Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Осъзнавам, че е глупаво, защото от както имам дете 2 пъти ми се е случвало да скоча и да хукна заради котка, но детето си не вземам. Осъзнавам, че то не е в опасност и котката нищо няма да му направи, ама пусто на мене, може и да ми извади червата 
Но това беше до скоро. По едно време ми писна, а и по-важното - видях че го предавам на детето си. Реших да направя нещо по въпроса. Започнах първо да се опитвам да контролирам емоциите си, когато доближа куче. Опитвах се да мисля за друго или да си тананикам наум някоя песен. После си наложих да минавам близо до кучетата, а не да ги заобикалям. А като минавам покрай някоя къща и кучето вътре започне да лае, вместо да бягам и викам от уплаха, се карам на кучето 
Техниката ми даде доста бързи резултати - за около месец вече минавам спокойно до куче /има някаква доза страх, но много мъничка/. Не знам защо толкова бързо подейства техниката ми - може да действа при всеки, но може и да си има специална техника за всеки, просто трябва да се опитат различни варианти, за да разбере човек кое действа при него. 
Какво да си представям?