Очакван е финала - последни щъркели, януари да докара-тема19

Минка,какво е главоболието-като се изправиш болката туптяща ли е в цялата глава или само отпред като обикновено главоболие?Питам защото страдах от главобол ,тип мигренозно състояние и в момента в който ме заболеше се хващах за главата и не знаех къде се намирам-такава силна болка в цялата глава.

   Здравейте бъдещи /малко останали/ и вече настоящи мами! Включавам се малко късно, но искам да споделя че на 07.01. се роди нашият син Максим с тегло 3900 кг. и 52 см.
   До сега поради ред причини основно ви четях и много, много рядко съм се включвала, но се надявам от тук нататък да мога да се насладя пълноценно на комуникацията си с вас!

И моят ред дойде, на 17.01 се роди дъщеря ми Ния. Куклата ми дойде на бял свят със секцио, 2700гр., 48 см.
Не съм ви чела и писала от тогава, честито на родилите и успех на чакащите мами.
Родих в ТК, очарована съм от отношението и професионализма на персонала в родилното и реанимацията. Операцията мина гладко, шевовете ми са отлични, нямам конци, бях обградена с внимание и грижи. Едно огромно БЛАГОДАРЯ.
До тук добрее, но след като напуснах реанимацията и бях изведена в стая останах стъписана и потресена от отнощението на соц лелките от отделението към пациентите. Липсата на съдействие, липсата на информация и грубото отношение там се приемат за нещо нормално. А на по-голямата част от персонала всичко човешко отдавна му е чуждо.
От вчера сме си вкъщи и всичко е наред  щастиви и доволни, даже днес дойде и педиатър да ни види.
Връщам се назад да чета,
лека и спокойна от мен

Честито на новите мами! Да са живи и здрави дечицата!

Това с педиатъра не ми е много ясно и ще съм благодарна ако някой ме светне. Нали уж бебто се записва, когато има издаден Акт за раждане. Това не отнема ли няколко дни? И после лично ли отивате при лекаря да запишете бебето или...?

Аз имам уговорка с педиатърка. Но първо трябва да запиша детето при друг ЛЛ, а детските консултации ги прави тя. Не съм много сигурна как точно са вързани. Но тя ми обясни, че ако искам посещение по ЗК, трябва да ни посети въпросния доктор, а ако искам тя да дойде, ще трябва да ѝ платим. Не намирам логиката, но както и да е. Мисълта ми беше, че това едва ли ще се случи на втория ден след изписването.

А има ли някакъв период от време от, до, в който е най-удачно да се посети дома от педиатър, хем да не е рано, хем не късно?

Аз, както се вижда, съм си още вкъщи и в очакване.

Здравейте мили момичета  Благодаря ви, че сте ни мислили, нас днес ни изписаха и вече сме вкъщи след 8 дни престой в болницата, че Влади имаше жълтеница.
Честито и на всички мамчета с бебоци и търпение на всички чакащи 

Да ви разкажа за нашите перипетии Слава Богу с щастлив финал....

