Дете, което не ходи на училище, печели състезания по информатика ...

Абсолютно съм съгласна. Точно това става - който е мотивиран се спасява поединично, защото него го касае собственото му дете. И затова няма натиск за добро образование.

Домашното образование не е разрешено. Незаконно е.
Пак се разшумя около домашното образование, ако помните, около неприетият Закон за детето.

И мотивираният родител си избира други начини:
- или я кара незаконно и си плаща смешните глоби /ако го глобят де/. В БГ всичко е възможно.
- или си взима децата и се изнася, като внимателно си подбира средата /ако това му е била основната цел ест./
- или си изпраща децата навън да учат и отрано проучва.

Образованието е сладък бизнес.

   ще рече човек, че дете което ходи на училище е обречено да остане необразовано.

как така да няма регламент за домашното? Има, и той е, че няма такова нещо като "домашно образование"! Който иска българска диплома трябва даа мине по описаните в закона пътеки и по съответния регламент.
Вече писах, но щом трябва ще припомня - тези, които сега толкова вдигат пушилката за домашното образование, изобщо не искат регламентиране и контрол, защото не искат децата им да се явяват на изпити по българската система и не искат българска диплома. Те просто искат да си правят каквото искат и никой да не ги закача. Е, не че биха се отказали от българска диплома, аако някой им я поднесе на тепсия, ама не и децата им да са записани в системата нито каато редовни, нито като частни ученици. Останалото за регламент е ала-бала.

Анди, повтарям се, обаче ако ми дадеш причина да искат БГ диплома, ще те призная.
Ако искаха такава, нямаше да се заемат с трудната задача да се захващат с домашно образование на децата си. Домашното образование не е законно и всъщност мрънкат, т.к. искат да се легализира и да престанат да им пречат. Не реват за диплома.

Амбър, всеки си има критерии и има съответно избор.

   Говоря от позицията на човек, който всеки ден си задава въпроса - Кое е най-добро. Критериите ми са доста високи. Пуснала съм тема за даровити деца, които се развиват в различни направления, за да обсъждаме не само успехи, а най-вече проблеми свързани със системата, със здравето и развитието на децата ни.
   Първо се страхувах да пусна детето си на училище, защото беше различен - много грацилен и артистичен. Боях се от негостоприемна и по агресивна среда. Освен това и двамата със съпруга ми търсим и обичаме естествената среда и предпочитаме свободата на селския двор, пред бетона на града. Имам професия, която ми дава възможност да работя във всяко кътче, стига да имам връзка със света.Между другото съм постигнала всичко в реализацията си без частни уроци и помощ от родители. Мога да обучавам детето си до 12 клас по всички предмети на отлично ниво. В момента също съм поела голяма част от подготовката му, защото често пътува и се подготвя за състезания. Минимум 4 часа е в залата за спорт ежедневно, но е  един от най-добрите ученици в класа, без да е супер умен. Задължително има време за лични интереси. За да постигна синхрон съм се отказала от доста служебни проекти. И мога да кажа, че разчитам пак на училището за среда и различен поглед върху всеки предмет. Следя образованието в Европа, защото има реална възможност да изберем и друга страна, ако преценя,че тук няма достатъчно добри усрловия за развитието на детето. На този етап обаче мисля,че това е най-доброто за него.
   Нем, какъв е твоя опит и твоите критерии.

Те може да не я искат да я заработят, но както се вижда в случая с Божидар, нямат нищо против да използват системата. На бас, че ако утре им се предлижи, хич няма да я откажат, колкото и да плюят системата!
Те не искат домашно българско образование. Те искат да си обучават децата по чужди или Бог знае какви системи или несистеми (дето и аз мога да си измисля система и да кажа "детето ми минава на домашно - имам право". Иначе и сега могат да си запишат децата като частни ученици и да си ги обучават домашно по нашенската система. На майката на Божидар са й казали щом детето е по чужда система, нека си дадат документите и да бъде записано в отговарящия клас. Обаче майката не, та не!
И свързаният въпрос - досега се изписа, че в чужбина имало домашно обучение. ОК, ама като има, там по каква система работят хората? По тяхна си или по чужда? И ако Джон каже "домашно образование по някаква българска система правим, не ни закачайте, обаче ни го признайте", то как ще реагира въпросната чужбинска държава?

 

Моето изказване е в пряка връзка с невярното твърдение, че в момента у нас има възможност, регламент за домашно образование. Няма такъв, има няколко форми, които се признават за един ограничен кръг субекти. Това не е право на избор, нито регламентация на обекта на темата. 
Изборът за формата на обучение следва да не се налага от държавата. Мисля ясно съм записала, а не контрола по обема и качеството. В момента държавата е посочила само две групи лица- болни и такива, за които образованието е без друго незадължително поради навършена съответна възраст, на които предоставя по- свободна форма на обучение.
Смятам, че е написано ясно. 


