скромни възможности. Но ето,че и това стана ито "случайно" --
няма случайни неща! Сега малката Йони / Йоана- "Благодатен е Бог!"/е на 2,5г. най-кроткото и мило дете на света за мен.
Мога смело да кажа,че след всичко,което преживяхме,сега съм щастлива-дъщеричките ни са нашето най-голямо богатство! А чрез Библията Бог ми дава надежда,че един ден отново ще мога с радост да прегърна моят мъничък Ивушко, който сега спи във пръстта на земята, и тогава вече никога няма да има сълзи и раздяла!
Мили момичета,помнете,че когато Бог допусне нещо да се отнеме от нас,то не е за да ни нарани или накаже, Бог елюбов и ако не роптаем срещу него, после благославя двойно!
Желая ви от все сърце никога вече да не преживявате болка и страдание,а за напред да имате само хубави мигове със семействата си и нека Бог ви закриля и благославя !
