Нека се представим и още нещо

  • 352 250
  • 997
  •   1
Отговори
# 705
  • Мнения: 40
elisalou , миличка мама на две ангелчета, преживяла си нещо ужасно. Нямам какво да ти кажа, освен че страдам с теб, твоята мъка е и наша. С времето ще се научиш да живееш с болката, никога няма да спре да боли. Не се отчайвай, излей си мъката, поплачи си и лека- полека се опитвай да поглеждаш напред. Мисли си, че един ден ще гушнеш своята рожба и тогава всичко ще бъде наред. Не си сама, ние сме тук, пиши когато имаш нужда.   bouquet

# 706
  • Мнения: 69
Здравейте,мили мами.От известно време чета този форум и страдам с Вас.Съжалявам за загубата на всяка една от Вас!

На фона на повечето случаи тук,моята история е нищо,но си е моята болка и моята мъка.И наистина имам нужда да споделя с някой.Надявам се да ме приемете в редиците Ви.
Бременността ми беше планирана.С приятеля ми сме заедно 6г и най-накрая се решихме да имаме бебе.Преживяхме загубата на родителите му в рамките на 1 г,беше много тежко.За него най-вече.Искаше ми се да го зарадвам,да сбъднем мечтата си за бебе и най-накрая да ни се случи нещо хубаво.И бебо стана още на 2 опит.Не мога да опиша какво изпитах като видях теста една събота сутрин и очите на половинката,след като го събудих с новината,че ще става татко.И от тук ще карам много на кратко,за да не стане много дълго.Първи преглед-няма никой.Втори преглед-пак нищо.Трети преглед-плоден сак,нечовешко щастие.Точно след 30 мин ме приеха за задържане,прокървих,овладяха нещата.След 8 дни-пак в болница,със страшни болки и кървене.Имплантиране на сака в цервикалния канал.Невъзможност за кюретаж,защото,ако прокърви съд няма спиране на кървенето,изход-вадене на матка.Господ беше с мен тогава и попаднах на двама невероятни специалисти,които не позволиха да бъда пипана.Оставиха ме да се чистя сама.Сакчето и всичко в него ми падна в ръцете.Никога няма да го забравя.Беше голям кошмар.Но и някак ми олекна.Исках просто всичко да свърши.На ултразвука,който ми направиха,за да видят дали всичко е ок,д-р Василев се просълзи и ми каза:Красавице,как ще реагираш,ако ти кажа,че си бременна?Помислих,че този добър човек е болен извратем мозък и го попитах как си позволява да се шегува така с мен.Оказа се,че има втори,много малък сак,който е бил скрит някъде си.И пак...надежди,тихи радости...Пуснаха ме да си ходя,като ми казаха,че ако на следващия преглед след 1 седмица сака е там,има надежда,ако падне...така е било писано.През това време аз кървя,боли ме,не мърдам от леглото...молех се само с това бебче всичко да е ок...След 1 седмица сака е там,но вече няма плод,деформиран е.Всичко пак стана сиво.Отказах да ми правят кюретаж.Лекарите се съгласиха,че и за мен така е по-добре.Чистих се в страшни болки още една седмица.Болки по-скоро душевни,физическото минава и заминава.Душата обаче помни и страда,сърцето кърви и боли.Вдигнах глава,заради половинката,заради родителите и приятелите ми.Държах се така,всякаш всичко е наред.Но само аз си знам какво ми тежи на сърцето.Много ме болеше от думи от рода на:"Голяма работа,какво толкова е станало,следващият път ще стане" или "Ти знаеш ли еди коя си...при нея беше така,виж сега си има 1,2,3 деца".Идеше ми да разбивам усти,заради тези думи.Понякога хората в желанието си да те успокоят,ти причиняват по-голяма мъка.Всичко приключи на 15.05.До днес се държах и не си позволявах да плача,освен в душата си.Вече съм в първия си цикъл след аборта и всичко като че ли се върна...Мили мами,знам,че не може да се сравни загубата на бебе в голям месец,родено бебе или дете,но знам,че ще ме разберете.Болката по изгубеното щастие,по мечтата,по надеждата е страшна.Знам,че някой ден ще си имам живо и здраво бебе,както и Вие.Но...днес си искам моите ангелчета.Обичам ги и ми липсват!
Надявам се,че не съм ви отегчила с дългия си пост.Просто имах нужда да споделя!
Благодаря Ви!Прегръщам Ви и Ви целувам!

 Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose за нашите ангелчета!Ние помним и обичаме!

# 707
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Здравей. Не си и помисляй, че с болката си отегчаваш някого. Всички тук сме обединени от едно. Много прясна е твоята рана и каквото и да ти напиша в момента ще ти прозвучи глупаво и безмислено. Или поне на мен ми беше така в самото начало на болката от загубата. Не исках утешителни думи, звучаха ми странно...По това време имах друго детенце, което беше на годинка и половина. Това, което почина, аз към писала беше на 10.Хванах се за малкото като удавник за сламка. И тогава започнаха от тук и там да ми дават акъл да си родя още едно... Това не беше тяхна работа, но те ми се бъркаха...Правят го и до днес онези, които не ме познават, но разберат за случилото се. Не искам ТАКИВА съвети.Няма да дам и на теб никакъв. Ти сама ще свикнеш с болката и ще поемеш гадния път на всяка една от нас. И тогава ще решиш как и какво да правиш. Мога да ти напиша само, че в мое лице можеш да намериш приятел с когото да споделиш, да те прегърна и да ти пожелая много смелост и сила/които ти вече имаш/... Hug

# 708
  • Мнения: 69
mimi135 прочетох твоята история.Страшна,смразяваща.Няма думи за описването на такива неща.Благодаря ти,за това,което си ми написала.Точно от това имах нужда.Вникнала си много точно в душата и мислите ми.Не искам никой да ме съжалява,да ми казва как утре като стана всичко ще изглежда по-добре.Но хората,които не са минали по този път не знаят какво се случва в душите и сърцата ни,и дай Боже,никога никога да не разбират.Имах нужда да споделя с някой,който знае.Блгадоря ти за подадената ръка.Имаш моята в отговор. Hug

# 709
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
 Hug Hug Hug

# 710
  • Мнения: 714
 Благодаря ви,че ви има мили момичета!Прегъщам ви  Hugи се надявам заедно да намерим пътя,по които да продължим! Praynig

# 711
  • Варна
  • Мнения: 2 678
Мила elisalou, много е страшна и болезнена твоята история, незнам какво да ти кажа Hug Много е тежко да загубиш дете, а ти си загубила две, за болката какво да ти кажа, моята Йоанка почина преди почти 4 месеца, все така боли, незнам с течение на годините как ще е, но немисля, че ще е по-различно. Трябва да се научим да живеем с болката, нямаме друг избор. Мен единствено ме крепи надеждата за дете-това е! Мисля че това е моят път да продължа нататък. Прегръщам те и не се колебай да пишеш.

Марта и Елена, малки ангелчета, почивайте в мир

# 712
  • Мнения: 120
Чета и сълзите ми пак потичат,не искам повече нови майки да пишат тук,не искам да има повече изгубени душици,не искам,но уви......казват,че трудно се става майка,но през това ли трябва да минем,в началото,когато загубих своето бебче всичко беше само мъка и болка,но напоследък усещам как ме обзема дива ярост,дори незнам спрямо кого или какво мога да я насоча....това ли заслужава една майка,да загуби едното си бебче и да трябва да продължи и да зарови мъката,за да може да износи другото си бебче и накрая и него да загуби newsm45 илии другото майче,което минало през радосната новина и после е трябвало да се сблъска с ужаса от загубата.......Безкрайно съжалявам за загубата ви,мога само да прегърна и да поплача с вас... Hug Hug Hug
Аз се научавам постепено да живея с болката и мъката,мисля,че и моя път е само нова бременност и искрено се надявам този път всичко да е благополучно,но понякога има неща,които ме изкарват извън нерви и ме сриват на ново,преди няколко дни например прибирайки се към къщи срещам една циганка с количка с боклуци и малко дете,босо и само с една фанелка на гърба,жената вкара детето в един контейнер с боклук да рови,а тя се зарови в другия...после тръгна и започна да вика детето,а то нали още малко почна да мрънка,че не може да излезе,ама ........накрая излезе като почти се просна на земята,а жената беше се върнала тъкмо и като го хвана,първо го разтресе здраво после го плясна няколко пъти с пръчката,с която ровеше в контейнера......Тази случка ме зашемети,с какво тази жена беше заслужила да стане майка,а аз не?Как може живота да е чак толкова несправедлив,знам,че не трябва да гледам по този начин на нещата,но въпроса:"защо трябваше да ни се случи това?"не ми излиза от главата,знам,че никога няма да намеря отговора,но когато разбера или видя поредната майка,която нехае за детето си и после тук прочета историята на още една майка,изгубила рожбата си,направо полудявам!
Скъпи сестри по съдба,не мога да върна времето назад,не мога да ви върна дечицата,мога само да ви подам ръка,за да знаете,че винаги можете да се опрете на мен,аз намерих много подрепа и истинско разбиране тук,защото майките тук най добре разбират какво изпитва всяка една от нас! Hug

