Как простихте изневяра?

Отговорила съм на авторката кратко на 4 страница. Ако иска и й допада, да го приложи.
Аз съм наясно със себе си, какво искам и как се чувствам. Животът ми поднесе къде по-гадни неща от изневери, така че не прилагам някакъв драматизъм към момента. На авторката няма да й е лесно, каквото и да избере. Мен ме спаси бързият отговор на въпросите : мога ли да обичам този човек и може ли да живея с него? В края на краищата не съм на този свят заради някой друг и неговото щастие. Ако не иска това, което му предлагам, има си други за тази цел. Започвам да гледам света и през неговите очи. Динамичен е, убедих се, че е прав - много го правят. Няма да изправям гърбавия свят. Има стълби и нагоре, и надолу. Всеки има избор и свой капацитет да изгради, каквато иска и в която посока му е добре.

Прочетох всичко,това което ми изпъкна-глупав мъж,признаващ нещо несъстояло се(ако е така) и още по глупава жена,намесваща децата си в история,която на нея самата не е ясна.Не понасям жени,които използват децата си във войната със съпрузите си.Единствените жертви на тази война са същите тези деца,а пораженията понякога бележат целия им живот.
Ако разбера за изневяра неминуемо ще се стигне до раздяла,характера ми е такъв,че дори да опитам няма да простя искрено,ще дълбая в раната,ще натяквам,няма да и дам да заздравее.
Познавам мъжа си,умен е,ако реши да го направи ще обмисли много внимателно нещата,така че да не разбера.Ако не го направи,значи вече не го боли за мен и по добре да приключим бързо.
Все се надявам да не се стига до там.

Ako ще си го прибираш обратно, то трябва да се смени местоработата/местоживеенето на единя от двамата. Ако се намери следваща, нова любов, то тогава няма смисъл от коментари, а само от действия.
Отделно:
- не ми се вярват такива самопризнания
- да, мъжете трябва да бъдат наказани по един или друг начин за постъпката си, я с палто, я с нещо друго нематериално. заслужават си го!
- намесването на децата е тъпо!

    Каква категоричност 
плюй си в пазвата да не ти се случва да разбираш дали ще регираш така като си мислиш 

Категорична съм,Дес,накрая ще се разделим,ще се опитаме да се лъжем,че всичко е,като преди,че нищо не е станало,но няма да се получи.Не съм казала,че моят никога няма да кръшне,надявам се,да не стане.Знам само,че ако реши да го направи,няма да признае,ще отрича до дупка и ще направи живота и на двама ни ад.
Аз в пазвата си плюя,но едва ли така мога да се предпазя,застраховка няма.Съдба,не знам какво ми готви.

Doкато не се попадне в дадене ситуация няма как да знам , мога само да предполага и да ми се ще така да бъде 
уви живота е твърде ироничен и саркастичен 
Та категоричности отавна избягвам , не съм ли минала/преживяла няма как да знам 

Е,аз съм.В доста по различна ситуация,но края винаги е един и същ.Мое мнение никой не е длъжен да го споделя или да се съобразява:)

   