На 13.01. имах среща с моята наблюдаваща Др Грей, за да решим какво ще правим и как ще излиза този Владко на бял свят. Все пак реших да се пробвам да родя нормално, обсъдихме всички възможни варианти и на следващия ден - 14.01. влезнах в болницата за предизвикване на раждане. Когато отидохме с ММ се оказа обаче, че бебето си е тръгнало само и вече имам два см разкритие, само ми спукаха водите и започнахме да чакаме. Когато контракциите зачестиха и станаха непоносими ги помолих за епидурална и само за 4 часа направих разкритие 10см.... с две думи започна се 
Жоро не се отдели от мене, дишаше с мене, даваше инструкции кое как се прави... идеше ми да го удуша  , намери едни докторски очила и си ги сложи да не го пръскало кръв в очите  та беше забавно де, поне в началото... След 2 часа напъни вече останах без сили, а детето ням намерение да излиза, акушерката нещо се притесни и извика дежурния лекар, той бръкна и каза, че детето е с лицево предлежание и няма как да излезе без помощ и каза, че ще го извадят с форцепс, аз и Жоро категорично отказахме, а аз се разтреперих вече от с трах да не ми направят нещо на момченцето. И тогава се обадиха на Др Грей, тя дойде и каза, че ще ме оперира, за 2мин сложи екип и влезнахме в операционна, започна стандартна процедура, сложиха ми упойките (тук не завързват ръцете и краката), предушредиха ме, че ще усещам движенията на лекарката, но няма да усещам рязането. Др Грей каза, че ще извадят бебето за около 5мин и после за около 20 ще ме оправят и мене... Жоро беше до главата ми, готов с фотоапарата да снима.... И тогава се почна ужаса, ние не знаехме какво става, но минаха 5. после 10 мин, после 15... Др Грей се разкрещя всички свободни лекари да дойдат незабавно и главния на анестезиолозите да дойде по спешност, за 2 мин в залата се събраха 25 човека лекари и ние с Жоро се шашнахме съвсем, 25 мин не можаха да извадят бебето от корема, защото от напъните е заседнал дълбоко в таза и не могат да му извадят главата, а аз усещах как Др Грей направо скачаше върху мен, целия корем ми е син... Накрая в 9.31 с форцепс през корема измъкнаха бебо целия син... не проплака, Жоро отиде при него и аз вече съвсем се ужасих, защото не плачеше повече от две минути и накрая чух най-хубавия плач на света, просто не мога да ви опиша какво преживях... След малко Жоро дойде с нашето съкровище на ръце, беше му прерязал пъпната връв и гордо го носи да ми го покаже, на мама юначето - 59см и 4.245кг ... дойде и Др Грей да ме поздрави и тя плачеше и аз и Жоро и изобщо няма да го забравя този момент...
(На следващия ден тя дойде да ме види, извини ми се и каза, че такова раждане не е имала от 10г,  много емоционално беше всъщност)
След като ме оправиха ми връчиха Владко при мен в леглото и ни откараха в една стая и така, от този момент нататък сме неразделни, в 10.30 дойде консултантката по кърмене и сложихме детето да суче, обясни ми как да го държа, как да го слагам на гърда, позиции и т.н., цял ден го гушкахме с Жоро - голичък и не можехме да му се нарадваме, а Жоро плака поне 3-4 пъти. А аз постоянно бях готова да се разплача 

Процедурите тук са много различни от Бг, но аз се радвам, че дори след такава тежка операция си ми дадоха детето при мене, питат за всичко, може ли това, може ли онова и го пипат само с ръкавици. На 16 ни свалиха в общото отделение, раздвижиха ме, махнаха ми катетъра и от този момент с Влади не сме се отделили и за секунда един от друг, кърма имам, но първите два дни бяха ужасни докато се нагласим как, кога и по колко, но всичко вече си влиза в релси... Сега се надявам като сме си вкъщи нещата да тръгнат още по-добре!!!

Ставам сега, че нададохме вой за папкане, ще пиша пак скоро!!!

nikitto, наистина е трудно с поспаливо бебе. Предполагам си чела статията - няколко пъти сме я коментирали, но май най-ефективна за разбуждане се оказва смяната на памперс  Много майки споделят, че бебето им суче чудесно (и ефективно) дори и без да е напълно будно, в полусънно състояние. А особено за сънливото бебе може да е от голямо значение да бъде често разбуждано за хранене, за да не се стигне до ситуация, в която бебето спи просто защото няма сили да подаде сигнал, че има нужда от храна. Надявам се постепенно нещата да се нормализират при вас 

Кайлис, може да си недоспала, но въобще не ти личи!

