Странно, че днес минах покрай НДКто и аз се сетих за теб, mishelkrasteva... 
За малката Мишел
За малката Мишел
- Публикувана: 18 юли 2005, 17:27 ч.
- Последно мнение: 3 дек. 2019, 23:19 ч.
Нека се представим и още нещо
Ето че най-после намирам сили да пиша и аз тук-сред всички вас,на които моята болка е позната,а мъката по изгубената рожбичка ще е вечна..Преди две години решихме да си имаме бебче,но след като опитите ни излизаха безуспешни,тръгнахме по всевъзможни лекари,изследвания,измервания,докато най-накрая Господ чу молбите ми и през юли или началото на август забременях.Нямаше по-щастлива и шокирана едновременно с това жена от мен!От самото начало тръгнах по доктори-бях толкова стриктна във всичко-не близвах и капчица,само хубава храна,при най-малкото неразположение търчах към болницата,но уви...В 13г.с направих биохимичен скрининг-резултат 1:650-никаква опасност за генетични аномалии.И така дойде декември.На 8.12,лекарката ми видя разширено стомахче,но понеже излизаше в отпуска,ме извика след Нова година.На 7.01 го видя отново и ме изпрати в София.Аз,вече в 7 месец,с дъщеричка,която постоянно риташе и която вече обожавах,влязох в Майчин дом за амниоцентеза,установиха и дефект на сърчицето на бебка и каква беше най-голямата и трагична 'изненада'-детенцето ми беше със синдром на Даун-толкова увредено,че нямаше да може да живее извън утробата ми.Последва предизвикано раждане във Варна,вече в 29г.с,толкова късно,така изпепеляващо тежко....Сега коремчето ми е празно,а сърцето ми-два пъти повече.Няма го моето момиченце и никой не може да го замести....Благодаря ви,мили момичета,че ме изслушахте....
?????
Всяка от нас,ще изживее мъката и болката си по свой собствен начин!Всяка от нас,ще трепери за следващото детенце,което ще живее под сърцето и!И точно заради това момичета смятам,че не трябва да се предаваме дори за миг!И на мен ми е трудно,както на всички вас..и аз се питам с какво толова съм по-силна или различна та оня отгоре ми прати това нещастие...
И все си повтарям,че трябва да гледам напред и да съм силна заради себе си и другите около мен...иначе до сега щях да съм се сринала психически и физически...мислете за бъдещето и за това,колко хубави неща може да ви донесе то!Мислете за любимите си хора..и за това,колко много ви обичат и държат на вас!
И все си повтарям,че трябва да гледам напред и да съм силна заради себе си и другите около мен...иначе до сега щях да съм се сринала психически и физически...мислете за бъдещето и за това,колко хубави неща може да ви донесе то!Мислете за любимите си хора..и за това,колко много ви обичат и държат на вас!
Zolla, мисли си го всичко това, но си дай и време и да се наплачеш и натъгуваш, защото тъгата може да бъде отложена, но не и спестена въобще. Да не изскочи на повърхността в най-неподходящия момент - например тъкмо дундуркаш ново бебе, изведнъж да те налегне старата мъка.
Иначе съм напълно съгласна с теб, само че всеки има нужда от различно време да събира парчетата от себе си или нужната медицинска информация, преди да опита отново.
Иначе съм напълно съгласна с теб, само че всеки има нужда от различно време да събира парчетата от себе си или нужната медицинска информация, преди да опита отново.
Zollaпожелавам ти наистина да бъдеш силна, лоши неща се случват и на позитивните хора, уви. Но освен по-силни, ставаме и по-предпазливи, а може би и по-изморени, но надежда винаги има.
Tolinka, много е тежка историята ти, но все пак, колкото по-рано, толкова по-добре. Следнащия път ще минеш по по-трудния път, ще направиш амнио и всичко ще бъде наред. Пожелавам ти го искрено.
Tolinka, много е тежка историята ти, но все пак, колкото по-рано, толкова по-добре. Следнащия път ще минеш по по-трудния път, ще направиш амнио и всичко ще бъде наред. Пожелавам ти го искрено.
Толинка, 
преминала си през истински кошмар. Знам колко мъчително е - изгубих момиченцето си горе-долу по същото време. С искрено сърце ти пожелавям да дойде бързо денят,в който ще гушкаш здраво пухкаво малко съкровище. А дотогова пиши тук, ако усетиш нужда. Тук никога няма да си сама и неразбрана в болката си.
преминала си през истински кошмар. Знам колко мъчително е - изгубих момиченцето си горе-долу по същото време. С искрено сърце ти пожелавям да дойде бързо денят,в който ще гушкаш здраво пухкаво малко съкровище. А дотогова пиши тук, ако усетиш нужда. Тук никога няма да си сама и неразбрана в болката си.
Zolla, мисли си го всичко това, но си дай и време и да се наплачеш и натъгуваш, защото тъгата може да бъде отложена, но не и спестена въобще. Да не изскочи на повърхността в най-неподходящия момент - например тъкмо дундуркаш ново бебе, изведнъж да те налегне старата мъка.
Иначе съм напълно съгласна с теб, само че всеки има нужда от различно време да събира парчетата от себе си или нужната медицинска информация, преди да опита отново.
Иначе съм напълно съгласна с теб, само че всеки има нужда от различно време да събира парчетата от себе си или нужната медицинска информация, преди да опита отново.
мъдри са думитена ЛИлибон, а уви и продиктувани от опит насъбран тук....
ТОЛИНКА, господ да ти дава сили...
имам скъпи хора тук, те знаят колко са ми близки подобни истории - слава богу при мен завърши с щаслив край, но господ ми е свидетел сърцето винаги ще ми е белязано от страха, който брах бременна
представям си ужаса ти и ...не искам дори да го ипсвам....
докато са празни ръцете ти а ивинаги и след това когато имаш нужда - ние ще сме тук за теб и болката ти