Какви са отношенията ви със съседите?

Много са ни симпатични съседите - деликатни, тихи,  отзивчиви - никакви проблеми. Това в чужбина.
В София също с изключение на едно ужасно просто същество, което дълго време не получаваше заслужения игнор, но вече да и всичко е спокойно:)

Никакви. С малка част на "здравей-здрасти", а с останалите - тъпи погледи.
Да поискам чаша олио на заем в 8 вечерта - няма от кой.

С едните сме в скрита война, защото ги осъдихме за някакви имоти. Другите изобщо не ги отразяваме, както и те нас. Третите - само на тях можем да разчитаме, но те пък ме дразнят с клюкарския си манталитет. Има и още едни - те пък са ни роднини и там добрите отношения са по-скоро служебни.

"Да случиш на съседи в България си е чиста лотария !"
Кафето не споделям с никой,няма гостувания,звънене на вратата
за щяло и нещяло,клюки,забележки. Нормални хора.
Ако трябва да си избирам съседи,бих ги предпочела с изключение
на три семейства от 24 ап.т.е., на "Добър ден" сме,за което не съжалявам.

Здравей-здрасти с двама трима,аз не съм много общителна  
мъжът ми се познава и поздравява с всички,той ходи и по събранията на входа.
С никого не контактувам от съседите и не си пия кафето,нищо не бих поискала,
до нас има денонощен магазин,това с искането на чаша захар май  е  соц.отживелица.

В нашият малък блочец отношенията са ни разнородни . Моето семейство както и още две са сформирали нещо необичайно за този тип пребиваване , като много близки отношения .. 
Но с останалите отношенията са ни по скоро формални . Някой са доста надменни и винаги бият на око , други са тихи безинтересни хора , които се си врат носа където не им е работата а на други вобще и незнаех доскоро имената им . Случват се често разправии , но само през лятото , щото винаги се караме на двора а сега е студено   
Като бях малка бях много гневна на повечето , имаха проблем с това , че гледам животни , че викам асансьора често , че си тряскам входната врата , като цяло им печеше съществуването ми , но аз им го връщах подобаващо като им събирах чергите от вратите пред варела и им драсках колите с тухла 
Сега малко им се издигнах в очите хах , имам проблем само с едно семейство живеещо над нас , което не спира да се плоди , което е прекрасно , но членовете му стават все по неконтролируеми и имам чувството , че ще ми съборят тавана някой ден , а и така си крещят , че ми е писнало да слушам малкия да вика майка си да му избърше дупето или ще си дигне гащите неизбърсан  , а тя почти винаги и на всички отговаря " ПИснаааа ми от тееебе " 

Откъдето и да го погледна, моите съседки заслужават да разкажа за тях.
Съседката която живее до нас не е съвсем в ред. Крещи по стълбищните площадки и в асансьора абсолютно всеки ден, без ограничение за обедни и вечерни часове и т.н. Крещенето е предимно по двете и малки деца, думите които използва не може да ги каже нито една нормална майка. Никой не иска да се разправя с нея. Изключително проста е, не вярвам да има завършен осми клас. Вида й отговаря на психическото и състояние. Отношенията ни са "здрасти- здрасти:, но когато е ядосана ни подминава, нищо персонално към мен, просто да се знае че е ядосана и не говори с никой.

Съседката над нас също е от отбора "Психодиспансер". Изключително грозна жена, 35 годишна, която си е въобразила че е фолкпевицата Камелия и никой не може да я убеди в обратното. По цял ден стои затворена в къщи, няма никакви социални контакти, не излиза, съответно държи и детето затворено постоянно, то не посещава нито ясла, нито градина в последствие, стои будно до към 1 в полунощ. Най- лошото е че има склонност да пее и да свири, също без да се съобразява от някакви си часове. Както най- досетливите се досещат ходи с обувки като на Камелия у тях по теракота, това разбира се се чува не само у нас, но и в останалите съседни апартаменти. Случвало се е в една неделя от 7 сутринта до 6 вечерта да пее една и съща песен с прекъсване само за около 20 минути. Свършва и пак започва. Детето реве и къса, но тя пее ли пее. Мъжа и се прибира вечер, следва 20-25 минути скандал че цял е у тях и нищо не е сготвила, нито за него нито за детето. Нямаме отношения, тъй като за 7 години откакто живея тук съм я виждала 3-4 пъти и то за няколко секунди, тъй като тя бърза да се скрие.

