Аз пък знам, че кумовете/които са били и кръстници/ са нещо като второ семейство за децата, ако не дай Боже стане нещо с родителите.
- Публикувана: 24 ноем. 2013, 11:41 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2014, 12:49 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 28
Ролята на кума е била да замести младоженеца, ако онзи случайно избяга пред олтара, и да се венчае той за изоставената булка.
Супер.Значи най-добре кума да се избира от булката. 
Аз пък знам, че кумовете/които са били и кръстници/ са нещо като второ семейство за децата, ако не дай Боже стане нещо с родителите.
Това е българска версия. В останалия свят кумовете не е прието да са семейство, а в някои страни даже не е разрешено.
K.A.G., няма такова изискване - родителите да са кръстени, та да се извърши кръщавка на детето им. Нито преди 34 г., нито днес.
Има. През 1992 г се кръщавах, само за да кръстят детето ми. Може да не е навсякъде, не знам.
K.A.G., няма такова изискване - родителите да са кръстени, та да се извърши кръщавка на детето им. Нито преди 34 г., нито днес.
Има. През 1992 г се кръщавах, само за да кръстят детето ми. Може да не е навсякъде, не знам.
Аз пък знам, че кумовете/които са били и кръстници/ са нещо като второ семейство за децата, ако не дай Боже стане нещо с родителите.
Доколкото пък аз знам българската традиция при кумовете е да са семейство, стабилно и осигурено. Малко по-възрастно примерно. За да помагат, да съветват, да показват пътя на младото семейство. Кръстника вече дава съвети на самото дете, помага за изучването му примерно.
Това с евентуалното взимане на детето при смърт на родителите, винаги съм го приемала за чужда традиция. В разни филми съм го виждала, имаше един с Катрин Хейгъл. Тя беше кума и не харесваше кума. Умряха младоженците и детенцето им остана за тях двамата. Накрая хепи енд.
На нашите кумовете им са били някакви възрастни хора, дядо ми държал да са те. После и в съвета като са ни кръщавали пак от това семейство са ни били кръстбиците. Църковно кръщение ни направиха някъде 94-та и тогава си ги избраха те.
Това с евентуалното взимане на детето при смърт на родителите, винаги съм го приемала за чужда традиция. В разни филми съм го виждала, имаше един с Катрин Хейгъл. Тя беше кума и не харесваше кума. Умряха младоженците и детенцето им остана за тях двамата. Накрая хепи енд.
На нашите кумовете им са били някакви възрастни хора, дядо ми държал да са те. После и в съвета като са ни кръщавали пак от това семейство са ни били кръстбиците. Църковно кръщение ни направиха някъде 94-та и тогава си ги избраха те.
Те не, че имаха голямо желание. 
В християнството има кум - мъж. Двама, трима, петима -все мъже. Кумата е притурка на съвремието.
Кръстницата на децата ми, стана и кръстница на своя племенница в Германия /баща германец/
Цялата подготовка за събитието трая 2 седмици, като през това време посещаваше беседи с местния духовник и получаваше ценни уроци и напътствия за бъдещата й роля. Та, това ме наведе на мисълта, че Тайнството на кръщението продължава да се практикува в най-чист вид и целият му замисъл не е изгубен. Макар и в Германия ,макар и не в източното православие.
Традиция и православие се припокриват, но не са идентични.
Кръстницата на децата ми, стана и кръстница на своя племенница в Германия /баща германец/
Цялата подготовка за събитието трая 2 седмици, като през това време посещаваше беседи с местния духовник и получаваше ценни уроци и напътствия за бъдещата й роля. Та, това ме наведе на мисълта, че Тайнството на кръщението продължава да се практикува в най-чист вид и целият му замисъл не е изгубен. Макар и в Германия ,макар и не в източното православие.
Традиция и православие се припокриват, но не са идентични.
Та същата приятелка с натрапените кумове, трябваше разбира се да кръсти синът си Киро. Не Кирил, Киро, на свекъра. Обаче, вече и беше придошъл прилив на енергия и в последния момент, та се тръшна - купуваш ми апартамент и го кръщавам Киро. Купиха и 
Ха-ха - браво на нея!
Но, има и други случаи - например снахата "влиза" в готов напълно и луксозно обзаведен тристаен апартамент - самостоятелен за семейството, свекърите плащат сметките, освежаващи ремонти, чистачка, почивки... И идва моментът с очакваното бебе - отроче от мъжки род. Свекърът с класическо българско име, нормално, има си и голям светец. Свекървата искаше детето да носи името на дядо си - в знак на уважение към него, те са модерни хора и тя нямаше никакви други претенции. Ей, какъв проблем беше - разбира се, никой нищо не й беше казал на снахата, очакваше се мъжът й да "извоюва" това име. До последния момент не беше сигурно какво решение ще бъде взето. Сега детенце носи името на дядо си, той е щастлив и така.
И аз знам такъв случай. Дядото може да е щастлив, сметките, пътуванията и чистачката да са платени, ама остава фактът, че 1) съпругът е несамостоятелен и чака от мама и тате, пък е баща вече, съпругата нямама особен интерес към детето, а и няма как да има истинска обич към свекърите, които индиректно я изнудват, докато е в полусъзнание в болница, а този, който обира най-много негативи е естествено детенцето. Пренебrегвано и от майката, и от бащата (което не е чудно - който не е добър съпруг, рядко е много добър баща, нали), детенцето си има един дядо-съименник, който... не може да му замени нормалните отношения с бащата и майката.
