Публикувана: 28 дек. 2013, 11:19 ч.
Последно мнение: 6 ян. 2014, 04:47 ч.

Родителските амбиции...

7 052
94
1

28 дек. 2013, 11:19 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

Били ли сте тяхна жертва и давате ли им воля понастоящем?
Полезно нещо ли са те и доколко един родител може да знае кое е най-доброто (при избора на професия, партньор, занимания, постъпки) за детето му ?
Опитват ли се някои родители да осъществят собствените си неосъществени мечти чрез децата си?

# 1 28 дек. 2013, 11:48 ч.

София
Мнения: 4 051

Да.
Плод на родителските ми амбиции са езиците, които говоря, прекрасната ми фигура, за която много внимаваха с какво се храня и ме тормозеха с класически балет, образованието ми, здравите ми приятелски връзки от ранната ми детска възраст и още куп несъществени на пръв поглед подробности, които са ми помогнали да се формирам като завършена личност.
Родителите ми са високообразовани и реализирани хора, които не бих казала, че са имали неразеализирани мечти, ако не броим категоричното желание на майка ми да не следвам нейния професионален път, защото според нея, за да бъдеш наистина добър в нейната област трябва да полагаш наистина много усилия, което тя не искаше за мен. Ако се брои за амбиция, майка ми искаше аз да живея по-леко и да не отдавам толкова на работата, ако мога така да се изразя.

# 2 28 дек. 2013, 11:50 ч.

София
Мнения: 4 349

Всичко е добре, щом завършва добре. За родителските амбиции винаги можем да говорим от гледна точка на времето Whistling

# 3 28 дек. 2013, 11:59 ч.

Мнения: 5

Цитат на: Azzy в сб, 28 дек 2013, 11:48

+1. Накрая обаче станах прост икономист и се занимавам с маркетинг, това, което баща ми работеше. Мисля, че подсъзнателно цял живот съм се стремяла да му подражавам, въпреки, че ме тласкаше в съвсем друга насока.
Не мисля, че съм амбициозен родител, или може би е прекалено рано, за да съм такъв. Времето ще покаже.

# 4 28 дек. 2013, 12:02 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

Цитат на: Naddya в сб, 28 дек 2013, 11:50

Аз съм пред подобна дилема и ще ми е полезна дискусия по въпроса. Мисля си дали трябва да се направляват децата, за да развият заложбите си или това е неуместна намеса..те сами ли трябва да осъзнаят, че са добри в дадена област, а не им се получава в друга!? Не ми се ще след време да съжалявам за свои действия или бездействия.

# 5 28 дек. 2013, 12:05 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

Цитат на: Clove в сб, 28 дек 2013, 11:59

Накрая обаче станах прост икономист и се занимавам с маркетинг, това, което баща ми работеше. Мисля, че подсъзнателно цял живот съм се стремяла да му подражавам, въпреки, че ме тласкаше в съвсем друга насока.
Не мисля, че съм амбициозен родител, или може би е прекалено рано, за да съм такъв. Времето ще покаже.

И при мен се получи така. От малка рисувах, после започнах да апликирам и шия, но майка ми беше категорична, че на този етап (началото на прехода в България) реализацията в тази област е невъзможна и аз станах прост икономист като нея. Другото ми остана само хоби.

# 6 28 дек. 2013, 12:11 ч.

Мнения: 6 217

Дразня се от родителски амбиции, диаметрално противоположни на възможностите на детето.

Оправдавам болни амбиции евентуално ако семейството има успешен семеен бизнес.

# 7 28 дек. 2013, 12:16 ч.

София
Мнения: 4 051

За мен, лично точно там е най-съществената роля на родителя.
Преценката кои са силните и слабите му страни и съответното поощрение в тази насока.
Не мога да оставя детето на самотек, това означава да яде шоколади за закуска, обяд и вечеря, да не ходи на танци, ски и тенис и по цял ден да гледа телевизия. Примерно.

Когато стигнах етапа в класическия балет, в който казаха на майка ми, че съм готова за балетното училище, тя заяви, че не желае да ставам балерина и ме спря.
Сега в танците, учителката ми казва, че ако искам да се развива дъщеря ми, трябва да и намеря партньор. Ама аз не искам да става професионална танцьорка. Професионално развитие в тази насока не ме интересува. Нито в тениса, нито в ските.