Извънучилищното обучение е по- старо от училищното и не е нещо супер ново, което държавата ще "въвежда". Тя просто следва да зачете това право на хората.
Какъв е проблемът да се въведе такъв регламент, аз не разбрах. Който си го спазва, ще си учи и не съставлява проблем за когото и да било. Освен за държавния монопол, разбира се.  Не накърнява нито твоите, нито нечии други интереси.
Който не спазва правилата, той принципно няма да спазва никакви и следва да бъде санкциониран. То и сега в училище се водят на хартия непосещаващи и се дипломират незнаещи и неграмотни.
Но за онези, които желаят да спазват, но искат да си направят своя организация за домашно обучение, имат ресурс и възможности, не виждам ни една причина да не бъде позволено. И това да бъде изцяло въпрос на техен личен избор.

Кое е най- добро за всички ти никога няма да отговориш. Твоето добро не е задължително мое добро, нито добро за Божидар, за Георги или за някой друг.
Има един основен правен принцип, измислен не от вчера, който следва да се прилага възможно най- широко- на хората следва да бъде разрешено да правят всичко, с което не причиняват някому съществени вреди /най- опростено казано/. Не е удобно за стадото винаги просто да има единици, които да не блеят в него. Хеле за нашенското съвсем, ние сме пословични с това.  Не е удобно за монополизма. Но е правилно и човешки справедливо.
Никому не вредят онези, които желаят да се обучават извън държавните училища. Стига да се обучават.

   Като говорим за практики, как конкретно е решен проблемът на други места. И има ли примери за успешно прилагане със съответните резултати. 
    Детето, което беше на иднидивуално обучение при нас беше под 15 години.
   
   

Първо, няма държавен монопол и има съвсем законно образование в недържавни училища. Има частни училища, а има и училища към посолствата. Последните не могат да издават български дипломи, но издават чужди. Никой обаче не гони децата в тях, нито им пречи да се явяват на олимпиади. Та нека веднъж завинаги се уточним, че държавен монопол върху образованието няма. Има държавни изисквания за да се издаде българска диплома. Такива изисквания има във всяка държава.

Сега по същество. Горната теза е безусловно вярна, но написаното в червено не е. Обучаващите децата си у дома могат да навредят на децата си. Ако ги оставят недоучени, ако ги възпитат като религиозни екстремисти, ако децата имат талант и мерак за музиканти, а те ги обучават за счетоводители за да поемат семейния бизнес и пр. В същото време децата са напълно беззащитни и абсолютно подвластни на родителските прищявки. Е кой да ги защитава, ако не държавата? Държавата може да се намесва ако детето е гладно, занемарено и малтретирано, защо да не може да контролира и дали се обучава и в какво се обучава? Затова е умно и уместно след 16 годишна възраст, когато вече са относително зрели и могат да отстояват себе си, децата да могат да избират дали и как да учат.

Работещо решение би било да се разрешава домашно образование само на семейства, които минат някаква преценка (както става с кандидат осиновителите например). Но не знам дали не е дискриминация.


Българската диплома си е съвсем законна диплома, призната в цял свят и с нея може да кандидатстваш в който си искаш университет. Даже съм чувала, че в Германия е по-лесно да влезеш в добро уни с българска, отколкото с немска диплома. А без диплома имаш само ограничен кръг от университети, които ще те приемат. В сайта на хоумскулърите има списък с такива университети и в Европа май бяха всичко на всичко ЧЕТИРИ. Това добра причина ли е да искаш българска диплома?

Накрая ще се окаже, че няма смисъл да се ходи на училище и да се взима диплома.
Тези, които питат за какво е тази диплома, да отидат в мах'лата, да хванат най-неукия циганин и да се пробват да го запишат в колеж или университет някъде в света.

Да, като нищо така ще се окаже. И ще го твърдят все родители с дипломи.

Някаква всеобща тенденция има за омаловажаване на образованието ни, на докторите ни и въобще на нацията ни. Има доста неща, които трябва да се променят в държавата ни, но няма да стане с плюене. Поне да запазим и малкото, което имаме.

Андариел, само родител с диплома има право да каже че няма смисъл от нея според мен.
Малко са тези, които ще го направят /все има някакв аполза/, но замисли се колко много ще се съгласят с друго - загубеното в професионално отношение време на учниверситета. Нямам предвид работа, а знания с практическа стойност. Или учиш стари неща без стойност, или учиш чудно, но няма къде да го работиш...

ПП Амбър е много права, има села, има земи, има планини, има хора, които са готови да ги населят. Няма път, няма нет, няма школа. Тов ае основния довод за домашното обучение според мен.

Абе, айде, всички се оплакват, ама не си хвърлят дипломите ни от училище, ни от университета! Най я мразя тази работа - слушай ме какво приказвам, а не ме гледай какво правя.

Какви условия за домашно обучение като нямало пътища! "Земя като една човешка длан" (аз бих се изразила по-цинично "една плюнка място сме"), пътища могат да се прекарат!