365 тайни от моя живот ...тема №2

Мисля,че колкото повече излизам и се забавлявам,толкова по-осезаемо чувствам самотата в живота си.Не е логично,но така го усещам.

За 1ви път отворих тази тема и стигнах едва до 12 страница,когато нещо ме зачовърка да пиша.Живея с мъжа ми и дъщеричката ми в чужбина.Понякога плача.Чувствам,че един ден ,когато загубя най-близките си хора,ще съжалявам,че не съм била до тях.Не си говоря със сестра ми,а тя ми беше най-близката приятелка.. това ме убива.Обичаме се с мъжа ми,мисля че той е човека  за мен,но понякога има периоди от живота ни,през които се страхувам,че различията в характерите ни един ден ще ни разделят.Страхувам се.После се стягам,давам си сметка какво имам тук и сега.Давам си сметка ,че това е моят живот и съм задължена към себе си да съм щастлива,защото животът е прекалено кратък.Прегръщам дъщеря си и съм благодарна,че я имам.Прегръщам мъжа си и му казвам ,че го обичам ,макар да ме е наранил дълбоко и никога да не ми се извинява.. Казвам на близките си ,че ги обичам и просто затварям тъмната страница.Някак си затварям очите за страховете си.Защото ,каквото и да се случи занапред,трябва да живея тук и сега и да се радвам на това ,което имам.Ще отворя скоба,за да ви разкажа историята на една жена,която срещнах тук.. потресена съм и съм възхитена едновременно.Тя е на 34,със 7 годишен син.7 години брак с човек,който я е подтискал,наранявал,обиждал,тормозил и тя се решава да го напусне.Има развод от една година.Бори се сама със живота,много й е трудно.Често плаче ,защото се чувства безкрайно сама.Срещна човек,който сякаш й е сродната душа.Излизаха няколко месеца,той я нараняваше,опитваше да прекъсне връзката,но тя не се отказа.Макар да изглеждаше глупаво,наивно.. беше ми странно как жена на 34 се унижава,за да бъде с някого.Разбра за него ужасяваща тайна-той е наркоман на хероин от 2 години.Всичко й се изясни.Беше объркана.Всеки друг би се ужасил до толкова,че на секундата щеше да прекрати.Тя ми каза: "Един живот живеем,нещо ме тегли натам,не мога заради предрасъдъци да зарежа всичко,страх ме е че ще съжалявам до края на живота ми."Прие го.Каза му,че иска да му помогне.На пук на всякаква логика и страхове ,тя дори го прибра в собствената си къща при детето си,за да му помогне да спре.Той й обеща,че ще опита,че иска да я направи щастлива.Сега са на място двамата,където започна процеса.Това ви го разказвам,за да си дадете сметка,че има ситуации,в които най-логичното решение не е най-доброто решение.Смятам я за глупава,безотговорна и същевременно й се възхищавам и я смятам за много смела,заради тази ситуация.За първи път изпитвам толкова контрасно мнение за някого.Може да е голяма грешка всичко това,но може и да бъде безкрайно щастлива със сродната си душа до края на живота си.Не се отчайвайте.Търсете си щастието,радвайте се на това,което имате!Винаги ще има неща,за които ще съжаляваме,които ще надничат от миналото и ще ни тормозят,но аз вярвам силно,че за всяко нещо си има причина и че това,което се случва,трябва да ни се случи,за да ни научи на нещо.Дано да е така!