Как простихте изневяра?

много уважиние, много нищо стана  изневярата си е изневяра 

Моето ще е може би малко по - различно мнение, но аз смятам изневярата за "фактическа" необходимост в семейния живот. И в други теми съм отстоявала мнението, че хората сме полигамни същества и верността не е правило или закон в една връзка, а право на избор т.е. ако ти се чувстваш комфортно да си верен не трябва да очакваш същото от партньора - така се живее много по - лесно))).
По отношение на финансовата част съм абсолютно съгласна, че на мъжа трябва да му се "съдира" кожата независимо дали има или няма изневяра. Той (мъжа) обожава да се чувства отговорен за просперитета и състоянието на семейството и колкото повече "инвестира" и му се трупат повече задължения, толкова по - ценно става официалното му семейство. Има един стар лаф - "една жена трябва да има професия и дом" това дава независимост и сила, която плаши мъжа и го кара все повече да се грижи и "хвърля" в задоволяване на прищевките на "оправната" си съпруга.

П.П. ...по темата бих си го прибрала обратно (и съм го направила вече за къде, къде по - малко провинение), без да натяквам и мърморя постоянно, но поддържам огъня на вината вечно жив за да си знае мястото.

Винаги ми е било интересно,когато един човек е полигамен(било мъж или жена),изхождайки от своята камбанария,твърди че всички хора са като него.Ами,не,не са.Ще се учудите колко много различни хора има,светът е много шарен,само трябва да махнете капаците..

   
Току що писах същото в друга тема.

Не виждам смисъл мъжът да се пристисква да даде отговор на "Защо изневери", ако е било просто увлечение и наистина не е имал реална представа нито какви последствия ще има, нито какво причинява на някого в момента.

По-добре ли ще е да каже - не си лакираш ноктите, косата ти е къса, грим сагаш само по повод?

Просто всичко чуждо е по-цветно, от познатото. Слаби му били ангелите. Всеки греши. Има хора, които си вземат поука.

Е тук ти ме хвърли в тъч.  Кой ти говори за еманципация и равенство? Не, мерси. Не мисля, че мъжете и жените са равни в смисъл еднакви, нито ми дреме за еманципацията. За мен е въпрос на чест и достойнство, а също на свобода да живея живота си както реша за добре, да мога да се издържам сама. За съжаление, откакто забременях, не мога поради низ от стечения на обстоятелствата и мен сега мъжът ми ме издържа и направо не се чувствам в кожата си. Да си зависим е ужасно - първата крачка към робството! А робиня не желая да съм никому, дори и на бащата на детето си. Искам да излизам, когато пожелая, да общувам с който пожелая и пр. Нещо, което в момента не мога заради низ от ограничения, наложен ми от човека, който ме издържа.  300 пъти по-добре ми беше, когато си живеех сама и бях независима и свободна. Живея единствено с мисълта отново да съм такава един ден.

От мъжа до мен искам да е на подходящо ниво за интересни общи занимания, да е запазил нещо детско в себе си за още по-интересни общи занимания, да имаме общи интереси, да обсъждаме разни неща и когато моята гледна точка е по-различна да не се цупи, да ми дава достатъчно свобода и да е нежен и любвеобилен. ВЪобще не ме интересува каква сметка има и пр, пр... А другото, за което пишеш, не е задължително да има общо с парите. Това е въпрос на отношение.

Интересно, обаче, защо пишеш от името/гледната точка на мъжа?! (А нас обвиняваш, че се държим като мъже..)

За конкретния случай - не мисля, че е бил объркан - знаел е много добре от какво има нужда - секс с чужда жена. 

И друго, което се сетих, мъжът който инвестира в жена си, може би в любовницата си инвестира още повече. 

П.С.: Палтото за мен е много тъп подарък. Предпочитам поема, вдъхновена от моя милост или друг творчески подарък. Ако не може, едно кашонче със шоколадови яйца ще свърши работа. 

Изневярата е проява на егоизъм. Показва, че нуждите на изневеряващия са по-важни за него и по-сериозна движеща сила от всички евентуални бъдещи последици от действията му.
Хората са различни, сигурно изневеряват и по различни причини, но все пак това е общото във всички случаи.
Дори и да простя изневяра, цялото ми усещане и отношение към този човек би се променило непоправимо, което рано или късно ще доведе до край на връзката.
Минавала съм през това веднъж, рабирала съм за изневяра и точно така се развиха нещата, опитах да простя, но всичко вече беше счупено и логично скоро след това нещата приключиха.
Също и постоянното съмнение и недоверие, което ще се настани във връзката след евентуална прошка само ще удвои агонията.

Абсолютно подкрепям това мнение 
При мен нещата се развиха по абсолютно същия начин 

 


Предния път пточетох, че искам да убеждавам някого в нещо - никой не искам да убеждавам - така както на вас мойте анализи Ви се струват Х така и на мене вашите анализи и разсъждения са пълни с противоречия и не ми допадат. Затова и аз да се присъединя към мнението - че хората са различни имат право да си мислят каквото искат, да си живеят както искат, и АКО искат да трупат опит от това, което им се случва.  
 

   

Това дори не намирам други думи с които да го коментирам, освен че явно хората са наистина много различни. 

За мен тези "влюбвания" са нормални, само не мога да разбера защо трябва да излизат наяве. Но истината е, че мъжете успяват трудно да скрият влюбванията си, особено първите.

Аз лично бих те посъветвала да си дадеш сметка дали този човек ти дава нещо, от което ти имаш нужда и ако отговорът е "Да", може би трябва да направиш компромис и да простиш. Това, което ти дава, може да бъде увереност, приятелство, разбиране, уважение, обич за децата ти, секс или просто да ти е хубаво с него.

Това, че той се е влюбил, не означава задължително, че е започнал да те обича по-малко. Освен това, никой не гарантира, че някой ден ти няма да бъдеш на негово място. Надали тогава ще ти се струва правилно той да те изгони от вкъщи и отдели от семейството.

Това кому е нужно не мога да разбера. Ти по-лесно ли живееш по този начин? 

И за мен не е необходимо натякване, макар че на шега и аз натяквам от време на време. 

как защо? Самата аз не обичам клишетата, но ще кажа "вилата на врата и тормоз до дупка". 

Отговора се крие в една много стара поговорка " Бий за да те уважават" и изобщо не ме вълнува другите какво мислят и какво правят...факт е обаче, че аз съм спокойна и сигурна, не треперя дали евентуално няма да си тръгне, да се влюби и т.н.т. да речем опекох баницата, подсигурих си семейството и децата, осигурих си независимост и най-вече се чувствам човек.  Знам, че ще ми наскачате, но чувствата, влюбването и всички такива трепети в един момент се изпаряват или достигат до критичния минимум, но уважението трябва да се поддържа...