Нека се представим и още нещо

jarence, Прегръдка и от мен миличка. Животът ни  поднася понякога такива гадни неща. Да се чудиш от къде ти е дошло и как да се справиш със силната болка,разочерование и чувство за безпомощност и безизходица. Стискай зъби, поплачи, поприказвай си с нас ако имаш нужда. Ще мине време, ще се съвземеш и ще погледнеш напред. А там някъде в бъдещето ни чакат нашите щастливи мигове с нашите красиви и здрави рожби.

Мартина с последното си изречение ми вдъхна такъв кураж,че не можеш да си представиш!!!ОТново бдагодаря на всички ви.

Радвам се, че ти е подействало така!!! Аз наистина вярвам, не го казвам просто ей така. Трябвало е да минем през подобни изпитания, за да помъдреем, да станем по-силни и да дадем максималното от себе си, когато щастливият момент настъпи. А той непременно ще дойде- гаранция!!! 

Здравейте момичета... исках да ви питам когато настана 40-ят ден ходихтели на църква,раздавахтели храна или бонбони изобщо какво правихте?Денят наближава,а аз незнам какво да правя неусетно мина месеца незнам при вас как е било,но при мен времето лети...А сега се сетих и още нещо да ви питам...можеби не трябва да си задам въпросите тук,но незнам каде другаде..Та на въпроса:Кога ви дойде първият цикъл смисъл нали ние не сме кърмили та си мисля че трябва да дойде по-бързичко или...? Надявам се всички да те добре прегръщам ВИ!

jarence,аз живея в чужбина и наоколо няма православна църква,но дори и да имаше не мисля че бих могла да вляза скоро в нея,тъй като се чувствам все още твърде обезверена и предадена!Имам икона на Майка Богородица в къщи,понякога паля свещ пред нея и я моля да пази моите две момиченца!Няма гроб,на които да отида и няма значение за мен дали са 40 дни-всеки ден заспивам с „Лека нощ,мила моя Марта“ и я поздравявам с “Добро утро,ангелче мое“!Послушай сърцето си-то ще ти каже какво да направиш и постъпи както ти самата го чувстваш!
Ето тук можеш да прочетеш повече мнения-
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=299232.0
На другия ти въпрос мога да ти кажа как е при мен-вчера станаха два месеца от раждането и ми дойде първата менструация,но все пак е строго индивидуално!Имах лохии около 45 дни,но моята бременност беше двуплодна и казаха,че ще отнеме по-дълго време възстановяването.
  Момичета,и искам да споделя с вас нещо и незнам коя е правилната тема?!Днес ходихме във болницата в Барселона на среща с екипа,които ми следеше бременността и извърши операцията през март.Патолозите и завеждащия педиатриата и неонатологията също присъстваха на съобщаването на резултатите от аутопсията.Оказва се,че след  трансфузията и смъртта на едната бебка,при другата сърцето се е развило по начин,пречещ  да се адаптира след раждането,установили са че е уголемено и смъртта е настъпила в следствие на пристъп,причинен от неспособност да изтласква кръвта.Питах ги как не са успяли да видят проблема при прегледите,които правят след раждането,а отговора беше,че не може да се установи при стандартните прегледи,които правят,а ако са  го открили,са щели да започнат серии от сърдечни операции...Незнам какво да си мисля!Много се разстроих,знам че каквото и да кажат,никои няма да ми я върне,но исках да знам какво се е случило,а пак съм в неведение...Казват-еднояйчните бременности са странни и необясними и че просто съм имала лош късмет...Дано не съм ви досадила,но ми тежеше и исках да го сподея...
  Прегръдки за вас,силни ангелски майки! Ще наминавам когато мога,че от 2 седмици ходя на работа и доста се натоварвам ,нали трябваше да лежа по време на бременността и сега ми е трудно да вляза в ритъм!

jarence, ритуалите са създадени да ти донесат на теб някаква утеха и усещането, че правиш нещо за детето си/в името на детето си в момент, когато всъщност нищо повече не можеш да направиш за него.

затова направи каквото ти казва сърцето. не смятам, че господ разчита на конкретни ритуали, за да приюти душичките на дечицата ни, пък и нашите.

съжалявам, че и ти минаваш през тази  мъка, прегръщам те!

elisalou, явно лекарите са опитали да ти обяснят, че на бебката са й спестени друг вид мъки, с неизвестен край - сърдечни операции, които са сериозно нещо. нека почиват в мир малките душици!

Ще кажа само едно голямо БЛАГОДАРЯ

 Lilibon,може и така да е,незнам и никога няма да разбера!
Прегръщам ви,милички!

