Не се справяме с гледането на бебето. Къде грешим?

Представям си това, което означава - детето е оставено само да се успокои и заспи само, без мама да е наоколо. Радвам се, че работи при вас и вашето семейство. Аз, лично, не бих го приложила на децата си, защото не го намирам за подходящ, но аз съм друг чешит  .

 Моите не заспиваха ако аз съм в стаята. Наистина много по-малко време и нерви костваше за всички пък и успявах да наложа все пак някакъв режим. Но както писах трябва много да се внимава и да си нащрек.

Бях обещала да се включа с по-обстоен отговор:
Започвам с това, че синът ми е много, много активен. До степен, в която прекаленото движение направи проблем за храненето, та го водих по терапевти и пр.
Та за организацията на ежедневието: както писах, горещият ми съвет е да се въведе някакъв режим/ред в битието на детето. Тоест да има установени часове, в които ще свикне, че се стои в леглото. Тези часове са предимно мама да се освести, за да може да заприлича на човек.
Готвенето за другия ден се прави вечер, след като заспи. И тогава таткото се включва. Може спокойно да поеме и други домакински задачи, които си избере. Задълженията се разпределят поравно.
На тази възраст на мен ми помогнаха две много важни вещи: столчето за хранене, което има почти изцяло легнало положение и килим пъзел, който не позволява дребосъкът да се нарани. Когато имах нещо да свърша, слагах сина ми в столчето и така го разнасях. Той беше хепи, че гледа отвисоко, оставях му и играчки. Аз си вършех моите неща - случвало се е и да пускам прахосмукачка, да мия, всичко. Същото беше и за тоалетната и банята - в столчето. Предназначението на килимчето е за останалото време. Няма значение, че бебето не седи и не лази. Слага се по корем, разпиляват се играчки и се пъне да ги достигне или просто да се придвижи. Това го каталясва.
Имам сериозни проблеми с гърба и използвам кенгуру само при пътувания. Сега бяхме в БГ за 1 месец и бабите и моите приятелки го научиха да го разнасят на ръце. Сега го отучвам. Е, поревава си, но полека-лека свикна с идеята, че няма да го нося. Имай предвид, че децата комуникират основно с плач. И плачат за какво ли не. Ако се опитваш да угодиш за всичко, може луда да станеш. Наложи твоите правила и не се чувствай виновна, че се опитваш и ти да се чувстваш добре. Детето има нужда от здрава майка.

Нелитка, привет! Тук съм си. Само дето доста намалих стоенето на компютъра, защото дребосъкът ходи и прави всякакви опити да се утрепа. Катери се като маймуна, продължава настойчиво с опитите да обяздва едното ни куче, дърпа кабели, кърти лайсни, абсолютен разрушител.

 Sylvana, не, детето се успокоява само /макар че то няма какво да си успокоява, защото тя си ляга съвсем спокойно и просто се обръща на една страна, за да спи/, но знае, че мама е винаги наблизо ако има нужда от нещо. Детето заспива само - без помощ от възрастен човек, знаейки, че възрастният /мама или който го гледа/ е наблизо и всичко е наред, това е идеята накратко. Така е спокойно и всичко е ок.
Говориш сякаш се прилага нещо лошо върху детето, а всъщност не е така.  
Както и да е, да не спамя темата  

Еее недейте така , имайте милост. Аз живея с тази надежда 

Коментирах, защото колкото е приет този метод, толкова е и отричан и е хубаво майката да се запознае и с двете страни, преди да вземе решение. Не съм искала да визирам теб и твоят подход - знам, че се стараеш да предоставиш само най-доброто на детето си, извинявай, ако така си усетила нещата.

