Дете, което не ходи на училище, печели състезания по информатика ...

Диктовката може да не е на въпросното момче, ами просто снимка, прикачена към статията.
Ако може, то нека влезе в Оксфорт, лошо няма. Дано да се реализира успешно в живота.

Е, вие пък едва ли диктовката е на 18 годишен 

Е, ти пък все едно не си чела тук подобни " диктовки" на далеч по-възрастни. 

Да, постоянно!

"Защо позволих на дъщеря си да изучава "безполезна" специалност"
http://www.manager.bg/%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82/%D0%B7%D0%B0%D1%8 … D0%BE%D1%81%D1%82
Съгласни ли сте с твърденията:
"Университетите все по-често се оценяват според заплатите на завършилите ги наскоро млади хора. Правителството на Обама засили този предразсъдък, като предложи университетите да се категоризират отчасти според парите, печелени от бившите им студенти."
"Фокусът ни не трябва да бъде само върху това да обучим студентите на уменията, които ще са им нужни непосредствено след дипломирането”, писа тя. „Стойността на тези умения бързо ще се обезцени. Вместо това целта ни е да инвестираме в дългосрочния интелектуален, творчески и социален потенциал на човешките същества"
"От самото начало обаче ние никога не си позволихме да я притискаме да избере университет или специалност единствено с оглед на очакваната възвращаемост на инвестицията, както правят все повече и повече семейства."

Тази жена продължава да се обяснява в статията си колко правилно е постъпила, което продължава да издава несигурност. Ако случайно някой си мисли, че само по нашенско родителите се притесняват колко правилно е решението и как детето ще се изхранва после, и колко конфузен е въпросът "а какво ще работи?", то дълбоко греши - и чужденци ги тресат същите проблеми. Май статията не е за университетите, а за родителските терзания. Това с рейтингите със заплатите на випускниците е просто между другото. Не че е много хубаво това рейтинговане на университети и специалности, твърде американско ми е, но и не съм изненадана. Все още производството е това, което осигурява парите, затова ще са нужни повече инженери, и те ще са с по0високи заплати от специалистите по американска литература. Защо? Защото първо трябва да бъде осигурено матерриалното производство - някой инженер да роди идеята и да начертае плановете, да направи произвоството, а и някой с пари да дойде и да плати масрафа, за да може Ема да има евтина храна, евтина кола, евтин ток, да си говори по мобилния и т.н., и която едва след това да учи и преподава американска литература. Това е положението - материалното произвоство и свързаните с него науки, които му осигуряват технологии и знание, осигурява всичко останало.

Съгласна съм с Andariel. Родителските терзания и в чужбина са явно същите.

Аз все пак не мога да си отговоря защо ѝ е жизненоважно детето да получи наградата от олимпиадата.

От една страна, е сигурна и дава вид, че е разочарована от образованието в България и детето ще следва в чужбина и в същото време неистово се стреми да получи наградата от олимпиада, организирана от презряното министерство на образованието. От друга страна, не е тайна, че изявените олимпийци имат сигурен вход за българските университети.

Нали не се притеснява за реализацията му в чужбина? Какво толкова се е задрапала за тази награда? Презастрахова ли се? И  в края на краищата все ще му намери някой чужбински университет като за пред хората.

Тази жена май се чувства гузна и се опитва сама себе си да убеди. Бих и казала, че университетът не е място за любителски фитнес на интелекта, а място където се подготвя стартът в живота. В този смисъл образование от сорта на "магистратура по американска култура с фокус върху политиката и културата на хранене, преподавана в малък колеж" е подходящо наистина за наследница на богата фамилия, която ще се омъжи за богат мъж и просто и трябва обща култура, с която да блести по светски партита. Такова образование ще и позволява и да списва в някой блог и да се чувства работеща, но без реално да разчита на това. И аз не бих притискала детето си какво да избере, но не бих се радвала на избор като този и бих се постарала да и обясня гледната и точка.

Що се отнася до "дългосрочния интелектуален, творчески и социален потенциал на човешките същества" в университета наистина ти дават само началото и за да се изявяваш и развиваш дългосрочно трябва да си намериш работа. А не да си седиш вкъщи и да се деквалифицираш.

Иначе и аз не бих избирала университет точно на базата на най-голямата възможна заплата (най-добра възвръщаемост на инвестицията). Човек не трябва да прави (големи) компромиси с интересите и влечението си, а най-доходните професии не са по сърце на всеки. Но определено бих препоръчала специалност, по която хем лесно да се намира работа, хем да е по сърце на детето и все пак да покрива някакъв минимум относно доходи. Защото идеалите са си идеали, но сиренето е с пари. И ако имаш пари за сиренце значи работата ти е добра, макар и да не е камамбер. Вече който го влече нека търси най-платените специалности, нищо лошо не виждам в това. Но не е критерият с най-висок приоритет. За мен критерият за избор е "специалност с шанс за удволетворяваща работа при приемлив стандарт на живот".

Не драпат за наградата, защото наградата не им е отнета, както се разбра. Драпат за право да се явяват на олимпиади и евентуално да влязат в националния отбор, от там да се явят на международна олимпиада и при успех да си помогнат за влизане в добър университет. А също така изпълнението на горния план ще и донесе моралното удовлетворение, че е направила правилен избор, като е избрала да обучава детето си у дома. И ще докаже, че домашното образование е по-добро от училищното.
За български университет нямат шанс нито с, нито без олимпиада, заради липсата на диплома. А и без това влизането в български университет отдавна не е предизвикателство. Така че не е това.

Да си решава проблемите, както до сега - без да се възползва от възможностите, които дава МОН. Щом си разочарован от образованието, няма как да си очарован от олимпиадите в него.




В това семейство имаше и син. Каква е перспективата пред него? Вероятно учи за нещо, с което да изхранва семейство, но това остава обвито в мистерия за читателя, чийто фокус е изместен върху правото на избор на дъщерята.

Мечтите, тръпките и целите са ѝ ценни и се радва, че дъщеря ѝ ги е последвала. Аз лично разбирам ненамесата.

Филофията ѝ, че не всичко е пари е на изчезване. Затова е меко казано неразбрана. Не е ясно какви доходи ще има, какви контакти и колко ще е щастлива дъщерята вбъдеще. Майката обаче е права, че връзката между тези неща и престижа на дипломата /и специалността/ не  е пряка.

аз не, че искам да се зяждам, ама дума "чуство" няма...Но нито е поправена от учителката, нито е попречила на "Браво"-то...И да, това е диктовка за 4-ти клас...поне от мое време!


оооох, загледах се отново в текста...защо ми трябвашеееее?

Сина като наследник на богато семейство ще стане рентиер, ще ходи с бели панталони и ще философства върху последиците от глобалното затопляне. Ако има повече амбиции може да учи икономика и да играе със семейните пари на борсата с надеждата да ги удвои....
Така става ли?

Не съм сигурна, че синът на авторката ще е потомствен рентиер. Но това не изключва възможността, ако не е такъв, да учи за нещо, което ще му позволи да си храни семейството, а не просто да работи по любов с какво да е заплащане.