Евробарометър: Българите са културно най-пасивните в ЕС

Мислех да питам за пример за културни предавания, защото е много относително, какво имат предвид под това.  
Иначе, за мен е учудващо, човек да не прочете 1 книга за година. Дори да не ходи на театър, опера, галерии, концерти и т.н., поне едното четене не изисква кой знае, какви усилия.

Наистина, България не са само големите градове, нито форума е България. За тези, които са посочили липса на интерес към библиотека, опера, галерия, спектакъл... дали апатията не спомага за тези статистики, в допълнение към кризата? Или чалгата?

Силви, ти поне имаш някакви, макар и откъслечни наблюдения. Аз нямам никакви. 

По БНТ1, БНТ2, БНТСВЯТ и по СКАТ предават концерти, мюзикъли, оперети. Преди повече от 20г. се опитаха по първа да предават цели опери например от Арена ди Верона, но бързо се отказаха. Невена Коралова обясни, че нашият зрител не е готов да слуша цяла опера. Така и не я попитах какво се е случило. Познавам я лично.

Вече 2-3г. в различни градове показват безплатно оперни прожекции с нашите звезди по световните оперни сцени. Напр. Веселина Кацарова, Александрина Пендачанска, Дарина Такова и др.
Миналата есен като бях в Русе гледах някои от тях и казах на мои съученици, но отговориха, че са заети. Всъщност те винаги са заети и май не ходят никъде. Но пък глупости по телевизията гледат предостатъчно. Ако някой реши да им плати(не билетите), за да посетят концерт или опера може пак да не се съгласят...... А аз се надявах да заведат и децата си.....

Болна тема.

Като много критично мога да определя положението в театъра, киното и книгоиздаването. Бълва се огромно количество продукция, на високи цени, с големи претенции, а всъщност - плява.
Театрите са пълни (от няколко години е доста "модерно" да се ходи на театър), но постановките са почти толкова просташки, колкото и предаванията по телевизията - новите са изпълнени вулгарност, порнография и негативизъм, а старите се опошляват, за да зазвучат "авангардно".
Киното и книгите - МакДоналдс за духа. Стойността на една книга не се измерва с това колко е дебела и колко части има. Уж тинейджърските поредици са си точно "Дързост и красота" в отпечатен вариант, тук кам с някой вампир за цвят. За книги от типа "Как да си хванем гадже милионер" или "Как да преодолеем тревожността и да мислим позитивно" хич и няма да отварям дума.

Като много добро мога да определя традицонно силните музикални жанрове (тук включвам и балета) и приложните изкуства.
Операта, оперетата и филхармонията правят постановки на световно ниво. Абонаментните им цикли излизат доста изгодно, ако човек разбира се има интерес към повече посещения. Хубавото е, че самите жанрове са доста консервативни и все още не допускат вълната от простащина в лоното си.
В приложните изкуства също се случват много интересни неща, на приемливи цени. Само тази година три пъти сме се редили на опашка, за да влезем в галерията. В морето от изобилие на събития в тази област човек винаги може да намери своята си ниша -попадала съм на малко прекалени за моя вкус "пърформанси" и "инсталации", но това е част от избора.

Отбелязвам голям разцвет в две области - традиционния фолклор и музейното дело. И двете са лесно обясними (едното с кризата в обществото, другото - с парите по европейски програми), само се надявам да става въпрос за сериозни намерения, а не за нещо временно.

Липсата на пари и време не са причина, а извинение. Има много достъпни (и дори напълно безплатни) събития, които човек може да посети при интерес.
 VL много пъти е писал по темите за такива изяви, има ги във всички споменати от мен области - не непрекъснато, но ако следи човек, спокойно може да се възползва.

ние си караме безплатно най-вече - теглим от торенти и читанки ,
което също не е хубаво , защото за изкуството трябват пари ...

От много години се съмнявам, че има и обратната зависимост- липсата на каквито и да било интереси и нравствената и интелектуална тъпота са истинската причина за обедняването на нацията ни.
.............................

Кейси, аз живея в средно голям град. И при нас едното кино се обърна на МОЛ, но кино гледаме общо взето. По- често посещаваме театър с децата. Средно в годината- 10-12 постановки. Не гледам да са качествени, просто ходим на такива, чийто сюжет преценявам, че би бил интересен на децата. Те така могат да обикнат театъра. Ходим на местни и на гостуващи спектакли. Качеството май не зависи от трупата. Попадала съм на страхотни местни представления, както и на гостуващи столични бози. Зависи. Ходим, обаче. На театрите се виждаме все едни и същи лица, но това, лично за мен, не е пречка. Всяко хоби- със своите си почитатели. Тъжно ми е само, когато видя полупразен салон, но това далеч не винаги е така.