# 713
  • Мнения: 3 016
Чета и сълзите ми пак потичат,не искам повече нови майки да пишат тук,не искам да има повече изгубени душици,не искам,но уви......казват,че трудно се става майка,но през това ли трябва да минем

Това бих написала и аз. Все нови и нови имена ............. Sad

# 714
  • Мнения: 40
veshtitzata, хубаво е ,че си решила да пишеш тук и да споделиш. Когато споделяш болката с хора, които са преживяли същото и по-лошо ,те кара да имаш чувството, че ще бъдеш разбрана напълно. Тези моменти са тежки и всеки се справя с тях по различен начин. Мога да обобщя за тези от нас, които са изгубили бебета в ранна бременност, че първо се минава през стреса от новината. После стрха от това, което предстои. После една празнота, но и спокойствие, че е минало. После мъка и болка(тайна, наша си) и стремеж да се правиш на силен пред околните. Следва споделяне тук на преживяното със сродни души. И най-важното на финала- осъзнаване на силно желание за нова бременност.
   Мили момичета всички ние по-рано или по-късно стигаме до невероятно силното желание за нова бременност, вкопчваме се в него и продължаваме напред. Мога само да пожелая на себе си и на всички вас да ни се случи по-скоро.
   Прегръщам ви и ви целувам всички.  bouquet  bouquet  bouquet

# 715
  • Мнения: 181
Здравейте, мили момичета, реших и аз де се представя с няколко думи. Аз съм на 31 години, а съпругът ми е на 32. След година опити забременях и родих моето момченце, което вече е почти на 8 години. Преди близо три години решихме, че е време за второ детенце и започнахме опити, но не се получаваше и накрая се примирих, че явно е писано да останем с едно детенце. Същият този месец забременях, радостта ни бе неописуема. До 12г.с. всичко беше наред, дори си взех и болнични, за да се пазя повече, тъй като работя в социална служба и контингента е рисков от към болести и зарази и други. Един ден получих слузесто течение с жилки кръв. Естествено отидох при гинеколога ми, който ме видя на ехограф и каза, че не вижда проблем. Предписа ми дуфастон и вагинални таблетки. Течението не спираше. Почти през ден ходих при него, а три пъти вечерта по спешност и в болницата. Посетих 4-ма лекари, от които не получих и най-малката адекватна помощ. Единия каза, че съм лигла и да престана да се лигавя, защото нищо ми няма. Другия, който се явява завеждащ гинекологично отделение заяви, че това не е кървене и при него са идвали момичета цитирам "които пълнят цели легени". Бях отвратена от отношението им и неразбирането. Следващият ден кървенето се усили и веднага заминах в друга по-голяма болница. Само като казах, че съм в 16г.с. и кървя веднага ме приеха и ме сложиха на системи, но уви беше късно. През нощта ми се спукаха околоплодните води и изтекоха. Следващия ден предизвикаха раждане и след това ме кюртираха. Няма да пиша за болката и мъката, тъй като всички тук сте я изживели. Беше ми много трудно, но успях да се изправя и да продължа напред, за което съм много благодарна на хората около мен, които не спират и до сега да ме подкрепят. Реших да се върна на работа по-рано, за да не мисля постоянно за случилото ми се. Там срещнах другия проблем, ежедневно се сблъсквам с бременни ромки, които раждат деца и ги ползват едва ли не като средство за препитание. Други мърляви и гнусни / извинете за епитетите/, които никога не са посещавали гинеколог, незнаят кога им е бил последния МЦ и кога е датата на термина им, забременяват, износват без проблем и раждат децата си, след което ги захвърлят буквално на бонището, защото мнозинството от тях живеят точно при такива условия. И най-лошото налага се да настанявам новородени дечица в домове директно от родилните отделения. Е това вече ми идва в повече. Защо такива "майки" забременяват и раждат деца, а тези които могат да осигурят обич, грижа и дом на своите деца се борят с години, сблъскват се с проблеми и бездушие и накрая да има такива като нас, пишещи в този форум. Е това не го разбирам. newsm45

