Публикувана: 18 юли 2005, 17:27 ч.
Последно мнение: 3 дек. 2019, 23:19 ч.

Нека се представим и още нещо

352 232
997
1

# 735 2 юли 2010, 18:50 ч.

Мнения: 4 458

Цитат на: veshtitzata в пт, 02 юли 2010, 17:50

elisalou сега е времето да изживееш мъката си.Да се справиш с нея,неизбежно е,а и смятам,че е правилно.Не знам кога ще се справиш с това,никой не знае.Но ще мине.Никога няма да забравиш,просто ще се научиш да живееш с болката.И тогава ще дойде времето да вдигнеш глава и да продължиш напред.И всичко ще бъде наред Hug

банално,изтъркано,досадно...но факт.Не се предавай! Hug

Подкрепям това изказване Peace

Колкото и да е трудно трябва да застанеш лице в лице с реалността, а не да бягаш от нея. Според мен огромната болка в един момент, след много време, се превръща в спомен и вяра че всичко се случва с определна цел и Господ има други планове за нас.

# 736 2 юли 2010, 19:42 ч.

Мнения: 714

Живея с мъката си и болката си всяка минута,всеки нов ден... Cry

Както всяка една от майките,загубили най-свидното!kiara ,не бягам от реалността мила,а се давя в нея...Няма как болката да се превърне в спомен,болката си остава болка завинаги,а за Господ точно сега не мога или по-скоро не искам да говоря,защото най-вероятно ще изрека думи,развносилни на Богохулство!Срамувам се от това,но е факт-ще ми трябва време,за да повярвам отново...Дано ако Го има,да ми прости... Praynig

# 737 2 юли 2010, 19:48 ч.

Мнения: 428

elisalou Не се срамувай от това което изпитваш. Напълно те разбирам, аз изпитвах същото и дори още се чувствам така, като че ли загубих вярата си. От както загубихме нашето момиченце не съм стъпвала в църква и не знам кога ще имам силата да вляза в църква и да запля свещичка за нея, но това не ме кара да се чувствам винова. Не насилвам нещата, когато дойде момента можи би ще го разберем. Аз поне още не съм говотва....

# 738 2 юли 2010, 20:55 ч.

Мнения: 4 458

elisalou в никакъв случай не казвам, че бягаш от реалността. Това което се опитвам е по някакъв начин да ти вдъхна надежда, че ще дойде ден в който начина на мислене ще се промени, погледа ти над живота ще е друг.
Предполагам сега е много рано за каквото и да било Sad

Дай си време.
Аз дори и да имам деца, все още често си мисля какво ли щеше да бъде ако... но бързо прогонвам тези мисли с думите "да, но ако имах първото, никога нямаше да се радвам на тези които имам сега" Това се опитах да ти кажа с това, че Господ си знае работата.
Децата се раждат с мися! Те избират родителите си в зависимост на урока който имат да научат те и родителите им. Ако ще ти е по-лесно, опитай се да погледнеш на нещата от тази страна. Въпреки, че сега каквото и да говорим ще е излишно, ще е забулено от голямата мъка и болка в теб. Може би след време когато имаш сили ще намериш и време да помислиш над всичко което ти писах.

Права е beru6ka , като дойде момента ще го разбереш.

И на теб beru6ka ти пожелавам един ден да можеш да намериш силата в теб.

# 739 2 юли 2010, 23:01 ч.

Мнения: 69

elisalou болката ще я има цял живот,никога няма да бъде забравена.Просто с времето се свиква с нея,става една неразделна част от нас.Кавам го донаякъде,за да дам сили и на себе си.Моята история не е толкова жестока,колкото повечето тук,но за мен е най-страшното и вечно ще помня какво ми се случи,колко плаках и страдах.И всеки божи ден се питам как щеше да е днес,ако...Но,за съжаление,няма как да знаем.Преди няколко дни бях на контролен преглед и изписваха бебета по това време...Това ме съсипа,буквално.Много е страшно!Имам зелена светлина за бебеправене,но страха е толкова голям...А желанието също...Не знам,мила,какво друго да ти кажа,освен да вярваш в себе си,да си даваш сили сама.Страдай толкова,колкото можеш да понесеш,плачи толкова,колкото сили имаш и един ден сама ще разбереш,че е дошъл момента да се изправиш и да продължиш.Стискам палци да успееш да запазиш себе си в мъката и болката,в която се давиш. Hug