Хах, че то има ли бебета, които да не са такива, някакви такива митове съм чувала, ама досега не съм ги виждала  За мръсната къща хич недей да се кахъриш, от мръсно и разхвърляно никой не е умрял, а на 6 месеца даже още и не пълзи по пода, че да те е гнус   Докато спи сядай да ядеш и да почиваш, пък било то и навън. Аз лично чистя само при наличието на някой друг вкъщи да я гледа, преди предимно с едната баба (която да не си помислите, че ми е била на разположение, идваше по около веднъж в седмицата специално за това), сега предимно с таткото, спря да реве с друг човек ( и с татко си включително) някъде около годинката, преди това чистенето си беше придружено с доста рев всеки път. До към 6-тия месец бях в дивна следродилна депресия, с мъж ми се карахме и "разделяхме" по сто пъти на ден  , после вече даже го ударихме на майтап, с таткото си имахме лаф как правя "оревани палачинки" или "оревана баница"  и че иначе не стават вкусни, то всъщност друго почти не правя, манджи мнооого рядко готвя. Сега вече почти не реве, само като се затръшка за нещо, занимава се и сама, мога и при всеки да я оставя, но сега проблемите са от друго естество - ако я оставя цял ден на мира, няма гласа да ѝ се чуе, но реша ли да я занимавам с ядене, спане, обличане, смяна на памперс и подобни сервизни дейности, настава ужас. За спането, моята кукла пък никога не е спала в количка, аз я научих само вкъщи защото изпуснато спане = изпусната почивка за мен , а вече спането е по веднъж на ден, дори има дни, в които не спи. Като пропълзи започни да слагаш на пода да си играе, така поне ще можеш, ако не да свършиш нещо, то поне да си висиш на компютъра, да си четеш книга, да гледаш ТВ или подобни неангажиращи дейности, докато си наоколо.


Надежда има  , на мен пък ми е много добре откак проходи, даже точно някъде тогава ѝ се пречупи психиката да започна да приема да е с баба си или с татко си, без мен наоколо. Първо откак пропълзя започна сама да си стига до каквото иска и да си се занимава сама без да реве, просто с мен наоколо, а откак проходи започна да приема и други хора.

Ако имаш кой да ти помага, е различно. Но за мами и татковци, отглеждащи проходило човече сами, не е лесно - постоянно трябва да си нащрек. Почва великото пипане навсякъде, търсене на какви ли не интересни неща за чупене, бъркане, спят по-малко от преди това и т.н. Трябва постоянно да внимаваш, не е никак лесно.... и така поне до 2 г. и нещо, когато се поочовечават и можеш да обясниш къде и как не трябва да се пипа. И пак не можеш напълно да го оставиш...
На мен лично най-трудния период беше между 1 и 2 г. и нещо. Но всичко минава и само хубавите спомени остават. Пък че било разхвърляно или несготвено - голяма работа!!!
Други мами казват, че след 3 г. вече е различно и нещата се нормализират (на нас малко ни остава и ще споделя как е...хихихихи).

Благодаря ви за препоръките и споделения опит
Успокоихте ме донякъде, че не съм единствена и че положението при нас не е толкова ненормално, и ми дадохте малко повече увереност. Вече пробваме да приложим някои неща - като за начало да увеличаваме времето, през което седи сама примерно на шезлонг или подпряна - от 2-3 минути до 5 мин. да кротува, после повече и т.н. и да не скачаме на първото пискане.
Предстои да сложим килими в къщи и да я сложим на пода да се занимава на меко. Иначе за някои други неща и занимавки ще се поинтересувам - напр. детско бънджи не съм виждала и ползвала все още, дали не трябва детето да може да се изправя вече или да е проходило?
Някоя от мамите спомена за килим за игра - това е интересно също.

Много майки споменаха за необходимостта от режим - как става това чудо при трудноспящо и много трудно заспиващо дете? Всмисъл не мога да я приспя по команда, когато не й се спи (а нея й се приспива чак към 12 ч. през нощта, дотогава е свежа и бодра, супер активна, смее се, играе и е невъзможно да се приспи). Съответно не ми дава сърце да я събудя сутрин под час, особено ако е будувала допълнително през нощта и иска да стане към 10-11ч.
Това, което открихме с таткото в последно време е, че трябва да намалим в следобедния сън в количката. Дори малко като го намалихме (от три часа на два -два и половина някъде), действа добре и може да заспи към 22ч., но не винаги.

