Наскоро попаднах на подобна статия от клюкарски характер. Не й обърнах внимание, прочетох я по диагонал. После се замислих, сетих се за някои познати и реших, че може би има нещо вярно. Познавам няколко жени, на които още от малки им личеше, че си резервират златна карта за клуба на старите моми. Едната ми беше съученичка. Всичко се назубряше със запетайките, буквално, по абсолютно всеки един предмет, отличничката на класа, никакви, ама никакви социални контакти, крайно консервативна към всяко едно по-разчупено поведение, облечена като амиш, а най-интересното ми беше, че дори самият й тембър беше като на старица. Гледаш младо момиче, а като ти заговори, чуваш глас на възрастна жена. Винаги съм бил на мнение, че прекаленото затваряне и зубрене до посиняване, не води в никакъв случай до нищо добро. Това момиче до момента, когато дойде бала ни, не беше излизало никъде на заведение, не беше се забавлявала никъде и никога. И съответно всичко това лъсна на абитуриентската вечер. Дойде избелена като мим, с рокля като Мария Антоанета, а когато всички станаха да танцуват, в очите й се четеше уплаха и се озърташе като подплашен заек, защото не знаеше как да се държи. Всъщност, проблемът не е толкова в ученето само по себе си, а в липсата на мярка и зачеркването на абсолютно всякакви контакти и време в името на това сляпо учене. С течение на времето кръгът се затваря, ако в училище е имало съученици, в университета - състуденти, в един момент няма никой, освен колегите, които демонстрират, че на никого не му пука за теб извън работното време и тогава идва ред на кучетата и котките. Обикновено съм забелязал, че подобни жени се превръщат често в енергийни вампири и се прикрепват към някоя обвързана жена, имаща личен живот и започват стабилно да наливат съпруга в името на това да изкопчат колкото се може повече време за себе си, а съпругът на "жертвата" се превръща във враг. Други проявяват повече такт, но почти винаги са крайно капсуловани и консервативни и според мен именно това е основната им пречка да си намерят партньор. Аналогично е и с мъжете. По някакво съвпадение имам и нагледен пример от мъжки пол. Отново съученик. Беличък, пухкав, с добре отгледан гъз още от гимназията и тяло, което крещи, че никога не е извършило дори едно физическо усилие. Стана асистент момчето. В училище не излизаше в междучасие, за да преговаря за следващия час, а сега всичките му снимки са в книжарници или от конференции. Преди известно време си беше сложил статус: "Чаша ароматно кафе + хубава книга = прекрасна вечер". Идваше ми да му напиша: "Не, пич, на една самотна вечер е равно и никак не е прекрасно това", обаче щеше да е много грубо. Какви са тия безполови плужеци, бе, чак ми се надига докато пиша. Как за 27 години няма да свалиш нито една мадама и в събота вечер, вместо да се радваш на жената до теб, ще кукуваш с книга в ръка, разплул отпуснат гъз и ще се хвалиш даже с това?
Оттук сте вие. Споделяйте примери, разсъждения, впечатления и вашите мисли по темата.
Оттук сте вие. Споделяйте примери, разсъждения, впечатления и вашите мисли по темата.
