Празници по италиански, тема 142

Мъжът ми обича да пести за черни дни; аз обикновено пестя за обувки  , или кола, а напоследък много ми се ще да пестя за къща  .
Аз съм с Тошиба Сателит и съм много доволна. "Непоклатимият" епъл на мъжа ми нещо му се изду дъното и сега се клати, като пишеш. Моята Тошиба е на 6 и половина години, вентилаторът отказа точно през лятото, в последните дни като дописвах дисертацията и нямах време да си търся нов, та голямо потене падна, но сега доста приятно ме топли  . Леко и екранът се клатушка, абе с една дума вече е лаптоп, т.е. преносим компютър, най-много от едната стая в другата, но се обичаме и се грижим един за друг  . Ще го сменям само когато вече няма накъде.

Aз обичам да пестя, но не успявам. Обикновенно като съм в магазина си казвам, веднъж се живее и вадя картата. Компютри обичам много, както и всякакви електронни джаджи, телефони, таблети и тн. Не че съм маниачка, просто са ми любопитни. Кола мислех да купувам, ама за сега решихме с Матео, че е по-умно да нямаме, а и в Милано има кар шеринг, което ме удовлетворява до доста голяма степен за придвижване нощем.

Взе ми думите от устата, Деси.

От известно време и аз съм с това мото (че се живее само веднъж).

Хм. Бе не знам какво да кажа, след като и белгийците, дето всичко ядат с пържени картофи, пържени по два пъти (да, да, така се правят, за да са идеално хрупкави), са по-напред. А холандската кухня понятие нямам каква е и дали изобщо съм я опитвала. Виж, бисквитите, дето ги спомена Якамоз - ммм, да ♥ ! Разни крокети (пак яко пържено обаче) май са им типичен продукт; големите като пици палачинки - сладки и солени, са страхотни и май също са типични. Но за мен тия неща са в графата "много вкусен джънк фууд" Не, че си правя проблеми да ги ям, когато съм там, но и не бих написала статия колко са богати и здравословни. Явно става дума за някакви ястия, до които изобщо не съм се докосвала. Специално в Амстердам е пълно с улични лафки за джънк - пържени картофи, крокети, хот-дог (адски вкусни с пържен лук, да не повярваш! ). После се набива на очи изобилието от аржентински ресторанти за месо на грил и всяяякакви етно ресторанти, в които действително готвят добре. Е, да не е някоя дупка с меню "всичко по 5 евро", щото и такива има, но те са за умрелите от thc глад. Аз специално съм яла в няколко различни азиатски и навсякъде беше супер, но не и холандско, нали. И така, докато ги изям всички тези неща, които изброих, и съм си тръгвала.
В Алкмаар, като бяхме (щях да ви разказвам историята, но забравих, сега е моментът), пристигнахме в хотела някъде към 7 и нещо вечерта. Госпойцата от рецепцията - висока, руса, синеока и със строго, но справедливо изражение, като ни чу да плямпаме на италиански и ни сецна с репликата: "но да знаете, че тук не е Италия и вечеря в ресторанта има най-късно до 21 ч" Викам, ама само в ресторанта на хотела или всички ресторанти? - Е, градските ресторанти можело и до към 22 ч. Хубуу, в Алкмаар сме все пак, не е Амстердам. Качихме се в стаята да оставим куфарите и да разпуснем 30-40 минути след шофирането от Брюксел и някъде след 8 излизаме в търсене на ресторант! Бърза справка с разните му i-джаджи каза, че на 15 минути пеша има тай ресторант и идеята беше да търсим него, но ако пътьом видим друг, може и да се спрем другаде. Хотелът не беше в центъра и затова тръгнахме през някакви жилищни кварталчета. В осем и половина вечерта там е нощ от поне четири часа, народът отдавна се е прибрал, вечерял и вече дреме по диваните. Всичко това ние го виждаме през прозорците , които са твърдо без завеси, големи като витрини и също толкова красиво аранжирани. Нали празници бяха - то светлинки, дискретни, но супер естетски декорациийки, вази, композиции... и отзад холчетата едни хубави. Обаче пълно мъртвило! Крачим ние по улиците в студа, мъгла, няма жива душа, само тия застинали сцени със заспали хора зад прозорците и италианската ни реч, която отеква направо някак неуместно и неприлично звънко. По едно време тръгнахме по една улица, която беше 500 метра еднаква къща - нон стоп същата къща и отляво, и отдясно. Отпред едни красиви градинки, обаче пак никой, и пак застинали сценки в прозорците - е, тогава съвсем се филмирах! И не стига и без това звънката реч, ами започнах да се карам на мъжа ми къде ни е забутал (той избра хотела в Алкмаар) и хем ми се иска да му викам, хем ме е страх да не ни арестуват за ходене по улицата и говорене на висок глас. В някакъв момент стигнахме вече до центъра и, хоп, ей го тай ресторанта, обаче вътре пред вратата недвусмислено лежи разглобена прахосмукачка. Както каза госпойцата, в девет хората приключили, изчистили и ще си лягат. Обаче не щеш ли, отсреща шотландски пъб и работи! Влизаме ние и се озоваваме в най-уютното, приятелското и весело място на света! Двойка шотландци го създали и въртят от десетилетки, те си работят вътре. Мъжът сервира в килт със запасана кама в колана и тъй като е огромно мъжище с брада, прилича на някакъв врял и кипял, но ужасно симпатичен пират. Също така организират национални шампионати по дегустиране на уиски, та с мерак и отношение сипва уискита и разказва истории. Интериорът - супер интересен, пълен с всякакви чудати неща и библиотеки с книги - предимно каталози на уиски, история на уискито, история на Шотландия и уискито и т.н:))))))) И изобщо рязко и изведнъж попаднахме в страхотна атмосфера - дружелюбна, забавна, интересна и с история, с което вечерта преиключи много късно и много добре. Та там също ядохме (и пихме) много добре, но пак не беше холандско.
После в Алкмаар се завъртяхме още само веднъж и беше вечерта на Нова година, преди да отидем в Амстердам. Тогава пък вечеряхме в китайски ресторант и пак много забавно се получи, понеже китайците започнаха да се събират, за да празнуват, и бяха много весели и много симпатични, дори ни направиха подаръци.
Та моят личен холандски опит все ме води към чудати компании, готини хора и забавления (от миналите ходения също имам истории), така че затова от мен за Холандия само със симпатии, както си и знаете, де.
P.S. Не мога да повярвам, че изписах толкова много, за да кажа основно, че нямало никой по улиците. Извинявам се.