С което не казвам, че всички бащи, които се поддават на натиск за имена не могат да си обичат децата или че е задължително (или дори нормално) натрапеното име да промени отношението на майката. Но все си мисля, че в случая има пръст. Просто от раждането едно малко същество е натоварено с целия този фамилен негативизъм и противоборство, от който няма как да се избяга - емоциите се възраждат при всяко изричане на името му... Тъжно. Ако тук четат (бъдещи) свекърви, не причинявайте такива неща, файда няма. Бъдете над тия измислени неща.
Моите деца са кръстени на свекърите под натиска на мъжа ми.
И двамата носят първите букви на имената на бабата и дядото.
С първия ми син панаирите бяха големи.Кръвно вдигаха,било ги срам да се покажат на улицата и т.н.Аз бях решила как да се казва детето ,но те държаха да буква по буква на дядото - Трифон.Категорично отказах. На мъжа ми му беше много мъчно да бъде между мен и тях.Точно в болницата осъзнах ,че тези хора не заслужават дори и буква от името на детето ми.Та те не обичаха мен ,щом в такъв момент се опитваха да ме тормозят индиректно чрез мъжа ми.Всичко мина ,замина.Детето е голямо ,живо и здраво ,но отношенията не са същите.
За втория ми син бяхме избрали име,което съвпадна с първата буква на свекъра.Е,много щастлив беше.Бях се заинатила по едно време да сменя името ,но за да има мир и любов реших да оставя нещата така.Не ,че сега всичко е цветя и рози де.Но сигурно не вдига кръвно и не го е срам да излезе на улицата и да отговори на въпроса "Как се казва внучето".
Толкова е жалко и тъжно това просене на уважение...Как не го разбират това тези хора .
И двамата носят първите букви на имената на бабата и дядото.
С първия ми син панаирите бяха големи.Кръвно вдигаха,било ги срам да се покажат на улицата и т.н.Аз бях решила как да се казва детето ,но те държаха да буква по буква на дядото - Трифон.Категорично отказах. На мъжа ми му беше много мъчно да бъде между мен и тях.Точно в болницата осъзнах ,че тези хора не заслужават дори и буква от името на детето ми.Та те не обичаха мен ,щом в такъв момент се опитваха да ме тормозят индиректно чрез мъжа ми.Всичко мина ,замина.Детето е голямо ,живо и здраво ,но отношенията не са същите.
За втория ми син бяхме избрали име,което съвпадна с първата буква на свекъра.Е,много щастлив беше.Бях се заинатила по едно време да сменя името ,но за да има мир и любов реших да оставя нещата така.Не ,че сега всичко е цветя и рози де.Но сигурно не вдига кръвно и не го е срам да излезе на улицата и да отговори на въпроса "Как се казва внучето".
Толкова е жалко и тъжно това просене на уважение...Как не го разбират това тези хора .
...
Толкова е жалко и тъжно това просене на уважение...Как не го разбират това тези хора .
Толкова е жалко и тъжно това просене на уважение...Как не го разбират това тези хора .
И аз това съм се чудила.
Ох, бе Данче! Мъчно му било на мъжа ти, горкичкият той... 
Той като мъж и баща къде беше, за да не ти е мъчно на теб?
И моите се тръшкаха заради името, и тях ги беше срам от хората, цупеха се и вдигаха скандали, но на моя мъж не само не му беше мъчно, ами изрично ми беше забранил да кръщавам на неговите родители. Хем аз нямах нищо против, даже имах подготвени много красиви вариации, които "случайно" пробутах в списъците с проектоимената, които му предоставих за избор.
Той обаче веднага се усети и първо тях задраска. Ами... Негова воля, щом не ще...
Сто пъти сме ти го казвали - ти нямаш проблеми с родителите на мъжа си, имаш проблеми със самия него. Затова, че не може да постави границата между своето семейство и това на родителите си.
Гледам - и второ дете си му родила. Що ревеш тогава? Явно ролята на жертва ти харесва. Няма лошо, пиши си, реви си. Все ще намериш кой да те ожали.
Живот и здраве, ще чакаме след време и от снахи да ревеш...
Той като мъж и баща къде беше, за да не ти е мъчно на теб?
И моите се тръшкаха заради името, и тях ги беше срам от хората, цупеха се и вдигаха скандали, но на моя мъж не само не му беше мъчно, ами изрично ми беше забранил да кръщавам на неговите родители. Хем аз нямах нищо против, даже имах подготвени много красиви вариации, които "случайно" пробутах в списъците с проектоимената, които му предоставих за избор.
Той обаче веднага се усети и първо тях задраска. Ами... Негова воля, щом не ще...
Сто пъти сме ти го казвали - ти нямаш проблеми с родителите на мъжа си, имаш проблеми със самия него. Затова, че не може да постави границата между своето семейство и това на родителите си.
Гледам - и второ дете си му родила. Що ревеш тогава? Явно ролята на жертва ти харесва. Няма лошо, пиши си, реви си. Все ще намериш кой да те ожали.
Живот и здраве, ще чакаме след време и от снахи да ревеш...
Препоръчани теми