Брак или "на семейни начала"?

И както виждаш, всяка споделя защо е избрала брака, или "на семейни начала"... и обяснява защо е избрала едното, или другото...

За хората, за които писах - те никога не са били двойка. Виждаха се от време на време за секс. Просто решиха да имат общо дете. Затова писах, че за мен да планираш дете от някой, не е свързано задължително с това да градиш връзка м/у самите вас, било то брак или съжителство.


17 г. връзка, 13 г. брак.
Бях на 19, когато заживях с него (97-ма г.), на 23 сключихме брак (2001), на 1 месец преди да стана на 26 родих (2004).
На 35 съм.
На аватара е дъщеря ми 

Е, то е ясно, че на аватара е дете:) много е сладко!:) /а моето е още по-малко/.
ама и този ник "не се сърди човече" заедно с аватара създават впечатление, че пише почти дете:) Ами, то не съм много в грешка значи, 35 си е младост. Ех, що не съм и аз на 35.

То моят акъл след 15 не се е променил особено, така че са правилни впечатленията 

Абе моят се промени, ама дали към по-добро или към по-лошо, не знам...

Така да се изкажа и аз ,за да не остана по назад
Когато се разведох,разправях на ляво и надясно,че брак никога няма да сключа отново
В момента живея  "на семейни начала",и още съм на това мнение,но ако един ден имаме дете ,задължително ще подпишем  (е ако ми предложи,ако ли не с пушка до ритуалната зала ,ще не ще подписа ще си даде

Цъ. Друго виждам аз. Завихрят се едни човешки драми на приятелката, на колежката, на учинайката - да ти се скъса душата. И едва ли заради пустия му подпис земята се е разцепила на две и влече към отвъдното невинни, нещастни женски души.

Разбрах те добре. Затова и написах, че децата имат нужда от двама родители.



Мога да сключа брак, когато реша, но на този етап не изпитвам нужда. Не го пиша за успокоение на някои (макар че вероятно визираш мен), а само искам да кажа, че не бракът те прави щастлив, обичан, единствен или уникален. Няма ли любов и уважение всичко е една голяма лъжа! Има и щастливи хора около мен, за щастие, но са единици. Преобладават нещастните, тези, които си мислят, че изборът да живеят с еди кой си е провалил целият им живот. А голяма част от познатите ми имат сключен брак, затова тях давам за пример. Но сега ме подсещаш за колежка, която живее на семейни начала и има дете в пети клас. Тя отдавна си спи при детето, крие пари от мъжа си (той не могъл да плати тока, защото нямал пари, не го интересувало, че колата й е за ремонт, защото била нейна и пр.). Сигурна съм, че и двамата имат вина за да се стигне до тук. Имам чувството, че не могат да се понасят и се чудя, защо по дяволите са още заедно?!
Знам, че темата е с брак или без брак. Но това наистина няма никакво значение. Ние се превръщаме в една нещастна и депресирана нация. Около мен има толкова нещастни хора, че вярвам, че сме на първо място по страдание. Това е плашещо, а не дали имаме брак или не. Потресена съм от хора, които би трябвало да са се обичали като са сключвали брак, а когато се заразвеждат такава помия изсипват помежду си, че съм отвратена. Така че, с брак и без брак - обичайте се!

Човешки драми винаги е имало, в днешно време има още повече. Едни ги виждат, други си заравят главата в пясъка. Въпрос на избор. Както е и въпрос на избор дали ще сключиш брак или не. Исках да кажа, че не бракът те прави щастлив. Това не значи, че при съжителстващите всичко е мед и масло. Въпрос на късмет е да попаднеш на подходящия човек. Моля, тук пишещите бракувани да се броят за щастливи и да не го приемат лично.