Преди  почти 6 години  преживях изневяра. Случайно  разбрах, никой не ми я е навирал  в очите.  Обясненията бяха, че връзката е  платоническа и  не е имало   друга близост. Тогава обаче хич не  ми беше важно  дали  са се сексили или  не, защото  имаше  двустранни  чувства. Поговорихме  с моя; доколкото си  спомням, страдах  ужасно   около  две седмици, а   после  си  наперих  гребена  и   пуснах прелюбодееца  да  пасе.
Той отказа  да  пасе, предпочете  да  приключи  лав- сторито  с момата и   си  седна  на д-то, щото , видиш ли, мноу  ме  обичал. Естествено, приключването  не  стана  отведнъж. Поне два месеца след това  тя  ми се обаждаше и  искаше  позволение  да   се видели  по  на кафе, защото много  го обичала  и страдала  и имала нужда  да  го вижда. Тогава  се  смях много. Е, приключиха. Ние  с нея   даже  се запознахме  и  много пъти  сме   пили кафе след това, като  в началото на   всяка  среща  тя  плачеше  пред мен, че го обича и че  аз съм  била   щастлива, че той обичал  мен , а не  нея.
Простих трудно, но  не забравих. Няма  и как  да  забравя, разбира се, но  спомена  за онези  дни отда-а-авна   не предизвиква  у мен  пробождане  в сърцето.
Когато  се случиха   тези събития, още  нямахме дете, даже  и не бяхме планирали такова. Не бях, а и  все още  не съм , зависима от него  по  какъвто и  да е  начин. Имам си жилище, имам работа  с  много  добри  доходи, които  ми  позволяват  да  издържам   и себе си, а сега и детето. Казвам това, за  да  стане ясно, че преглътнах  случилото  се не по някаква  друга причина,а защото   го обичах и си давах сметка, че  никой не е  застрахован  от  подхлъзване. Всеки  в някакъв  момент е уязвим  и  колкото и  да обича човека  до  себе  си, може  да  направи  крачка встрани.
Скоро след нещастната си любов с моичкия, девойката  се  омъжи  набързо за някакъв тип, роди му син  и  даже  вече  се  разведе. Тежи не  по- малко  от  стотина  килца, цялата е обезформена и от симпатичното  момиче  няма  и следа.
Ние сме  си  заедно все още. Къде  се  караме, къде   се обичаме, но  дърпаме каруцата. Дали ми изневерява  сега или не, нямам представа- не ровя , не търся, не душа. Ако иска  да изневерява, не мога  да го спра. Само че   моята обич към него   вече не е  като оная, предишната. И ако  сега  се случи  да  разбера   за изневяра, ще  е  вън от живота ми.  Нали знаете, има една поговорка: Ако   те  излъжат  един път- срам за този, който  те е излъгал. Ако  те  излъжат втори път, срам за  тебе.
Та това е  по темата-  споделен опит  от първо лице.
За жадната  за пикантерии   публика

Е да пиеш кафе с любовницата не идва ли малко множко 

Що От една страна, тя  каква  вина има, че моят   не  си  го е държал в гащите?
Ако някой е сгафил  пред   мен, това е той, а не  тя.
От друга страна, човек  трябва  да  държи приятелите  си  близо, а  враговете- още  по- близо, нали
От  трета-обичам  да  съм наясно  със  всички  аспекти  на  проблемите, които  възникват. Ако не я познавах, щях  да си фантазирам  колко е красива и  неустоима  и  затова е била  предпочетена и  дълго раната  ми нямаше  да  зараства. Щях да ревнувам от всяко непознато момиче, което   той поздравява  и  да си мисля, че е Тя
А когато  я видях и опознах, установих:1. Че е  по- млада / тя ми  каза,  иначе нямаше  и да предположа
2.Че е  / всъщност, беше/ симпатична, но  не е  нищо особено.
3. Че  коефициента  й  на интелигентност   надали   достига  средния 

А бе така е, но в случая не е ли допълнително унижаващо?

Човек може да се унижи сам и без да иде на кафе, Риъл уомън. А на самото кафе може и весело да му стане.   Така мисля аз, де. Ама пък и самата изневяра не тълкувам като унижение. Според човека различен етикет може да й се лепне.

Не  съм  се чувствала  унизена от  срещите с нея. Чувствах  се   "над   нещата".
Почувствах се унизена, когато   разбрах, че съм била лъгана   от  мъжа ми в продължение  на  месеци. На мен  ми е свалял   звезди, а  на  нея е пишел есемеси. До мен си е  лягал, а е мислел  за  нея. Абе, гадно беше,  спор няма.
Но не  съжалявам, че  останах  с него.
За мен изневярата е  повече духовен, отколкото  плътски акт.
Ако  я беше  из...л еднократно, нямаше  изобщо  да си  го сложа  на  сърцето. Но  връзка с чувства   в продължение  на месеци ми дойде  малко в повече. Той, естествено, отричаше, че   е увлечен; твърдеше, че тя   е тази, която  е  хлътнала. Да, ама не. Тя че беше хлътнала, беше. Но и  той не  беше  безразличен, твърдя го със сигурност.

Бронте,отстрани погледнато ми изглежда,че някаква отчаяна женица се е метнала на мъжа ти.Честно.Не го оневинявам,но обикновено жените са тези,които започват флирта.Грешката му е,че е поддал.Гледайки как се е развил живота и впоследствие,така ми се струва.