Деца на 3-5 години, гледани вкъщи. Има ли такива?

Започнах да следя темата.
Въпреки, че детето ми ходи на ДГ. Обичаме да се занимаваме и у дома с разни образвотаелни игри.
По тази причина реших, че тази тема ще е именно такава за обмен на информация.
Cecile ако смяташ че поста ми не е за тази тема ще го изтрия.
Та сега: Сина ми тръгна на ДГ на 2,3 месеца. До това време бе гледан у дома. Имахме жена която го гледаше и от която бяхме страшно доволни. Кандидатствах ме за държавна ясла и го приеха. Но с мъжа ми решихме, че няма нищо по смислено от детето ни и ще плащаме за частна. Като първа причина по-малкият брой деца и повечето полагани грижи.
Срещнахме се с директорката на избраната от нас градина. Самата тя каза, че най-добрият вариант детето да тръгне през пролетта, както и да си взема 2 седмици отпуска за плавна адаптация. Другото което сподели е че в началото детето ще боледува и в момента в които ми иде да го спра от градина болестите ще спрат.
Така се и оказа. Тръгна през април. През май пи 2 АБ. През юни 5 дни на градина и после 20 дни у дома...спирането ми минаваше нон стоп през ума.
Имах обаче пред очите си 3 деца гледани у дома до първи клас. Едното е на 17 години, другото на 13 години и третото е колкото сина ми... не бих искала детето ми да прилича на нито едно от тях.
"Социализацията" в ДГ е именно възможността да успееш да намираш мястото си в екип, да можеш да работиш в този екип и да се развиваш заедно с него. Та тези три деца не се справят с живота така както аз считам че е нормално. Детето на 17 е в безумна връзка с майка си. Аудсайдер в класа. И един изключителен дървен философ. Детето на 13 сменя трето училище поради факта че в 2 от тях не успя да се адаптира. Детето на 4,5 се държи като 2 годишно.
Та не го спрях моя син. Втората година изкара 3 боледувания, 1 от тях варицела. През миналата 2 боледувания не е пил АБ.

Аз мисля ,че е добре детето да ходи на детска градина, заради контактите с дечица на същата възраст. Друг е въпроса колко са добри държавните ДГ и какъв процент родители могат да си позволят частни такива. Като че ли голямата част от работещите родители , които не развиват частен бизнес не могат да си позволят частна ДГ. Аз съм гледана в къщи до предучилищна възраст , да можеш да правиш каквото си решиш- да рисуваш, да моделираш с пластелин, да шиеш дрехи на куклите, ама контакта със себеподобни много се усеща. Едно е да си все покрай възрастни- родители, баба и дядо , друго си е да играеш с връстниците. Аз за своето дете - 5 месечно- съм решила ,че като стане на 3 години ще ходи на ДГ. Не искам бабите да го разглезват, защото точно това ще стане- вече го виждам.

Не съм изчела темата, само 1-вта страница.
Моето момиченце си го гледах изцяло аз откакто е родена до 4г. и 2м. когато най-после беше приета на градина.
Отглеждането у дома за нея беше в голям плюс.Превърна се в контактно и уверено дете, умеещо много неща, доста здрава/ да чукам на дърво/.
Оказа се, че в градината, в нейнта група е единствената познаваща всички букви, цифри и дори решаваща прости задачки.Напред е и в други отношения и постоянно я хвалят.Всичко това, обаче е в резултат от една страна на отглеждането у дома с мен, от друга и на нейната собствена любознателност.
У дома тя няма рамки кога да яде, да спи, как да играе и учи.Каквото има желание това прави, аз откликвам и се водя по нея.Рисува много добре, лепи, нарежда си пъзели и какво ли не.

Но като тръгна на градина се адаптира сравнително бързо, но в първите дни беше голям стрес и сутрин дори повръщаше и ако не се уверих, че малко след като тръгна се успокоява и заиграва, вероятно пак щях да я спра.И сега отсъства почти месец и тези дни се поразстройва сутрин, но после си я вземам весела и доволна.
Но тя самата не харесва обаче това, че там учителките решават кога какво да се прави, просто не е свикнала някак с това слагане на граници.В момента е 2-ра група, но психоложката и госпожите на род. среща ми казаха, че реално е за 3-та с нейните възможности.

Та с две думи - аз съм много ЗА, ако човек има възможност да отглежда детето даже и до 5г. у дома.Социализацията и ученето и с дом. отглеждане мога да се случат.Докато не тръгна на градина , а и сега тя си има 10-на приятелчета около нейната възраст, с които си играеше всеки ден, та и в това отношение не е била ощетена.Те самите деца се обичат, взаимодействат и допълват.Играеха общи игри и навън и вкъщи.
Мисля, че неприемането на градина всъщност при нас май беше в плюс за детето.