Балет и опера не обичаме много. Човек не е длъжен всичко да харесва.

Книги у нас се купуват често, но ние нямаме финансови пречки затова. Ползваме и библиотека яко, въпреки това. Не смятам, че следва да закупим всичко, което четем. Има детски отдел и отдел за възрастни, в които има доста сносна сбирка и далеч не са само стари книги. Правят се редовно дарения. В библиотеката винаги има хора всякаква възраст и от различни прослойки.

Пътуваме често, за мен това е част от културата на човека също, не по- маловажна от четенето и театъра. Общо взето местата, които посещаваме, са пълни с хора като нас.

И аз не знам какво са имали предвид с понятието "културни предавания". У нас гледаме по- скоро научно- популярни, по- интересни са ни.

Местното ни читалище организира кино на открито- такъв кеф в никое модерно кино не съм преживявала. Сядаш на поляната на разпънато одеало с други хора и гледаш БГ филм. Има и организирани от детски състави театрални постановки- самодейци. Безплатно е, а има и редица други подобни инициативи, за които никой лев не събира от народа. Желание да има. Страхотна инициатива е тази, например! Хората, които ходят, пак са най- различни.

Далеч съм от статистики, затова числа не обсъждам, но виждам, че има хора всякакви и общо взето си има и такива, които се интересуват и които далеч не са пенсионери или само материално обезпечени хора.
Като навсякъде, май.
По- скоро ми е мъчно, че предлаганото качество не е много високо, но по- добре, все пак, нещо, отколкото нищо.

Тя статистиката си е точна наука, нали. Половината ядат пържоли, другата - зеле, значи ядем пържоли със зеле. Особено към културата как може да се приложи... Ако съм на премиерата на поредната боза от рода на Сем. Милър и Коза Ностра , сигурно ще съм много културна. Или поглъщам поредните сърцераздирателни любовни романи за нещастните дами в Манхатън.

 

 
Именно по подобни съображения аз подобни "статистики" не ги приемам много сериозно.
В киното, напр., по- голямата част от филмите имат толкова общо с културата, колкото баба ми с ядрената физика. От една нафуката постановка "Ромео и Жулиета" на известен театър масово хората си излязоха- някакви "модернистични" схващания, които бяха опошлявили идеята не за Шекспир, ами за театъра въобще. Има картини, които не разбирам и такива, които определено са ми противни, има и изложби, които бих посещавала всеки ден.
....................
Обаче да не прочетеш ни една книга, да не посетиш ни една постановка, концерт, изложба- това е вече примитивен животизъм, за мен. Не се извинявам, за което. Нали си пишем тук свободно. Мисля, че нещо такова е в центъра на "Евробарометър"- не какво, а изобщо дали.
"По първата причина /липса на интерес/ 48% изобщо не са влизали в библиотека, 38% не са гледали балет, танцов спектакъл или опера, а 33% не са посетили галерия или музей."
Ако "изобщо не си", то няма и как да попаднеш на нещо качествено и да го отличиш от некачественото.
Смятам, че далите отговор "липса на време" или "ниско качество" не са откровени. Как преценяват качеството на нещо, което не познават? Времето- няма смисъл да пишем за това, ясно е, че ще се намери. Тези, с липсващия интерес, са поне честни.

Нека погледнем нещата под друг ъгъл и честно да си кажем, че тук битието на мнозина е далеч надхвърлило екзистенц-минимума. Или с други думи казано едва ли дилемата ни е хляб или театър.
Не само апатията, липсата на желание и потребност води до резултатите в статистиката, а и други фактори като цената на билета, на книгата, на музейната такса. Не ги подценявайте!
Един най-обикновен куклен театър за семейство с две деца струва 20 лева, притуряйки и отиването до там, се равнява на един скромен неделен обяд.
За киното няма нужда да пиша.
Около мен на мнозина им се ходи, но като може без доза култура, си остават без нея. Така де, не е жизненоважно да я получиш, нали?

Посещавам Столичната библиотека на пл. Славейков. Купувам и постоянно книги, най-вече от намаление, признавам си, а след това ги дарявам на библиотеката. Призовавам ви и вие да го правите.  В нея, библиотеката, е пълно с млади хора, които като в онова стихче, с книжчица в ръка влизат и излизат. Чете се.
Какво пречи на издателствата да отделят дори по една бройка от всяка своя издадена книга и да я даряват?