Йе, супер яко!
Aз от изброените държави никоя не съм посетила и нищо не мога да кажа, най-любими кухни са ми тези в които има много риба и морски дарове, суши обожавам.

а, моля, много беше забавно 

тя тук само Джоя е кратка е ясна, останалите сме локумджийки 

(аз на втори прочит на статията мисля, че грешно са я озаглавили и че всъщност авторът иска да каже  , че съпоставено към стандарта, имат по-голяма възможност да се хранят здравословно. обаче възможност, вероятност и реалност са ми трудно приложими (и сравними) на различните географски ширини  )

Добро утро:)

Постингът на Ани ще го коментирам по-натам през деня  сега ме сърби за

- европейското по фигурно : Нямам никаква представа как се гледа телевизия, която не е Скай, но мога да попитам мъжа ми, който е голям ТВ зрител и сигурно ще знае повече. Дори не знаех, че има европейско, но сега се сещам, че има май и световно и всичко това преди олимпиадата, която чакам с голямо нетърпение.

- Тошиба-та: Много големи машини са това за мен, но следващия може би ще  е Самсунг. Не можем да постигнем съгласие, защото аз съм като черна дупка за лаптопи и Дамиано смята, че лаптоп който струва повече от 300-400 евра е безсмислено да имам. На мен ми се ще да имам Мак. Не знам защо. Харесва ми, искам да пробвам. Обаче кога/как и с каква аргументация пред сем. съвет не знам. Тошко като се прибера от раб, ще го снимам да видите от какво ви пиша вечер и да го канонизираме някак, или да го изпратя на Тошиба като стар Сингер да ми пратят нов:)