~Elg~, като ти държат бебето заложник в Детско и не ти дават информация - какво по-точно можеш да направишш? Като ме познаваш, мислиш ли, че съм си оставила магарето в калта? Както и доста други майки, на които се е случило... И татковци, да вметна тихичко... Бебето ми беше при мен, спазвах болничния ред, бях любезна и учтива. И въпреки това се налагаше да се боря за сведения от две изречения. Които се полагат всеки ден, че и Харта за правата на пациента има залепена на вратата  Налагаше ми се да изтърпя грозно и некоректно поведение, да ми се крещи, да се подпиша, че отказвам добавка и пробно кърмене - защото знаех, че детето ми приема достатъчно кърма, а се опитаха да ме излъжат. Както се оказа после - с измислени данни. Колко майки биха поели риска и биха били сигурни в решението си броени дни след раждането, ако лекар им наговори тези неща? Да запазят спокойствие и да сдържат поведението си? Да не се разстроят и да се усетят, че ги лъжат, защото това, което им казват, просто не е възможно? И когато накрая не намериха за какво да се заядат, да ме питат дали гола ходя по коридорите - защото в болничната сауна си стоях по нощница с презрамки  Честно, не ми се преживява отново унижението, но в темата за ТК съм писала, за да знаят тези, на които им предстои. Може да не е ставало дума, но накрая имаше притеснения за здравето на Лимонката и сведенията ми бяха адски важни. Навремето с батко беше така - и сега пак е така...

Q_A, Mia^^^, petia2petia, честити рожби!



Обикновено акт за раждане става до 10-тина дни. В болницата трябва да кажат при записването на бебето кога ще е готов (приблизително) и откъде да се вземе (обикновено от Общината, но напр. в София има значение къде ти е постоянният адрес). Като го вземеш, отиваш при избрания педиатър и попълваш една форма за избор на лекар. Това е записването. Може и таткото. Въпросът е, че обикновено ден-два след изписването обикновено е добре педиатърът да дойде у вас и да прегледа подробно бебето, както и да ви даде указания и да отговори на въпросите ви, вкл. за пъпчета, къпане и т.н. Някои педиатри имат такса за подобно посещение, защото де факто бебето още не им е официален пациент. Други нямат. Чисто практически е добра идея като се роди бебето да се уведоми педиатъра по телефона и после, като се изясни изписването, да се договорите конкретно за посещението. Това е принципното положение. Аз съм избирала все педиатър за личен лекар и нямам представа как се процедира, ако се избере обикновен лекар, който да те насочва към педиатър. Дано някой с опит се включи. УСПЕХ!

Нацокахме се, сменихме нааканото дупе и сега идваме да почерпим за на тати рожденният ден  




И подаръка за тати, бъдеща 100 каратова усмивка/сега само по венец    

Здравейте, мами, пиша ви от телефона и няма да мога да се включа по темите. Вчера ме раздвижиха и качиха в стаята. За самото раждане ще ви пиша по-нататък, като ни изпишат, че сега не ми е удобно. Да си споделя, че завиждам на мамите които не ги боли или са с по-висок праг на болка. Мен си ме боли стабилно. Дават ни нщо, но не е особенно ефективно, а и тези контракции на матката са гадни.
 
Имам въпрос към  ЛЛЛ. Родих в сряда с цезарово сечение. Още нямам нито кърма, нито коластра. Мъча се да слагам бебето на гърда, но тя се сърди и отказва да захапе, или ми лапа зърното и го плюе. Има ли някакъв друг начин, по който мога да се стимулирам, защото не искам да я уча на шише и на АМ?

Мами, ще пиша подробно по-нататък, благодаря на тези, които са ме мислили! Прегръдки

                                                                                                                     
Благодаря!
Беше ми ниско кръвното, когато писах за главоболието и въпреки  изпития айрян със сол и нормализирането му, главоболието продължаваше. Затова и поисках съвет. В крайна сметка, след като поспах малко, ми мина. Идеята ми беше друг път, ако причината не е ниско кръвно, какво мога да пия. Например парацетамол, както по- време на бременността?


Болката беше отпред между очите, постоянна, и обхващаше единия клепач. На моменти преминаваше и в тила. Не беше остра, но много дразнеща.

