- Публикувана: 9 ян. 2014, 16:49 ч.
- Последно мнение: 28 март 2014, 11:03 ч.
Брак или "на семейни начала"?
...
Абсолютно. Сватбата бе там, където тя поиска. Живеем, където тя иска. Готви, каквото тя иска
И това е само, защото отговори "да" на най-важният въпрос.
Абсолютно. Сватбата бе там, където тя поиска. Живеем, където тя иска. Готви, каквото тя иска
И това е само, защото отговори "да" на най-важният въпрос.Подчертаното е майтап, нали?
Не е майтап. Обичам всичко, наготвено от нея.
Само първият пост четох, че ме мързи, пък и май лани писах в такава тема.
И съжителството и бракът си имат предимства и недостатъци - юридически, финансови и емоционални. На мен мъжът ми ми предлага веднъж официално и плахо, в началния разгар на лИбовта, веднъж пак да пробва, още веднъж- дваж по поводи, и сега вече не ми и предлага, а само от време на време обсъждаме дали и как.
И ей на, живеем си вече близо 15 години, всичко ни е общо плюс общо дете.
Но мъжът ми е много самоуверен и стабилен човек, вероятно някой по- несигурен, отказ би го засегнал, независимо обоснован или не.
И съжителството и бракът си имат предимства и недостатъци - юридически, финансови и емоционални. На мен мъжът ми ми предлага веднъж официално и плахо, в началния разгар на лИбовта, веднъж пак да пробва, още веднъж- дваж по поводи, и сега вече не ми и предлага, а само от време на време обсъждаме дали и как.
И ей на, живеем си вече близо 15 години, всичко ни е общо плюс общо дете.
Но мъжът ми е много самоуверен и стабилен човек, вероятно някой по- несигурен, отказ би го засегнал, независимо обоснован или не.
...
Абсолютно. Сватбата бе там, където тя поиска. Живеем, където тя иска. Готви, каквото тя иска И това е само, защото отговори "да" на най-важният въпрос.
Абсолютно. Сватбата бе там, където тя поиска. Живеем, където тя иска. Готви, каквото тя иска
И това е само, защото отговори "да" на най-важният въпрос.Подчертаното е майтап, нали?
Не е майтап. Обичам всичко, наготвено от нея.
Това с отказването на предложение за брак от човека който обичаш, не го разбирам, нито вярвам че е възможно. Ако става дума за някакви несериозни връзки от типа да има нещо в които мъжът се увлича и си мисли разни неща, разибрам. Но ако е сериозна връзка, има любов и желание за съвместен живот, тогава отказването на предложение е несериозно, доколкото освен жената и мъжът си има някакви представи за бъдещето. Реално, повечето мъже биха се радвали на свободна връзка, поне такива са ми наблюденията, а жените обикновено предпочитат брака. Не че няма изключения, но това е истината.
Аз не мога да разбера по каква причина една жена би отказала предложение на брак на бъдещата си половинка, ако са живели заедно например известно време, обичат се, допадат си и искат да преживеят заедно живота си. Говоря за масовия случай без минали разводи, деца, и т.н. Някак си не мога да си го представя, хем се обичат, хем жената отказва на предложението.
Ами, ей, така. Това, че ти не можеш да си представиш нещо, не го прави невъзможно
Липса на нужда за обединение на собствеността; страх, че е прекалено хубаво, за да е трайна истина и какво ще стане, ако се изпари утре; суеверие, че след брака може да се промени и знаейки, че вече я е вързал, да се отпусне; страхът, че с него не би искала да се разведе, та дори и това да значи да не се омъжи за него.
Един ден може и да подпиша. Ще е след време обаче, когато имам повече събития и информация. А дотогава, ако се появи дете, ще ми щастието от този период, та било и незаконно.
Точно с какво е по-добър брака? Точно какво тайнство не сме изпитали и от другата страна? Колко е по-добре? Как се промени животът ви? Хайде увещайте ни с примери, които да ни заинтригувате.