- спестяванията: Аз съм минала през период на всичко искане. 20тте си години, доста глупости направих тогава бях се омотала в Х кредитни карти и 2г след като дойдох изплащах още някакви месечни вноски , защото 'веднъж се живее". Аз съм имала примерно 8мия мобилен телефон в София. Похарчих пари на други хора заради моето 'искане'  Така че света на искането на всичко/веднага ми е бил природа едва ли не. Когато се оженихме попаднах на по-скоро стиснат индивид, много пестелив. Без ексцесии, но ?са дали нещо е разумно, трябва ли и тн винаги му е водещ при харченето. Приспособих се към този начин на живот и ми харесва. Ако искам нещо ( камера, обувка,обектив каквото и да е) пестя. Изпитвам удоволствие от събирането на дребни суми, които в един момент похарчвам за нещо което искам. Следя оферти, чакам търпеливо цената да падне, възприемам го като игра. Поставям си цели. Ето сега искам едни обувки за лятото, 130 евро струват. И почвам като като катеричка да събирам по 1-2 евро. Затова имам и хубава камера, и маркови обувки, и козметика, ще имам и върховно озвучаване и тн.  Не защото имам пари , а защото чакам, пестя и после счупвам прасето на касата и се чувствам като 5 годишна:) Доставя ми удоволствие несравнимо по-голямо отколкото да отида сега да похарча едни пари. Тренирам си търпението и си избирам битките и желанията. Така да се мотая по 'магазините' това не е било отдавна, не ми и харесва. По-скоро ходя в чентри комерчали да си навестявам целите - озвучителни системи, слушалки, обективи, компютри, аз си падам по техника, както усещате ...

феиам, понеже само теб май познавам с айфон.. 2 ?са имам:)) (не се смей)
има ли радио и фенерче айфона:))

Аз не бих купила нов лаптоп, както го описваш. Бих сменила вентилатора. Аз съм доволна от сони вайо, няколко поредни имам такива, но съм сменяла вентилатори, клавиатури, дори хард диск, преди да сменям комп.

Лени, айфон има радио, а фенерчето можеш да си го свалиш като апп.
И тъй като има апп за всичко, правилният въпрос е дали примерно има LED - за фенерче, за светкавица за снимки и т.н... Огледай техн. характеристики и разлики на OS с други популярни смартфони, инсталираните приложения не са водещото.

Аз също имам айфон, фенерче има, радио не знам, трябва да видя но то сигурно може да си свалиш.
Аз харча, но мисля с мярка, нямам задължения, мои пари са си. Излизам малко затова ми остават пари за други неща. Кредити не искам да имам, не ми харесват.

Пс
Аз не съм сваляла фенерчето. "Вградено"е.

Аз съм много зле в този вид техника ( смартфони), не ползвам т.е ползвам някакви много базисни неща но фенерчето ми е много нужно ( вградено), защото сутрин се измъквам в тъмница, котка м/у крака куче подскача и аз докато излизам от спалнята си светвам не че като се активира екрана не свети , просто не свети на по-дълга дължина. Та без фенерче мога да живея, но без вградено радио едва ли. Ако се свали апп за радио предполагам че  хаби трафик?
Друго питане - колко траят несменяемите батерии на айфон? говоря за непостоянно цъкане, аз съм по-скоро от не-ползващите много, слушане на  радио, проверявам си фейсбука. Нищо кой знае какво
Може ли да изкара само с нощно зареждане, или и денем трябва. И освен това като остарее батерията какво става?

Интересно какво си представяш под "вградено" фенерче? Дали приложението ще ти дойде инсталирано от Аппъл или ще си го инсталираш сама, все тая. Ако си представяш да има копче за фенерче на корпуса - не, няма. Цъкам в момента айфон 5 на мъжа ми, но фенерчето не го намирам. Той не знае, не му е трябвало. Питах Сири, но не ме разбра... Има компас обаче, вграден на десктопа. )))))

Да, радиото работи само през интернет. Относно нормално радио, AM/FM тунер - няма. Виж тази статия за някакви допълнителни джаджи: http://www.quepublishing.com/articles/article.aspx?p=2019162

аха.. ами откъде да знам, аз мисля, че като натисна и се светва фенерче:)) но наистина натискам икона на апликация, не копче   сега ще прочета за пържените картофки хем хапнах

бременната монахиня, която не знаела, пък роди щяла да кръсти сина си Франческо. На Папата

м/у другото аз питам всички тези енща, защото не си намирам телефона май го няма/загубен е барабар с фенерчето и радиото му

Като плъзнеш пръста от долу нагоре ти излиза едно меню където се намира фенерчето, не мога да кача сега скрийншот. Аз съм с 4s. Батерията издържа 1 ден при постоянно цъкане. Тоест зареждам при непаднала изцяло батерия.