здравейте момичета,аз съм Елена и до преди 1.5 месец бях бременна до края на 19 седмица.Накратко отивам сътринта 7 30 в окъйна болница пловдив с болки в ляво и втвурдиаване на корема д-ра ми каза ,че корема не можел да се втвърдява направи ми гин. преглед без ехограф и ме върна в къщи с рецепта без подпис ипечат съмнение за бъбречнч криза.......линат ми пусна изследване не е бъбречно.обадих се на д-р ГЕОРГИ ТОТЕВ (жк тракиа )воде6е ме рискова бременност но не ми обръ6та6е внимание за такава каза да отида на обяд в кабинета. преди мен прегледа 2 жени.Това ми е 2 ра бременност имам син на 18 г  на 10 08 2010 станах на 37 г .прегледа ме ими даде направление и аз пак в окръжна приеха ме с контракции без кървене без разкритие системи прегледи.....до полуно6т след последниа много груб бимануален преглед на д-р ХРИСТО ХАТЪР(аку6ерката има6е повече знаниа от него и всички аку6ерки бяха много внимателни)  казах му че е 4 ти който ме бърника за един ден но не   ниама разкритие след малко корема ми почнч да клокочи и водите ми изтекоха и започна ко6мара раждане цяла нощ кюртаж.В епикризата ми пи6е приета с кървене болки в кръста(лъжа).аз съм здрава. плод от мъжки пол без малформации инфаркти в плацентата.питам викато сте лежали за задържане правиха ли ви гин. преглед(брутален) който може да спука мехура.Съжалявам 4е се доверих само на д-р тотев и 4е отидох в окръжна пловдив където ме обслужваха само специализанти без опит.сега съм наникъде ......

elince180,съжалявам за преживяното от теб и за загубата ти,незнам какво да кажа след прочетеното...прегръщам те виртуално .Бимануалните прегледи при мен бяха рядкост,въпреки че ми правиха контролни пергледи ведъж седмично заради двуплодната бременност и смъртта на едната беба в 20та седмица.Това, което ме изумява е несъответствията в състоянието ти и написаното в епикризата.Дано намериш сили да опиташ отново и да получиш отговорите,които търсиш!

Здравейте мили момичета преживели толкова много. Казвам се Жулиета и преди 3 дни ми направиха кюртаж. В 9г.с. прокървих съвсем леко и понеже бях в болницата за болничен веднага ме сложиха на системи, но завеждащата на АГ не ме прегледа, а каза че е нормално. Аз вечерта отидох при познат лекар на видеозон, за да види дали всичко е наред и тогава получих страшната новина, че бебчето ми перфектно оформено за седмиците си няма пулсации. Минаха 2 дни в невероятни молби към Бог да не ми отнема така желаното 2-ро бебче, но не беше писано. След консултация с още няколко лекаря и накрая ФМ в Пловдив лекаря каза, че плода е бил с увреждания и затова е станало така и че природата си знаела работата. Човека се опита да ме успокои, но уви не се получи. Още на следващия ден отидох за кюртаж при моята лекарка.
Оттогава всички ми приказват, че явно така е било писано и че сме млади и ще си имаме пак бебе, но мен болката малко по малко ме съсипва. В момента ме крепи моето малко слънчево момиче, опитвам се да се държа на положение пред хората /винаги за всичко съм била много силна/, но като остана сама сълзите не спират, не мога и да си помисля пак да забременея, за да не стане пак така, защото няма да издържа психически. Страх ме е, а така искам още едно или 2 бебчета, но имам чувството, че страха няма да ме напусне.
Знам, че е много по страшно да си го носила  4,5 - 9 месеца и да си го усещала в теб и тогава да го загубиш, или да си го видяла и прегърнала детенце, но и така много боли.
Самообвинявам се и незнам дали някога ще престана, имам чувството, че е моя вината за случилото се, въпреки мнението на лекарите, че е майката природа.

Миличка много съжалявам за загубата ти.Стискай зъби,за да бъдеш силна....знам как боли(мойто момченце се роди мъртво в 9-я месец)...Кураж мила,пиши и споделяй ние сме тук и те поткрепяме.