И двете са богати, нямам обяснение от къде и защо.

С тези на етажа - добри.
Под нас - задоволителни.
Над нас - НЕзадоволителни.
С останалите... имаме близки и не чак толкоз близки отношения. Бе търпим се.

Aз живея в къща.
От долната страна само имаме една комшийка, която не се разбира с никой. Май и хлопа дъската. Синът й /с него си говорим, разбран човек/ и снаха й предпочетоха с внука да живеят в апартамент, че и те не се разбират с нея. Дразнят я птиците като чуруликат, кучета ако лаят, комините на комшиите като пушат и почти всичко. Мъжът и почина, иначе той стреляше с една въздушна пушка и ни уби една котка, а друга си живя със сачма в корема от него. Той не беше лош, ама нещо прещрака последните години, но както й да е, лека му пръст, не сме се карали.
И другите,  които не си говорим са роднини, от горната страна, като те също не си говорят с останалите.
Всички други са си екстра. Даже се забавляваме с едните, големи скици, гледат кози, постоянно има врява у тях, но не мога да кажа, че са лоши хора. Като има нещо помагаме си.
Другата ми леля живее също от едната ни страна, много тъжна съдба има. Кротка жена, остана сама. Не пречи на никого.
Като цяло има мир в махалицата.  

  Готина темичка, а и всички вие сте много готини 
Моите съседи - всички ги харесвам, но не всички ме харесват, заслужено, защото не съм от най-гостоприемните за съжаление, което си е само моя вина. Разменяме си в 20 часа аспирин или мляко, ако се налага. Каним се на гости от време на време. Разменяме си и си подаряваме неща, които лично не ползваме. От отсрещната сграда има младо семейство, с което ми се иска да си пием чая (не пия кафе) и ядем бисквитките заедно, но поради болести (или страх да не хванем нещо) на бебчо още не сме стигнали до този етап, за съжаление... Е, естествено клюкарката срещу нас много ме дразни, но все пак е сама възрастна жена, прощавам й. Само лятото като дойдат някакви нейни роднини от село и започнат разговорите по терасите (на "чист" български) и като опънат едни плажни хавлии с разкрачени голи жени по тях, никак не им прилича на възрастта (към 70 годишни са)... Мислех да ги нацеля това лято с яйца - хавлиите имам предвид, но мъжо щеше да ми се сърди после, че съм развалила добрите ни отношения (той пък я цели с орехи миналото лято, но го нарече, че бил споделял орехи и тя с усмивка ги събра и изяде-размина му се...) Съседът над нас има куче, което като върви направо простъргва пода, защото все тича насам-натам, но пък ние имаме гугутки, които се събуждат в 5-6 часа сутринта и гукат, за да ме събудят да нахраня бебо, така че сме квит с него  Бабата и дядото отдолу са винаги готови да помогнат, с каквото могат и естествено искат помощ за всяко нещо от нас, когато се наложи - от това, че дистанционното не работи, до поправка на електроуреди и т.н. Много ги уважавам, особено дядото, защото е много добър и споделяме обща страст по розите в двора...  Не съм от особено общителните, не се занимавам с клюки, имаме си своите проблеми в семейството и затова съм благодарна на всички, които не ни се натрапват. 

