НВ-ВМХ, част 71

Добро утро момичета 
Много интересна дискусия за децата!
Подкрепям препоръките на момичетата - истината с неутрален тон 

Мария, моите деца също много се впечатляват от очите, и на месото, и на рибата.
Когато купя агнешки главички и двете казват - само не ми давай очите  а аз винаги ги шегувам, като ги преследвам с окото, а те бягат и пищят, заливайки се от смях 
А малката ми дъщеря е много смешна, когато като види риба, която е цяла, възкликва: "Ма мамо, тя има очии ..." 
А в магазина винаги ги разсмивам, като ги питам - "Какъв лак да сложим на маникюра на това прасешко краче?  " - и те започват веднага да си мислят за лака, а не за крачето и произхода му 

Като цяло - въпросите минават, отминават, и дири не остават. Така че - не се притеснявайте, дори и да има някакви размисли в главичките на малките сладури, те отшумяват, къде по-рано, къде по-късно. При децата всичко е толкова лесно ...

Луди Пеперуди - бърши праха от тренажора и го яхвай! 

Луди Пеперуди, много добре звучат плановете ти!

Галче, разбира се, отбивай се тук, ако ти хареса! Един по-либерален вариант на НВ-ВМХ (или по-скоро палео) е най-подходящият начин на хранене за цялото семейство - имам предвид ограничаване на зърнените храни и сладкото, но консумация на месо, яйца, риба, сирена, кисело мляко, плодове, ядки, достатъчно масло, зехтин. Ако някой от членовете на семейството има проблеми с теглото/кръвната захар/инсулина/кръвното налягане или нещо подобно, свързано с метаболизма, ще ограничава повече въглехидратите, но другите, които нямат такива проблеми, могат спокойно да се хранят по палео схема или либерално НВ-ВМХ. Това е най-здравословният начин на хранене в крайна сметка, защото осигурява всичко необходимо, а ограничава храните, които вредят най-много на човека в дългосрочен план.

joya, много интересни дискусии водите с твоите принцеси и смятам, че ти добре им обясняваш И аз мисля като другите момичета. Аз като дете май никога не съм се замисляла по такива въпроси И го отдавам на това, че месото никога не се е смятало за нещо лошо у нас, макар че от майка ми и баба ми съм възприела и страстта към постните манджички Е, сега вече не мога да си представя да живея на различни вариации на зеленчуци с ориз, печени/варени картофи, макарони и качамак, като тогава И също мисля, че понеже със сестра ми не сме имали никога домашни любимци, нито изобщо някакви контакти с животни, а и мен винаги си ме е било страх от тях, затова не съм изпитвала мили чувства към животните, от които идва месото. Всъщност въобще не съм се замисляла, че това месо някога е било върху тялото на живо животно Приемала съм го просто като вид храна и толкова. Но разбирам, че за много деца нещата стоят различно. И наистина нагласите на родителите според мен са най-важното

А всъщност сега се сещам, че дядо ми беше ловджия и рибар, беше член на Ловно-рибарския съюз Помня как от време на време ходеше на лов и когато ходеше, често се връщаше я със заек, я с някоя птица (забравила към какво точно ), а и помня как у нас се правеха домашни суджуци от месо, осигурено от членовете на ловната дружинка. Веднъж дори бяха отстреляли някакво много голямо прасе (глиган), бяха го оставили за един ден в двора, докато го откарат, и си спомням, че водих съученици да го видят А и риба е носил дядо ми. Та явно и по тази причина съм ги приела нормално нещата.

Ние в къщи си купуваме свинското в цял ръст  Децата са свикнали да виждат донесено половин прасе, разделено през средата, което се разфасова от баща им на различните си видове месца, пакетираме го в пликчета, и - във фризера. Дори за тях е много интересно, суетят се, искат да помагат, пишат етикетчета Започнахме тази практика, за да избегнем химикалите, с които обработват месото в магазина, но децата лесно приемат това. Разказвала съм, обяснявала съм и винаги завършваме разговора с репликата - "Такъв е живота".