Juli_Ivka една голяма прегръдка от мен Преди няколко месеца преживях същото,което и ти в момента.И лекарите ми казаха същото,което са казали и на теб.Да се радвам(малко прекалено казано,но...),че се случва рано,а не в по-късна седмица.Моите бебоци също са били увредени.Тогава много страдах,много се обвинявах.Но в един момент си дадох сметка,че по-добре да мина през този момент,отколкото недай боже да се окаже в 5-6 мес.,че бебо има проблем и да се изправя пред въпроса дали да го махна или да го оставя...Или още по-страшно да се роди с увреждания или да ме напусне при раждането...Трудно е,тежко е...До ден днешен,скоро ще станат 5 мес,всеки ден си спомням,всеки ден мисля как и защо...От 3 мес правим опити за бебе,страх ме е,не мога да си кривя душата.Даже много ме е страх,но живота продължава.Не мога да ти кажа,че ще забравиш...ще се научиш да живееш с това.Да обичаш нещо,което никога няма да видиш.Ще станеш по-силна.Един ден ще се събудиш и тъгата и мъката ще са заменени от нов копнеж.Ти имаш едно детенце,радвай му се,нека да ти е живо и здраво.Някой ден,пожелавам ти да е много скоро,отново ще видиш двете черти и този път всичко ще бъде наред.Просто не се оставяй мъката да те завладее,погледни от друга страна на нещата.Трудно е,знам го.Но намери сили да продължиш.Между другото,ако не бяха мамите от този форум,не знам какво щях да правя.Те ми дадоха страшно много сили,разбрах,че не съм сама.Така че винаги когато имаш нужда,пиши.

Juli_ivka много съжалявам, за това което си преживяла Едва ли има момиче от този форум,което да не чувало думите,че така било писано,че ще имаме друго.....,но само ние си знаем колко изпразнени от смисъл звучат за нас такива изказвания,колко всъщност са далече в представите си хората от това,което наистина чувстваме и мислим в този момент .......единственото,което искаме да чуем е "защо се случи?","защо на мен?","всичко,което трябваше ли направих или какво не съм......",но за съжеление понякога няма отговор дори и на един от въпросите,които се блъскат в главите ни между поредната вълна сълзи и ридания.......а болката в душата,и сега,след толкова месеци има моменти,в които ме връхлита с такава сила,че чак физически я усещам,все едно е било вчера...,но живота продължава въпреки това.Много е прясна още раната в душата ти,но ще видиш как с всеки изминал ден,седмица,месец ще усещаш все по голямо желание и надежда,все повече сила да превъзмогнеш страха и съмнението,че може пак да се случи,а до тогава се радвай на детенцето ти,на мъжа си, на близките си.Сигурна съм,че един ден под твоето ранено сърце ще затупка новата надежда за живот!Прегръщам те силно и знай,че тук винаги можеш да споделиш

Здравейте, мили ангелски майки, и аз съм една от вас. На втори август изгубих първото си дете, моят Каменчо , моят син. Той се роди, но не изплака, отиде си преди да го прегърна. След като в продължение на месец ходих на тонове през ден, след като мина термина и отидох за индуцирано раждане, след като чаках, треперих, радвах се и плаках, един лекар, завеждащ отделение в Окръжна болница от години, не разбра, че са ми изтекли водите, пет дни преди да ме приеме да раждам индуцирано. И това след 2 прегледа, друг нейн колега се осъмни малко преди да ми направят сецио по спешност, защото се губеха тоновете на детето. Естествено ме обвиниха, че не съм разбрала, че са изтекли след клизмата. За раждането отидох в понеделник, предната седмица в сряда ми падна тапата и ми потекоха слаби води. Веднага сложих превръзка и бях на преглед, прегледа ме, каза, че това не са никакви води, защото съм нямала разкритие. Нито ме погледна на ехограф, нито погледна напоената превръзка. А би било толкова лесно, само ако бе обърнала малко внимание. Навика ме, че нямам разкритие, защото съм дебела и ме отпрати със задачата да се движа колкото се може повече. С мъжа ми ходехме по 10 км на ден.  Не се осъмихме и за миг, търпяхме това отношение единствено, защото знаехме, че е голям специалист, а се оказа вещицата, която отне детето ни. Когато извади бебето и то не изплака, реши че му има нещо на главата, защото се беше удължила, както на бебе родено по естествен път, каза "Какво е това дете -да не издържи едно секцио". Попита ме дали е било желано. След това ме обвини, че съм била болна от нещо и не съм казала.  Стоях в болницата 10 дни между родилна зала и неонатологията, изследваха ме всеки ден кръв и урина, пускаха ми два вида антибиотик, гледаха ме на ехограф - сърцето и корема, снимаха белия дроб, изследваха кръвна плазма от мен и бебето за атипични вируси, рикетсии, ку-треска... Така и не откриха нищо. При сина ми също, 4, 150 кг., напълно развит и здрав с изключение на белия дроб, който е бил  увреден като от силно възпаление и не е могъл да се продиша. Моето момче докато е било в мен е дишало чрез пъпната връв, имаше тонове до преди да ме качат на масата, аз самата държах слушалката и дори успокоявах акушерката да не се притеснява, защото аз го усещам и всичко е наред. Бях толкова щастлива, защото скоро щях да го видя и докосна... Сега паля свещичка вечер и моля мъжа и да ми разказва за Каменчо, той го видя, на мен не ми дадоха. Казва, че е бил много голям и много красив и спокоен...
Злата вещица е др.Жекова, завежда Родилно отделение в Окръжна болница София.