Mного весела тема!
Преди живеех в къща. Комшии отгоре и отдолу нямаше, пред къщата училище, а зад нея - малък парк.
Тихо, спокойно, с изключение на някоя неделя, когато се правеха сватби. Съседите отстрани са тихи и свестни хора. Като цяло на тази улица са тихи повечето, затова и си купихме имот там, аз ги познавам и те мен също.
Обаче се налага да живеем в апартамент в голям град и тъй като съм свикнала да не ми се нарушава спокойствието, не мога да свикна с толкова много различни хора.
Всеки си има свой ритъм и често се пречи на останалите. Има от всички по малко. Скандалджиите например си умират от кеф да крещят по терасите.  Така на всеки става известно колко години точно "търпи" жена си, как му се иде да се обеси, ама нали децата, децата... ако не бяха те...  Някой се провикне (писнало му да слуша) "Ами хайде обеси се и да има спокойствие, тя ще ги изгледа тия деца". 
Има и побойници, особено печално известни са едно семейство, живеещо на последният етаж, които се бият вкупом всички и накрая бият най -малката пред асансьора. На никой не му се занимава с тях, защото делата се точат с години, но разбрахме например, че ако им се подиграваме жестоко, има моментно затишие.
Има и пияндета, те са безопасни, само дето ако се случа в асансьора с някой от тях, стоя с леко повишено внимание да не залитне върху мен.
Имаше един, който крадеше ток и вода, но го хванаха. Той още си живее в блока, но вече няма ключ за общите части.  И ревнивец имаме - той има много симпатична жена и дъщеря и ги шпионира редовно. Веднъж ме стресна в тъмното на стълбището пред входната врата и аз извиках спонтанно, а той ми казва "Тихо, тихо, моля те, не съм искал да те уплаша, само слушам жена ми какво си говори с онзи мъж."  И наистина, тя беше пред вратата, говорейки с някакъв човек.
Има един сладур, деденце, неговата баба му е забранила да пуши и да яде шоколад. Той обаче ги укрива забранените удоволствия в пощенската кутия и всяка сутрин си ги взема и тръгва на разходка. 
Също така и един много религиозен съсед живее в блока. Той започва разговора с "Божие чадо" и завършва с "Господ да те благослови".
Трима пенсионера имаме, на "караул" по всяко време пред входа. Те държат всеки да бъде информиран какво точно се е случило, докато го е нямало. 
Като обобщение искам да напиша, че направих следното заключение. Най - шумните хора живеят на последният етаж. Това са побойниците и скандалджиите. Техните професии са учители, полицаи и офис служители. Пияндетата без изключение са таксиметрови шофьори, единият който живее под нас съм го питала, как поемаш такъв риск да пиеш, докато шофираш, а той ми отговори "че кой ни проверява нас". Аз имах предвид сигурността на останалите хора, но той не разбра правилно въпроса.
Когато се съберем всички на събрание, настава страхотна какафония, решения се вземат изключително трудно.

Романтика.

Ние имахме една съседка, която гледаше кокошки в центъра на града в гаража си. Мчи к'во?! И много мразеше уличните котки.

Харесвам си съседите и сме в прекрасни отношения.
Контактуваме си отблизо и много приятелски, събираме децата, имаме общо 5 деца в сградата, които прекарват много време заедно, отделно имаме огромен заден двор, който е превърнат в градина, което е едно малко богатство за централни градски части и е малко като тайната градина, редовно ми се случва някой да ми дойде на гости и като погледне през прозореца да ахне като види какво има отзад- наистина е доста голяма, прекрасно озеленена и с романтична беседка, закрита от завеси. Заслугата е на съседката ми, която има завиден вкус и желание и включително вечер е много романтично, защото е наслагала навсякъде едни фенери с фосфор или нещо такова, въобще един прекрасен оазис.
За съжаление едното от семействата са чужденци и скоро ще ни напуснат и ще се върнат в Англия, признавам, че ще ми липсват и на мен и на дъщеря ми двете им момиченца.

Съседите ми от детството, така да се каже също са ми много скъпи, макар и доста проблемни за сграда с 12 апартамента само. Имаме си и психично болни, едната, милата, преди да почине скача два пъти през балкона от третия етаж, един младеж, който прави на няколко месеца веднъж грандиозен купон и целия квартал не може да спи, един алкохолик, който се гонеше с жена си посред нощ и целия блок се будеше от скандалите, изобщо малка, подвижна лудница. Сега са поостарели, покрай един голям ремомт на блока- покрив, стълбище се изпокараха, но се надявам да се сдобрят.

Много обичам кооперации с поддържан вътрешен двор,съжалявам,че ние ние нищо подобно като на Azzy
не направихме с нашия,а има възможност,много хубаво дворче е с едно единствено дърво череша в него.
То с тази работа  и организацията по нея трябва да се заеме някой,а проблемът е,че на никого не му се
занимава.
В съседство имота са с такова китно дворче - с пейки,дървета,храсти,цветя,там си изгледаха
бебетата,сега чувам децата играят по топло време,
понякога им завиждам   признавам си

Ами...ние сме на село, все пак, не сме в града. Имат си двор, гледат.
Но понякога не е много романтично, щото имаха един пръч Роко, дето ни звънеше на звънеца по никое време и ни разнебитваше пощенската кутия, за да изяде брошурите и каквото има.
Жалко, че не ни приспадат сметките за вода, които е изял 
Но той е в козият рай, а тленните му останки са пастърма. Но са завъдили две млади пръчлета.