# 716
  • Мнения: 120
sofialex,съжалявам,за това,което си преживяла Hug Hug Hug
ако си прочела по горния ми пост ,си разбрала,че и мен този въпрос не ме остава намира,такива жени,като тези,които сме описали ли заслужават радостта да имат деца без никакви проблем,а най много ме ужасява имено това,че като и ти казваш ,в повечето случаи ги ползват единствено за да изкопчат още някоя помощ от държавата.....не искам да бъда неправилно разбрана,в никакъв случай не съм расист,единственото,което ме вълнува наистина е тази толкова явна несправедливост на съдбата,има толкова жени,които с години копнеят и се борят да да имат дете ,а други просто раждат като на конвейрн и в повечето случаи дори не внасят емоция в това,че всъщност са станали майки
не ми се мисли,колко наистина трудно ти е да се сблъскваш с тях ежедневно и в същото време да да пазиш горчивия спомен от твоята трагедия..... Cry

# 717
  • Мнения: 69
martina77 благодаря за разбирането и подкрепата Hug

sofialex съжалявам за загубата ти.Пожелавам ти много сили,за да продължиш напред и някой ден,желая ти да е много скоро,да се радаш на един сладък и здрав бебок.
Споделям напълно твоето мнение отностно ромите.Докато бях в болницата,чакайки за преглед,недалеч от мен седяха три ромки и си разказваха коя какво родила,как родила.Едната сподели,че в този ден е родила 5-то дете и го оставя в болницата,защото няма какво да го прави.Бях на косъм да стана и да й разбия главата,с извинение.И точно това си помислих:защо аз,и другите като мен,която давам мило и драго за дете,която се борих до последно,ходих през ден на лекар,гледах се като писано яйце и щях да направя и невъзможното за детето си,да живее най-добрия живот и да получи всичко,което мога да му дам,няма да го прегърна,а тези,дето ги правят на конвейр и хич не им пука за децата им,износват,раждат и измъчват потомството си...?!Не ме разбирайте погрешно,радвам се на всяко едно дете,независимо от етническата му принадлежност.Просто ме е яд.
А относно отношението на лекарите...спрямо мен всички се държаха повече от добре.Не съм искала да ме носят на ръце,а просто когато питам да ми бъде отговаряно и когато имам нужда да ми бъде обърнато нужното внимание.Моето мнение е,че към всички трябва да се подхожда по един начин,а не с мен добре,с Мара зле.Но не е така.Има момент на избираемост,не знам как подбират,но впечатлението ми от посещенията ми по болниците е такова.Прочетох доста мнения,в които майките се оплакват от безхаберието на докторите.Жалко е,грозно е.Но това е суровата действителност.

# 718
  • Мнения: 993
Едната сподели,че в този ден е родила 5-то дете и го оставя в болницата,защото няма какво да го прави.Бях на косъм да стана и да й разбия главата,с извинение.И точно това си помислих:защо аз,и другите като мен,която давам мило и драго за дете,която се борих до последно,ходих през ден на лекар,гледах се като писано яйце и щях да направя и невъзможното за детето си,да живее най-добрия живот и да получи всичко,което мога да му дам,няма да го прегърна,а тези,дето ги правят на конвейр и хич не им пука за децата им,износват,раждат и измъчват потомството си...?!Не ме разбирайте погрешно,радвам се на всяко едно дете,независимо от етническата му принадлежност.Просто ме е яд.

Тук едва ли някой ще те разбере погрешно.  Hug При последния ми аборт, тъкмо ми бяха съобщили, че вече няма сърдечна дейност и трябва на другия ден да постъпя за кюртаж, връщах се от Шейново и едвам си виждах пътя от сълзи, на Орлов мост за стъклото ми се лепна малолетна бременна ромка, размахваща като парцал сополиво и гуреливо 2-3 годишно момченце (на годините на моето). Това подобие на човек чакаше второ (или трето, четвърто) дете, което да изкара на запушеното кръстовище като инструмент за просия, а аз тъкмо бях изгубила така желаното си бебче... Идеше ми да сляза и да я удуша!!!
Прегръщам всички майчета тук!  HugДано тази тема няма повече попълнения! Praynig

# 719
  • Мнения: 69
Миньон  Hug Пожелавам ти много скоро да се радваш на живо и здраво бебе.Както и всички останали тук.И се присъединявам към пожеланието ти в темата да не се появяват нови мами.

Общи условия

Активация на акаунт