Да, няма никаква зависимост м/у брак/без брак и щастие. Не мисля и че някой би посмял да го твърди 

Любимата ми тема. 
И така, и така за мен няма разлика, нито ме интересува хората как живеят.
От 8 години сме заедно, 7 от които в съжителство и в същата сключихме брак - лично за мен животът ни не се е променил по никакъв начин, заради случката брак. Чувствам се точно толкова семейна, колкото и преди това.
Мнението ми за брака през годините е било в различни посоки, като предимно се колебаех между не искам и безразлично ми е, какво остава за рокли и т.н., а накрая стана една...  , но пък партито определено си заслужаваше.
Семейството си го правят тези, които искат и участват в тази игра, нито подписа, нито детето ще ти го направят... нищо извън тези, които го искат.

Ех, ние пък подписахме заради студентското общежитие  
Решихме в сряда, в неделя вече бяхме бракувани, във вторник той замина да работи... В събота следващата седмица разбрах, че съм бременна ... и досега много хора си мислят, че сме се оженили защото съм била бременна, и като им кажа за общежитието се ококорват  
Ние бяхме семейство преди да сключим брак, взехме съзнателно решение да си направим дете. Това е по-важното. Бракът, както казах, го решихме от днес за утре по прагматични причини и в последствие сме имали полза от хартийката - заслужаваше си. Но и без нея щяхме да оцелеем, поне до второто раждане (тогава пак по прагматични причини вероятно щеше да се наложи подпис  )

Не е заради подписа, а заради хората... бях тръгнала да пиша в много шеговит вариант, но размислих... Личното за себе си държа на брак, честно казано, колкото гаджета съм имала толкова и предложения съм получила  , но не с всички съм се взела! Ще разкажа за някои от сериозните предложения и тогава може би ще ме разберете, какво имам предвид...
С ученическата ми любов (после и студентска), например - предложи ми, обмислих го, отказах му и го напуснах! Не, че не го обичах, обичах го, но незряло, без опита на времето, без да знам дали той е страхотен любовник защото опита ми тогава се свеждаше до него... разбирах, че ако сключим брак, разно или късно ще свършим с развод!
После имах много страстна и емоционална връзка, толкова емоционална за него, че ревността му се превърна в агресия, опити да ми провали следването и да ме "върже", отначало с добро - предложение за брак! Е да де, но хубавия секс, влюбването не са повод за брак за мене и след 2 години се разделихме, агресията може би дойде, когато усети, че съм решила да го напускам... За мен неговото беше болест, следеше ме, уж да се увери, че съм добре, звънеше на приятелите ми, държеше да е винаги с мен, абе обсебваща работа... хич не се почувствах поласкана, а той беше бесен, че му отказах... то и оттам се почна драмата! Както и да е ако бях казала да, щяхме да приключим с развод - 101% съм сигурна!
Имам още 2 предложения, които любезно отклоних... защото това, че съм сготвила на някого и съм го изгладила не е основание да ми поискат ръката, а при другия, това, че работим добре в екип и изведнъж сме залитнали към лични отношения, защото сме били неангажирани в този момент не е повод за създадем семейство, еле че колегата беше с 10 години по-голям...
И сега на финал в целия този период, ММ, кротко е стоял и чакал да ми уври главата и да ме вземе , свалял ме е периодично, имали сме си задявка, но нищо повече, струваше ми се незрял, малък и не за мене... докато един ден прозрях, че просто всичко е било измамно и е било пътя към него! Реалист съм, нямам розови очила, знам, че някой ден нещата може хич да не са такива каквито са сега, хората не се променят, а показват истинската си същност... обаче често сме толкова влюбени и заслепени, че истинската същност се проявява след "подписа" и не подписа е причината, но често е повода...

Как успя да го кажеш само с едно изречение, а аз изписах цели фермани и пак някои не разбраха какво искам да кажа. 

Еми на, ей така, защото вярвам именно в това. 
Точно толкова тъпанарско е да кажеш, че децата правят семейство, колкото и подписът и кое било най-важно.         Най - важно зад вратата на домът ти и толкова.