Брака с нищо не промени ежедневието, отношенията между нас или самите нас. Споделяме общия ни живот по същия начин, по който сме го правили и преди подписа, нито ме коронясаха, заради това, че станах госпожа, нито се реализира червен килим на улицата като минавам.
Отношението ми към брака също не се е променило. Единствено мога да кажа, че сватбения ни ден беше наистина невероятен и остава несравним спомен, и съм благодарна, че с цената всички усилия не ме оставиха да стане на моето, а именно само подпис.
Човечето го каза много ясно. Ако имате такива сериозни различия във вижданията ... какво да правите заедно. След "не" събирането на багажа е услуга и за двамата. Изобщо не мисля, че като й събереш багажа, ще й навредиш. Напротив. Ще освободиш пътя и за двамата да намерите човек на техния акъл. Кво странно казвам всъщност????
Да си призная честно, сега, след 8 години и две деца, ако ми предложи, няма да му откажа. И то по простата причина, че вече е без значение. И децата са на лице, и стабилността на връзката ни е на лице. И имотите си ги имаме-общи и отделни. Единственото нещо, което ни различава от бракуваните семейства е подписа. И бих склонила точно от гледна точка, че той е направил компромис със себе си, приемайки и съобразявайки се с моите страхове преди време, докато от позицията на времето, за мен е вече без значение дали ще имаме подпис, или не. Та, бих склонила.
Много е важно да можеш да преглътваш избора на половинката си. Както се каза по-назад, има много жени, които чакат предложението, което не идва и не идва, но те остават до мъжете си, просто защото ги обичат. Има и мъже, които са останали до жените си, въпреки отказа за брак. Светът е шарен, житейските избори много. Най-важното е двамата души в една връзка да могат да се подкрепят и да взимат правилните решения за връзката си заедно.
...
Абсолютно. Сватбата бе там, където тя поиска. Живеем, където тя иска. Готви, каквото тя иска И това е само, защото отговори "да" на най-важният въпрос.
Абсолютно. Сватбата бе там, където тя поиска. Живеем, където тя иска. Готви, каквото тя иска
И това е само, защото отговори "да" на най-важният въпрос.Подчертаното е майтап, нали?
Не е майтап. Обичам всичко, наготвено от нея.
Човечето го каза много ясно. Ако имате такива сериозни различия във вижданията ... какво да правите заедно. След "не" събирането на багажа е услуга и за двамата. Изобщо не мисля, че като й събереш багажа, ще й навредиш. Напротив. Ще освободиш пътя и за двамата да намерите човек на техния акъл. Кво странно казвам всъщност????
Да си признаеш честно е хубаво нещо. Повече жени в тая тема трябва да го правят
Само първият пост четох, че ме мързи, пък и май лани писах в такава тема.
И съжителството и бракът си имат предимства и недостатъци - юридически, финансови и емоционални. На мен мъжът ми ми предлага веднъж официално и плахо, в началния разгар на лИбовта, веднъж пак да пробва, още веднъж- дваж по поводи, и сега вече не ми и предлага, а само от време на време обсъждаме дали и как.
И ей на, живеем си вече близо 15 години, всичко ни е общо плюс общо дете.
Но мъжът ми е много самоуверен и стабилен човек, вероятно някой по- несигурен, отказ би го засегнал, независимо обоснован или не.
И съжителството и бракът си имат предимства и недостатъци - юридически, финансови и емоционални. На мен мъжът ми ми предлага веднъж официално и плахо, в началния разгар на лИбовта, веднъж пак да пробва, още веднъж- дваж по поводи, и сега вече не ми и предлага, а само от време на време обсъждаме дали и как.
И ей на, живеем си вече близо 15 години, всичко ни е общо плюс общо дете.
Но мъжът ми е много самоуверен и стабилен човек, вероятно някой по- несигурен, отказ би го засегнал, независимо обоснован или не.
супер, браво
Човечето го каза много ясно. Ако имате такива сериозни различия във вижданията ... какво да правите заедно. След "не" събирането на багажа е услуга и за двамата. Изобщо не мисля, че като й събереш багажа, ще й навредиш. Напротив. Ще освободиш пътя и за двамата да намерите човек на техния акъл. Кво странно казвам всъщност????
