Много голяма грешка ще допуснеш, уважаема авторке, ама си още много млада и мислиш, че всичко що хвърчи се яде.
- Публикувана: 6 ян. 2014, 16:43 ч.
- Последно мнение: 11 апр. 2015, 17:54 ч.
От София към по-малкия и далечен град
Аз не бих сменила София с някакъв(щях да кажа тъп,извинете) провинциален град,
колкото и да го обичам този човек,той щом ще ме дърпа назад,и обичта ми ще е до време.
колкото и да го обичам този човек,той щом ще ме дърпа назад,и обичта ми ще е до време.
Всички сме различни.И аз.
В момента водим точно такива дебати с мъжа ми. Има възможност да отиде да работи там същата работа и ме уговаря да сме се местели всичките. 
То шега, шега, но истината е, че хората възприемат идентични ситуации по различен начин. А и някои хора по-тежко преживяват промяна на обстановката, по-трудно се адаптират, повече време им е необходимо, за да свикнат с промяната или пък са по-малко рискувачи. При други е точно обратното, дори имат нужда от периодична смяна на средата, вписват се бързо, промяната ги освежава или мотивира. И без да сме в двете крайности - и тук в тази тема сме разнороден отбор.
но истината е, че хората възприемат идентични ситуации по различен начин. А и някои хора по-тежко преживяват промяна на обстановката, по-трудно се адаптират, повече време им е необходимо, за да свикнат с промяната или пък са по-малко рискувачи. При други е точно обратното, дори имат нужда от периодична смяна на средата, вписват се бързо, промяната ги освежава или мотивира. И без да сме в двете крайности - и тук в тази тема сме разнороден отбор.Всичко зависи от целта, ако ти я искаш, всичко друго минава леко. Ако си принуден е трудно, да
То шега, шега, но истината е, че хората възприемат идентични ситуации по различен начин. А и някои хора по-тежко преживяват промяна на обстановката, по-трудно се адаптират, повече време им е необходимо, за да свикнат с промяната или пък са по-малко рискувачи. При други е точно обратното, дори имат нужда от периодична смяна на средата, вписват се бързо, промяната ги освежава или мотивира. И без да сме в двете крайности - и тук в тази тема сме разнороден отбор.
но истината е, че хората възприемат идентични ситуации по различен начин. А и някои хора по-тежко преживяват промяна на обстановката, по-трудно се адаптират, повече време им е необходимо, за да свикнат с промяната или пък са по-малко рискувачи. При други е точно обратното, дори имат нужда от периодична смяна на средата, вписват се бързо, промяната ги освежава или мотивира. И без да сме в двете крайности - и тук в тази тема сме разнороден отбор.Всичко зависи от целта, ако ти я искаш, всичко друго минава леко. Ако си принуден е трудно, да
Ще се само-дам за пример - специализирах в държава, в която и на екскурзия не бих отишла за 5 часа, и въпреки мотивацията ми, само отброявах дните до завръщането ми. А дори съм от пътуващите и адаптивните, сменили повече градове и държави от пръстите ми.
В България като цяло хората много трудно се местят и като пуснат корени на едно място хайде, свърши се, няма мърдане 
Момичето и в София да си стои пак може да се случи нещо с работата й и да се наложи да си търси друга. Нищо сигурно няма. И тогава какво? Дали не седне отсега да се вайка за всички възможни лоши варианти, които може и никога да не се случат? Светът се променя постоянно, хората се адаптират, най-адаптивните оцеляват. Да стоиш на една работа, защото мислиш, че никога няма да си намериш друга е глупаво и означава, че не вярваш в себе си. Когато една работа не те удовлетворява (включително и локацията й) я сменяш и толкова. И изобщо това, че трябва да стоиш само на една работа докато се пенсионираш също е много остаряло мислене.
Момичето и в София да си стои пак може да се случи нещо с работата й и да се наложи да си търси друга. Нищо сигурно няма. И тогава какво? Дали не седне отсега да се вайка за всички възможни лоши варианти, които може и никога да не се случат? Светът се променя постоянно, хората се адаптират, най-адаптивните оцеляват. Да стоиш на една работа, защото мислиш, че никога няма да си намериш друга е глупаво и означава, че не вярваш в себе си. Когато една работа не те удовлетворява (включително и локацията й) я сменяш и толкова. И изобщо това, че трябва да стоиш само на една работа докато се пенсионираш също е много остаряло мислене.
В България като цяло хората много трудно се местят и като пуснат корени на едно място хайде, свърши се, няма мърдане
Хахаха, виц.
То затова половин България е две години в Лондон, две години в Испания, а областните градове продължават да се пълнят.
И това със стоенето на една работа до пенсия-дори при поколението на родителите ми го няма, защото са били в град, в който винаги е имало повече-офиси, предприятия, производства, центрове и т.н. А не само един. То като има едно предприятие-с кое друго да го смениш?