Канадската мисля, защото в друга не пиша, то не че и там много пиша де
Ей супер ако има в темата и канадски съмишленик, да обменяме идеи 

Шоки, Вив, аз съм гледана от баба на село, помня много добре как колеше кокошки, и как те тичаха без глава и пръскаха кръв. Някой би се потресъл, ама за мен това е нещо нормално, колеше зайчета, агнета, патки, всичко. И прасе съм гледала, винаги за мен това е било нещо нормално, тези животни са гледани, за тази цел. Но при децата е различно, дъщеря ми така се радва на едно магаре преди години, защото детето не е виждало в София, и сега тук пък съвсем, само катерички и еноти. Много се е променил начина на живот.
Аз като съм разказвала на приятелки гледани в София без села, как баба вадеше гръкляна на кокошката като я разфасоваше и го надуваше за да ни покаже как излиза звук от него, те ахкаха и пищяха. Не мога да приема животните отглеждани за храна на човека като жертви, не знам, може да е много грозно и брутално, но си е така. Не мога да се отвратя от месо, гледах и един тон филми през вегетарианския ми период, само и само да изпитам омраза и отвращение към месото, е не стана.

Аз се притеснявам и ми става неприятно от някои части от животните, очи, мозък, език, уши.. Днес мамйка ми предложи "свински бузи", не ги ядох.  На село много помагах за животните, кококши и пилета, овце и агънца. Не давах да се колят нашите агънца и те ги продаваха, взимаха чужди и тях ги колеха.
На мен малко ми е болна тази тема, стигала съм до крайности, да не искам да ям нищо едва ли не, да не навредя на някого. Това за кратко де, но беше много мъчително.
Много бих се радвала да успея скоро да заживея с по-спокойна нагласа, че в живота е така, че храната преди това е била жива...

И аз много заобичвах животните на село  . От магазина никога не съм имала проблем да си взема месо. Обаче не може сутринта да ги храня и да им се радвам и после да си ги хапна 

Здравейте и от мен, извинете ме предварително, но аз пак с въпрос се появявам. Чугунените тигани трудно ли се подържат? Днес гледах някакви на Staub  на промоция, че даже и с 30 дневен период за проба и се чудя дали да си вземам. Притеснява ме да не иска някаква по-специална поддръжка
Ето линкhttp://www.imerco.dk/koekkenudstyr/pander/grillpande/staub-grill … 6-cm?id=100333329

Докато родителите ми живееха в къща и гледаха животни синът ми, макар, че е виждал как ги колят обожаваше месо. Но вече 3 години, откак купуваме месо  не мога да го накарам да помирише месо-направо му се гади. Приятелят ми също е вегетарианец ,та  мен ме приемат като някакъв канибал......аз пък за наказание им готвя не особено вкусни въглехидратни ястия, които няма да ме  изкушават, но и  с надеждата да ги върна към месото  , но уви. 

Там някъде, аз съм ходила края на юни на Трещеник, всичко беше цъфнало и много красиво. А какво е бомбардиер?
Облачето, разбирам те. Аз съм от градските чеда без село, и обичам всякакви мръвчоци, даже и агнешки главички проядох. Обаче един път ми донесоха конско месо и кайма, е готвих го нещо, мъчих се и не можах да хапна от него. Коня го свързвам с приятел на човека, с много хубави неща и последното което е, е  да го ям. Опитвах, опитвах, ами хапката ми заставаше на гърлото и до там, нещо ме стягаше и душеше и не можех да преглътна. На детето казахме, че е телешко и нямаше проблеми, обаче аз не искам и да чувам повече за такова нещо, за мен си е кощунство.
А иначе за свински бузи специално ходим до Пирот, там има едно магазинче със пушени меса на дървени въглища, съвсем истински, не като тук обработени с течен пушек. Такава вкусотия са...като отидем и скриваме шапката на продавачката, взимаме по няколко кила  

Леми, снегоход - snowmobilе.
Ето, ако ти е интересно, от къде идва Бомбардие:
http://new.monitor.bg/article?id=41363

Като наскоро учила Канадска история и то сбито, кратко, отгоре-отгоре, има много интересни неща.

