Здравейте. Искам да споделя с вас терзанията ми в последно време в работата, които ми се отразяват здравословно.
Преди 2 месеца във фирмата (работя в о бщинска фирма) постъпи човек, който навид изглеждаше нормален приятелски настроен човек, лесно привикна с колегите (бяхме 5-има в стая). Беше наравно в йерархията с мен и колегите ми. Всички сме компютърни специалисти, като аз единствено работя със специализиран софтуер, който съм изучавала през магистърската си квалификация.
След като се омъжих и съответно бях на меден месец 3 седмици, се връщам във фирмата и въпросният неочаквано е провъзгласен в голям шеф. Скалъпи една много смешна история как го били забелязали отгоре (а той 3 седмици е бил на работа). Отношението му страшно се промени, наду се до небесата. Започна да прави безумни проблеми, само и само да се налага. Ние с мъжа ми работим на едно място и сега сме му подчинени. Попита ни дали сме щели да излизаме заедно отпуска
(Остава и да ни беше попитал преди дали ще се оженим по едно и също време заедно 
)
Разбрах от прекия ми ръководител (който е под въпросния), че е клеветил по мой адрес в цялата фирма, че не съм искала да си върша работата, не съм си вършела работата и т.н., Забележете това по време на едни 3 дни, когато бях болничен преди 1 седмица. Във фирмата не познавам човек, който някога да се е оплакал от несвършена работа от моя страна. Отделно си съчинява, че директора на фирмата бил казал да не съм си изказвала мнението. (При положение, че работата ми изисква да си изказвам мнението, няма как иначе). Общо взето плете интриги. Аз обаче в началото не знаех, че си измисля за директора, просто защото е безумно. Налага ми ангажименти от Общината лично на мен, които не касаят нашата фирма (само защото не им се дава пари на фирма - изпълнител), при което ми се дава невероятен зор и скорове. Като например изработка на карта на всички предстоящи ремонти в София за 2014 за 2 часа! Как да обясня на хора, които нищо не разбират от работата ми, че нещата не стават за 2 минути, все пак не редя картофи в щайги за норматив. Работата ми изисква креативност, освен мисловна дейност, и спокойствие не на последно място. Аз се чувствам сякаш са ми опряли пистолет в главата, 3- ма човека ми звънят през 2 минути вчера, за да ме питат готово ли е..
И понеже се опитвам да забременея от известно време, просто няма как да стане с този постоянен стрес. От друга страна пък ако напусна няма кой да ми плаща майчинството. И сега търпя простотии всеки ден, последните дни се събуждам в 5 сутринта и няма заспиване после.
На мъжа ми също му е писнало, опитва се да ме успокоява, аз обаче страшно се нервирам, ръцете ми започват да треперят от нерви понякога. Няколко пъти взимам валериан. Ако не ми предстои майчинство, щях да напусна на минутата.
Чудя се как може да има такива лицемерни и фалшиви хора, един ден е човек, на другия ти забива нож. Никога не сме имали проблеми с шеф, а предишният ни остана семеен приятел.
Просто исках да споделя и евентуално да посъветвате как се справяте с подобен стрес?
Преди 2 месеца във фирмата (работя в о бщинска фирма) постъпи човек, който навид изглеждаше нормален приятелски настроен човек, лесно привикна с колегите (бяхме 5-има в стая). Беше наравно в йерархията с мен и колегите ми. Всички сме компютърни специалисти, като аз единствено работя със специализиран софтуер, който съм изучавала през магистърската си квалификация.
След като се омъжих и съответно бях на меден месец 3 седмици, се връщам във фирмата и въпросният неочаквано е провъзгласен в голям шеф. Скалъпи една много смешна история как го били забелязали отгоре (а той 3 седмици е бил на работа). Отношението му страшно се промени, наду се до небесата. Започна да прави безумни проблеми, само и само да се налага. Ние с мъжа ми работим на едно място и сега сме му подчинени. Попита ни дали сме щели да излизаме заедно отпуска
(Остава и да ни беше попитал преди дали ще се оженим по едно и също време заедно ) Разбрах от прекия ми ръководител (който е под въпросния), че е клеветил по мой адрес в цялата фирма, че не съм искала да си върша работата, не съм си вършела работата и т.н., Забележете това по време на едни 3 дни, когато бях болничен преди 1 седмица. Във фирмата не познавам човек, който някога да се е оплакал от несвършена работа от моя страна. Отделно си съчинява, че директора на фирмата бил казал да не съм си изказвала мнението. (При положение, че работата ми изисква да си изказвам мнението, няма как иначе). Общо взето плете интриги. Аз обаче в началото не знаех, че си измисля за директора, просто защото е безумно. Налага ми ангажименти от Общината лично на мен, които не касаят нашата фирма (само защото не им се дава пари на фирма - изпълнител), при което ми се дава невероятен зор и скорове. Като например изработка на карта на всички предстоящи ремонти в София за 2014 за 2 часа! Как да обясня на хора, които нищо не разбират от работата ми, че нещата не стават за 2 минути, все пак не редя картофи в щайги за норматив. Работата ми изисква креативност, освен мисловна дейност, и спокойствие не на последно място. Аз се чувствам сякаш са ми опряли пистолет в главата, 3- ма човека ми звънят през 2 минути вчера, за да ме питат готово ли е..
И понеже се опитвам да забременея от известно време, просто няма как да стане с този постоянен стрес. От друга страна пък ако напусна няма кой да ми плаща майчинството. И сега търпя простотии всеки ден, последните дни се събуждам в 5 сутринта и няма заспиване после.
На мъжа ми също му е писнало, опитва се да ме успокоява, аз обаче страшно се нервирам, ръцете ми започват да треперят от нерви понякога. Няколко пъти взимам валериан. Ако не ми предстои майчинство, щях да напусна на минутата.
Чудя се как може да има такива лицемерни и фалшиви хора, един ден е човек, на другия ти забива нож. Никога не сме имали проблеми с шеф, а предишният ни остана семеен приятел.
Просто исках да споделя и евентуално да посъветвате как се справяте с подобен стрес?
Но пък е гадно да направиш "евала" на такъв човек. Това от друга страна. 