За другите неща си права.
В България като цяло хората много трудно се местят и като пуснат корени на едно място хайде, свърши се, няма мърдане
Хахаха, виц.
То затова половин България е две години в Лондон, две години в Испания, а областните градове продължават да се пълнят.
А какво да кажем за хората, които не се чувстват удовлетворени от живота си, но стоят на едната работа само защото я имат и само защото вярват в утопията, че София е центърът на Вселената и други алтернативи просто няма? Защото и такива има.
Преди години и аз си мислех така. От един момент насам започна да ми свети лампичката, че може би пък не е нужно да кисна в София на всяка цена. И малко по-малко решението изкристализира. Да, вярно е, че работих, натрупах опит и самочувствието ми до голяма степен помогна за това да си повярвам, че и в нов град ще се докажа. Ама нали за това идеше реч?
Преди няколко дни говорих с една жена по повод евентуална работа в Добрич. Разговорът обаче беше доста неформален, по-скоро житейски. Та тя ми каза, че не съм единствената, която планира такова преместване, за разлика от времето преди година, когато никакви кадри не е имало на пазара там и положението е било трагично. А работа има. Според нея младите хора стават все по-практични и гледат да улесняват и без това не особено лекия си живот. Не я познавах до преди този разговор, но съдейки по себе си, може би е права.
И да кажа в продължение на развръзката, че в резултат на този разговор и още един впоследствие, имам предложение за стартова работа там. За половината пари, които получавам тук с тенденция да се увеличат, ако си допаднем. Не съм приела все още, но вероятно ще приема. Защото така си го представях и защото човек трябва да приема шансовете, които животът му поднася
В България като цяло хората много трудно се местят и като пуснат корени на едно място хайде, свърши се, няма мърдане
Хахаха, виц.
То затова половин България е две години в Лондон, две години в Испания, а областните градове продължават да се пълнят.
А какво да кажем за хората, които не се чувстват удовлетворени от живота си, но стоят на едната работа само защото я имат и само защото вярват в утопията, че София е центърът на Вселената и други алтернативи просто няма? Защото и такива има.
Aми аз не познавам такива. Родена съм тук и всичките ми познати и приятели са сменили вече мнооооого работи.
Да, има-изключения като цяло.
Останалото не го разбрах, аз лично не апелирам оставане в София точно.
В България като цяло хората много трудно се местят и като пуснат корени на едно място хайде, свърши се, няма мърдане
Хахаха, виц.
То затова половин България е две години в Лондон, две години в Испания, а областните градове продължават да се пълнят.
А какво да кажем за хората, които не се чувстват удовлетворени от живота си, но стоят на едната работа само защото я имат и само защото вярват в утопията, че София е центърът на Вселената и други алтернативи просто няма? Защото и такива има.
Aми аз не познавам такива. Родена съм тук и всичките ми познати и приятели са сменили вече мнооооого работи.
Да, има-изключения като цяло.
Останалото не го разбрах, аз лично не апелирам оставане в София точно.
Не беше реплика конкретно към теб, просто ползвах цитата ти, за да кажа това, което ми се върти из главата
... имам предложение за стартова работа там. За половината пари, които получавам тук с тенденция да се увеличат, ако си допаднем. Не съм приела все още, но вероятно ще приема. Защото така си го представях и защото човек трябва да приема шансовете, които животът му поднася
Чудесно! Желая ти щастие и късмет!
... имам предложение за стартова работа там. За половината пари, които получавам тук с тенденция да се увеличат, ако си допаднем. Не съм приела все още, но вероятно ще приема. Защото така си го представях и защото човек трябва да приема шансовете, които животът му поднася
Чудесно! Желая ти щастие и късмет!
Благодаря
... имам предложение за стартова работа там. За половината пари, които получавам тук с тенденция да се увеличат, ако си допаднем. Не съм приела все още, но вероятно ще приема. Защото така си го представях и защото човек трябва да приема шансовете, които животът му поднася
Не беше ли казала, че работиш за себе си и се самоосигуряваш?
(Не ми се рови назад в многобройните страници, извинявай)
... имам предложение за стартова работа там. За половината пари, които получавам тук с тенденция да се увеличат, ако си допаднем. Не съм приела все още, но вероятно ще приема. Защото така си го представях и защото човек трябва да приема шансовете, които животът му поднася
Не беше ли казала, че работиш за себе си и се самоосигуряваш?
(Не ми се рови назад в многобройните страници, извинявай)
Да, така е. Противоречие няма. Имам предложение за съвместна работа с други хора, които имат клиенти, но нямат достатъчно кадрови ресурс, който да ги обслужва. Предлагат да работя с техните клиенти срещу определено месечно възнаграждение. На всичкото отгоре не ме ограничават да работя и за собствените си клиенти, ако такива се появят