Включвам се да споделя 2 неща от книгата на д-р Перлмутер, които ме впечатлиха. Става въпрос за проучвания и резултатите от тях:
1. Колкото по-висок е индексът на телесната маса, толкова повече загуба на мозъчна тъкан се наблюдава. И освен това в друго проучване е установено, че рискът за развитие на деменция, който е повишен при хората с наднормено тегло, се проявява всъщност 30 или повече години по-късно. Така че, Краси, ако все още четеш тук, дори на теб вече би трябвало да ти стане ясно, че теглото има значение и усилията за намаляването му си заслужават, защото са усилия за подобряване на здравето.
2. Инсулиновата чувствителност се подобрява при а) намаляване на теглото с промяна в храненето и също и б) намаляване на теглото чрез промяна в храненето + спорт, но не когато няма промяна в хранителните навици (и съответно няма отслабване), а има само включване на спорт. Да, за конкретния момент спортът повишава усвояването на глюкозата в мускулите. Но в дългосрочен план (в рамките на една година) не се наблюдава никаква промяна в инс. чувствителност, ако се разчита само на спорт, без промяна на храненето. Обратно, ако има промяна в храненето, има и значително подобрение на инс. чувствителност, дори без спорт. А освен това (от друго проучване) е установено, че НВ-ВМХ подобрява най-много инсулиновата чувствителност - повече от Зоната и повече от стандартното "здравословно" високовъглехидратно и нискомазнинно хранене с 60% "бавни" въглехидрати.

Шоки, много интересно
 

Да споделя набързо за онзи ден
Сутринта хапнах две хапки кашкавал и после ядох отново чак вечерта към 19.30
През деня изкарах само на вода и малко кафе, така се случи
Ако това се беше случило преди години, щеше да ми причернява и да се изнервя яко
А сега си бях ок и нямаше никакъв дискомфорт


Относно животните от малка съм виждала как стигат до масата
Хем си бях софийско дете, но се ходеше често при роднини по селата
Виждах предимно подскачащи кокошки
Синчето не помня чаааак толкова да се е интересовало от произхода на месото
И той на село в виждал откъде идват пържолите

Не е драма, когато човек е наясно с кръговрата в природата
Драма настъпва, ако отказва да приеме ролята си в този кръговрат
Смешни са ми напъните да се отказва жив.храна и да се затварят очите пред факта, че почвите за раст.храни са обогатени именно с фосфор и азот от жив.трупове и екскременти
Без тях почвите ще са неплодородни и всичко ще е пустиня
Ето даже и ние с телата си ще нахраним почвите някой ден и ще си платим за това, че са ни хранили

В онази тема в клюто вчера допълзя поредният странен пост със сравнения между човека, растенията и животните, от който аз поне нищо не разбрах, такава странна логика имаше
Ама на, хората си вярват
Бвт, авторката на този пост преди години в подобна тема пропагандираше за слънцеядство
И се покри, когато попитах как храни децата си, дали ги оставя сутрин да закусват слънце
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=756852.msg27218153#msg27218153

Относно животните, много често и аз съм била на село като дете и съм виждала как се колят кокошки,прасета,телета и т.н. В моето село има обичай като се заколи прасето, се покрива с някакъв плат, и после децата го прескачат. Самият факт означава за мен, че именно прасета се колят от стотици -хиляди години.

Уасп, вчера правих маскарпонето с кокосова сметана, много ми хареса как се получи. Добавих малко ядки към него, нямах замразени плодове. Днес ще пробвам домашното баунти, за да видя какво ще се получи. Сдобих се с кокосова сметана онзи ден и сега експериментирам.

За тази прословута тема против месото - и аз надникнах там. Видях прокурорски размахвания към вегани,които сменят попрището .  Аз също четях в такива теми, като основно се вълнувах от веганските десерти . Всичките там поници, покълвания, това изисква подготовка, специални уреди, че винаги ми се е струвало абсолютно невъзможно човек да еволюира в такива условия на трудно намиране на храна.

Уасп,

Лурдес,

Сега като извадих моя за закуска и се сетих, че си питала
Аз съм доволна
Месото става страхотно

Тиганът иска поддържка
Не се мие с препарат, само се забърсва, изплаква, подсушава и се омазнява при нужда
Аз ползвам масло, зехтин, кокосово масло за омазняване
Ако съм правила омлет или месо, може да се наложи да го накисна и измия с препарат
Тогава омазняването е задължително, даже след това гледам да правя палачинки и да изхвърля първата, използвам я само да обере ев.ръжда