Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 24

Оказва се, че учените в последно време много съществени  неща са открили...на теория:)

http://www.moetodete.com/content/view/52/66/

Като:
- че аутизмът бил свързан с големината на мозъка;
- таблетките за хиперактивност предизвикват нежелани реакции у децата;
- наталните инфекции водят до шизофрения и аутизъм;
- Аутизмът- отражение в счупеното огледало- Американски психолози стигнали до извода, че причината за аутизма е нарушението във функционирането на системата на огледалните неврони в главния мозък;
- Хората със синдром на дефицит на вниманието по- често стават наркомани;
- Стресът трайно уврежда детския мозък;

Чудя се, учените защо не спрат да търсят..., като няма какво да намерят....

Kezaja, остави учените да "работят".Нали трябва да оправдаят заплатите си. 
Току- виж от от толкова много предположения, намерили отговора.

Е хайде сега, няма какво да намерят.Дай сега да заровим главата в пясъка и толкова. Естествено че работата  на  учените е да  дават хипотези и да търсят отговори след това. Благодарение на това е и прогреса на това което ти наричаш сериозна медицина. Иначе още щяхме да сме на ниво - "обсебил го е дявола , дай да го изолираме".

nikolexa,
ето нещо, което мисля, че ти с твоят интерес към психологията и владеенето на английски език можеш да оцениш.

http://cbc.ucsd.edu/pdf/brokenmirrors_asd.pdf

здравейте,
знаете ли за дечица лекувани по тази методика
http://archive.bnt.bg/bg/news/view/58671/novosti_v_lechenieto_na_autizma
благодаря

не бих казала, че са излекувани, но доста подобрени, да.

Проф. д-р Артър Кригсман – детски гастроентеролог Ню Йорк - САЩ: "Никой не знае как точно си влияят и каква е връзката между здравето на стомаха и червата и състоянието на децата с аутизъм. Факт е, обаче, че повечето от тях - 70-80 %,   имат стомашно-чревни проблеми – болки, подуване, диария или констипация. Специалните изследвания, които им правим, доказват наличието на хронични възпаления в тази област. Когато започнем лечение на тези проблеми, те се освобождават от постоянните болки, стават по-жизнени, по-весели, спят по-добре,порастват и възприемат по-добре."

Д-р А.К. го е казал тук и на много още места и многократно, че това е диагностична, а не лечебна методика. Пъха се една тръба през ануса в дебелото черво и се оглежда какво има там. А това, което се вижда, е различно изразен колит, който се лекува по добре известните методи и с добре известните медикаменти.  Диагнозата може да се постави и без това изследване. Във виртуалната библиотека в началото на темата има превод на консенсусен доклад на американски експерти за стомашночревните проблеми при децата от спектъра. Не съм чела някъде д-р А.К. да лекува по друг освен традиционния начин тези деца.

Всъщност, всичко свързано с приложението на тази "методика" у нас е обсъждано в тема 15 (преди 3 години) и не знам нещо да се е променило. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=550038.105

Ние ходихме при Мина миналата година за да види Марти. Тя когато го видя не и се занимаваше много, защото той има и други проблеми . Беше ни казала септември месец да дойдем да се срещнем с американски доктори и, че ще ни струва 9000 долара . Но предварително да да и пратим всички документи изследвания всичко пратихме и ги по email но тя нищо не ни върна .

Тя "Теорията за счупеното огледало" е интересна за всички родители, обясненията по- скоро могат да помогнат на родителя- да разбере по- добре детето си и промени начина, по който изисква справянето с нещата, да промени отношението и поведението си към детето и към околните, начина по който представя детето.

Иначе чисто научно, в посока "лечение" не носи нищо ново.
Единствено потвърждава, че рефлективното поведение при децата, диагностицирани някъде по аутистичната скала, не работи и е необратимо.
Т. е.- рефлекса, на който се основава социално- приемливото поведение- детето, без да го учиш 100 години как да се държи в социума, достатъчно е да му напомниш да поздрави и то поздравява, когато му се допишка, си казва, че му се пишка и мама го води в тоалетната, когато в играта с децата, някой го обиди или удари, отива и се оплаква на мама, без да е преминало специален курс на обучение по оплакване и споделяне-  все неща, които са основани на рефлекса и щом рефлекса изначало не работи, се терапевтира оперативното поведение- поведението, с което оперираме върху околната среда.
И базирано на индивидуалните харесвания и нехаресвания на детето, то се подкрепя с нещата, които харесва, когато поведението му "наподобява социално приемливото или направо прилича и е социално приемливо"

Така е.
Защото социално приемливите неща не представляват стойност за децата, които са някъде из спектъра на Аутистичните разстройства- да поздравиш, да си усмихнат, да отидещ до тоалетната, когато се налага, да се почеши на неприлично място, когато никой не те гледа или да се скриеш, за да го направиш, да отидеш в тоалетната, за да пръцнеш, да отговориш любезно, когато те питат как си, без значение дали ти се отговаря и дали смяташ, че този човек е добър, да влезеш в разговора и го поддържаш- само, защото е социално прието, а да  не говориш само за ..да речем планетата Марс, която в този период е обсебила мозъка ти, не представлява никакъв интерес за събеседника ти и не е учтиво да  натрапваш собствените си интереси настойчичо...

