- Публикувана: 9 ян. 2014, 16:49 ч.
- Последно мнение: 28 март 2014, 11:03 ч.
Брак или "на семейни начала"?
Мисля бях чел някъде, че във всички тези войни "едно време", взети заедно, са загинали по-малко хора, отколкото само в Първата световна. За Втората да не говорим, там жертвите са в пъти повече, отколкото във всички войни до 19-ти век, взети заедно. И такива работи като газовите камери, концлагерите и мъченията в тях и най-жестоките владетели на средновековието не са ги и сънували даже.
Хората и обществото не са били нито по-миролюбиви, нито по-малко жестоки, обратното даже.Колкото до най-жестоките владетели и невладетели на Средновековието, можеш да бъдеш сигурен, че за газови камери по обективни причини не са били чували, но са сънували и прилагали доста по-мъчителни неща.
Бракът според мен е отживелица. И то не заради някакъв псевдо морален упадък, а заради изчезването на социално-икономическите основания за съществуването му. Никаква романтика няма в него и никога не е имало. Обикновена сделка си е от самото начало. Самата брачна институция е създадена, за да предпази жената и децата от вродената на мъжете полигамност. Животът през по-голямата част от човешката история е бил твърде тежък и на самотна майка е било почти невъзможно да отгледа деца. Затова обществото е задействало удивително устойчив и успешен механизъм за задължаване на мъжа да се погрижи за поколението, което създава.
Вследствие на т.нар. научно-технически процес обаче животът е много по-лесен в наши дни и запазването на модела „докато смъртта ни раздели” не е решаващо за оцеляването на поколението. Някои считат отпадането на този фалшиво морален императив с дълбок социално-икономически подтекст за признак на морален упадък, според мен обаче е точно обратното. Хората, които остават заедно /с брак или без/, са заедно, защото наистина се обичат, а не защото нямат друг избор, както е било в миналото.
Вследствие на т.нар. научно-технически процес обаче животът е много по-лесен в наши дни и запазването на модела „докато смъртта ни раздели” не е решаващо за оцеляването на поколението. Някои считат отпадането на този фалшиво морален императив с дълбок социално-икономически подтекст за признак на морален упадък, според мен обаче е точно обратното. Хората, които остават заедно /с брак или без/, са заедно, защото наистина се обичат, а не защото нямат друг избор, както е било в миналото.
...Самата брачна институция е създадена, за да предпази жената и децата от вродената на мъжете полигамност...
Няма сила, която да накара полигамен човек да стане моногамен.
А това, че мъжете са полигамни е измислено оправдание от тях, но щом има кой да им вярва...
Факт е, че има полигамни хора, но това няма връзка с техния пол, а е въпрос на характер.
И да не е така, това е моето виждане, което се е оформило от онова, което съм видяла и хич не ми пука, че някой се оправдава защо си е свалил гащите. Не минава пред мен
... и хич не ми пука, че някой се оправдава защо си е свалил гащите. Не минава пред мен
Напълно съм съгласна с теб. Човешката духовност би трябвало да противостои успешно на слабостта на плътта. Би трябвало. И понеже това невинаги /меко казано
/ се случва, обществото се опитва да ограничи негативните последствия посредством ограниченията, които налага брачната институция. 
Никаква романтика няма в него и никога не е имало.
А, аз тогава какво съм? Фея от приказките?
Ако можех да върна времето назад бих се разписала. Сега се чудя какво да направя за да носи детето ми името му.
Много съжалявам, elliee!
Мъжът ти е починал, а ти си бременна?
Мъжът ти е починал, а ти си бременна?
Ели, много, много ти съчувствам.
За мен е много по-голяма и истинска трагедия да загубиш любимия си човек, още съвсем млад, още в средата на пътя, изобщо в думите ти прозира любов.
Ако успееш да се пребориш за бащинство посмъртно, няма да замести любовта на детето към баща му, макар да не го познава. Все едно е, ако няма друг проблем, освен името.
Постарай се това да не попречи на бременността ти. В коя седмица си?
За мен е много по-голяма и истинска трагедия да загубиш любимия си човек, още съвсем млад, още в средата на пътя, изобщо в думите ти прозира любов.
Ако успееш да се пребориш за бащинство посмъртно, няма да замести любовта на детето към баща му, макар да не го познава. Все едно е, ако няма друг проблем, освен името.
Постарай се това да не попречи на бременността ти. В коя седмица си?
Съболезнования!
Има начин за установяване на бащинство посмъртно, разбира се. След раждането, по съдебен ред, дело срещу наследниците му - това са родителите, предполагам, ако са живи.
В такива случаи бъдещото дете е утеха, да е живо и здраво. И за теб, и още повече за неговите родители.
Има начин за установяване на бащинство посмъртно, разбира се. След раждането, по съдебен ред, дело срещу наследниците му - това са родителите, предполагам, ако са живи.
В такива случаи бъдещото дете е утеха, да е живо и здраво. И за теб, и още повече за неговите родители.