# 740 3 юли 2010, 14:07 ч.

Мнения: 714

kiara ,може би си права,че е прекалено рано и болезнено!Благодаря ти за протегнатата ръка,просто съм ужасно объркана,сега в главата ми са хилядите „Защо...?„“ Cry

beru6ka,дано да дойде този момент!Сега наистина се чувствам обезверена,изоставена и ограбена!Дано почиват в мир нашите ангелчета! Praynig

Най-искрено ти пожелавам лека и безпроблемна бременност и здраво и красиво бебече в обятията ти,което да сбъдне мечтата на мама и тате! ylinfant

veshtitzata,мила,всяка история,разказана тук е преобърнала няколко живота!Няма малка и голяма загуба!Да загубиш неродено дете,боли колкото да загубиш родено!Прекрасно те разбирам какво си изпитала,при вида на бебетата...Аз се раздирам от същите чувства...По някога пред очите ми изниква образа на малкото ми ангелче Марта-лежеше там,студена и безжизнена... толкова красива и спокойна...за да отидем да я видим,трябваше да минем през цялото неонатологично отделение!Живеем в китно курортно градче,на брега на морето и в разгара на сезона има толкова много бебета и деца наоколо,че ме е страх да погледна дори през прозореца...Пожелавам ти желанието да създадете нов живот у теб да натделее над страха!Успех,миличка и дано сълзите да са само от радост! Hug

# 741 3 юли 2010, 16:37 ч.

Мнения: 69

elisalou благодаря ти!Исками се да мога да ти помогна,за съжаление,няма как да стане!Освен думите,който мога да ти кажа,всичко останало зависи от теб.Просто трябва време...и много сили!Знам,ще се справиш! Hug

# 742 10 юли 2010, 23:04 ч.

Мнения: 232

Нека и аз да се ключа...Аз загубих мойто момченце почти в 9-я месец.В болницата ми казаха че няма тонове и го родих мъртво!Видях го!Моя син...болката е огромна(случи се скоро)и още немога да го преживея..едвали и ще успея.

# 743 11 юли 2010, 10:16 ч.

Мнения: 120

jarenceсъжалявам за загубата ти Cry

знам колко е голям шока да отидеш за едни тонове ,а да ти кажат,че няма такива,раната ти е много прясна и няма думи на света,които могат да те утешат сега,но въпреки това,пиши,споделяй,тук най добре познаваме тази нечовешка болка и винаги ще намериш разбиране. Hug

# 744 11 юли 2010, 18:38 ч.

Мнения: 714

jarence ,ужасно съжалявам за загубата ти,мила майчице!За съжаление всички пишешти тук знаем как и колко боли,занам, че все още всичко ти се струва като лош сън и се надяваш да се събудиш от него и нещата да са по старому и ще ти трябва време да го осъзнаеш!Не че с времето ще боли по-малко,но наистина раната е много прясна и сега нищо за теб сякаш няма смисъл,но тук ще намериш разбирането и подкрепата,от което имаш огромна нужда сега!Плачи,пиши и споделяй и дано човека до теб има силата и търпението да ти помогне да преминете заедно през това изпитание!Прегръщам те силно,мила! Hug

ще успееш,сигурна съм!
Flowers Rose

за твоето малко ангелче!

# 745 11 юли 2010, 18:58 ч.

Мнения: 3 016

jarence Hug

те много силно миличка. Незнам какво да ти кажа ,защото в момента мъката ти е огромна .Знам го, съвсем в началото е страшно, идваше ми да умра и аз.... Cry