Каси,в университета имахме да пишем доклади за 3 музея,съответно-искаш,не искаш-трабва да си завлечеш гъза до там и да отделиш от ценното си време.Цена на вход-6 лв.Със студентска карта-2 лв!50 %от курса казаха неща от сорта:"Ехееее,2 лв е една водка(лак,закуска,кола и т.н.).Как може да се сравнява възможността да видиш експонати -уникати с възможността да изпиеш едно малко в под звуците на поредната звиздъ от Пайнер

Та още в детската градина лично съм чула 2 майки,които роптаеха ,че децата имат ежемесечно тетър на цена 3 лв.Не,не мога да го разбера.

Не съм съвсем съгласна. Когато човек има желание и потребност, намира начин. Специално за децата непрекъснато има безплатни, благотворителни, учебни и какви ли не мероприятия. Стига човек да следи и да има желание да отиде. Въпрос на приоритети е, не на оцеляване. Освен ако в оцеляването не влизат едни 150 лв месечно за цигари, които спокойно могат да покрият един минимален пакет от културни мероприятия за цялото семейство.

НХГ: 6 лв за възрастен/3 лв за учащи и пенсионери
Земята и хората: 4 лв/2 лв за учащи и пенсионери/6 лв семеен билет
Почти през месец има нови експозиции.

Таксата за кварталните библиотеки е 5 лв на година. Съществува и добре развита мрежа за bookcrossing.

Парите са оправдание, както и липсата на време.
Как пък за Биг Брадър, Къртици и музикални "състезания" се намира време...

Не забравяйте, че на Запад има изискване за "козметична култура", която е
точно толкова кичозна, колкото и златния ланец на българската мутра. Тоест
да търсиш култура не е знак за човечност, може да е също фалш и пошлост. Да
си окултурчен не значи да си ценен, или да си еволюирал.

Да не говорим, че повечето "култура" е средна ръка, не е дори висока.

А въпреки произхода и интелекта ми, не съм мазохист, че да си причиня
да отида примерно на изложба от авангардни инсталации, направена от
невротична лесбийка, пишман живописец, алкохолизирала се още в
художествената гимназия и неспособна да създаде и пет квадратни сантиметра
истинско изкуство, дори животът й да зависи това. А, и с половин обръсната глава
и обица в носа...култура ми янко.

BirdsFlu, България не е София. За столицата и големите градове съм съгласна с теб.
В голяма част от годината обитавам малък град в София-област, повтарям София-област. Ни куклен, ни за възрастни театър има, кино пък дори и по време на комунизма не са имали. Радват се на един Първи юни, на нещо организирано от общината по Коледа и Великден и ... стига толкова.
Който иска култура да ходи в столицата. Ми струва пари пък, хората работят за по 500 лева, дреме им за новата постановка в Сатирата. А, да и последния влак тръгва преди да е свършило теотрото.

А и честно казано, не виждам смисъл от това всеки да бъде натирван към поемането на култура. Операта, да речем, никъде по света не е масово забавление, а елитарно такова, за ценители и естети. Преди `89-та като са ги водили дружно от завода на опера и балет да не са ги култивирали и възпитали у тях нестихваща любов към Шопен? Само са се лендзотели: Един е Моцарт и той умря, един е Лист и той умря, един е Бах и той умря!". Или са подвиквали:"Ай, стига арии из опери-диарии!". Това е абсолютно достоверен разказ, чут от близък роднина, музикант в операта.

Имам малко по-различни наблюдения, но не мисля да влизам в подробности.
Никой не иска да завлече зорлем Баба Гичка от Долно Горско да гледа "Рейнско злато".
Ставаше дума за това имат ли хората потребност да направят за себе си нещо отвъд хляба, дрехата и грижата за домашните. И отговорът ми е: за съжаление тази потребност отива все повече на заден план, причините са много и различни, но липсата на пари не е сред водещите. Иначе е ясно, че различните хора имаме различен опит и наблюдения, в зависимост от много фактори.
Дано сега съм разбрана правилно.

А какви са причините хората да не желаят да направят нещо повече за себе си отвъд материалното си битие? Не са парите водещи, добре, но едва ли е и фактът, че културата ни е в кома и на командно дишане и липсата й на качества отблъсква масовата публика.

Е,това е .Не е проблема във възможността ,а в липсата на потребност.