ПП. Аз съм ходила на ясла и градина, но на 5г. майка ми вече ме беше научила да чета и пиша, тогава ПУ беше от 6г., аз не ходих, защото ме пуснаха в първи клас направо.И честно казано и добре, че се е случило така

Аз гледах сина си в къщи. Интегрирането на детето зависи от самото дете, до колко е общително. Аз израснах по ясли и градини и не бях толкова общителна като него. Натиска на средата ме накара да се затворя в себе си и всичко да си го изживявам вътрешно. Чувствах се самотна и изоставена. Виждах родителите си само през уикенда. Затова не пуснах детето си на градина и ясла. Сина ми беше много щастливо дете, говореше свободно с възрастните, създаваше контакти с непознати хора и ги предразполагаше да се усмихнат и да се разприказват, нямаше комплекси и притеснения, нямаше проблеми с общуването и социализацията. Тръгна на училище на 5г., и това се промени. В началото го натиснаха много яко и го вкараха в калъп. Смачкаха свободния му дух и сега се сви и затвори в себе си, започна да се притеснява от възрастните, и започна да отбягва да говори с тях, появиха се и комплекси.
Подкрепям майките които обучават децата с в къщи. За жалост в БГ това е проблем. До колкото е възможно е хубаво децата да растат в домашна среда. Особено ако семейството е голямо с повече деца. Това е моето мнение.

Hope for Two и всички други радвам се че се включихте с мнения.    Аз още се колебая кое е най-добро за детето. Знам че е щастлив и спокоен в къщи, че ще е по-здрав, ще е повече сред природата, повече обичан и по-малко командван и подтискан, но и знам че трябва да свиква с това което му предстои. Колкото по-рано се "зомбира" и свикне да слуша, да стои мирен, да изпълнява, да живее "в статодото" толкова по-лесно ще понесе това което го очаква занапред - предуичлищна и училище, където вече изискванията към него ще са много по-високи. Даже може да успее да се научи да е щастлив и да не може без хората и без социалните контакти. Аз макар и ходила на градина не съм пример да добра "социализация", предпочитам да работя от в къщи и от 2005 година съм така и контактите с хора на работа не ми липсват въобще. Майка ми ми е казвала че се възхищава на нервната ми система, тя например не може да си намери място в къщи и се чуди с какво да се занимава и има нужда да работи за други хора, дори и без пари заради контактите дори и на по-голяма възраст. Аз нямам нужда от задължителни социални контакти с неизбрани от мен хора. Съчувствам на хората затворени в офисите по цял ден и се радвам че мога например да съм два часа навън през деня и да работя например късно вечер, когато малкият спи. Имам чувтството че от мен вече няма да стане "щастлив" служител, но кому е необходимо това, ако имам възможност да работя за някой от в къщи добре, ако не явно ще трябва да мисля варианти да работя за себе си. Някак не ми се влиза в калъп вече.
Някъде е бях чела че детските градини са начин да се подтисне индивидуалността още от ранна детска възраст, така се създава безопасно и послушно общество. Също работата в екип е шаблон, начин работливите да носят шмекерите и мързеливите на гръб, но е в полза на работодателите, работата трябва да се свърши. Още помня как писах 4 дни сама 3 проекта понеже единият колега беше на очни, а колежката в болнични, дойдоха те на петия ден, края на седмицата, а аз трябваше да пътувам и помолих да тръгна час по-рано и бях обвинена че не мога да работя в екип  в такъв екип - мерси ... Не ми минават вече тези лозунги.

Всичко това са само разсъждения за това доколко индивидуализма е лош за самия индивидуалист, или просто това е човек който няма нужда от много за да бъде щастлив...

Иначе въпреки всичко аз също продължавам да се колебая дали е добре детето да е само в къщи предимно с мен и понеже няма много други варианти освен детските градини все още се чудя дали да не продължим там до лятото но ще искам на половин ден. Основно в момента ме притесняват вирусите и разните му там бацили, с всичко друго вярвам детето е силно и ще се се справи, а за останалото ще компенсираме в къщи, както вярвам всички добри родители правят и децата им и на градина въпреки всичко остават и растат като малки личности

Аз съм майка на две деца от "стадооиттоо", децата тръгнаха на градина от много ранна възраст , не са боледували / не мога да разбера тази истерия с боледуване от ДГ/, защо се опитвате да предпазвате децата от всичко около тях , нали този организъм трябва да си изгражда антитела - децата трябва да минат през болести , за да изградят имунна защита. Другият  ми мотив за детска градина е в отговора на този въпрос : " ако аз съм на 2-5 възраст с кого искам да играя , с някой който рисува също като мен , цапа и тича колкото аз или с възрастните , които ме обучават и социализират както те искат?" В ДГ на дъщеря ми децата се забавляват , тя се радва , разказва какво е правила и никой не ги командва , но знаят че има правила . При сина ми беше/ е  същото - мисля че ДГ е полезна , само да спомена че децата тръгват на у-ще на 4 г. и явно има причина за това. Аз мисля че ДГ е изключително полезна!

Аксел благодаря за мнението. Не искам да предпазя детето от всичко, но ако мога бих му спестила ненужни заболявания и ненужен стрес. Каквото и да си пишем тук, не смятам за нормално едно дете да е болно или възстановява от заболяване през 70% от времето само заради това че трябва да ходи градина, когато това не е абсолютно необходимо. Педитърката тъкмо реши да започне да ни изписва имуностимуланти но споделих че смятам да го спра за зимните месеци поне и като знае че имам възможност да го гледам ме подкрепи в идеята да постои в къщи и сама каза че имунната му система ще съзрее когато стане на 6, независимо дали  ходи или не на градина и че просто там ще боледува много повече защото междувременно ще е изложено на повече вируси. И все пак има късметлии чиито деца не боледуват толкова и те няма да ме разберат. Другите вече са свикнали и притръпнали или са минали първоначалния адаптационен период и вече се радват н плюсовете от градината. Обаче има и такива, които си патят от това упорство.
За игрите с деца съм съгласна, и точно затова са моите притеснения. И все пак системата 3 дни игри и минимум 7 дни лечение в къщи с капки, сирпопи, антибиотици, 3 дни радост- детето е добре и после отново ... ми това за мен не са безгрижни детски игри. Висене пред кабинета на педиатъра, мерене на температури, безсъние, издирване на лекари през почивните дни, това се получава на пратктика
Не знам къде децата тръгват на училище на 4 години - може би визираш UK. Ако съм в друга държата ще спазвам правилата там а и ще искам детето да научи езика и няма да мога да си позволя да го държа толкова време в къщи. В България мога да го оставя извън системата до 5 години и след като за мен тя носи повече минуси отколкото плюсове ще се възползвам от това си право.
Иначе преди много години градините не бяха такива развъдници на бацили и оттогава се носи славата им на много добро място за децата, но съжеление вече не е така ...

Училище на 4 е едно, а ДГ- друго.
Предполагам, че на училище не стоят по 8-9 часа.
За 3-4 часа вероятността да се разболее е по- малка, отколкото 9 часа , включително спане и хранене на 30 човечета в едно помещение.

Аксел, децата са с несъвършенна имунна системо до 3 годишни, така че подлагайки ги на вирусна атака в голямастепен не им правим услуга да изграждат имунитет. Стряхотно е, че твойте деца не са боледували много
Cecile, в голяма степен ти описваш мен - аз също няма нужда от тврде много социални контакти и също се чувствам чудесно работейки от вкъщи. Но това е мой личен избор и светоусещане, искам моето дете да направи своя избор за себе си когато порасне. Когато са малки децата имат нужда от контакти от това да научат социалните механизми. Обаче твърдо вярвам, че детската градина не е единственото място за това - социални контакти и общуване детето прекрасно може да има и докато е с мен, с баща си или с баба си на площадка, клубче, сред приятелски деца. На място къдено ние можем да контролираме поведението му, да възпитаваме реакции, да преценяваме средата, да насърчаваме подходящо повезение. Правейки това, неминуемо ние също 'квадратизираме' главата му и го вкарваме в рамки, но в рамките смятани за ок от нас, а не от лелките и средата в детската градина. Едно дете на 6-7 години е много по стабилно и уверено в себе си и в това да се отстоява в мини обществото което попада, от едно дете на 2-3 или дори 4 години. Не случайно приказката, когато нечиие поведение е неприемливо е - 'липсват му първите 7 години', това е времето когато основите на една личност се поставят и безспорно предпочитам основите да се поставят от мен и баща му, а не който и да е друг.
За детските градини, това което пишеш че си чела, че подтискат индивидуалността и т-н - абсолютно съм съгласна с това - да това е механизма и лошото е че това продължава и в училище, но как да кажа, това е донякъде необходимо зло - детето ще живее в общоство, трябва да знае принципите, от друга страна си задвам въпроса защо и доколко е нужно, но това е друга дискусия, много сложно, и не е обект на темата

Относно помагалата - освен Крокотак ползваме различни книжки - Моливко, най-различни помагала за писане на буквичи по контур - не им помян името защото винаги хващам различни в книжарницата, занимателни книжки тип - кое животно е излишно в групата, кой предмет е най-дълъг, къс и т.н, лепим букви на магнитна дъска, низане на топчета на връв, изрязване и апликиране на всякакви неща, които ни хрумнат, карам го да ми преразказва приказки и т.н

През първите годинки може вкъщи но аз смятам че им е необходим социален опит на децата, затова е добре да ходят и на детска градина.

Доста се е изписало за позитивите и негативите от гледна точка на детето. Мен друго ми е също интересно-доколко е полезно за една майка да си стои 5-6 години в къщи, дори и да пренебрегнем финансовия аспект. Как после тази майка ще бъде конкурентноспособна на работния пазар с толкова голяма дупка в CV-то. А ако изобщо не работи-това добър пример ли е за детето и, как то би разбрало какво е амбиция или трудолюбие. И най-накрая дали когато поотрасне и се опита да излети изпод майчиното крило няма да бъде упреквано от родителката си, че тя му е посветила живота си, а то я пренебрегва? Нищо лично към никого, просто се питам....

Така като чета излиза, че детска градина в България е едно, а другаде по света - съвсем друго. Съвсем различно е - и групите са малки тука - 7-10 деца, и не ги командват кой знае колко, нито ги натискат да спят, нито нищо. И може да си вземеш детето по което време искаш, което в Бг май е голям проблем.
И още нещо, което ми направи впечатление в по-горните постове - какво щяло да каже детето за това, че мама не ходи на работа... това си е чисто българско схващане, че да не работиш означава едва ли не по цял ден да лежиш вкъщи. Като гледам как някои форумки са по цял ден на линия в бг-мама от офиса, направо ще да са се изкривили от работа 

Към всяко дете трябва да се подхожда различно. Не всички деца се адаптират бързо, но и не за всички е добре да си стоят до първи клас вкъщи.
За съжаление в БГ няма голям избор на ДЗ, всички са един тип. Повечето пъти родителите бъркат в преценката за детето - дали то да отиде на градина или да не ходи.

За стоенето на майката в къщи - зависи от човека и от това по какъв начин реализира себе си дори и в къщи. Като работя от в къщи и се грижа за детето си едновременно се чувствам пълноценна. Разликата между мен и ходещите на работа е че не трябва да излизам, пътувам в напрегнатия градски транспорт и сядам на чуждо бюро за да свърша това, което се иска от мен. Това ми спестява много време, което мога да отделя на детето, не ме натоварва с  излишни емоции, които да отнемат от положителната енергия, която дължа на детето си. Той вече разбира че аз работя и даже понякога ме имитира като сяда на компютъра. В моето СВ за момента не стои дупка, както няма дупки и в това на хората които работят за себе си. Друг е въпроса доколко ще мога да си намеря работа за друг вече не съм първа младост и съм слязала от съзтезателната писта отдавна. Но умението което имам в момента се надгражда, не деградира. На запад има и много други възможности за майките за почасова работа, а и там толкова лесно се става самонает, че всеки може да се опита прави нещо за себе си или да работи по-малко за някоя фирма като го съвместява в грижите за децата. И така според мен е най-добре. Ако няма вариант да реализима и себе сеи поне малко докато стоя в къщи сигурно нямаше да се чувствам добре. Но сега се възползва от ситуацията и смятам за късметлии майките като мен.

За бъркането в преценката - моето дете не харесва детската градина може би отчасти защото е различна от това което е виждал досега и може би защото нямаше достатъчно време да свикне. Ако не боледуваше обаче, може би нямаше да прекъсвам вече започнатото защото вече беше започнал да става част от системата, която е приложима в нашата страна.  За съжеление обаче тези 15 дни градина на фона на 2 месеца в къщи за мен не са никакво ходене на градина, и не виждам нищо градивно едно дете да бъде изпращано някъде с ясното съзнание че там до дни ще се разболее. След като остана в къщи започнах да се чудя колко е добре това за него и започнах да търся плюсовете на домашното отглеждане, които се оказва че никак не са малко. Оттам нанатък търся алетрнативни варианти за "социализацията му". Това е вариантът който ще работи за нас.

Cecile, повечето деца израстват това с болестите. Моят син също е така - ходи една, максиму 2 седмици, после още толкова е вкъщи болен. Надявам се вече в градината да е по-добре.
Виждам плюсовете от яслата, оказа се, че знае песнички, научи се и на други неща. Всяка сутрин реве, но после ми обяснява за някакви деца, че играели.
Надявам се, че есента на градината ще е по-добре.
При мен няма вариант да си стои вкъщи през цялото време. Опитвам се да компенсирам уикенда.