Ида да се оплача   От родилното още Радина има нещо като храчка в гърлото и не може да я изкашля, леко прихърква нощно време понякога. Тази сутрин след като се хранихме явно вече й е попречило това чудо и повърна на фонтан. Цветът беше жълтеникав, а след млякото излезе и пенестата гъста слюнка, която се беше закотвила в гърлото й. поплака си доста, но после заспа. От време на време се чува пак прихъркване, позакашля се, явно има още от това гъстото в гърлото й. Слувало ли се е на някой такова нещо? Някакви съвети  

Привет.
И аз да се включа, че вчера не можах да се добера до лаптопа. Връчих го на каката, само и само да не стои до главата на бебка.
Честито на новите мамчета - живи и здрави да са ви бебчетата 

Минка и мен ме интересуваше това за главоболието. Моето е от синузита.
Вчера излизахме до болницата, ама от нас до колата и от колата в болницата. Бързо ме е хванало явно. Та следобед като започнаха едни болки. Предния път търпях 3 дни. Е снощи не издържах и пих 1 парацетамол. Незнам дали е било правилно, но ми идеше да си блъскам главата в стената - така болеше 
И като казах болница - каката продължава да кашля, бебка е още със сополки и вчера ходихме пак на преглед с двете. Каката е на АБ, а на малката смениха капките. Като че ли е малко по-добре с новите. За 7 дена са, та ще видим. Дано се оправи, че това нещо и нея я дразни как и хърка 

Зузи, за храчка незнам,. Момичето от моята стая бебето и беше със сополи. Няма да ти кажа = от бебе на 2-3 дена какви сополки вадеше от нослето с аспиратора  А педи и казала че било нормално и нищо не и даваха да му капе...
Прахче, честит ви рожденник. Да е жив и здрав и много да помага 
Ивче, важно е че всичко е минало и заминало с щастлив край и сега се радвате на голямото момче 
Нямам думи за отношението към някои от вас в болниците.
Аз и преди съм казвала - нямам избор нито за болница, нито за лекар, защото съм от малък град. Но не мога да се оплача от отношението към мен с 2-ро и 3-ти раждане  (С първото имам много оплаквания - държаха се много гадно с мен, предвид факта, че раждах мъртво дете  ). Акушерките и сестрите са същи, но отношението им е променено. Всички ме помнеха от "далечната" 2008г. и сега бяха много мили и учтиви 

Времето при нас пак се скофти и от седмица пак съм като затворник  Писна ми вече с това време 

Хубав ден на всички 

Ивичка, ние нямаме никакви сополки, само тази слюнка в гърлото й А за капките, аз капнах Африн, но те могат да се ползват над 2 седмична възраст..ние сме на 13 дни
Сега се успокоиха нещата, явно вече тази гъста слюнка я няма

И моята девойка "хърка" като все едно има храчка. Доки каза, че е нормално, не е развита носоглътката още и за това така и още нещо си там не било развито ама му забравих името. Каза, че е нормално съшо да диша шумно и тежко, киха, хълца/ние много хълцаме/, да и хърка и носа....С времето като се доразвие дихателният апарат ще изчезнат неприятните и стряскащи шумове .

Промивки с физ. р-р преди ядене - с малките пластмасови ампулки се връсква в едната ноздра и обикновено излиза през другата, бебето леко се забаква при тази процедура, трябва да имаш готовност да го изправиш После го обръщаш по корем, за да му се стекат секретите напред и ги вадиш или с аспиратор за нос или с клечка за уши внимателно. Ако започне да киха/кашля вследствие на тази процедура - това е очаквано и помага за изкарването на секретите. Прави го само, ако й пречи да се храни и не може да прегрлъща.
Иначе Прахчето е права - всички тези неща са нормални.

Ивче, досега не бях ревала след раждането и първите дни на Мила в неонатологията, но ти ме разплака - първо си представих какво ти е било, докато изплаче Влади, а после си спомних за нашия престой в неонатологията и колко сме далеч тук от хуманни, съвременни практики...   Да сте здрави и най-страшното да е зад вас!

Коте, благодаря за съветите! Аз й впръсках Африн и вече сякаш го няма гъсталака

Прахче, значи си имаме хъркащи госпожици Снощи беше интересно при нас..мъжо хърка от едната ми страна, Радина от другата