В този смисъл, нищо не носи тероията за счупеното огледало, макар че пак казвам, е полезно да се прочете от всеки родител и не мисля, че в наше време има много родители, които не могат да я прочетат на английски, даже напротив..., 21- век все пак...

Затова и казвам, докога учените ще хабят огромни средства за рисърч за причината за аутизма, като няма да намерят нищо- имам предвид- недостиг на еди какво вещество, доза инсулин всеки ден и се поддържаш "нормален", докато ти е писано...

Това имам пред вид, че колкото и милиони ойро и долари да трошат учените, не могат да променят начина на положително въздействие върху аутистичните личности и обучението им на социализация- терапия с приложен поведенчески терапевт, който работи професионално върху създаване и повишаване на мотивацията у детето, като го стимулира и подкрепя с харесваните от него неща, а в редки случаи го "наказва"- с нехаресваните..основно науката се базира на стимула, т. е.- като не се подкрепят нещата, които не са социално приемливи и не трябва да се случват- Пример: детето се тръшка всеки път,като иска нещо да му се купи. И аз съм го правила в детството си и имам сранвително ясни спомени, значи не съм и била съвсем малка. И когато тръшкането е съпроведено със силни крясъци, рев , търкаляне, родителя, за да спаси себе си накрая- срама от хората, всички гледат лошо, собствената емоция, подкрепя нежеланото поведение на детето, като му гу купува накрая.
Следващия път детето ще се тръшка, ако се налага още по- дълго време, защото знае, че това поведение, се "подкрепя" със желаното от него и накрая го получава.
Ако на третия път родителя реши да е по- твърд, детето първия път се е тръшкало 3 минути, втория 5, третия ще продължи още повече, защото знае, че така ще стигне до желаното.

Затова родителя колкото по- рано стопира нежеланото поведение, като "не го подкрепи", макар и да е много тежко за него да издържи, следващия път вместо 3 минути , тръшкането ще е 2, защото детето знае, че това поведение, не е подкрепено. И така нежеланото поведение има затихващи функции, когато не е подкрепено и нарастващи, когато се подрепя.

Това могат ли да променят учените, ако ще още две теории за счупеното огледало да намерят? От тях следва същото!
Но е добре да ги четат родителите, за да са по- разбиращи и да променят подхода към детето си, на база разбирането на начина на функциониране на мозъчетата им, което придобиват с четене на откритията, със желание и много търпение!
А, да не забравя, и много смирение
 

Точно така е ако аз него науча от рано няма кой да го научи .

Sancta Simplicitas!

констанца, прочетох и твоята гледна точка преди да си изтриеш поста.

Мислите ли вие двамата с DoctorAl, че помагате по този начин с нещо. Подигравките ви са неуместни 

Катина,
Не знам – за какво или за написаното от кого точно се отнася възклицанието на д-р Ал – би могло да е и за мен. Но бих го посъветвала да слага кавички, когато цитира и да пише името на автора, когото цитира. Аз лично не се затрудних  в разбирането на възклицанието (думи на Ян Хус на кладата, когато една старица добавила съчки към огъня), което е общо употребимо и у нас. Ако го беше написал на кирилица, сигурно повече хора щяха да го разберат. Но, ако иска, той може да обясни смисъла, който е вложил.  

Така че, не ни слагай под общ знаменател.Написаното от мен и изтрито почти веднага след това беше реплика към думите на Кезая, че не мисли, „че в наше време има много родители, които не могат да я прочетат [статията, за която пуснах линк на nikolexa] на английски, даже напротив ..., 21-век все пак”.

А то беше: „Прекрасно би било повече майки да имат достатъчно обща медицинска култура и езикови познания, предимно на английски, за да четат в оригинал научни публикации и да могат да си споделят наученото и да коментират.” Какво подигравателно има в това пожелание по повод твърдението за почти всеобщо владеене на английски език? Изтрих го, за да не предизвикам превратно разбиране на  вложения от мен смисъл и коментари като току що направения от теб.

А колкото до помагането, аз се опитвах да го правя в продължение на повече от две години най-вече с преводи, но се отказах по причини, които не искам да коментирам. Сега се изкушавам от време на време да пусна по някой линк и то адресирано към някоя от майките. Но ако и това дразни, мога да го правя на „лични” или да не го правя изобщо.

За момент ми се прииска да изтрия и горното, но ще го оставя и ще те помоля да го приемеш като обяснение, а не като начало на обмяна на реплики. Достатъчно сме го правили във времето назад и не искам да продължавам. Уморена съм и от "приятелски", и от "неприятелски" огън и просто вече не им отговарям.

Много удобно си извъртя думите от поста, който изтри, като спести част от написаното .

Правилата на този форум важат и за теб. И ще използвам бутона "информирай модератор" следващия път, когато ги нарушиш. Считай го като предупреждение 

Не знам какво имаш предвид. Аз цитирам думите си по памет, а ти реагираш по спомена за казаното. Въпрос на памет и на нагласа. Вече си постигнала почти напълно неучастието ми. Нямам проблем с това. Споко!