Много ви благодаря отново. Очаквам още коментари и препоръки, всеки отговор ми е полезен

Лягай с нея през деня.Дори и да не спите.Ти поне ще сложиш глава и ще опънеш крака.Като е до тебе би трябвало да не плаче.Вземи гумена книжка или друга с едри картинки.Не чети текста ако не ти се чете.Измисляй си думи, преправяй си гласа като животните...И на теб ще ти е забавно.Ако е тясно леглото легнете на земята за да може да се таркаляте спокойно.Може и да заспи.Това е друга вързалка ,че свикне да спи само когато си легнала до нея.

Natali_, не, нямам баба постоянно на разположение около мен, по-нагоре съм уточнила, че бабата специално за да изчистя идваше или ако имам някаква друга работа по около веднъж в седмицата, иначе не.  Което донякъде пак си е помощ, но е имало случаи и когато съм я оставяла на жена срещу заплащане за да мога да изчистя и пооправя къщата. Сега вече ще, не ще, бабта идва всеки ден защото се върнах на работа, но си тръгва веднага като се прибера и с домашните дейности се оправяме с таткото в събота и неделя.

Adelinna, ние бяхме взели бънджи под наем от bebenaem.com, ползвахме го 2 месеца, много обичаше в бънджито, но пак трябваше да съм наоколо, иначе и там ревеше, но сутрин така си пиех кафето до нея  Нямаме стърчащи каси на вратите (метални са) и трябваше да вземем със стойки, затова взехме под наем, за да не съхраняваме поредното огромно нещо, което се ползва няколко месеца. След 6-тия месец спокойно можеш да я слагаш в бънджи За разни играчки, на тези месеци много обичаше да си дъвче едни гумени патенца и това беше любимото занимание, на разни вибрираши и т.н. не обръщаше много внимание. Започна да обръща внимание на всичко чак като пропълзя, което при нас се случи някъде към 8-мия месец. А режим и ние нямаме и никога не сме имали, нямам нервите да се мъча да я приспивам, когато не ѝ се спи. Това ще е проблем за яслата някога, но има време и тогава ще му мислим, преди новата учебна година не мисля да я пускам на ясла.

Adelinna, аз не бих намалявала следобедния сън. Ще получиш голям отрязък от време, в което детето да е активно, няма да е починала, ще се превъзбуди и още по-трудно ще я прилъжеш да спи. По-скоро започни да я будиш по-рано. Така ще изтегли по-рано следобедния сън и вечер ще започне да си ляга. За да й се доспи, трябва да се е уморила на чисто физическо ниво - дали ще се плацикате в банята, дали ще я гъделичкате/мачкате/играете, няма значение.
Имай предвид, че колкото повече расте, толкова по-късно искат да си лягат. Сега си ляга към 12, а към годинката ще е още по-късно. Децата не осъзнават, че им се спи, докато не легнат. Ако ти не я слагаш да спи, а разчиташ, че сама ще покаже, ще има да почакаш.
Режимът всъщност не е нищо повече от изграждане на навици. А навиците се изграждат, правейки всеки Божи ден едно и също. В началото няма да се получава, важното е да продължиш и да не се отказваш.
Както писах, синът ми има проблеми с храненето. Той е над годинка, а съвсем доскоро ядеше само и единствено АМ. Водих го при терапевт, тя даде препоръки и аз трябваше да въведа режима за хранене. Процедирах по абсолютно същия начин - всеки ден, в определено време давах конкретен тип храна. В началото ядеше по 1-2 лъжички, после увеличи и така, докато не заместих всички хранения. За да направя всичко това, се наложи да махна нощното хранене, което е съпътствано от много недоволство. Е, мина и това.
Ще имаш период на съпротива, защото никой не се кефи да не се получават нещата по неговия тип. Но веднъж въведеш ли някакви по-конкретни правила, ще се успокоите взаимно. Отделно, че влизайки в периода на прохождане и после самостоятелно ходене, физическото натоварване и за майката се увеличава. Трябва да намериш баланса, за да имаш време за почивка и ти самата.
Извинявам се за дългото писание, надявам се да е полезно донякъде.