# 8 28 дек. 2013, 13:18 ч.

Мнения: 4 963

Цитат на: ~Мишел~ в сб, 28 дек 2013, 12:02

Цитат на: Naddya в сб, 28 дек 2013, 11:50

Трябва детето да се направлява, а не да се заставя, за да може то само да открие силните и слабите си страни.
Моите родители са били амбициозни относно това да получа добро образование, да развия самата аз амбиция. Проявявах разни интереси, те не ме спираха и т.н. Разбира се, имаше и леко "попресолени" моменти, понеже се притесняваха да не залитна с лоши компании и доста резервирано подхождаха към приятелите ми (независимо какви бяха те, но проявяваха някаква родителска ревност и подозрителност). Въпреки това, за всичко ме подкрепяха, вкл. ми се навиха на акъла, когато до 10-ти клас упорито се готвех да кандидатствам медицина и в началото на 11-ти изведнъж реших, че това не е за мен. Записах паралелно с училище колеж по мениджмънт, зачетох се разни икономически теории, наблегнах на езици и т.н. (до този момент нямах подобни интереси) и се насочих към съвсем различно образование и професия, които днес ми носят 100% удовлетворение. Родителите ми дори дума не са казали срещу това, хем вътрешно им беше адски притеснено как за кратко време ще успея да се справя, а дори отказах и на кандидатстудентски курсове да ходя. Справих се. Та така.

# 9 28 дек. 2013, 15:00 ч.

Мнения: 13 194

Родителските амбиции са полезни до момента, в който надминат възможностите, а и интересите на детето.След това стават отровни.

За радост, повечето деца съумяват да се противопоставят на неоправданите амбиции и да се вслушат в доводите на разумните.

Моите родители бяха амбициозни спрямо мен, но не бяха особено последователни.Някак, от самосебе си се знаеше, че трябва да получа добро образование, дори и не се говореше особено по темата, а се подразбираше.Те бяха реализирани в своите области, така че нищо не ми "прехвърляха".

За съжаление, не бяха особено амбициозни , за да настояват да се занимавам с неща, в които проявявах умения ,според специалистите ,от най-ранно детство.Не гледаха сериозно на заниманията с изкуство и така и до ден днешен мисля, че занемарих доста свои ако не таланти, то поне добри възможности.

Спрямо детето си съм амбициозна и струва ми се, в разумна степен.
Наясно съм, че моята реализация няма да постигне, а и се развива в съвсем друга посока.
В това, което умее и му харесва държа да се развива, това което не му е по сърце- ако е необходимо- на по-късен етап/ като езиците, напр./, ако не е нещо съществено- ще мине и без него.

Много амбициозна съм към изграждане на етична ценностна система, морални устои, добри обноски, усет за време и място и т.н.Тук може да се каже, че съм болезнено амбициозна.

Твърде амбициозна съм и към изграждане на естетически вкус, дори на моменти малко като мания развивам Simple Smile

Скрит текст:

Знам, че няма да прозвучи добре, но ще си кажа:
В края на учебната година ,на общата снимка на класа нямаше по-добре изглеждащо момченце от моето, макар и всички да бяха с еднакви униформи.Нито едно не беше с по-лъснати обувки,/повечето бяха с маратонки/ с по-добре вързана вратовръзка, с по-добре изгладен панталон,с по-трептяща риза , спретната прическа и т.н.

# 10 28 дек. 2013, 15:38 ч.

Мнения: 7 837

Кой първи ще спомене, че е потресен от прочетеното за тигрицата-майка? Simple Smile

# 11 28 дек. 2013, 15:46 ч.

София
Мнения: 62 595

Спомням си, че преди години пуснах тема за родителските амбиции и това къде е разликата между полезните и вредните, и се оказа, че личните родителски амбиции са все полезни. А, да, и също как като малки потребителите са се бунтували, обаче сега са благодарни на родителите си, че са свирили на пиано, което не понасят; че са влезли в гимназия, която не харесваат; че са завършили образование, което са недолюбвали, но сега им носи добри доходи...

Цитат на: Кейси в сб, 28 дек 2013, 15:38

Кой първи ще спомене, че е потресен от прочетеното за тигрицата-майка? Simple Smile

Аз!

Проблемът с майките-тигрици не е само в това, което вършат с децата си, а и това, че развиват цял бизнес с книги и пр. продукти като начин за пропаганда на своето нездраво мислене и поведение. Те са като зараза.

# 12 28 дек. 2013, 15:50 ч.

Оптимист по принуда
Мнения: 12 702

Да ви кажа,накрая стана така,че се чувствах все непостигнала майчините очаквания.Благодарна съм за възпитанието,образованието,но ми се ще някакси поне веднъж да ми каже браво(само браво,а не браво.....ама ако беше направила еди-какво си,нямаше ли да...)..Не ме разбирайте погрешно,но в моя случай неосъществените мечти на родителя,проектирани върху мен,като че ли все още ми нагарчат.

# 13 28 дек. 2013, 15:53 ч.

Мнения: 7 837

Андариел, колкото проблемни са тигриците, толкова и майките тип "аз знам и разбирам от всичко".

# 14 28 дек. 2013, 15:54 ч.

София
Мнения: 62 595

Къде ги тези?

Препоръчани теми

Дисбактериоза

бодежи във влагалището

Дисбактериоза на влагалището - бактериалната вагиноза и как да я премахнем

Уро ваксом

Причина:

Причина: