1 САНДАНСКИ 2 ПЛОВДИВ 3 ПЛОВДИВ 4 ПЛОВДИВ 5 ПЛОВДИВ 6 ПЛОВДИВ 7ПЛОВДИВ 8ПЛОВДИВ 9ПЛОВДИВ 10ПЛОВДИВ 11ПЛОВДИВ 12ПЛОВДИВ 13ПЛОВДИВ 14ПЛОВДИВ 15ПЛОВДИВ 16ПЛОВДИВ 17ПЛОВДИВ 18ПЛОВДИВ 19ПЛОВДИВ 20ПЛОВДИВ 21ПЛОВДИВ 22ПЛОВДИВ 23СОФИЯ 24СОФИЯ 25 СОФИЯ 26СОФИЯ 27СОФИЯ
27 Окт. 2013
ЗА МАГИ
днес е дъждовно в очите ми...
болка е свила гърдите ми...
бирата трудно преглъщам...
тихо спомена връщам...
Луси сервира кафе
усмихнато, ведро лице..
спомени... истински... парят...
сълзите - очите изгарят...
Днес е дъждовно в очите ми
болка тупти във гърдите ми....
Душата свободна е вече...
без болка - отлитна далече.
Спи спокойно -
аз ще поплача -
спи спокойно - обичаме те Маги...
ЗА МАГИ
днес е дъждовно в очите ми...
болка е свила гърдите ми...
бирата трудно преглъщам...
тихо спомена връщам...
Луси сервира кафе
усмихнато, ведро лице..
спомени... истински... парят...
сълзите - очите изгарят...
Днес е дъждовно в очите ми
болка тупти във гърдите ми....
Душата свободна е вече...
без болка - отлитна далече.
Спи спокойно -
аз ще поплача -
спи спокойно - обичаме те Маги...
Почивай в мир мила приятелко!
Обичаме те и много ще ни липсваш!
ВЕЧНА ПАМЕТ И ЗА СЪПРУГА НА МАРИ И СЪПРУГА НА КИСА!
Винаги сме насреща скърбящи момичета ,когато имате нужда от каквото и да било ,даже и само да споделите!
Обичаме те и много ще ни липсваш!
ВЕЧНА ПАМЕТ И ЗА СЪПРУГА НА МАРИ И СЪПРУГА НА КИСА!
Винаги сме насреща скърбящи момичета ,когато имате нужда от каквото и да било ,даже и само да споделите!
ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАМАЛЯНЕ НА СНИМКИТЕ !
Когато искате да побликувате картинка, а тя е голяма, натискате вмъкни изображение
и на първото [ img] вътре в него пишете на ръка height=200
цифрата може да я променяте какъвто размер искате да е картинката,
ето да стане така [ img height=300]....и картинката се намалява автоматично.
и на първото [ img] вътре в него пишете на ръка height=200
цифрата може да я променяте какъвто размер искате да е картинката,
ето да стане така [ img height=300]....и картинката се намалява автоматично.
Тук наистина сме се събрали сродни души. Чувствам съвсем същото, каквото и вие. Животът е страшно динамичен. Не винаги имам време да обърна внимание на хората около себе си, а знам, че понякога е жизнено важно. Понякога времето не ми стига дори за сън и храна. Понякога съм съвсем изтощена и едвам намирам сили да се довлека до леглото, камо ли да вляза тук. Но въпреки това почти всеки ден успявам да открадна секунда и да погледна какво сте писали, как сте. И винаги имам какво да ви кажа, винаги се радвам, тъгувам или ядосвам с вас и искам да ви подкрепя, утеша или просто да ви се усмихна. Не винаги успявам. Но винаги го правя в сърцето си. Знам, че от дълго време вече много от нас изпаднаха в повече или по-малко трудно положение – тежки болести, липса на работа, проблеми с роднини, некоректни партньори и клиенти и какво ли още не. И знам, че "излизането от дупката" е много по-лесно на думи…. И ето че все по-рядко се "срещаме". Но нали знаете, че истинските приятели си остават близки, дори и да не се виждат с години. И винаги имат какво да си кажат, дори и след дълга раздяла. Тук не е някаква институция, където трябва да се разписваш през определено време, за да не те санкционират. Въпреки крилатата фраза "явете се на отчет".
Тук просто е мястото ни за среща – всеки ден, по всяко време. Това е нашата квартална градинка, нашата маса в кафенето, нашата пейка в парка, нашата тайна пощенска кутия. Тя е тук винаги и ни чака. Понякога се събираме всички, понякога идват само един, двама…. Но е важно, че я има и че винаги можем да дойдем и да поговорим с приятелите си или просто да им оставим съобщение. И винаги ще сме тук, за да си помогнем в нужда. Това, че не се срещаме всеки ден, не значи, че няма да се съберем, когато трябва. За добро и зло. И съм щастлива, че съм част от всичко това, щастлива съм, че ви имам. 
Няма защо да се притесняваме, че рядко пишем. Знаете ли, понякога самата липса на новини значи, че човек просто няма какво да каже в момента. Е, ясно е, че всички предпочитаме да другите да се обадят поне с една дума, но не винаги се получава. И непишещият няма защо да се чувства виновен, защото и никой не му се сърди. Всички разбираме, всички усещаме….
Сутринта се обади на скъпия съученик от 5-ти до 11-ти клас и едва можа да му каже, че съпругата му (която също е тяхна съученичка, а аз пък съм работила с нея) е починала. Кръвоизлив в мозъка, за два дни и край ...... Отидохме.... Имаше и други съученици техни, след погребението отидохме да пием по един чай и нали знаете, не са се виждали от много време - ти как си, къде си и т.н. и така разбрахме, че на друга тяхна съученичка синът й миналия февруари е починал ей така за 1 ден от грип на 28 години 
- за новата седмица! 
