Нека се представим и още нещо

Благодаря, Вещице!  Чак сега, като влязох в петия месец, почнах да дишам по-спокойно. Даже лентичка не бях си сложила от страх. Допреди седмица не знаех на кой свят съм, защото в началото на 4-и месец ми казаха, че бебето има киста в мозъка. Питах се какво е това проклятие... На последния преглед я нямаше, или поне не беше толкова голяма, така че надеждата се завърна. Докторите люто ми се карат, че се спичам толкова лесно, ама... вие знаете защо.
А на въпроса защо е трябвало да изгубя тези бебета... като се роди моят прекрасен син, си намерих 2 обяснения, които понамалиха мъката ми:
1. За да се роди точно той!
2. За да мога да осъзная по-силно и да не забравям дори за минута какъв дар съм получила!

Пожелавам ви това щастие и твърдо вярвам, че ще ви се случи!

Здравей Миньон! Не ги слушай докторите, че ти се карат. Така го чувстваш - такава ще бъдеш! Те не могат никога да те разберат. Бременей си, нека да ти е всичко наред и хич да не ти пука за тях! Успех и ще чакаме след време добрата вест!!!

Миньон,mimi135 ти го е казала много правилно.Ще се държиш точно така,както ти идва отвътре,пък те нека си говорят.Всичко с бебо ще е наред,ще видиш Ще стискаме палци нещата да вървят гладко и след няколко месеца да ни зарадваш с хубава новина

 Мили майчици,
болката,която всяка от нас носи и ще носи за винаги в душата и сърцето си е непосилна!Аз се престраших да пиша отново,защото започнах да осъзнавам,че това,което ми се случва не е лош сън и няма да се събудя,а е жестоката истина,с която ще трябва да се примиря,а не искам.Незнам как да опиша смесените чувства,които ме раздират-мъка,изпепеляваща болка,страх,гняв,отчаяние...И с всеки изминал ден става все по-страшно,защото усещам,че губя Вярата си и желанието си за живот!Плача безутешно,както за случилото се с мен,така и за преживяното от всяка една от нас!Опитвам се да намеря начин да продължа,но ми се струва невъзможно!Ужасявам се и от мисълта,че причинявам много мъка и страдание,на хората,които ме обичат,но понякога имам чувството че не ме разбират-срамувам се от това,незнам дали аз съм толкова слаба,че неуспявам да превъзмогна болката!Благодаря за думите на всяка една Ангелска майка и за подкрепата Ви и разбирането,което получавам от вас,мили момичета в този толкова труден момент!Дано не съм ви отегчила с обърканите си думи,просто исках да го споделя с хора,които наистина ме разбират,а не гледат на „новината“ за угасналите животи само като клюка!Как да спра сълзите си всеки път,когато някои ме срещне и започва да ми честити,виждайки ме без корема и да разпитва как съм?!Как да погледна детенце,без да се разплача безутешно и да връхлетят спомени в главата ми за най-прекрасния миг в живота ми,когато държах дъщеря ни в прегръдките си,а на другия ден целувах студеното ѝ безжизнено телце?!Прегръщам ви силно и се надявам да  мога да се усмихна някои ден отново и сълзите да са само от радост!

При мен това отмина след месец. Сега почти спокойно мога да обясня какво е станало без да изпадна в истеричен плач. Ще питат, а после ще спрат. Сега дори се "забавлявам" на физиономиите им когато отговоря на въпроса "Ама кога ще имате радост?" или "Ама ти май нещо ....?"
 

elisalou  съчувствам ти искрено за случилото ти се,за съжаление,този кошмар,никога не свършва,просто лека по лека започваме да свикваме с тежестта и мъката в душата,правим повечето неща механично,по навик....при мен изминаха 4 месеца от както загубих моето бебче в 8  месец,и няма как да те успокоя,че е по леко или боли по малко,може би само сълзите са по усмирими при вида на поредната майка с количка срещу мен.....много е трудно да продължиш,но няма какво друго да направиш,няма как да поправиш случилото се...и при мен беше първа и много желана бременност,дори факта,че забременях от веднъж ми се струваше направо чудо,моята кума също беше бременна ,тя роди края на януари,а аз загубих бебчето си февруари....сега всеки път когато погледна нейното момиченце,сърцето ми се свива от болка и мъка,радвам му се много,прегръщам го,а после когато оставам сама, пак потъвам в тъжния си свят.......единствената мисъл,която ме държи е мисълта за нова бременност,толкова огромно желание имам,чак става болезнено,всеки път когато лекарката ми казва да изчакам още....но няма начин,трябва да гледаме напред, и дано там ни чакат вече хубавите неща!Дано един ден пак усетим какво е чувството да си щастлив!