Да добавя и аз - деца различни, някои майки са убедени, че е въпрос на разглезване, други, че такъв си е характерът на детето ... няма как да убедиш другия или да кажеш със сигурност кое е правилното.

Мога да ти кажа опит от големия ми син, който до шест месеца беше само и единствено в ръцете ни. Не знам защо, но той имаше проблем с това да лежи по гръб. Просто не можеше - в момента, в който го оставя и почваше да мрънка (или до 2-3-5 мин). Явно изпитваше някакво чувство на безпомощност, защото започна да лежи по гръб, когато вече можеше да се изправя сам от тази поза (около 9-10месечен). Когато обаче се научи да седи (на около 6м и половина) положението рязко се промени. Вече можех да го оставям на пода с възглавници наоколо (за да не тупне изведнъж назад или настрани като се измори) и така откарваше с играчки по повече от половин час. Твоята девойка седи ли вече?

По същия начин налагането на режим беше невъзможно. Нямаше сила, която да го приспи, когато не му се спи, нито пък имаше начин да го събудиш по-рано без да е кисел след това. Според мен също не трябва да й намалявате обедния сън - впечатленията ми са, че при бебетата по-скоро важи принципът "колкото повече, толкова повече", тоест колкото повече спят, толкова по-лесно се успиват после.

Това, което според мен е по-удачно, е да я извеждаш час-два по-рано навън с количката, така че да заспива по-рано и така съответно ще се събужда по-рано.

За домакинската работа - слинг и кенгуру. Така действам и с малкото сега, то също не се задържа повече от 5 мин в шезлонга (някакси и двата пъти не ми се паднаха от тези бебета, дето си лежат в шезлонзите). Понякога го оставям и малко да пореве, докато довърша нещо (когато се касае за 2-3 минути, де) или пък ако трябва да отида до тоалетната.
Със слинга/кенгуруто детето пак е с теб и все едно е в ръцете ти с разликата, че ръцете са свободни и можеш доста неща да свършиш с тях

Аз, като минала през същото, мога да дам два съвета:
1. Кошара. Слагаш детето в кошарата, докато си вършиш работата. Реве- не реве, трябва да си твърда и да го оставиш. В кошарата няма как да се нарани (ако не посинява и не спира да диша от рев).
2. Помощ в докаминството. Ако можете да си позволите финансово, наемете жена за по няколко часа дневно да ти помага. Не е много скъпо, в този форум има подфорум за обяви за детегледачки и помощнички. Аз точно от този подфорум за един ден си намерих страхотна детегледачка.

И последно - това е временно състояние, скоро детето ще започне да се заиграва:)

Здравейте на компанията. Моето момченце е същото- по цял ден будува, плаче, иска непрекъснато внимание, през деня подремва за по 10 минути един два пъти, а нощно време се приспиваме от 21,30 поне докъм 23 часа. Още в коремчето си беше постоянно в движение, а сега е изцяло обсебващ вниманието. Той е на 2 месеца и половина и го кърмя- дейност която върши по още час и половина... значи в края на сметката имаме една изтощена майка, често гладна, недоспала, неподържана, поизнервена и плачлива. Режим се опитах да създам, но детето не се съобразява с режими - оставих тези амбиции под предлог, че е мъничък. Не го оставям дълго да плаче, защото след 30-40 мин. мрънкане и плач все пак си казвам, че не би плакал без причина. Той си реве понякога и въпреки, че го гушкаме и люлеем, не харесва биберона- залъгалка. За разлика от повече деца и в количката навън рядко спи... Все се чудя как повечето майки успяват да свършат домакинската работа, че и да се погрижат за външния вид, че и имат спокойствието да изпият по кафе с приятелки... на мен това не ми се случва
Благодаря на всички, че споделяте за този проблем, защото и аз мисля,че има нещо, което не върша както трябва, а сега с идеите, които сте споделили ще продължа да опитвам, докато намеря, надявам се, верния тон с моето иначе сладко детенце.
ПС. Съчувствам на мамито с близнаците