Да си признаеш честно е хубаво нещо. Повече жени в тая тема трябва да го правят
За мен е много по-важен факта, че този мъж остана с мен и детето ми, след като му отказах, отколкото самото предложение, което ми отправи тогава.
Знам защо не можеш да го разбереш. Ти не си майка и никога не би вникнал в страховете на една майка...За мен доводите ми да откажа брак са били (и все още са) основателни, а факта, че той ги прие на сериозно е изключително важен.
...
Абсолютно. Сватбата бе там, където тя поиска. Живеем, където тя иска. Готви, каквото тя иска И това е само, защото отговори "да" на най-важният въпрос.
Абсолютно. Сватбата бе там, където тя поиска. Живеем, където тя иска. Готви, каквото тя иска
И това е само, защото отговори "да" на най-важният въпрос.Подчертаното е майтап, нали?
Не е майтап. Обичам всичко, наготвено от нея.
Но не обичаш нея! Обичаш това, което ти готви, обичаш как ти глади ризите, как ти подрежда дрехите ... Ако ти беше казала "Не", щеше да си й "събрал багажа". Ти ли беше този дето обичал да си върти халката? Мислех, че сред мъжете няма комплексирани, които държат да се оженят, че и халката да си въртят, докато ги гледат другите жени. Оженил си се за да има кой да те пере и да не стоиш ерген. Затова не търпиш "Не". Твърде тесногръд си, та егото ти да приеме отказ. Когато човек обича истински, прощава толкова много неща, от някои дори много го е заболяло, та какво остава за едно "не".
...
Абсолютно. Сватбата бе там, където тя поиска. Живеем, където тя иска. Готви, каквото тя иска И това е само, защото отговори "да" на най-важният въпрос.
Абсолютно. Сватбата бе там, където тя поиска. Живеем, където тя иска. Готви, каквото тя иска
И това е само, защото отговори "да" на най-важният въпрос.Подчертаното е майтап, нали?
Не е майтап. Обичам всичко, наготвено от нея.
Не мога за повярвам, че задаваш този въпрос.Ще опитам да обясня:
От подчертаното разбирам, че:
1. Ти проявяваш "изключителното благородство" да ѝ позволяваш да избира менюто - това е абсурдно, естествено, че тя ще решава какво да готви, когато готви тя, когато готвиш ти, съответно ти решаваш какво да готвиш;
2. Прозвуча ми сякаш само тя готви - Аз понеже не понасям да готвя и съответно не готвя...
...
Абсолютно. Сватбата бе там, където тя поиска. Живеем, където тя иска. Готви, каквото тя иска И това е само, защото отговори "да" на най-важният въпрос.
Абсолютно. Сватбата бе там, където тя поиска. Живеем, където тя иска. Готви, каквото тя иска
И това е само, защото отговори "да" на най-важният въпрос.Подчертаното е майтап, нали?
Не е майтап. Обичам всичко, наготвено от нея.
Но не обичаш нея! Обичаш това, което ти готви, обичаш как ти глади ризите, как ти подрежда дрехите ... Ако ти беше казала "Не", щеше да си й "събрал багажа". Ти ли беше този дето обичал да си върти халката? Мислех, че сред мъжете няма комплексирани, които държат да се оженят, че и халката да си въртят, докато ги гледат другите жени. Оженил си се за да има кой да те пере и да не стоиш ерген. Затова не търпиш "Не". Твърде тесногръд си, та егото ти да приеме отказ. Когато човек обича истински, прощава толкова много неща, от някои дори много го е заболяло, та какво остава за едно "не".
Даже не дочетох поста ти, защото виждам, че е с лична насоченост. Това е просто форум. Казваме си мненията по някакви теми. Не сме на психоаналитик
Това важи по принцип и за всички други дами, които, недоволни от тезите ми, ще опитат да ме въвличат в лични обяснения. Излишно е Спорете с тезите ми, не с личния ми живот