 

  elisalou, много е тъжно да, аз повече от един месец не си подадох носа навън, всичко ми беше все едно, света, хората, приятелите... исках просто да съм сама, след това почнах от време на време да си включвам скайпа и така... който ме попиташе, му пишех така беше по-лесно и безболезнено. Вече съм малко по-добре, гледам напред и нямам търпение да почнем с опитите, има време за всичко, за тъга, за радост... ще се справиш кураж ти желая мила моя

   sisi83 ,страхувам се,че и при мен нещата се случват точно по този начин-апатията,която ме е обзела,руши и наранява хората ,които ме обичат!Затворила съм се в своя свят на мъка и отчаяние,разкъсвана от въпроси без отговори!Не искам да чувам повече „Така е било писано“ или „Ами..случват се такива неща...“,“Ще си имате друго бебе някои ден“...
 Радвам се безкрайно много за теб,мила и стискам палци скоро да усетиш прекрасното чувство да носиш живот в себе си и бебече,което да изпълни живота ти със смисъл!Аз незнам дали някога ще се отърся от преживяното,страха и болката!Незнам дали ще имам достатъчно сили и кураж да забременея отново...

Трябва да имаш сила мила, за това живеем, да вярваме и да вървим напред Сега тъгувай, така ще е... ще мине време и ще почнеш отново да се усмихваш, страха постепенно ще намалява, т.е. желанието за нова бременност ще е по-силно отколкото страха-така е при мен, въпреки че са минали едва 4 месеца без малката. Важното е в този момент да съхраниш себе си-ти си важната-трябва да си добре.

elisalou , точно заради тези думи аз напуснах града в който живеех и отглеждах дечицата си, не исках да ги чувам от никой и новия град с нови хора които не знаят за проблемите ми, а ги научават само ако аз реша, много ми помогна по- лесно се изправих и продължих напред.
Кураж мила 

elisalou  пожелавам ти от цялото си сърце много сили,за да продължиш напред.

Няма нужда да насилваш себе си, достатъчно си изстрадала. Желанието да опиташ отново само ще дойде някой ден. До тогава не превръщай децата във фикс-идея, а обърни внимание на себе си - ще видиш как това ще повлияе благотворно и на теб и на наранените ти близки. Намери си занимание, което да ти е интересно и да те ангажира максимално. За мене това беше работата ми, но може и да е друго - пр. хоби, спорт, социална ангажираност. Дай време на тялото и душата ти да се възстановят. Погледни човека до тебе - той също има нужда от грижа. И вярвай! Един ден слънцето ще изгрее отново на вашата улица.

 anelia_zlatanova  ,veshtitzata  , Миньон  преръщам ви силно и ви благодаря за подадената  ръка в този толкова тежък и труден за мен момент!!!
Дано да преодолея страховете си  и да се науча пак да вярвам-да вярвам в себе си,както да вярвам отново във Бог!
Ще сведа безмълвно глава в поклон пред мъката и болката на всяка една от Ангелските майки,както и  пред куража и силата,скрити някъде там в изстрадалите сърца!
 
 
 

elisalou сега е времето да изживееш мъката си.Да се справиш с нея,неизбежно е,а и смятам,че е правилно.Не знам кога ще се справиш с това,никой не знае.Но ще мине.Никога няма да забравиш,просто ще се научиш да живееш с болката.И тогава ще дойде времето да вдигнеш глава и да продължиш напред.И всичко ще бъде наред банално,изтъркано,досадно...но факт.Не се предавай!